Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Спомняш ли си...

« публикувано на 08-03-2009 @ 2:40 pm »


фотография: La Baiser - The Kiss
слушайки: Gotan Project - Santa Maria (Del Buen Ayre)

- Красива си…
- Ммммъррр… не спирай, моля те…
- Няма, знаеш че те обожавам…

Потънали в спомени, притиснали тела един до друг, споделяме целувката на нашата раздяла. Милвам я, тя ми отвръща с още по-приятното мъркане, идващо от дълбините на изпълнените й с любов гърди… Обичам я!

Душите ни потънаха в сливащия се фон на безоблачното небе. От искрящо бяло, то помръкна, стана сиво… негатив на цвета по устните ни… цвета на любовта!
Покривите изчезнаха, потъмняха в сянката на своята липса!
Сградите се превърнаха в безмълвни силуети, очертания които ни пазеха, разказваха и ни върнаха в онази приказна дъждовна нощ, когато се срещнахме…

години назад, в галещото и болезнено парещо от спомените ни минало…

Ресторант “El Diferente” вечеряше под приятните звуци на музиката, която моите приятели и аз създавахме. Акордеона на Роберто преливаше от чувство, нямаше женски устни, които да не потръпваха от възбуда срещу него в мига, в който пръстите му заиграваха по клавишите.

Похотливия ритъм от ударните на Бенито предизвикваше вълни из целите обятия на заведението. Предаваше се от тяло на тяло, заразени от магичното му звучене…

Всички очакващи моята намеса и пръстите ми, лежерно плъзгащи се с галантност върху клавишите на пианото, гледаха опиянени. Изпиваха ни с очи, с присъствието си и пулсациите насреща. Можеха да въздъхнат едва когато спрем… тогава бързаха да погълнат жадна глътка вино или вода. Само така можеха да останат живи в изпепеляващия ритъм на нощта…

Ордьоврите - отнасяни от сервитьорите…
Основните ястия изстиваха в чиниите… никой… не си и помисляше за десерт…

В нощта, когато ноздрите ми почувстваха уханието на канела във въздуха, беше различна…
Някой от присъстващите щеше да промени живота ми…

В най-палавия разгар от нотите, които превръщахме в мелодия, масите бяха разместени и между тях едно момиче затанцува. Такава грация, изящество и отдаденост към мига не бях виждал…
Превърнахме се в публика… не спирахме да свирим, но не смеехме да отделим поглед от красотата пред очите ни…
Тя беше… великолепна… неповторима!

Омаята ни напусна, едва когато ръцете ни изнемогнаха… всичко утихна, момичето се усмихна насреща ни… Последва кратка тишина, след което нестихващи бурни аплодисменти изпълниха ресторанта…
Канелата ме погали още веднъж…

Нямах търпение да се запозная с нея, чувствах всяко нейно движение, докато тя вечеряше и разговаряше с компанията на масата й… тя беше великолепна… неповторима!

След няколко часа, управителя загаси светлините, дори не казах “Чао” на групата, грабнах шапката си, сакото и се затичах към изхода на ресторанта. Тя се разделяше с приятелите си… Спрях се на вратата, завъртях се на ток, пресегнах се към бара и взех една бутилка шампанско. Излязох навън…

Улиците бяха празни, в този късен час само аз, тя и облачното небе споделяхме вълшебността на първата среща. Луната се криеше от погледите ни, ходовете ни често влизаха в един ритъм, каращ ме да се усмихвам, каращ нея да забързва крачка. Не се обърна нито един път, просто спря когато капките небесен плач заприиждаха…

Свали обувките си и продължи боса по павираната улица. Аз наместих шапката си, преметнал сакото през едната си ръка, а в другата стискащ бутилката шампанско. Затичах се към нея…

Приближихме светеща нощна лампа, когато тя се обърна към мен. Пусна обувките си в локвата до нея и зачака…
Преглътнах сухо, въпреки цялата вода, която се изливаше върху мен, въпреки потта от вълнение, която избиваше по топлата ми кожа…

Тя ме позна, усмихна се и направи движение с ръка. Няколко вълни, изви тялото си в невероятна форма, която ме накара да въздъхна инстинктивно… Поглъщах всяко нейно движение - отново!
Тялото ми бошуваше от музика и ритъм… Опитах да го пресъздам с потропване на обувките си… и тя го последва!

