Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Изживяването “Smirnoff”

« публикувано на 03-03-2009 @ 5:49 pm »


фотография: PSC Events
слушайки: Dr. Kucho - Tribal Adventure

- Побързай дееее!
- Идвам, идваааааааам! - провикнах се през прозореца и се забързах в подготовката си преди излизането.

Успах се! Шибаната аларма ме пропусна много злобно, накрая се озовах в банята с измачкани дрехи, разчорлена коса и един такъв приятех дъх, отразяващ се в огледалото… че и пора на село, би ми завидял откъде ли го вадя такъв лют, потрисащ и много запотяващ !

Качих се в колата, а Жоро ми каза:
- Свиня такава, закъсняваме заради теб, обикновено МЕН чакате - натърти на МЕН с една такава доволна усмивка, след което се изряза много брутално. Изряза… е, не, просто се засмя, не онова другото изрязване.

По пътя имах нужда малко да се събудя, заради това усилих музиката в колата. Насмалко да бъда изритан по най-грубия начин от возилото, но пет пари не давах за това. Все пак, още по-събуждащо щеше да ми подейства.
Няколко бързи цигари, горе долу ме оправиха. Макар и да ми стана по-гадно в устата от тях, поне вече фокусирах. Ебати обратния ефект от това тютюнопушене.

Няколко мига от пролетта по-късно, вече бяхме в бара. По-голямата част от приятелите ни вече бяха там, зареждаха се от музиката, други се чекнеха около плота, трети продължаваха да наливат в гърлата си разни парливи течности, които минути по-късно, щяха да са причината всичките им задръжки (ако имат такива) да паднат!

Нямаше как да остана по-назад, затова поръчах. Красивата барманка със секси татуировка на рамото, беше така любезна да ме обслужи на секундата. Не малко пари съм изпил тук, нали ме разбирате… След което започна един визитинг на всички маси. Партито определено беше добре организирано, ще знам, че и сватбата ще я поверя на същия този човек!

Тост подир тост, глътка след глътка, едни силни провиквания, бурен смях, потупвания по рамото, шамари зад врата, целувки по бузите, пляскане по дупетата… вече бях на седмото небе.
Развихрихме се толкова лудо, че бара се отделяше от земята.
Нямаше друго такова настроение, като че се събирахме за последен път преди… края на земята, знам ли преди какво… Беше епично!

Аз още повече, особено с поредното уиски, което погълна още една част от и без друго малко оставащата кръв в тялото ми. Нямах фокус, нямах възможност да сваля усмивката от устата си, за простотията, която излизаше от нея съвсем нямах контрол и лимит, но поне всички се забавляваха.
Това беше култово, много при това, всички заедно превръщахме изживяването в нещо класно и незабравимо.

Тогава стана време за изненадата. И аз понеже обичам такива неща, се оставих (не че имах много голям избор за съпротива) в ръцете на приятелите си, да ме водят, където пожелаят.

Натоварихме се в колите (жълтите, сещате се че нямаше трезвен около мен) и се отправихме в непозната за мен дестинация. Няколко клатушкания по-късно усещах, че е време за разтоварване. Хълцах много лошо, затова побързах да изляза от автомобила. Хич и не исках, да бърша нечия пазва от повърнята си след това. Евакуирах се на чист въздух и нещо в мен се спря. Успях да се овладея и последвах групата, която водена от Жоро не спираше да куфее!

Е към някакво заведение отивахме. Всички цветове ми се сливаха. Тия нощни клубове, хич не ги разпознавам. И тъй като не ми казаха къде точно сме, просто се хилих насреща и… следвах водача!

