Звучи ми като един момент от сериала ,, Адвокатите от Бостън ”.

Много си активен…

Спомням си го тоя сериал (”Адвокатите от Бостън”) :))
Първо, че са събрали уникални образи вътре, второ дейността им е под всякаква критика (и липса на контрол) :) а и сценария вещаеше само едно - изпростяване!

Леле, тия телевизии само това излъчват :) Колко ми е кеф (и снощи ми мина същата мисъл през главата), че нямам ТВ :))))

Адвокатите и те са суицидни, истинските поне. А пък прокурорите? Ммм… трябва да се направи лист, кои професии се самоубиват най-много! :))

Дали тия дето пишат проза/поезия и някакви други не са повече от супер-релаксиращите адвокати, брокери, шефове и разни неклатикурни длъжности. Тия с големите топки?

Някой му се е ядосал, че е загубил само няколко милиона, а не всичко и е решил да довърши започнатото… :)

Викаш, някой го е “самоубил”, а? :D

Случва се, на такова мнение съм :))
Разбира се, може и да греша, хихик!

Може и да си прав, макар да имам усещането, че особено богатоте хора много се впрягат като загубят ‘големите пари’. И все пак си мисля, че зависи до голяма степен какви хора сме! Може и да са го самоубили, ама може и сам да си се е подтикнал натам…
Аз съм от семейство, което е загубило всичко с идването на комунизма. Земите си, къщата си, поимъка, всичко… Били са изселени, прадядо ми е лежал в затвора… Има и още, но все пак, никой не се е самоубил. Напротив. Намерили са друг начин за да изкарват прехраната си. Били са щастливи, обичали са се и са ми оставили истории, достойни за книга. Винаги успяват да ми стоплят сърцето и да ме усмихнат.

И в България имаше такъв случай.

Нямам категорично становище да ти кажа. Да, от една страна е странно как хора, който са свикнали на стрес и на това да поемат рискове, се сриват. От друга страна, цял живот си работил за нещо и да го загубиш… що па да не превърти човек? И за по-малко хора се сриват.

Това, което ми е по-непонятно е, не ги ли притеснява това, че след като се самоубият дълговете остават на името на семействата им. Дълговете нали се наследяват? Добре ти ще се спасиш, па децата, жената и родителите ти са се чудят как да плащат след това?

si, вероятно си права, като казваш че зависи до породата човес :)
Подкрепям!

Събина, спомням си случая с този самоубиец. Все пак всяка сутрин минавам покрай тая банка…
Превърташ не превърташ, дълговете остават, както ти казваш. Само дето, някои от тях може да са прекалено безскрупулни и ебе ги за семейството им.

Но вижте сега, може да са извършили самоубийството, но самата загуба на разните пари и/или имущества да е косвена причина. Не заради тях директно, а защото някой ги напъва заради липсата им!

Пример: губиш някакви милиони, собственика ти звъни, дъра-бъра, ти побеляваш и отиваш да хапнеш дръвцето!

Завързана работа…

Колкото и да затъна в дългове, поне аз съм далеч от мисълта да се трепя. Така де, консуматор съм по убеждение, а не съм изконсумирал достатъчно кеф от живота, че да му кажа с лека ръка “сбогом”. Щото връщане назад няма, а не ми се ще да повтарям популярния лаф “дотук добре, а сега накъде”, прелитайки покрай петия етаж :D

Щото няма сграда тука, която да те изкуши. Примерно на филма “Генерално пълномощно” онзи като се метна през прозореца и падаше… половин минута?
Абе много :)) Беше култово, щото измислиха и виц. Тая сграда беше толкова висока, че пиколото в асансьора казваше:

“Кое е това нещо, което се качва до горе за около 2 часа, а слиза за 30 секунди?”

и отговора беше - Шефа на компанията :))))
(той беше този, дето се метна пръв) :)

На картинката обаче виждаме един друг, който се опита да се метне. Но не успя, залепи се за стъклото и падна вътре в стаята. Бяха ги направили бронирани, след случая с Шефа (директора) :)))))

Абе колко може човек да свикне със стреса в крайна сметка ? С болката да не би да се свиква ? Все си мисля, че може да престанеш да се изненадваш от стреса и да свикнеш той да е част от ежедневието ти, но да свикнеш със самото усещане … хм, не ми се вярва. Стресът се натрупва, това, че за определен период си го понесъл , не значи, че ще ти се размине като цяло.

Плюс това , вкусът на успеха е сладък и да паднеш отвисоко болииииии. Нали, едно е да си загубиш мизерната заплатка и мизерните спестяванийца, друго е да си загубиш милионите, в които си инвестирал целия си живот и, заради които, примерно , си жертвал това да имаш семейство в истинския смисъл на думата, дал си купища безсънни нощи и бляблябля. Мда, сигурно боли много.

