Твоето подчинение, моето доминиране

« публикувано на 19-03-2009 @ 2:20 pm »

фотография: Хелмут Нютън
слушайки: възбудените стонове на пламтящата ти кожа

Въвеждам те в една тъмна стая. Усещаш миризмата на непознатото. Преглъщаш страха си, но възбудата по езика ти дава съвсем ново чувство на цялата ситуация. Дори не съм светнал лампите, а вече слагам маска на лицето ти. Тънка лента, позволяваща ти да гледаш през отворите за очите. Стягам, оставяйки я над косите ти. Въздъхваш, а екота от превъзбудата ти пропълзява по студените стени на помещението…

Заключвам след себе си, а ти стоиш все така права и с потреперваща от боязливия наоколо хлад кожа. Чуваш стъпките ми, отдалечаващи се от теб, а аз чувам нервното облизване на устните ти. Премлясването на езика ти, влагата по челото ти, която спира върху веждите ти, точно преди да достигне кожената маска.

Чуваш щракване! Зениците ти се свиват бързо, тъкмо беше привикнала с мрака и почти различаваше силуета ми, когато до теб достигнаха няколко червени светлини от различни ъгли на стаята. Не те заслепиха, просто те изненадаха. Не очакваше такава атмосфера, или може би да? Задоволството от споделено очакване и поглъщането на насладата те опияняват и ти простенваш дълбоко…

Усещам възбудата ти още повече, след като прехапа устни, затвори клепачи и размърда очните си ябълки сякаш се боеше да повярваш, че това е истина, а не поредния желан от теб сън…

Цветовете насищат визуалните ти нужди. Там където формите на предметите се размиват в мистика и сянка, ти откриваш привличане, някакво скрито желание, което искаш да вкусиш на секундата. Палаво изучаваш всяко кътче, докато те водя с ръка към центъра на стаята.

Заставаме до матрака на земята и дърпам ръцете ти назад. Доближавам китките ти една до друга и хубаво ги стягам с кожен каиш, притискам ги, така че да усетиш пулса в тях, все повече усилващ се… Сърцето ти бие лудо, краката ти треперят.

Препъвам те и ти падаш върху матрака. Обкрачвам те, докато лицето ти е заровено в собствените ти коси, поглъщаш от миризмата на леглото. Слабините ми са точно над дупето ти, ръцете ти също. Усещаш ме и правиш опит да ме достигнеш. Напипваш твърдите форми. Измъркваш приятно, когато сграбчвам косите ти и издърпвам главата ти назад.

Докато галиш члена ми слагам топчето в устата ти, а кожените му каиши плъзгам бавно по лицето ти. Облизваш го хубаво… мокрите ми пръсти се докосват до парещите ти устни, издърпвам каишите назад и ги закопчавам.

Вече не може да изричаш името ми… може да стенеш, да мъркаш… да издаваш най-приятните звуци, които не могат да се опишат… освен ако съзнанието, слуха и възбудата, не се съвокуплят и не родят творението наречено “блажени стетания”.
Отпускам главата ти като плъзгам китките си по гърба ти. Усещаш металните шипове, които съм сложил. Драскането, потъването на метала в топлата ти кожа те кара да реагираш веднага.

Тялото ти трепери, ръцете ти се опитват да се освободят. Не спираш да стенеш. Вдигаш дупето си плътно към мен, за да ме почувстваш. Отново с ръце хващаш члена ми и започваш да го лъскаш.
Но аз още не съм приключил…

Намествам тялото ти така, че да застанеш коленичила, ръцете са зад гърба ти, главата опряла се в матрака. Косите ти потънали в червено-черните форми на осветлението. По стените се виждат непознати силуети… нашите тъмни души, погледнати в друга светлина…

Връзвам големия колан през краката ти. Целия е надупчен и всяка една метална капса създава концентрични кръгове на прекомерна възбуда по тялото ти. Когато температурите се изравнят, започваш да пулсираш на всички тези места…
Един колан малко под дупето ти… и един хванал долната част на краката. Можеш да мърдаш стъпалата си, но стоиш обездвижена, изцяло под мой контрол.