Фолоу дъ лийдър… малко преди да се опрем в пищната гръд на бодигарда, почувствах напрежение в пикочния мехур. Изфъфлих нещо, сочейки някакви храстчета близо до входа. Май не ме видяха.
Извадих го, хванах се за няколко клонки, отпуснах се. Няма по-доволно изражение от това, на млад индивид, предоволно препил, сдържал пикнята си няколко часа, отпуснал се с изваден член насред кипяща от фееричен живот вечер, за да се облекчи! Това и направих…

“Нааай-ообиииичааам… гооооол, по пяяясъъъъкааа даааа тииичаааам-м-м-м… хлъц !”

Стигнах до входа на интересен зиг-заг. Бодигарда се смееше насреща ми. Мислех, че ще има разправия, но явно ме е познал че съм от групата… и просто ме пусна вътре. Даже ми каза нещо, докато ми стискаше ръката, но… какво точно, не помня! Трябваше ли да ми стиска ръката?!
Още няколко човека по-навътре повториха здрависването… и от тях нищо не помня… Леле, трябва да е било много шумно…

Но не би…

Независимо колко облекчително ми подейства преживяването преди няколко минути, всичко в мен се надигна и ме удари право в главата. Имах повече алкохол в кръвта, отколкото можех да понеса. Светлинното шоу в помещенията допълнително ме “разкрачи” психически. Някакво особено ехо с продължителен фалцет и вербално доошлайфане минаваше покрай ушите ми.
Зелени цветове навсякъде около мен. Очаквах всеки момент срещу ми да изскочи пришълецът, чувах писъците му, смразяващото кръвта цвърчене… Но…

Тогава помислих, че съм се повредил - тотално откачих. Озовах се в помещение пълно с хора, всичките подскачаха, танцуваха, размахваха ръце един срещу друг, а в ушите си имах единствено онзи OFF звук, който ми казваше:

“Сам си…”

Чудех се, ушите ми ли пищяха? Оглушал ли бях? Какво се случваше - имаше някакъв ритъм, който всички следваха, а аз не разбирах - не го чувах. Бутах се между хората, те ме гледаха странно - повечето от тях, други се хилеха супер много срещу мен.
Когато все пак стигнах познатата фигура на Жоро, почти през сълзи се провикнах:

“Свършено е… мамка му… зомбитата ме пленихааааа…”

В ръцете си той държеше някакви слушалки, намести ги върху главата ми, като ги притисна силно към ушите ми. Ококорих се така силно, че можех да погълна цялото място с един поглед!

“Какво по…”

Бях обладан от най-чистия и невероятен звук, достигал до ушите ми…

Тогава се олюлях и паднах на земята. Опитах с ръце да се уловя за някой, но не се получи.
Преди да изпадна в несвяст, си спомням че всичко около мен вибрираше, пулсираше пред очите ми и същевременно с това се въртеше. Не можех да издържа на такова влакче на ужасите, затова затворих очи…

Събудих се на сутринта… с ужасен махмурлук… забелязах, че до мен лежи женска фигура. Със страхотно дупе… голо при това, усмихнах се.
Носеше бяла тениска, нищо друго… бяла тениска, на която успях да разчета:

SMIRNOFF EXPERIENCE

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. М @ March 3, 2009

Хахаха:) Лудо:) В офлайн света се случват и такива работи;)

2. legrandelf @ March 3, 2009

Подхлъзване, едно много голямо офлайн подхлъзване :)) Случват се, как да не се случват :)

3. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

А ЗАЩО в крайна сметка бодигардовете са се здрависвали с човечеца ??

4. legrandelf @ March 3, 2009

Мистерия :)
Ако това ще ти помогне - аз съм човечеца :))

5. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

Хм … мое па да изглеждаш много атрактивен, като си наквасен :))

6. legrandelf @ March 3, 2009

Хехехехе… атракция си е честно казано, но… да речем, че е по някакъв повод :))
Иначе кой здрависва атрактивни, току що изпикали се, а? :)) По-скоро ги побутват тактично с шут в гъзеца и да не се отриват много в дрешките им (и мускулите, хихик)! :)

7. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

Ей, ти верно беше Рибка, р.д. ли е повода ?

