» § « Cynical Speech™ » Стъкло на “Бродуей”

Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Стъкло на “Бродуей”

« публикувано на 04-03-2009 @ 1:00 am »

фотография: Skyscraper City
слушайки: Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Поредната вечер на входа на киното. Оглеждам се в погледите на всички забързани и развълнувани. Всеки път на премиера е едно и също. Връщам им усмивка, за да се почувстват и те по-добре, не искам да им развалям кефа, нито да ги товаря по някакъв начин с… меланхолията си…

Последната, откъде ли идва тя…

Дъжда ме върна в спомени. Когато започна прожекцията и вече никой не ме притесняваше, отпуснах глава на плота и загледах улицата. Размазах поглед, впервайки взор в душата си и онези нежни кътчета, които пазех за такива моменти.

——

Върнах се доста назад, до самото начало. Спомням си първата вечер тук, сияех от щастие, че се грижа за нещо толкова важно - продавач на билети за премиерите на “Бродуей”. С времето обаче, цялата тази шумотевица страшно ме натовари и повече се наслаждавах на спокойните вечери, когато въртяха стари филми.

По приятни ми бяха компаниите весели хора, които посрещах и изпращах след края на прожекцията.
Интересни бяха миговете на изчакване. Докато вътре се наслаждават на седмото изкуство, аз ставах свидетел на какви ли не неща на улицата.
От цялото това усещане, ме делеше само една преграда - стъклото пред мен. На него имаше красив надпис, а когато дъжда се спускаше по него… визуалното размиване ме изпълваше с някакво особено спокойствие.

Всяка вечер посрещах и моята приятелка - една рижава улична котка, която беше особено нещастна в разплаканите небесни мигове. Непрекъснато смърдеше на риба или отпадъци… Истински пример за бездомен уличен живот… живот по кофите - една особена съдба.
Но беше приятна компания. Когато оставях част от вечерята си за по-късно… всъщност никога не я изяждах, споделях я с рижата красавица. И тя беше радостна…

Но една обикновена четвъртък вечер тя не се появи. Сбръчках вежди в очакване и се замечтах към светлините на отсрещните сгради. Обикалях всички прозорци, когато светваха… и когато потъваха в обятията на тъмнината.
Тогава се появи Тя… Беше с приятелки, цяла групичка. Предремвах си, когато гласът й ме погали. Подпрях се на лакти и вежливо я помолих да повтори въпроса си, тя беше така любезна да го направи. Пленен бях както от милата мелодия, с която чуруликаше насреща ми, така и от очите й. Невероятно дълбок поглед, в който се гмурнах волно, така че на мига започнах да пелтеча.

Получи се доста забавна ситуация, разсмях ги, а в погледа й прочетох топлина. Тя прехапа долна устна подарявайки ми една прекрасна усмивка, грабна билетите от ръцете ми и поведе приятелките си навътре в киното. Проследих я с поглед… останах така няколко минути, докато не се появи следващия клиент, който изхърка насреща ми. Уханието от току що сдъвкан хот дог бързо ме върна на земята. Полета ми приключи, но мисълта ми продължи да следва аромата на момичето…

Такива случки не се забравят… Още по-приятното е, че се запомнят.
Нощта на “Излитане”, от Милош Форман…

Нямах търпение да я видя отново. Вълнувах се, когато прожекцията свърши, още повече трептях срещу й, когато погледите ни се засякоха, когато й помахах… когато тя ми отвърна… Беше невероятно!

И едва започваше… последвалите седмици често я срещах. Никога не беше сама, наобиколена от шумните си приятелки, бяха доста весела компания. Но винаги тя се изправяше срещу мен, на касата. Изгарях от желание да я докосна. Любимият ми момент беше този, в който й давах билетите. Нежно ги поставях в ръцете й, като се стараех да ги обгърна в моите. Да й придам малко топлина, да почувства ласките ми. Реакциите й винаги бяха различни… величествено разпалващи ме. Тя беше… страхотна!

