Това, че успяваш да ме извадиш от дупките, в които пропадам понякога, много ме радва и топли…
Благодаря ти!

п.с. Знаеш, как обърквам нещата с тези три фима, така че, няма да се червя пред публика :)))

Голям си елфе! :) Аз също съм маняк на филмова музика! Луд съм направо! Обожавам музиката без думи! :) Томас Нюмън ми е фаворита на мен, след саундтрака на Американски прелести! :) Един от най-великите филми и музика правени някога! Поздрав, с което ти подхожда на настроението от музиката към филма! :) Приятна ви вечер на всички!

Thomas Newman - American Beauty OST - Any Other Name ! Не мога да не наспамя… Ето ти едно продължително очакване на течението на живота по което се носим… Живота има саундтрак във всеки един момент, а този е за всички важни моменти, в които човек просто може да почувства музиката без да му се налага да мисли за живота изпадащ във вечност и очакващ продължението…

“Петият елемент” беше добър основно с хумора, останалото не беше кой знае какво. Леон… ох, този филм ми е огромна слабост. Обожавах го. И още го гледам понякога, като ме обхване носталгия по старите времена. А “Безкрайна синева”, срам не срам, го гледах едва наскоро, по препоръка на приятел.

Ако обаче си говорим за музиката на Ерик Сера, на мен ми беше бръкнал в здравето със саундтрака на “Никита”. После с “Леон” ме зариби задълго. Като цяло обаче предпочитанията ми за саундтраци попадат някъде при Джон Уилямс и Хауърд Шор. И разбира се, вечният Бадаламенти. За Мориконе няма да подхващам въобще въпроса, че тогава повечето от споменатите дотук просто отиват нервно да пушат в ъгъла :)

Винаги съм асоциирал Jean Reno с нещо средиземноморско, нещо дълбоко и потайно. Изживял съм една част от детството си в Средиземноморието и има някои неща така силно запечатани в съзнанието ми, които могат да ми завъртят главата за секунди, музиката естествено е ценната съставка.

@Митак, вече те разцъках по скайпа по адрес на “Американски прелести”… :))

@Паро, “Петият елемент” и мен ме радва с хумора си :)) ОСТ-то на Сера не е шедьовър там, нито прочувствен като “Леон” примерно или “Безкрайна синева”, но пък някои моменти са много добре озвучени и им се кефя.

Що се отнася за майсторски изяви в кино-музиката, фаворити: Джеймс Хорнър (за “Смело сърце” и “Титаник”) и Ханс Зимър (за потресаващо добрите саундтраци от последните 10 години) :))))

Хауърд Шор е готин също, макар и само на “Властелинът…” да се кефя. Джон и той е класика - саунда на Инди е superB, да не забравяме и “Star Wars” (специален поздрав за Пламката) :))

А Енио… всъщност, преди да си пусна “Петият елемент”, преслушвах темите от “Професионалистът” с Белмондо. Все още избирах филм тогава. Но и него ще си го припомня. Имаше времена, когато по Диема+ се чупеха да въртят филмите на Жан-Пол, гледах, гледах, преповтарях и вечно се радвах.

Енио е много добър там! И във всички други композиции разбира се :) Той е класика на класиката!

@Адаш, трябва да гледаш “Безкрайна синева”! Ще ти хареса…

Хмм според мен музиката във филма е един от най-големите му плюсове и един от най-големите му минуси.

Какво имам предвит под плюс. Всеки, който е гледал филмите, които изброи го знае; всеки, който е гледал “Гладиатор” или “Поличбата”, защо не и “Индиана Джоунс”, знае или поне сега би се замислил за степента, до която музикалния фон на събитието би повдигнало до различна степен възприятието за ситуацията, в която попадат героите. Това е супер, наистина, особено ако гледаш филма в кино салон, където няма шум, изключил си си телефона, няма кучета, които да лаят навън, трамваи, които да цепят релси, нито чалга-съседи, които да те карат да мразиш всичко що е родно - има три черни стени и един екран, който прави за теб реален един нов свят на (без)интересни събития. И тук идва обратната страна на монетата. Какво представлява филма и има ли той нужда от музика? Защо примерно музиката е много по-силно редуцирана в театъра? Има я повече там, когато пиесата е абстрактна и целта й е да пренесе зрителя в ситуация, в която си взаимодействат импресии и чувства, но не и действителни хора. Когато героите представят действителни личности, които създават история, музиката почти липсва! Аз не съм се чудил много на това, но е факт. Ако например сравня така нареченото “черно кино”, което много наподобява театъра, ще стигна до същия извод - музиката просто не присъства в реалните ситуации по такъв начин като в Индиана Джоунс и пречи на зрителя да направи реална съпоставка със ситуацията, като директно я поставя в категорията “измишльотина/приказка/готин, но скъпо сплетен разказ”. В крайна сметка се опира до това, за какво човек използва киното и по-важното в случая, как иска то да му въздейства. Не мога да отрека, че има истории, които човек никога не би могъл дори и да си представи, че би могъл и да пресъздаде по-начин показан в някои филми и съм сигурен, че всеки, който истински се наслаждава на киното би могъл да изброи няколко такива сцени. От друга страна съб убеден, че нито един саундтрак не би могъл да допринесе за онзи заряд, който ме е разтърсвал в резултат на различни последователности от събития в моя живот.