Босите й стъпала потъваха в блясъка на локвите по земята, аз приближавах към нея, тя отстъпваше. Завъртяхме се около лампата, тя положи ръка на рамото ми, уви единия си крак около таза ми и се пусна назад. Хванах я през кръста и я последвах. Дъжда падаше върху мен, а в мига в който с шапката си предпазих очите й от капките несебен плач, тя премигна бързо и впери изчистения си поглед в мен.

Чувствени сиви очи, най-топлите които съм виждал, изпълващи, меки и много, много вдъхновяващи…
Исках да напиша песен за нея, да я изсвиря на мига… докато тя танцува около мен…

Продължихме със следването на пламенния ритъм на страстта, която танцуваше с нашите тела…
Плътно долепени едно до друго, очи в очи, с леко отворени устни, със сериозно изражение, пулсиращи от вълнение, ние танцувахме…

Танцувахме, а небето се изсипваше върху нас… не чувахме бученето на сблъскващите се облаци, нито плискането на локвите, поемащи новите сълзи на небосклона…
Чувахме единствено себе си, водени от любовен живец и мелодията на съвършения миг, превръщащ се във вечност заради своята неповторимост и импулсивна непринуденост…

Изживяването придоби нов цвят и ухание, когато долепихме и устните си един до друг,
когато езичетата ни почувстваха вътрешната топлина на другия…
Когато небцата ни потръпнаха от гъделичкавата игра на любовта от пръв поглед…
Първа мелодия… първи танц…

Плъзгах ръце по формите й, тя по моите…
Опиянени, преплетохме тела във вълшебната нощ,
любехме се на влажната земя, чувствайки допира на прохладен нощен полъх…
А някъде там, до нас… в една студена локва, лежеше бутилката шампанско…

На всички дами

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Gabfest @ March 8, 2009

Благодаря! Трогната съм! Иска ми се да пишеш повече работи за нас и не само на празника! :)

2. skeila @ March 8, 2009

:) Благодаря ти! Великолепно просто! Затрогващо! Разтърсващо! Обожавам да чета статиите ти, особено тези които нямат грам цинизъм. Не че другите са лоши, просто въпрос на лични предпочитания.

3. Silvy @ March 8, 2009

За пореден път много чувствено и изящно! ;)

И аз благодаря :)))

ПП. Очаквам със затаен дъх финала и това “в една студена локва, лежеше бутилката шампанско …” ме разби. хихи :)Много добро! ;)

4. Bunny @ March 8, 2009

Найс… благодарим, Марти!

ПС: Габ, ти за какво благодариш, ако не е тайна….хаха

5. legrandelf @ March 8, 2009

Митака и той се чувства женствен :))
Т.е. част от него, нали имаме някакъв малък процент женственост във себе си :))

Явно доста надълбоко го е почувствал това :)))

Благодаря ти, Ели, Силви, Събина :))
Харесва ми, че ви харесва (хихихи) :)

6. Bunny @ March 8, 2009

Или гаджето му пише през неговия акаунт! :Р

Да, много е хубаво… усетих се боса из локвите… :) А и довечера съм на пиано бар… дано не вали много…

7. Billiana_lapetiteelfie @ March 8, 2009

“..лежерно плъзгащи се с галантност върху клавишите на пианото..”, “..когато капките небесен плач заприиждаха…”, “мелодията на съвършения миг”!
Невероятна омая - възприятието на текста се усилва, с музиката, която си слушал..
Благодаря, че ни допусна в една приказна дъждовна вечер на Елфа…

8. Billiana_lapetiteelfie @ March 8, 2009

Зайче, хубаво е да вали - гледай какви неща се случват:))

9. legrandelf @ March 8, 2009

Няма защо да ми блогадариш! :)))

За мен е удоволствие…

10. gabfest @ March 8, 2009

Айде сега ще се обиждаме! :)

11. Albena @ March 8, 2009

Обичам дъжда, оня тихия, който не дразни, а зарежда с нови сили. И когато спре, ще се покаже слънцето и ще сгрее премръзналото тяло, така както любимият мъж…. Хубаво си го написал, Марти!