В нощта на поредната премиера, потривах силно ръцете си, за да ги сгрея. Тя отново беше тук. Всички бяха тук. Всички чакаха този филм… Лудницата приключи със загасването на светлините. Можех да си поема въздух, дори да хапна нещо. Имах време отново да усетя празната улица и набързо минаващите автомобили по булеварда. Самотата на цветните светлини, парещите лъчи на прожекторите и безчувствените каменни фасади наоколо.

Не спирах да облизвам устните си, понякога хапех долната. Направих си чудна раничка, която от време на време ми напомняше какъв е вкуса на кръвта. Топлия пурпурен вкус на кръвта…
Разглеждах програмата за следващия ден, когато вратата на входа се отвори. Тя стоеше там, вперила поглед напред към улицата.
Въздъхна дълбоко, със затворени очи. Завъртя глава към мен и ме погледна.

Десетки стрели ме пронизаха, уникално вълнение се образува в гърдите ми. Мина по цялото ми тяло и ме разтресе право в главата. Краката ми изтръпнаха, в миг се стоплиха… Същото се случи и с пръстите на ръцете ми. От бушуващата кръв в мен, долната ми устна започна да пулсира. Имах нужда да премигна няколко пъти, за да овлажня очите си. Какъв поглед… срази ме…

Приближи се към мен, облегна се на плота и ми се усмихна…
Вдигнах стъклената преграда, така че нищо да не застава помежду ни…

Разговорът ни беше изключително неангажиращ… спокойна размяна на думи, приятен захлас, благодарение на който забравихме за времето, нощта и всички проклети премиери…
Винаги ме побеждаваше с поглед, дори когато не исках да свалям очи от нея. Имаше такова силно, магнетично влияние върху мен. Чувствах се слаб в присъствието й, но страшно ми харесваше…

И докато й говорех някакви глупости за себе си (опитвах да я разсмея, обожавах усмивката й), тя загледа устните ми. Правех се, че не забелязвам, но когато ги докосна с пръсти, нямаше как да продължа с преструвките… Млъкнах…
Тя се приближи и ме целуна… отвърнах й… красотата ме погали… отново… беше толкова нежно и чувствено, не исках да спира…

Леко се отдръпна, погледна ме в очите, след което отново допря устни до моите. Тогава усетих зъбките й, леко гризващи долната ми устна, драскащи по раничката ми… Потреперих с очи, улових стихията на страстта й, насладата от вкуса на моята кръв по езика й.

Тя отпи от мен… беше божествено…

——

Звукът от силно набити спирачки, последван от много клаксони и крясъци ме върна в реалността. Беше спряло да вали, а аз ставах свидетел на поредната среднощна “разправия”. Нещата се развиваха по старому.

Прецапваща през няколко мрачни локви, се появи моята рижа приятелка… Измяука насреща ми и се облиза… Тя се върна в живота ми в същата вечер, когато любовта, с най-брилянтната си целувка реши да ме навести… В същата онази вечер, когато за последно видях очите й…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, mindcrush

Комитата рече: "Стига толкова, Елфе !" - Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo.net !

Посей семето на мъдростта си »

Trackback | RSS 2.0

1. Albena @ March 4, 2009: Lirichno i valnuvashto! Hubavo si predal nastroenieto si. I na men mi stano priqtno! Leka sedmica!
2. Iovan @ March 4, 2009: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН !!!
:-))
Нали днес е ЕЛФ-ския ден ?
Защото Марто е роден ???
:-)))))))))))
3. si @ March 4, 2009: Ей, пак топлиш и караш чувствата и мислите да бушуват!
А парчето…парчето, страхотно!
Силно те прегръщам и ти Честитя още веднъж, от цялото си сърце :)
4. Bunny @ March 4, 2009: Марти,

може ли да ти попея! :Р
Хепу бърдей ту ю… хепиииииии бърдейййййй тууууу ююююююю… хепи бърдей тУ Ю!