8. legrandelf @ March 3, 2009

:))
След няколко часа… само след няколко часа :)

9. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

Иха, радвай се на отлитащата младост :))

10. gabfest @ March 3, 2009

Ех много рибки… внимавай с наркотиците! Тази история със сигурност не си бил само на алкохол.
@JustAFaceInTheCrowd Сега всеки път като прочета ника ти и се сещам как си плюла на човечеца в кафето. А като знам, че последните 6 години съм живял в Бургас и .. .:)

11. legrandelf @ March 3, 2009

Хахахахаа, Митак :)) Питай я в кое кафе е бачкала, след това се разрови в спомените и ако се окаже, че си бил там, моли се да не е било по време на обедната почивка :)))

Вес, отлита, отлита…

12. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

@gabfest ,
Да му се не види, сега ще нося клеймото :))
Гледай от добрата страна, това с плюенето в кафето е по-малкото зло, представи си дългогодишните и отегчени до смърт от клиенти сервитьорки на какво ли са способни :))

13. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

п.п. Gabfest, да си обитавал трайно някое кафе в Славейков :D ?

14. legrandelf @ March 3, 2009

Надушихте се, но както и миналия път казах, има толкова по-приятни начини за обмяна на телесни течности :))

И винаги, кафето с плюнка от красива сервитьорка, може да се приеме като… хм, целувка след изпито кафе, от същата тази красива сервитьорка :))

Като с яденето е. Едва ли има разлика от това, че ще изядеш сладолед примесен с разни плодове, или първо ще хапнеш плодовете, после сладоледа. Все на едно и също място отиват нещата :)))))))

Така е и с целувката на разярената сервитьорка, в обеден мензис :)))

15. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

Ей на това му викам поетичен способ за изящно описание на откровена вандалщина :)))

16. si @ March 3, 2009

Хахаха, това изживяване си е било яко! Браво на вас!

Мойте Смирнофф експириънси започват и завършват в колата на път за Боровец. Задължително трябва да има Смирнофф айс. Много е яко :))). Но до сега никога не е имало девойка с хубаво голо дупе, а за младеж…не може да става и дума :)))

17. legrandelf @ March 3, 2009

Вес, ти какво очакваше :) Че ще те разочаровам с упреци ли? Плюс това (щом все още аз не съм отпивал нечия такава целувка, поне не знам де, хахахаа) не смятам това за вандалщина!

Вандалщина е, ако се изсереш на пометеното, или в случая със сервирането… се изпикаеш в каната с кафето! Ето ТОВА Е вандалщина. Имаше го по едно време в предаването “Спипани по време на работа (и уволнени)” :))

Някъв пич в бърза закуска, в кухнята, не се изкефил на некви клиенти и го имаше на камера, как си приповдига късите панталонки и вкарва чучура в каната :) Ебати якото, а? После и пред камерите си призна… блях! :)

si, браво я, браво! И твоите преживявания не са ложи. Да се отрежеш така, че да пропуснеш целия път, ама че си, хахахаха…
А девойките с хубавите дупета са с приоритет. Особено ако са само с по една тениска :)))

18. si @ March 3, 2009

Чак да се отрежа, казах ти само Смирнофф айс. Но е приятно и отпускащо.

19. legrandelf @ March 3, 2009

Спирам със закачките и нападките :) Ще се придържам към красноречива художествена сатира и осмиване, така че или никой нищо да не разбере, и все пак да се усмихва, или всичко да е ясно, много забавно, а таргет-хилежа да е насочен към обект, който всички не-харесваме и обичаме да бъде гаврен (словесно) :))