В тази поза, прониквам в мократа ти катеричка. Поглъщаш твърдия ми член и слабо усещаш няколкото кожени ресни, които плъзгам по гърба ти. Когато замахвам и общия им плясък те достигне, ти извиваш глас, задушен от топката в устата ти. Ръмжиш възбудено, след това се укротяваш, но мъркането остава…

Така няколко пъти, редувам проникването в теб с ударите на камшика. Плясвам те силно, след което въртеливите движения на галещите те ресни успокояват зачервената кожа. Какви прекрасни форми. Изящно бялата ти кожа на червени светлини, ги превръща в обект на възбуда. Полудявам още повече, ставам по твърд и влизам по-дълбоко в теб…

Обръщам те да легнеш по гръб. Виждам разпаления поглед, който се опитва да избяга от маската. Езика ти, неспиращ да облизва топката, зъбките хапещи я, в опит да прегризат кожените каишки върху лицето ти. Всичко това с едно единствено желание… да стигнеш до мен, за да отхапеш част от звяра, който ти причинява това удоволствие…

Свалям коланите от краката ти. Поставям възглавничка под дупето ти, за да те повдигна леко. Връзвам ръцете ти този път отпред, като халката от каиша закачам за веригата, спускаща се от тавана.

Тогава забелязваш червени проблясъци под брадичката ми. Това са острите шипове на елегантното изделие, което ми подари предната седмица. Засмиваш се доволно, предвкусвайки какво те чака. Но отново успявам да те изненадам, когато запалзвам една свещ точно над теб. Пламъка се запечатва в очите ти…

Прочитам в тях желание да спра… преплетено с ужасяващ вик, който ме зове да продължа. Силен, раздиращ мистиката в тази стая, заглушаващ шепота на първото желание…
Накланям свещта и няколко капки горещ восък попадат върху кожата ти. Нов стон от твоя страна, тялото ти започва да се гърчи от удоволствие, болка и желание за още… капките се редуват една след друга, на различни интервали, така че пропускаш възможността да се подготвиш за следващото попадение…

Движа свещта над теб… по цялото ти тяло. Навеждам се, доближавам пламъка максималко. Усещаш пареща болка, топлина, изгарящ страстен пламък. Пускам езика си и минавам по всяка една следа от восък. Охлаждам те… с езика - последван от шиповете на врата ми. Ново драскане.

Стоновете ти се сливат, тялото ти играе под мен, тресеш се от възбуда. Слагам ръка на катеричката ти и вкарвам няколко пръсти в нея. Не спирам с другите неща, искам да те изпразня… толкова силно, че да изпаднеш в несвяст… а след това - да те събудя със силните тласъци на кура ми.

Обожаваш това състояние…
Това насищане, което ти предлагам… а аз обожавам теб, да играя с тялото ти по този начин, да предизвиквам възбудата ти… да те изпълвам със себе си…

А накрая… накрая да почувствам умората на тялото ти, заспиващо във форма, така чувствена върху моето… отпусната, с топъл дъх върху гърдите ми… със затихващия ритъм на сърцето ти…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Нели @ March 19, 2009

Ей,ама как ме препоти по обяд! Не може така:)Тези текстове ги пускай вечер,че който обича точно такъв секс да го приложи-ред по ред.А иначе,докато го четях и го завъртях в главата си, но любовниците при мен бяха непознати:)))

2. legrandelf @ March 19, 2009

Не им пречи да го прегледат сега, да поработят пак, след като свърши работния ден да се усетят какво са прочели и като се приберат, ще им се е просмукало в съзнанието така, като някоя годишна мечта! :)))

И после… после, както си подредят сценария… и осветлението… и играчките! Изобщо всичко, lol :)

3. Viktoriya @ March 19, 2009

Марти, изненада ме. Не съм очаквала да напишеш такова порно… хиихих
с кожени дрехи, колани… леллелел
Шаш и паника… Но определено е с МНОГО голямо въздействие…
хиих
идеи, идеи даваш…

4. si @ March 19, 2009

Oooohhhh YEAH!

Благодаря, че включи и възглавница. :))) Знаеш отношението ми към този аксесоар!

За мен изживяването е малко по-хард отколкото обичам, но породи силни чувства и пориви, докато го четях. Възбуда…

Липсваше ми в тази светлина…

5. legrandelf @ March 19, 2009

Разрешавам да ползвате идеите :))
Те са основни де, може и по-хард, хехехе, но като цяло - тематиката на сексуалното преживяване си е идея (за разнообразие) :))

si, усещах аз че напоследък не бях писал нещо подобно (не за садо-мазо, а изобщо) :))
В случая дойде добре дошло (както забелязвам за момента) :))

6. legrandelf @ March 19, 2009

Като я спомена, сега се сещам че ми липсва :) Виж я - никаква я няма от МНОГО време…

Какво ли прави?