Тва щото не мога така!!
5. fen @ March 4, 2009: Честит рожден ден, млади момко:)
Да те спохожда елфското щастие и да не спира творческият ти устрем.
Всичко най от мен:))))
6. legrandelf @ March 4, 2009: Благодаря на всички ви! :))
Все хубави пожелания виждам :)))
7. JustAFaceInTheCrowd @ March 4, 2009: Честит Елфски рожден ден !
Марти, честито остаряване. Колкото и да остаряваш, си спомняй, че елфите са вечно млади и бъди и ти такъв :))
Останалите пожелания - здраве, пари, коли, жени, джанти … за тях и сам можеш да се досетиш.
Всичко най-хубаво от мен !
8. legrandelf @ March 4, 2009: Благодаря ти, Вес! :))
Виктория току що ми каза, днес да съм бил правил неща, които не съм/не правя по принцин :))

И вика, пий кафе, изпуши цигара. Та… след малко ще си припаля една, а ти може ли към 12:00 едно кафенце да ми налейш? :)))))
9. JustAFaceInTheCrowd @ March 4, 2009: Хах, внимавай, Марти, пороците са привлекателни и бързо увличат :)). Пък и какво означава да правиш неща, които не правиш по принцип ? Аз ти предлагам и на маникюр да идеш тогаз :)) … пък що и да не избягаш от работа, или да пробваш с мъж :))) Вики каза ли ти къде е границата на иначеправенето :)))

Иначе за кафенцето нямаш проблем, даже “наздраве” ще ти кажа :)
10. legrandelf @ March 4, 2009: Ти защо си мислиш, че не ходя на маникюр? Или че не си бягам от работа? :)))))))

За мъжа, няма да коментирам, разбира се, хаахахаа. А това е подаръка ми от “Говорилня”-та! :))
11. JustAFaceInTheCrowd @ March 4, 2009: Аааа, аз нищо не мисля, само си предполагам скромно :))
Браво, че и в Говорилнята са те уважили , а тая снимка с нощницата е много забавна, впрочем :))
12. legrandelf @ March 4, 2009: Продължавай да си предполагаш скромно, аз знам, че тия скромните (и аз съм такъв), много извратено го дават всъщност :))))

Та сигурно ще ми допаднат скромните ти предположения, хихихи :))
13. Lalwliet @ March 4, 2009: Прекрасно.Описанието направо ти влиза под кожата,в един момент чувстваш,сякаш си самия герой. =)

Честит рожден ден ^^
Здраве и всичко,което си пожелаеш (да внимаваш какво си пожелаваш,най-редовно се сбъдва xD )
И продължавай да радваш с редовете си. =)
14. legrandelf @ March 4, 2009: :)))

Благодаря!
15. morrt @ March 4, 2009: Честито!
Бъди здрав! И все така устат!
Весел празник!
16. legrandelf @ March 5, 2009: Благодаря за пожеланията, morrt! :))
17. pa4ito @ March 5, 2009: Честито(one more) и на патерица и раказвай. Вярвам, че има много за разправяне… :)))
18. Bunny @ March 5, 2009: Пачи, много яко си изкарахме… ама не ме питйа днес как съм! :(
19. legrandelf @ March 5, 2009: Иии, пихте малко жива бира и се подрискахте беееее :)) Де такава лабилност, какво ви стана? :))

Събина, отиди до банята, вкарай един два пръста в гърлото, ще ти стане гадно за 1-2 минути, но като цяло после ще се подобриш - много бързо :)))

Иначе ще те носи така, поне още няколко часа :)
Зависи какви са ти принципите, някои никога не (обичат да) връщат :)

Не е страшно, ще ти мине!

Пламка, мерси (one more)! :)))
20. Bunny @ March 5, 2009: То не е само от бирата!Стрес на работа, стрес от експресната организация за снощи… хахахах

А много мразя да повръщам да ти кажа! :( Тва с пръста никога не съм го можела и не искам и да се уча! Кафе и дитокс със зелева салата и ше се оправя!

:))))

Липсата на секс е виновна! :(
21. legrandelf @ March 5, 2009: Хахахаха, пак стреса, а? Их, тая чума на XXI-ви век бее! И работата, пфу, не ги е срам, да те гърчат така! Мръсници :))

Виж сега, снощи имаше ужасно много мъже в заведението, пък да си беше взела някой, ааа… не ми хленчи сега :) Или ти не хленчиш, а споделяш?
22. Bunny @ March 5, 2009: 1.Стоях с гръб към повечето от тях - тоест пред мен, бяха само мъжете на масата. По твое мнение с кой трябваше да ми се получи секса а?

