Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down
За Щутгарт, “Гетото” и култовия 3-ти блок
« публикувано на 02-03-2009 @ 2:56 pm »
- Може просто да минава оттук…
- Човек, това е “Гетото”… НИКОЙ не минава оттук !
слушайки: A-Ha - Summer Moved On
История за начало на нов живот. История за запознанства… история за приятелство…
Навън, в една от последните дъждовни нощи си обещах няколко неща. Сам, на себе си! След това се прибрах, приготвих си багажа, а на следващата сутрин заминах - “самолетът” ми кацна в Щутгарт, дестинация, за която мечтаех, и в която вярвах…
Озовах се в “Гетото”, блок номер 3. Беше култово още от самото начало. Като един абсолютен начинаещ, мигах на парцали и кимах на всичко, което ми се кажеше. Щото съм доверчив, в повечето случаи предпочитах да ме прецакат един път, да се науча (не че не съм го усещал и не съм имал възможност да го предотвратя) и след това да съм по-скептичен.
За няколко месеца, освен студентлъка успях да завържа няколко приятелства. Беше страхотно, тъй като малко първокурсници изобщо осъществяваха контакт с “големите”. Всичко си има йерархия, дори в “Гетото”.
И след многото онлайн приказваници с един по-конкретен елемент, се случи така, че в едно от шматканията си пред входа на блока го срещам на живо. Не че 308-ма и 413-та бяха много далеч една от друга, но…
Помисли си, че ще го нападам ли, какво ли, изглеждаше уплашен, когато му препречих пътя. А той се беше замечтал нещо! Е, представих му се:
“Моло? Аз съм Елфа…”
Това беше началото…
Щутгарт беше богат на удоволствия…
Имаше интерес, имаше купони, имаше дори учене, имаше любов, имаше секс, имаше спорт, имаше повръщане, имаше напивания без повръщане, имаше глупости, имаше мрежи, имаше… имаше го 3-ти блок!
Имаше я 308-ма стая… имаше я и 413-та!
Трите прасенца се случиха, когато култовия Вальо се присъедини към нас. Валката, споменавал съм го, някои дори сте го виждали на снимки, ако ли не - ето ви една !
Обикновено показвам някоя по-изобличаваща, ама и тази не е точно примерна…
Култа на трети блок, както и преживяванията в Щутгарт бяха континиум. Потъвахме във времето и се радвахме, че сме там. Нямаше ексцеси, можеше спокойно да се разхождаш нагоре надолу, из целия квартал, единственото опасно място бяха задните части на блоковете в “Гетото” и то… в най-ранни часове.
Можеше да ловуваш в горната част на Щутгарт, можеше да спортуваш на НСА, да правиш луди появявания на различни места. Да простееш в заведенията, разбира се в границите на разумното. Можеше да гледаш нещо в зала “Христо Ботев”, можеше да консумираш на Манджа Стрийт, да залиташ по жени “от горния квартал” и да ги водиш на тихо и спокойно в “долната част - Гетото”…
Нямаше блокирани пътища от джипове. Нямаше празни погледи наоколо, нямаше много от нещата, които ИМА сега… Има, бих казал е огромен минус. Щутгарт беше задушен. Вече не е това, което беше…
След като един по един, курсовете се изнизваха, приятелите ми започнаха да намаляват. Напускаха постепенно, тъй като… времето им минаваше - студентството приключваше за тях. И в един момент… се озовах в последната си година…
Разхождах се по коридорите с огромна носталгия. Кварталът се беше променил. Пълен с нови физиономии и далеч от качеството на някогашната култова група. Култово “семейство” бих нарекъл.
Времето на THE NET го нямаше… Времето на Godkiller и тарикатлъците с интернета. Времето на UT срещу Agonize, на червеите пак с него, с Жоро, със Сенатора и всички онези… които създадоха и бяха част от най-добрата епоха на 3-ти блок…
Имам толкова много спомени от този период, които бях закопал съвсем надълбоко в себе си. Невъзможно е да обхвана всички велики неща, които се случиха тогава. Там, на това място! Имаше енергия, заряд, красота и много голяма доза специалност. Създадохме култ, живяхме в него, а накрая… накрая го гледахме как загива.
