Зашеметен и объркан

« публикувано на 08-03-2009 @ 12:52 pm »

фотография: feather lamp
слушайки: WinAMP’s shuffle selection

Хелио-истерия

- Кой си ти?
- Здрасти…
- Всъщност, познавам го - обръща се към мен, намига ми, след това вкарва пръсти в косите си и продължава с игнорираща мисъл.

- Крем карамел?
- Обичам, да! Черпиш ли ме?
- Не взимай нищо от него… не го познаваш, въпреки че аз го!
- Разбитата сметана се внася от Испания, знаеше ли това?
- Какво общо има с обяснението ти, спрямо случката от вчера? Може да ми обясниш, дори и да не ядем…
- Харесва ми позицията ти, не му се предавай!

Меди-оргазъм

Скачването в ситуации на (про)странствени запознанства, изпитва нуждите на всеки един участник, до прояви на първични, неконтролируеми реакции!

- Ей, Греъм! Греъм Грийн…
- Бъркате ме с някого…
- Джеймс Джойс не е популярен в твоите среди, но знам за Г.Г. че е…
- Кои са моите среди? - превъзбудата дава обратен ефект, на невъзпитано държание, контравъпроси и ограничени интерпретации в среда на импровизация.

- Бил е задържан миналата вечер, обвинен в изнасилване на младо момиче.
- Никой не (из)насилва не-младите момичета… не го познавам, кой е той!
- Това е брат ви, не го познавате?
- Не предполагах, че е способен на такива неща, не съм го познавал никога… това не може да е той!

Мълчание, получило се от синтетиката на краткия разговор. Прехвърляне на топката, като последно тя е останала притежание на по-малко умелия в словесните двубои. Печеливш за цялата война, или просто конкретната вербална битка?

Алфа-интуитивност

- Кречетало, мамоооооо… искам кречеталоооооооо!
- Не сега…
- Кречеталооооо, мааааааааааамииии… кре-чиии… кра-крааааааа…
- Тихо де! Казах “не сега”…

Автоматика на съзнанието. Регистър от заучени отговори. Потиснато, угрижено съзнание хвърля по указатели най-горните струпани отговори/реакции - най-често с отрицателна тежест.

Катарзи-специфика

- Тип-топ, лишен, лишен, лишен?!
- Мне, последно се къпах вчера…
- Влюбен ли си?
- Не съвсем…
- Не го слушай… Не го слушай… Чуй мен!

- Просто бягам в момента, тичам бе - не виждаш ли?!
- Ти си влюбен - отдръпва се леко, отпуска рамената си на седалката.
- Бъркаш ме, отново! Вчера също ме сбърка… или сбърка нещо друго?
- Вълнува се… вълнува се, притиска те! Чуй мен!

Лунното сияние винаги има различен цвят. Очите не възприемат синхрона между зрителна умора, физическа такава, а също и психическия фактор на “бляскавия предмет” високо в небето, разположен на различно място - всеки път!

Объркването ви застига, по-силно отколкото мен…
Истеричния фактор, за който споменах е в резултат на прекалено продължителното лутане между стени, притаили посредствения ми мисловен оргазъм. Започвам разговори, които не мога да завърша, поради липса на естествен подбор при комуникативните ми партньори.

Накрая… слушам уклончивите, пълни с голяма доза наклонизъм, хаотични мисли, които продължават съществуванието ми в хаоса на мига и небивалото разбирателство…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ March 8, 2009

Чакам подобаващото завръщане след края на трето “оргазмово” (въз)действие на “Сцената…” :))

2. gabfest @ March 8, 2009

Ех вие двамата нямате никаква милост! :) Как не ви е срам? Ще свърша в шепите си този път за разнообразие:)))

3. si @ March 8, 2009

Понякога си толкова точен, че улучваш не десятката, а десятката на десятката! Бах ти, колко десятки станаха…
Много ме разтърсваш с твойте попадения

4. legrandelf @ March 8, 2009

Много десетки казваш…
Налудничав ли съм или просто луд?

Не знам, но определено се впускам в приключението, което неподправената ми мисъл създава :))

Някой път трябва да го видиш в, хм… действие(?!) мисля че ще изглежда интересно отстрани, не знам, не съм се наблюдавал, но е просто…

madness…

5. si @ March 8, 2009

I like that