2. Ти кога успя да ги огледаш? А?!!!!

3. Барманът беше много сладък… и много мил и флиртуващ, ама на тях това им е работата! :)
23. legrandelf @ March 5, 2009: Откъде да знам, с кой е трябвало да ти се получи секса, аххах, що за въпрос :)) И по едно време се сменихме. Особено като стана време за тортата (за която не знаех), а и след това имаше още време.

Абе имаше, и ето - барманът си загледала, не е като да не е имало :))

ВИНАГИ ИМА НАЧИН да се изчукаш с някой случаен от заведение, особено ако наистина ти се чука :)))

Ти си куражлия, нали? Или ти е писнало да взимаш инициативата? Къде са истинските мъже, а? Мамицата им! :))
24. Bunny @ March 5, 2009: 1. Менкахме се нашата страна на масата. От другата страна има двама мързели - да не назовавам по имена, ама единия яде кашкавалчета, дето не се мръднаха! И половината местене беше щото Вики е пикла!

2. “Ти си куражлия, нали? Или ти е писнало да взимаш инициативата? Къде са истинските мъже, а? Мамицата им! :))” - ей тука сам си отговори! А и беше твоята вечер - не моята за свалки на бармани… ок, ок, оправдавам се… :(
25. legrandelf @ March 5, 2009: Хахахахаха, не ми напомняй за пухкавите кашкавалчета на Стамбата, хахахахахаа :))))))))))

Няма такава храна :))) Баси името, рулира повече дори от това селското пиле (как му беше името), дето го яде ти, притчата плъзна по масата на няколко пъти, ама не й запомних името :))

lol
26. Bunny @ March 5, 2009: Чочара… има даже легендарен филм със София Лореийн… La Ciociara…
27. legrandelf @ March 5, 2009: Ай, вярно! :))
Сега като каза София се присетих как снощи се сетих за нея и въздъхнах с думите:

“Ах… София…”

:))
28. Bunny @ March 5, 2009: Мда… гледай го, филмът е супер, нищо че е от 1960!
Класика е!
29. si @ March 5, 2009: @legrandelf & Bunny
Я давайте снимки, не само така да ни разказвате. Айде, вадете снимковия материал!
30. Bunny @ March 5, 2009: Si,

уви фотографът беше Моло, а той е от бавните… в качването на снимки де… за друго не знам! :Р

В най-добрият случай ше е към неделя!
31. legrandelf @ March 5, 2009: Снимки, няма снимки :)) Камерата светеше в червено, т.е. OFF light :)))

Събина, решението е - настъпваш Жоро по телефона и той веднага ще реагира. Що му е иначе да ги качва :) Не са му приоритет. А и имаше ли излагане? Ако е нямало, да се качват - в противен случай - НЕ! Все пак догодина за кмет мисля да се кандидатирам, хахахахаха :)))

П.П. В най-лошия случай, ще се кандитатирам за селски учител, може и да успея, все пак ритам топката на високо! :))
32. si @ March 5, 2009: лол!

Без снимки не вървите, да знаете! :Р

Чакамммм и потропвам с краче :)))
33. Bunny @ March 5, 2009: Марти,

сритай го ти. Аз не ща - и без това ми е вдигнал мерника!

Нямаше простотии… май… знам ли!
В моето сърце, ще остане момента, в който Марти пееше: “Нощ се спуска над компанията! ” хаххаах
34. legrandelf @ March 5, 2009: Права си, si :))) сиsi :) Сиси :))) Сиси Кеч (C.C. Catch & Sandra) lol

Има снимки, щракахме имаше и светкавици :) Прожектори, без слава, такива неща!