Когато стана време и аз да събера багажа, се чувствах ужасно… Всъщност, преживявах това на няколко пъти:
- когато първият ми съквартирант се изнесе;
- когато в един топъл ден събрахме багажа на Валката;
- когато в прохладна нощ прехвърлихме багажа и на Жоро;
Аз трябваше да си тръгвам… нямаше никой… нямаше защо да оставам там. Всичко се беше променило, Щутгарт остана зад гърба ми във вида на отпадъчен Студенски град, пълен с омраза, ненавист, липса на грамотност, препълнен от строежи и мрачно усещане…
“Гетото” нямаше онзи цвят и топлина като преди…
Трети блок беше отдавна мъртъв…
На Жоро - невероятно добър приятел, един от малкото които имам… един от малкото спомени, които ми останаха от онези времена…
« Къде са ми парите от лятната ваканция ?! | Изживяването “Smirnoff” » |
- alcoholia(1) art(44) attitude(113) brainfart(71) conspiracy(34) cynemaniac(95) destiny(36) detective(10) fun(193) internet(42) lifestyle(333) lyrics(10) madness(117) media(37) memories(140) mindcrush(228) moral(19) music(24) politics(49) porn(11) problems(159) quiz(12) relationship(76) school(7) sex(130) sport(10) stress(6) travel(21) war(12) webcafe(6) work(32)
- adventuring (3)
- breaking news (7)
- cynical speech (876)
- just a photography (2)
- mindcrushing art (121)
- notes from the bar (6)
- novel: a detective story (12)
- novel: the taste of bravery (3)
- play: a comedy for lunatics (7)
- play: audience in menses (8)
- questions and answers (8)
- shapes (16)
- short story: an exciting touch of a hate (3)
- table for two (4)
- those sleepless nights (12)
- those vicious rains (5)
- victoria's secrets (15)
-
Спамъри
- asktisho @ 2016-07-21
Спред, спред... :)
- legrandelf @ 2016-07-18
:) Thanks a lot! Или с други думи, благодаря сърдечно :} Spread the мълва! :))
- asktisho @ 2016-07-18
Хаха, тези клипчета са невероятни! Харесва ми, че си открил дарбата за сценично поведение и, че я развиваш! А и...
- елегантни обувки @ 2016-01-05
Страхотно клипче :) Много малко хора могат да го разберат за съжаление!
- alen @ 2013-10-29
о, дано да е едноетажна и също така любвеобилна, освен толерантна и строга... ;))
- рицар @ 2013-10-25
:) качихме стъпала, полуетажа е близо. а тя е толерантна, изчаква те строго да я заобичаш по свой си начин.
- alen @ 2013-10-24
риц (Крис), ти още ли я мъчиш тая пуста психология, пич! ;))
- рицар @ 2013-10-23
Имам и един любим цитат от Уго, ама е възможен само след голяма палермо с няколко бирички, сори, пък и...
- рицар @ 2013-10-23
"За да съдим за детето справедливо и вярно, не трябва да го пренасяме от неговата сфера в нашата, а сами...
- legrandelf @ 2013-10-20
Съвсем не - можеше линк да пуснеш. Кой гледа X-Factor?
- asktisho @ 2016-07-21
Посей семето на мъдростта си
Trackback | RSS 2.0
Хахаха, нямам сега време да те чета, но снимката кърти! Геша в потник винаги предисвиква усмивка на лицето ми!
От сега усещам, че си правил трип доун мемори лейн! Обещавам да чета!
Ами тя тази статия отдавна я държа пендинг, но чак сега ми се отдаде възможност да я напиша… Но самото заглавие казва много, снимката също, а в една блог-статия, малко може да се напише :(
Има материал за цяла книга… Има… и снимки, особено в албумите на Жоро в Пикаса-та :)
Одеве ги гледам, ту усмивка, ту сълзи… бе това спомените са хубаво нещо, но да не се прекалява с тях, щото :(
Ами започвай с книгата, лека по лека… :)
Не ми говори… имам една камара снимки, списания и спомени, които нарочно не отварям, защото колабирам психически! Просто се сривам от мъка по хора и неща безвъзвратно останали в миналото.
Вчера в един момент се уплаших, че съм започнала да забравям много неща от тези години и ме обхвана страх и ужасТ! Но не е така, вътре в мен са!