@Крис, ммммога и да се съглася с теб, мога и да допълня :)))

Филми като “Гладиатор” и “Индиана Джоунс” ще са доста сухи без музика. Момент, Ръсел Кроу може и да мине с близки кадри, фокус върху погледа му и емоция по лицето, драма, това онова (дори и без музиката на Гаспарян). Но Ханс Зимър и целия му бумтящ оркестър, правят цялото това нещо ЕПИЧНО :))

Една батална сцена си иска хероик моментите в нотите, които те пълнят още повече. На онези задушевни сцени между гладиатора и мацката - пак бяха нежни фрагменти. Самотните изпушвания на Комод пък, бяха подсилени със също толкова внушителни звучения (като Am I Merciful) :))

Театъра няма саундтрак :)) Поне не такъв, който да съпровожда героите. Там има повече… повече присъствие на актьорите - може би заради това не е нужно да се пълнят моментите на изживяна емоционалност с музика :)

Ако “Леон” беше представен като един обикновен френски филм, щеше да е поредната драма (с екшън елементи ала Люк Бесон), но ти предлагам да намериш целия ОСТ (има го :)) и да го пробваш. Със сигурност голяма част от ключовите моменти много повече се подсилват с музиката на Сера :)

Ех… няма да сгреша ако кажа мили ми Марти, че до преди ад те срещна не съм слушала толкова много саудтрак-ове, колкото слушам сега.. Пропуснала съм много, но се наваксвам :-))

И вече нямам търпение да си получа следващата доза :-Д

Музикална (нарко)манийка, а? :))
Сега ще пусна новата доза в слуховите ти вени…

Марти,

Ръсел стига само да проговори… Още потръпвам на сцената със свалянето на маската.

Саундракът, който съм слушала най-много е на “House MD”. Подбран е страхотно за всеки момент от сериала, но в същото време можеш да го слушаш и без да си гледал самия сериал…

Сцената с шлема е яка, признавам! :))
Мен ме вълнува, представям си как мокри жените (особено тези, привлечени от Ръсел, хехехе) :)

Не мога да отрека,че когато пишеш за филми,или само за музиката към тях,ти намираш възможно най-точните думи за тяхното представяне.Кратко,ясно и заразително.Наистина си фен и това си личи:)
А аз сега ще диря “Безкрайна синева”,че нещо съм го изтървала.Готин си:)))Благодаря,че от време на време ни връщаш към старите ленти!

Нели, радвам се, когато съм полезен на готината ми публика :)))
Благодаря за думите - да, намери филма и го гледай - класика, която си струва! :)

Elf,благодаря за статията :)) Дааа хубаво е човек да си пусне накой саундтрак и да се поотпусне :)
Дет се вика - хев ъ найс дей :)))

адаш, синевата съм я гледал :) много силен и леееко депресиращ

Супер, Адаш, тогава може да си го припомниш :))
Помислих, че не си я гледал, ама нищо :)

xubavi filmi ta mujmi gi gleda do 2 prez no6ta-ELF davai idei po ttaka 4e i taia ve4er do kusno ne mi se sedi

Радвам се, че наминаваш оттук, elisa :)
Все пак по някакъв начин ми напомняш за admon :)
Кога ли ще се появи отново тук :)

Усеща се липсата му в дискусиите, но… не мога да направя повече оттова, да го очаквам :))

Иначе… да споделя филми за гледане ли, да те държа будна? Хм… тъкмо премислях какво ми се гледа, май ще си потърся нещо старо и златно (отново) :))))

Изскокна ми от главата заглавието, за което си мислех преди минутка… пфу! :)

Присетих се за кой филм си мислех преди няколко часа:
“The Rookie” (”Заекът”/”Новобранецът”) с Клинт Истууд и Чарли Шийн - много лудо филмче, старичко, но много забавно! :))