Събина, Жоро ми беше малко на гости сега, ама отиде по задачи, не щях да го занимавам със снимките, а и сигурно щеше да забрави :)

Нищо де, довечера може да му напомним. А песента с “нощ се спуска на компанията” беше точно като загасиха осветлението, мислех си че правят задушевна обстановка, а те ме изненадаха изотзад с торта :))

Беше шоколадова, с розово прасе отгоре, хахаха :))
35. Bunny @ March 5, 2009: А той вярно каза, че е отпускар. :)
Блазе му!
36. legrandelf @ March 5, 2009: Мда бе, не е като да лежи и да си почива, по някви университети трябва да ходи, такси-макси…

Не ми говори :)) lol
37. Bunny @ March 5, 2009: Мда, всички сме го минали това… аз съм на изпит другата седмица!

Оф, добре, че отвори тема, че бях забравила! хахаха
38. legrandelf @ March 5, 2009: Точно така! Аз напомням, но забравям :P
А университетите, може ли по някакъв начин да ми се отблагодарят, за това че подсещам студентите им, да си ходят по изпитите и т.н.?

Примерно еднаа… средно хубава (не съм толкова лаком) диплома. На някаква тематика, та да имам в шкафа си тапия, придобита по такъв начин, за заслуги (без пари да са намесени) :)))

Не че имам такава с пари “заслужена”… да не си помисли някой. А ако продължавам да се обяснявам, скоро никой за нищо няма да ми (по)вярва :))
39. Billiana_lapetiteelfie @ March 5, 2009: Честит рожден ден и от мен-със закъснение!Каквото си пожелаеш да се сбъдне!
Яснооооо защо те няма днес…
Дано не ти е много лошичко:)
Хайде пиши ни, че ни липсваш на всички…
40. Bunny @ March 5, 2009: Марти,

университетите имат навика да признават заслуги само като резултат от изпитване, та не мисля, че ще ти се получи…

Абе ти вземи поне бакалавъра завърши, че ше те бия!
41. legrandelf @ March 5, 2009: Биляна, мерси! :))
Тук съм, не ми е лошичко (поне не повече от обикновеното) :))) Пиша, пиша, скоро :)

Събина, знам че няма такива неща. Фантасмагоризирам си, lol

А бакалавъра… аз не го ли завърших? :))
42. Bunny @ March 5, 2009: Ами не знам, завършил ли си го? хахаха
43. Albena @ March 5, 2009: Ne se stiskai, pusni malko snimki, Marti!
44. legrandelf @ March 5, 2009: Не се стискам, Бени :)))
Щом се озоват при мен, ще подбера най-интересно (по-по-най интересното, без бате ви Енчо) :))

Разбира се, ако тези които ме имат във Фейсбук не ме изпреварят, хахахха!
45. pa4ito @ March 5, 2009: точно така снимки трябва… и без да криете компроматите :-P
46. Rommel @ March 5, 2009: Току що подсетих фотографа за снимките. Той каза, че ще поддържа съспенса още известно време и в недалечно бъдеще (б.а. да се чете тази вечер или утре) ще озари света с запечатаните моменти от паметното събитие.
47. legrandelf @ March 5, 2009: Много добре! Поне ти може да го контролираш, хахааха :))) Т.е. да разговаряш с него, без да те е страх, че ще те… :))

Щото Събина виж я, страх я вече, мерници, това онова, lol :)
48. Bunny @ March 5, 2009: Тиха,

как го контролираш? Да не си сложил шифър на хладилника и да му отпускаш храна само за заслуги! хахахаха
49. Bunny @ March 5, 2009: Абе в крайна сметка какво стана с прасето снощи?
50. legrandelf @ March 5, 2009: Прасето съм го прибрал :)) Тука зад мене си стои и мълчи! Ко да прави друго, хахахха :)
51. Zelengorova @ March 7, 2009: Съжалявам, че съм пропуснала толкова много, докато ме е нямало, тепърва ще наваксвам :)

ЧРД на патерици, мило момче!
Вятър в косите, блясък в очите, нестихващо вдъхновение, много любов, която да те кара да се чувстваш жив и сили, с които да управляваш всичките тия стихии, така, че да те изпълват със щастие!
А публиката ти да се превърне постепенно в запленени от талантата ти усмихнати легиони :)))
52. legrandelf @ March 7, 2009: ;)