12. Billiana_lapetiteelfie @ March 8, 2009

Албена, мисля че ако си с любимия човек - може и да не спира!Колко слънца са му необходими на 1 човек, или жената не е :))

13. legrandelf @ March 8, 2009

:))

14. Albena @ March 8, 2009

Да възславим Пролетта, Земя! - че славата на Дните,

Слънцето съм аз, Мъжът… Победна светлина -

за тебе грее моя поглед, о Жена,

и доле тук, и там от висините!

Виж ме в погледа грабливи,

в жегата на моето задъхано лице;

познай ме в бляновете срамежливи,

в шепота на твоето разбудено сърце…

Ела в прегръдките ми златни, -

Слънцето съм аз! След миг ще бъда облак - аз, Мъжът,

обилния с лъчи и влага. Аз съм дух, а ти си плът;

безсмъртието - чародейство на цветята ароматни.”
Qvorov

15. Billiana_lapetiteelfie @ March 8, 2009

ООООООО Яворов!Благодаря Бени!Доста нежни души има тук при Елфа!

16. Albena @ March 8, 2009

Понякога го отварям и чета, а Елфа ни е като генератор, винаги позитивно ни зарежда.

17. legrandelf @ March 8, 2009

Генератор на положителни емоции :)
Освен когато не четете mindcrush “опцията” :)))

Тя пак генерира чувства/емоции, ама от “по-друг жанр” :)

18. si @ March 8, 2009

Днес цял ден нямах време за комп-а, нет-а и въобще за нищо, освен задължения и приятна компания. Беше хубаво, но независимо от това, само чаках да се освободя и да разтворя комп-а, да се логна в CS и да видя какво съм изпуснала днес. Нетърпението ми е било напълно оправдано! Как да стоя спокойно, като такива красиви и вълнуващи неща се случват тук!

Голяма прегръдка за Елфа! :)))

p.s.Снимката е страхотна, а тангото…ммм, тангото

19. legrandelf @ March 8, 2009

Много, много, много мили думи, за които ти благодаря! :)))
Как да не ми е кеф да пиша такива работи, като има такива радващи се и оценяващи като тебе, si :))

А и като другите, разбира се! Всички ви обичам, знаете го ;)

Снимката наистина е страхотна! От линка горе, дето съм пуснал, може даже да си я закупиш като постер, за някаква скромна сума… Смятай, колко добре ще стои на стената в спалнята ти (примерно), огрявана само от лунната светлина, а наоколо… прохладна нощ, завивки и… любовник в кревата ти? :)

Благодаря и за прегръдката, чувствам се страхотно!

20. Albena @ March 8, 2009

Марти, мисля че се обиди. Колкото и да е ценна класиката в лицето на Яворов, ти си настоящето, а той е миналото, ти си нещо до което мога да се докосна, да усетя топлина, истинска, човешка, а книгата може само да даде храна на душата, но това все още не е достатъчно. Живият досег с човека, разменянето на думи и жестове е много по-важно. Поне за мен е така. Книгата е мъртав предмет и тя оживява само, ако я отвориш.

21. si @ March 8, 2009

:) Ами, станахме двама! :)))
Обичам лунната светлина, особено на морето, с лунна пътека :)))

22. legrandelf @ March 8, 2009

Бени, никак даже… защо да се обиждам?

Напротив, стана ми хубаво :) С по-предния си коментар, просто… доразвих казаното от теб :)

Не просто генератор, а генератор на хубави емоции :))
И уточних, че някои творби, предизвикват… сълзи, я щастливи, я горчиви - различно :) Затова и не винаги са положителни :)

Понякога съм тънкообидчив, но днес определено не съм, нито от твоя коментар, нито от… нечий друг :)
Ако има нещо, което да ме дразни и обижда винаги, това е пошлостта или липсата на доверие спрямо мен :)

23. si @ March 8, 2009

p.s. Този любовник откъде го изкопа?!? :Р :)))

24. legrandelf @ March 8, 2009

Как бе, si :))
Щом е твоят креват и си готова да правиш любов… какво да сложа там?

