Усещане за... жена

« публикувано на 07-03-2009 @ 4:30 am »

фотография: “Заслепена…”
слушайки: DJ Tiesto - UR

Губи се… вълнението около допира се губи…
Подобно на повечето неща - ужасно бързо. И в крайна сметка не остава много за споделяне, нито обмисляне, развитието на мислите и действията остават без контрол.
Усещанията се пазят по-дълго, претръпват, носят малко по-голяма наслада…

Малко по-голяма от тази на пълната горчилка.
Защото се спрях, на… една крачка от нея,
тя беше извърнала поглед и свила ръце - една в друга…
Отразяваше… отразяваше погледите, които достигаха изкуствената й кожа!

Това дори не беше кожа, силует… силуета няма повърхност, която да бъде докосната.
Тя изгаряше, без усещане - липса?!
Когато полъха погали я, вълните около нея не ще разсеят се, нали?
Дори не ме поглеждаше, устните си не помръдваше…

След нея, в очите ми остана… онова лъчение, за което не бях молил!
Присъствие, да го разсея - неспособен бях,
да го загърбя - не желаех да си помислям дори,
тогава какво?

Гримът!
Казах си - това е мигът на съкровената тайнственост,
мигът във грим, така неоценим, безскрупулен, забърсващ…
Гримът на мига, стоплящ и пробуждащо разделящ!

Покриваха я ръце - студени при това,
разсеяни погледи и никакъв допир - тя копнееше.
Пространството около нея просто минаваше покрай лицето й…
Неспособна бе, дори да избяга - движеше се бавно, в забвението на своята самота…

А не отделях поглед от нея - брулен и отъркващ се в чуждата зависимост.
Галантността ми на джентълмен се губеше - не в тълпата, а в неизвестното!
Погрешна стъпка и се провалях в собствената си чувственост…
Сетивност, нежелана, но като дар… единственият път, който имам до сърцето й…

Словата, които могат да я почувстват,
да преведат мене и… усещанията ми към нея.
Погълнати, поглъщани…
Всичко беше реалност, преди угасването на светлините…

Нямаше много след това,
защото когато сълзите отекват в тишината на падналия мрак,
и единствено уханието на прясно попили в сухата ми кожа сълзи
изпълват пространството около мен…

Усещането за… жена,
ме запазва…

…

*въздишка*

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Albena @ March 7, 2009

“След нея, в очите ми остана… онова лъчение, за което не бях молил!
Присъствие, да го разсея - неспособен бях,
да го загърбя - не желаех да си помислям дори,
тогава какво?”

Продължавай така Марти! Навлизай бавно в жената, не пришпорвай коня!

2. Arrowsss @ March 7, 2009

Добър. Продължавай (y)

3. legrandelf @ March 7, 2009

Ранобудници! :))

Бени, цялото това навлизане (не пришпорвам коня, мисля че не е възможно… при едно евентуално пришпорване, нещата се провалят и… всичко отначало след това) ще трае до края на живота ми :)

Така го усещам…

Явка, тенск, мейт! :)) И да ти кажа, виж колко е часа, а аз… отново се въртях в леглото! Че това ми е поредния път, дето ставам тая сутрин. Направо…

4. Arrowsss @ March 7, 2009

Гледай, че и аз съм така. В 8 без 15 станах, няма спасение това нещо :S

5. Bunny @ March 7, 2009

Добро утро!

6. skeila @ March 7, 2009

Не сте сами да знаете. Аз в 7:30 :) Браво Марти.Прекрасно е!

7. si @ March 7, 2009

‘Усещането за… жена,
ме запазва…’ - въздишката след това е неизбежна.
А музиката…музиката!

Пак гледам през комп-а…

8. legrandelf @ March 7, 2009

Ели, знам че не сме сами… ама някак си не помага :)))

Добро утро, Събина! Явно ти поне си си поспала :)
Не като нас тука, неспящи, разбудени някакви… стресирани от спокойната събота!

si, обичам когато ти въздействам така :)

9. Bunny @ March 7, 2009

Оффф да, наспах се… и сега скука… нямам програма днес! Нямам планове! ;))))

10. gabfest @ March 7, 2009

Ама посвещавай ги на някоя мадама тези стихове! :)

11. legrandelf @ March 7, 2009

А защо си мислиш, че не са? :)

12. Viktoriya @ March 7, 2009

Ехххх… красота…
знаеш ли, пред тези твой стати губя дар слово, дразня се защото не мога да коментирам, така както коментирам други “закачливи’ статии..

13. legrandelf @ March 7, 2009

А ти спомняш ли си я тая снимка? Кога и къде я направих? :))

14. gabfest @ March 7, 2009

Коя, къде, как? :) Ах ти елфе! Честито на печелившата :)))

15. Viktoriya @ March 7, 2009

хаххах.. спомням си…
трябваше да седна зад нея
хахахха..
ех тоз CCS

16. legrandelf @ March 7, 2009

@gabfest:
Тя, на едно специално място, с любов…

@Вики:
Спомняш си значи :) CCS има важно значение, за известна част от фотографиите ми :))
Или накрая трябва да спрем да ходим там :)

17. Billiana_lapetiteelfie @ March 7, 2009

Явно ти е дошло вдъхновението :)
Даже има и печеливша!
Честито и от мен!