И на последно място, убедена съм, че повечето богати чичковци друсат. Кокичка, мокичка, нали, “шампанското на дрогите”, знаете за какво говоря. Да ги поддържа будни, свежи и устати. Пък предполагам също така и че знаете, че “съживителните” наркотици като кока и амфетамин водят до психози и до мнооооого суицидни нагласи. И те така …

Човека е силно животно и като претръпне, може да удържи на много неща. Подобно на различните усещания, стреса също може да бъде… претръпнат :)) Каква думичка, а?

Освен ако някой път дозата стрес наистина не е в ХИПЕР ужасяващ размер - тогава, направо се меткай, хахаха…

А и не случайно пуснах малко цитати от статията. Надявам се са достоверни цифрите, но пича е бил милиардер. И това да си в топ 100 (разбира се сибирските/камчатските олигарски с по 2-3 футболни отбора не можеш да ги биеш), а да загубиш няколко милиона, не би трябвало да е фатално, баси :)))

Фирмите му правят жестоки пари - разбира се, не цялото състояние от тия сметки се меткат на неговата, но пък и едва ли от джоба си той е трябвало да извади тия пари :)) Вероятно говорим за загуби в приходите. Е, баси майката, тоя месец ако фирмата е направила 20.4 милиарда, а не 21.0 милиарда евро… УАУ! Трябва да съм ужасен перфекционист, който си е казал, че ако има малък спад ще си тегли сам майната :)))

Все още съм на мнение, че има съмнителен привкус цялата тая самоубийствена милиардерщина :)

След дълго затишие, да кажа и аз нещичко… :))
Аз също съм на мнение, че на повечето “самоубийци” от този сой им “помагат” да се самоубият. Те са от породата “хищна акула”, на която през главата й минава всичко друго, но не и мисла за самопрекратяване на съществуването. :)
Да не говорим, че има много методи за закрепване на положението, когато имаш доста пари. Най-елементарното което ми хрумва е да пренасочиш капитал, от непечелившо, в печелившо начинание. Например от строителство в фармакология или хранително-вкусова дейност. Все неща, които се консумират ежедневно. Имам познати, които са започнали от изделие подобно на Зрънчо и сега са с хлебозавод, цех за сладки, цех за кифли,…
А относно стреса… свиква се, колкото и странно да звучи ;)
@Face, аз бях 3 години в супер стресова работа, при която през деня си на работа, а през нощем ти се обаждат по 2-3 пъти, защото трябва да си “на течение” за по-важните случки. За по-интересно от време на време, планово прекарваш по едни 24 до 48 часа във фирмата, за смяна я на хардуер, я на софтуер… Кофтито е, че като търсиш “отдушник” страдат твоите близки, защото ставаш меко казано “рязък” с тях, а и алкохола заминава в огромни количества, всяка вечер… :))

Пламка, като чета редовете ти и си мисля… жертваш едно, за друго - (почти) винаги е така :((

Уви!

Елф, нали знаеш - “не може хем душата в рая, хем хуя докрая”… :-P

Мдам, никак не може! :)))

В епохата на кинтите, в която живеем, да имаш твърде много кинти едва ли гарантира дълъг живот. Не мислиш ли, че по принцип хората преживяват трудно загубата на пари? Ако загубя 20 лева ще ми стане кофти. Ако загубя стотици милиони ?! Хмм… честно, не ми се ще да знам. Да почива в мир.

Крис, някак си съм с усещането, че когато дълго време се занимаваш с едно нещо, то накрая толкова болезнено ти писва, че състоянието би се равнявало на непукизъм.

Ситуацията е следната, при положение че цял живот буквално си играя с пари (милиардите са толкова голяма сума, че… нямам думи да я опиша), в един момент напънат загуби, нима съм пример за физически бизнес модел, който не може да издържи?

Е, ако никога през живота си не съм губил, със сигурност ще ме удари летвата толкова силно, че ще се гръмна!

Но… тия са по-безскрупулни. Това са хора с особена психика и нрав! Подобно на… кранистите да речем :) Разходката им на 100 метра над земята, по една тясна греда, без обезопасителни “неща” е като едно: Добро утро, всяка сутрин! :))))

Прав си, не мога да отрека, така е. Да си призная, не искам и да вадя особен аргумент за това, защо тайничко си мечтая някой да ме тресне тегобата за едно подобно “Добро утро, всяка сутрин!” : ))))
Пък тогава ще гледам как ще се оправям тогава… То е малко като онази история за учителя по философия, който уловил златната рибка. Тя му поставила в прав текст: “Знаеш че правя желание! Всичките пари на света, цялата мъдрост на света или да бъдеш безсмъртен?” Той без да се колебае посочил мъдростта, но когато учениците го питат защо не е взел кинтите, той отговаря: “И аз тва се питам, бе…”