Аз с магическа пръчка ги добавям, не мисли откъде се е взел, ами му се отдай! :)) Ясно?

25. Albena @ March 8, 2009

I ot men edin tanc, Elf!

26. Yang @ March 8, 2009

Наистина е прекрасно, чувствено… ето за такъв момент искам да мога да танцувам, да се освободя и … (bow) благодаря!

27. legrandelf @ March 8, 2009

Преди събирах въздишките, сега танците :))
Обичам да колекционирам такива неща :)

А Силви знае за кога ми… “трябват” :))

Привет и на теб, Yang! :)

28. si @ March 8, 2009

@legrandelf
Ясно, разбира се :)))
Имам ти пълно доверие и му се отдавам :)

29. Flirt @ March 9, 2009

Ochite mi parqt, no go preprochitam otnovo i otnovo… a navyn vali tochno tolkova silno i…plamenno - obicham paradoxite ponqkoga. Tova e ot oblacite, k-to se blyskat i buchat. Tuk obiknoveno vali tiho i napoitelno, no sega e razlichno, sega e izpylneni sys strast

30. legrandelf @ March 9, 2009

Flirt… :))

31. Viktoriya @ March 9, 2009

Неповторим както винаги :-))…
Много добър старт на работния ден…
Песента и стила на статията си вървят ръка за ръка… браво, Марти…

П.С: Пускайки си песента, слушалките се бяха откачили от компютъра и всички колеги имаха честа да се насладят на песента и да предизвикам фурор рано сутин. Марти…. пак ти си виновен… толкова се опияних от разказа, че дори не разбрах какво се случва, а накрая като разбрах пламнах от срам… сега съм с червени бузи и любопитни колеги…

32. legrandelf @ March 9, 2009

Товааа… ние много добре го знаеме! :)))))))

Няма проблем, опирам пешкира, сефте пред колегите ти! :))

Хахаха… пламнала тя, внимавай, че и навън е слънчево, да не стане много топло в офиса там, че всички ще започнат да се (раз)събличат :)))))

33. Viktoriya @ March 9, 2009

хаххаха.. дай Боже… не че има апетитни парчета мъже.. но за сметка на това жените са ни яки :-ДДД

34. legrandelf @ March 9, 2009

В такъв случай се надявам iPhone-а ти да не забие и да може да снима, въпреки жегата, която ще се получи, въпреки… потта и страстната пара/мъгла, която ще покрие взора на всички в твоя офис! :)))

Накратко: искам снимки! :)))

35. Viktoriya @ March 9, 2009

хаха… тъкмо го включих и видях, че батерията е на 10 %.. пфуу.. дано не се случи…че няма да мога да снимам.. но ще създам предпоставки за утре ;-))) хаххаха
и тогава ще съм подготвена .. хахах

36. Albena @ March 9, 2009

Malko izvan temata, no e mnogo goteno: Събрал Дядо Боже всички ангели, архангели и светии да решават как точно да се осъществи непорочното зачатие. Поканена била и Мария – бъдещата майка на Божия син. Да присъства на дебатите, но без право на глас. Събрали се в уречения ден и час. Всеки започнал да прави предложения. Цветя, полъх на вятър – кой каквото се сетил предложил. Само Йоан слушал и не взимал думата. Минали се часове на предложения и разисквания. Изправил се накрая Йоан и казал: “Вижте какво, то тая работа без ебане няма да стане!”, а Мария предварила всички и благодарствено казала: “У, Златни ти уста, Йоане!” – оттогава дошло и прозвището Златоуст.

37. legrandelf @ March 9, 2009

Хахахахахха :)))))

Не е по темата, но вица си го бива! :))

38. Viktoriya @ March 9, 2009

хаххаххаххахаххахха… ех, Светле, добре че си ти тук…
хахаххахаах… имаш невероятен нюх значи… тзттзтз

39. legrandelf @ March 9, 2009

Последно ще има ли снимки на разсъблечени колежки (нали си заслужавали) или няма да има?! :))

40. Viktoriya @ March 9, 2009

Марти.. за съжаление слънцето се ксри и мен няма да ме огрее :-(

« Зашеметен и объркан Аре стига толкова шоколад, а ?! »