Иначе - ДА! Тя открай време иска да ме нарочи за (садо-)мазохист! С тоя пост вече няма къде да бягам от канапето й :)))))

7. JustAFaceInTheCrowd @ March 19, 2009

Дзак !
Първо - не е като да ме няма, тук съм си , но мълчаливо напоследък :))
Второ - Елфчо, аз НЕ ИСКАМ да те нароча за садо-мазохист, а съвсем цивилизовано ти обясних защо ми приличаш на такъв :)))). Аз каква вина имам, че ТИ така пишеш ?
Трето - след тази самопризнателна статия няма какво повече да добавя :)).

8. legrandelf @ March 19, 2009

lol

9. JustAFaceInTheCrowd @ March 19, 2009

На какво се учудваш :)) ?

10. Крис Ванев @ March 19, 2009

:)

:)

ама…

“По стените се виждат непознати силуети… нашите тъмни души, погледнати в друга светлина… ”

Защо бе, джанъм? Защо тъмни души? Защо трябва да изглежда лошо и демонично, когато страстта го превръща в красиво и приятно? Добре де, да речем че погледнати под друга светлина изглеждате другояче, ама това ще рече че на яве сте егати зверовете - тип:”Мило, (усмивка+погалваш я с шамар), подай ми солта (тупаник+усмивка), моля те! ; )))

Както и да е, ама сега.. не става ясно ( с риск нежните създания по-горе да си помислят лоши неща за мен ) - ти ще ли да свършваш скоро, до гранде финале не се ли докарваш, чакаш я да заспи ли, що ли, или ти просто отдаваш значимото; всмисъл не че се надявах да прочета как те измъчват, завързан за шведска стена, примерно, ама така излиза или жертвено или… прекалено шефски : ))

11. gabfest @ March 19, 2009

Ех… Ще трябва да си напазарувам! :)

12. legrandelf @ March 19, 2009

Вес, не се учудвам :) Драго ми е :)))

Крис, така се получи бе… не съм ежедневен потребител на садо-мазо, затова всичко е подсъзнателно :))))))

Така ще е един път, после само аз ще се празня, тя ще гледа - независимо кой ще е обиден, кой доволен!

Друг път може да има Кармина Бурана с много кръв, зависи :)))))))))))

Митак, пазарувай, изобщо недей да чакаш, хахаха :)

13. legrandelf @ March 21, 2009

Я да се поразровя из “архивите” вкъщи… току виж съм си намерил “играчките” :)))

После може и да споделя с вас, хихихихи!

14. vlad @ March 21, 2009

Даааа…
Действително го виждам малко по-хард.
Но - виж, ти си един добър хроникьор.
И ужасно дългите зимни нощи… ей затова пада слънцето рано. Защото сутринта е далеч. И защото удоволствието е във очакването, в безкрайното, в острия ръб по който на пръсти да стъпваш но сигурно, ужааааасно безкрайно.

15. Albena @ March 22, 2009

Марти, ще ме вкараш в грях! Знаеш как да си го получиш, но сега трябва да се научиш, как да доведеш мацето до тази романтична стая! Много добър разказ, малко перверзен, но въздейства!

Честита пролет!

16. legrandelf @ March 22, 2009

:)))

Честита, честита, сега се събуждам (за пореден път), навън свети (явно) през завесите, ама мисля че все още е заснежено :))

Чакам да грейне като миналата неделя, пък ще я зачета пролетта :))

Ще те вкарам в грях, така ли… все че греховни сме хората, нали? :)

17. Albena @ March 22, 2009

Да, така е! Щом веднъж сме го направили, ще можем и втори път. :) Умен си, Марти, добре подхождаш към въпросите. Ще стане човек от тебе! :) ;)

18. legrandelf @ March 22, 2009

Тая стаичка си остава скрита засега :)
Ще пускам ей такива репортажи (някой път и по-кървави, за да задоволя и леко недоволните :)))) от тази), но да въвеждам момичето в нея, все още не :)

Всъщност, да ми даде сигнал с очи и я/й го вкарвам :))

19. Albena @ March 22, 2009

“Две хубави очи, очите на дете!”…Хубаво е нали?
Очите говорят, те казват почти винаги истината. Без думи, само един поглед … и всичко разбираш.