Колкото до приятелите - безценни са!
Марти, ще ме разплачеш… :(
Не аз те разплаквам, а спомените! :)
Така е… и то защото са хубави!
Samo ne kazvai, che si ostarql i pochvash spomeni! Shte te izostavq!
Ще ме изоставяш, така ли, Бени :))
Не мога да повярвам…
Мне, няма да заповам спомени, а и дори да е така, ще го правя по начин, че да ти е интересен :) Присъствието ти тук е повече от приятно, така че, не говори глупости, хаха :))
Освен това - не казвам, че съм остарял (да ти отговоря на въпроса директно, че имам слабостта да не се изразявам правилно и не ме разбират) :))
Ау, остарял си :P
Не боли, просто е изненадващо ;)
Ей, на тая снимка кой кого гушка?!?
Геша ака Моло… :) Беше в Айл Хаус. :)
Събина,
за акане въобще не ставаше въпрос ;))))
Разсмя ме!
Всъщност, питах за тази в началото на поста, където Елфа и Геша се гушкат, увиват си краката един в друг и т.н. Но те май все се гушкат тия младежи. Той Елфа затова толкова страда :PPP
Хахаха, остарял съм значи :))
Чакай да внеса пояснения: на снимката сме аз и Жоро (Моло - прякора). Та Жоро си го виждала в Ейл Хаус, също го има и на снимката с трите прасецна (от тая статия). Този дето не е Вальо - е Жоро, хаахха :)
Голямо обяснение просто :P
Иначе да, липсва ми това гушкане и затуй така меланхолично се държа, лолинг!
Ааа, начи оттам се познавате с Геша… Ние с него живяхме в един вход известно време, в едни други географски дължини. Той е човекът който ме зариби да играя черави :))
Оттам, оттам :)))
А знаеш ли, че 3ти блок излиза в ремонт сега. Ще го обновяват изцяло.
Мхм, чух по-предната седмица затова :)
Сега вече абсолютно всичко, което помня и е свързано с него… ще бъде заличено…
Е, време е нови хора да си направят спомените там, нали така?
…
:)) Хубави времена бяха :)
Батко ми, адската статия. Като я прочетох… исках още. Събуди много противоречиви чувства в мен, но все пак за такива моменти като тези, които описваш живеем.
Почвай книгата!
Рано или късно - свършва,
накрая… само на книга остава…
Уви, Светле… :(
@Светла - Ний сме скитници на таз земя. Без дрехи се раждаме, без дрехи умираме, без дрехи правим любов. Единственото, което носим на гърба си са спомените.
@Grand_Elf - Не съм мислил, че ще ме нападаш, когато се запознахме. Изражението се казва “стреснато”. Все пак живеех от малко повече време в 3-ти блок от теб. Бял ден, по светло, на моя територия не може да ме уплашиш (тогава не се познавахме лично), чувствах се сигурен в “джунглата” на моя блок. Нека поясня - живота за който Мартин говори, бе един скитнически живот - пълна свобода, приятели, life 247, няма учители, няма родители, няма контрол. В студентското градче има всичко от което тогава имахме нужда, но това което ни отличаваше от останалите пичове и пички бе Мрежата. Имахме си най-голямата компютърна мрежа в студенски град тогава, а това на фона на фактите - само млади, хора отворени към живота, търсачка, чат, свободен достъп, много контент (разбирай и порно), правеше живота ни там доста приятен. Геймехме и чатихме нон-стоп. Имахме си и форум - едно phpbb, пуснато от radiance-а. Името нищо не ви говори сигурно. Там всички имахме няколко имена - реални и виртуални. Там живеехме няколко живота - нощен, студентски и живота ни в Мрежата.
Гранд елфчето и Моло :) абе хора забравихме се … толкова отдавна не съм ви чувал и виждал. Елфе направо ме просълзи :) Спомените изплуваха. Леле как ми липсва онова време.
Ооо, Drako ! :))))
Здрасти, мейт ! :)))
Спомените са такива, за да просълзяват :) В случая от щастие :) А с Molo сме си все същите свине… като едно време, хихихи :))
Ехх… 308-ма стая… :)
Ехх 3-и блок :)