20. gabfest @ March 3, 2009

@JustAFaceInTheCrowd Тц… Нали знаеш, че приходящите в Бургас живеем на центъра. :) Всъшност като се замисля любимото ми кафе в бургас беше едно много странно такова кафе пада се от стария университет като се пуснеш към морската градина и в една офис сграда в ляво! :) Има някакъв офис за компютри срещу него… А иначе бяхме редовни на Бохеми, защото беше денонощно, а ние след 12 ставахме активни, през другото време бяхме постоянно на работа или из университетите! А иначе вина съм предпочитал битовия алкохолизъм :)… Аме не това с плюнката съм сигурен, че не ти подхожда :)

21. gabfest @ March 3, 2009

В смисъл сигурен съм, че хората, които плюят по кафетата на другите хора не изглеждат като теб… Де да знам имам защо си го мисля това, все едно серийните убийци психопати изглеждат като такива … :)

22. Lalwliet @ March 3, 2009

хаха,бодигардът какъв късметлия е излязъл с това здрависване xD
Това sielnt парти откога ми го рекламират познати и непознати.Ако беше трезвен сигурно щеше е по-пълноценно преживяване.Не ме разбирай погрешно,аз почти не пия (”Причината, поради която не пия, е че искам да знам, когато си прекарвам добре.” -Виконтеса Астор (Нанси Уичър Астор)

23. JustAFaceInTheCrowd @ March 3, 2009

Gabest, ти отде знайш, че нямам криминална физиономия :)) ? Как точно изглежда според тебе една плюеща-в-кафета-сервитьорка :)))) ?
За тва кафе що така не мога да се сетя, хем трябва да е почти до нас … барем на коя улица се намира ? Пфффф, и аз шофьор ще ставам с тая ориентация …

24. legrandelf @ March 3, 2009

О, Lalwliet, приятно ми е да видя образът ти :))
Циничният ти образ, щото туй е картинка, не наистина ти, но пак е по-яко от сивото анонимно излъчване на стандартния аватар! :)) Благодаря ти!

И цитата си го бива, следващия път като повръщам, ще си мисля за него и ще обещавам (отново), че ще ми е за последно. Хубаво правиш, че не пиеш (много) :)

Вес, пусни някоя психопатска снимка, за да шашнеш момчето! :))
После ще го е страх оттеб - психо Вес с влечение към “подправяне” на кафето! :)))

25. gabfest @ March 3, 2009

@JustAFaceInTheCrowd Зодия риби сме големи фантазьори! :) Представям си те… :) Има копирен център срещу кафето с книжарница вътре…

26. JustAFaceInTheCrowd @ March 4, 2009

Ааааа, Gabest, май се сетих за кафето, имам едни приятели, дето редовно се мъкнат на него само заради сексапилните сервитьорки… и главният инициатор също е зодия Риби :))) - много нацомбени девойчета имаше там поне до миналото лято, та представям си какво може да накара една коч-компания да го посещава редовно :))

27. gabfest @ March 4, 2009

Хубави мацки имаше за сервитьорки, тъпи и с големи гърди, но не за това ходихме там! Просто беше близо до офиса ни, а аз изпушвам да стоя на едно място в една сграда и често се местех и работех и там… Веднъж пипнах гърдите на най-надарената :)

28. pierrot @ March 4, 2009

Пич…евала за изкарването :)
Не съм ходил на такова парти и сега съжалявам зверски …

29. legrandelf @ March 4, 2009

:))

Няма да съжаляваш, организирай се :P

Все трябва да ти се отвори възможност! :))

30. pa4ito @ March 5, 2009

Уууааааууу, яко изживяване, поздрав за което :)))
Аз в такива случаи, 1-2 дена след това събирам сведения от очевидци и след това обикновено казвам “… по спомени на очевидци, съм правил…” :)))
@Lalwliet, цитатът е много готин, но не е ли по-хубаво да се чувстваш “изкарал добре” винаги… :)))))

31. n3mo @ March 5, 2009

Звучи много привлекателно… и изживяването и мадамата на сутринта ;) Я разкажи малко повече - какво стана след като се събуди ?

32. legrandelf @ March 5, 2009

Пример(и) от миналото, за нагледни ситуации от настоящето/бъдещето! :)))))

33. fen @ March 5, 2009

Като стана шеф на Смирноф ще купя правата за този разказ и ще снимам реклама по него:)

34. legrandelf @ March 5, 2009

Фенци, кога да го очаквам това ставане на шеф :))))
Смирнофшеф :)) Малко звучи като един друг шеф, ама… тъй като няма да се мешиш в политиката, няма как да те сбъркат хората, хахахаха! :))

35. fen @ March 5, 2009

Водя преговори.Нещо се дърпат за цената, висока им била:)
Гледа сега, ако случайно се прецака работата имам резервен план. Ще регистрирам друга марка- Спиртноф. Ще сменим заглавието и надписа на тениската(мацката няма да я сменяме)и пак ще снимаме рекламата:)

36. pa4ito @ March 5, 2009

@Elf, @fen, аз предлагам цената на разказа да бъде по няколко бутилки Смирнофф, за всеки нов разказ, за да може компанията да се събира и ползотворно да обсъжда всяко ново творение на Елфа. :D

37. legrandelf @ March 5, 2009

fen, стратегията ти не е лоша! :)) Одобрявам, след като мацката няма да се сменя и е с голо дупе в леглото ми… на кой му пука какво й пише на тениската, хахахахахаха!

Пламка, и ти не си лош в предложенията (както винаги) :)) Макар и да не съм фен на тая водка, може да сръбна ей така, от уважение към наградата и останалите наслаждаващи й се, хахаха! :)

38. fen @ March 5, 2009

Ако не успея да ги купя ще ги срина.Ще пусна следната реклама:
Мъж и жена влизат в бар и сядат. Мъжа поръчва:
- Две водки моля.
Бармана налива.Те отпиват и мъжа изплюва напитката.Сбръчва чело и казва:
-Ооооофффф, пак ли Смирноф.
Тук излиза надписа Спиртноф.Слогана е :
За да няма оф, пийте Спиртноф:)

39. legrandelf @ March 5, 2009

Браво! Първия сценарий на анти-рекламата е готов, хахахаха :))

Заемай се, само ми кажи деня за снимки кога е :P lol

40. fen @ March 5, 2009

ОК.Сега съм зает, че снимам един Боливудски филм, но скоро ще е.Марти бизнеса е наш.Ти си мозъка, аз ще търся кинти и клиенти.Така наречените две к-та.Ще снимаме само Антиреклами:)

41. legrandelf @ March 5, 2009

Супер! :))

Когато натрупаме достатъчно популярност, за да ни намразят всички корпорации (които пародираме) :) Ще си купим по една бронирана вила и ще чакаме храна и пиене само в дните за доставка, хахахаххаа :)))

Пази се, стрелят!

42. fen @ March 5, 2009

Ако се опитат да ни съдят ще се позовем на петата поправка(каквото й да означава това)в закона.Това ми е любимо в американските филми:)

43. legrandelf @ March 5, 2009

Мда, там е разковничето :)) Американско е, при нас ИЗОБЩО няма да върви :) Ама нищо, ако влезем в затвора, а и оцелеем, че да излезем, после популярността сама ще ни отваря врати!

Даже и рапъри може да станем, хахахаа!
“Къв рапър си ако не си лежал в затвора, а?” :))

44. fen @ March 5, 2009

Айде, подкара слоганите:)
като излезем ще кажем, че сме били прототипа на героите от “Бягство от затвора”

45. legrandelf @ March 5, 2009

Прототипи на героите от “Бягство от затвора”, но от първия сезон, щото после стана някаква тъпанария :(

Иначе - съгласен, звучи фенско :)))

46. fen @ March 5, 2009

Добре, сега остава по-лесната част-ДА ДЕЙСТВАМЕ:)

« За Щутгарт, “Гетото” и култовия 3-ти блок Стъкло на “Бродуей” »