Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Защо...

« публикувано на 02-03-2009 @ 10:12 am »


фотография: bonnint.net
слушайки: Съзнанието ми - Неспокойство

Не се получава… искам да поспя - не се получава…
Ако е делничен ден, звънне ли ми телефона, ща не ща, трябва да ставам - заради работата! Но днес е понеделник - неработен (заради празниците). Вярно, забравих да спра алармата, но когато станах да я изключа ми се спеше. Бързах да се върна в леглото, за да си доспя, но…

Понеделника, щом като не е работен, съзнанието ми автоматично го брои като уикенд… А през уикенда съм прокълнат… не мога да спя до късно (вече). Защо?!

В петък, се занимавах с разни неща до към 4 и половина сутринта. Легнах си, за да поспя все пак, нездравословно е. И какво мислите стана в събота сутрин, т.е. няколко часа по-късно? В 8 и половина станах и не можех да си легна отново. Браво бе! Ако беше ден за работа, нямаше да съм такъв кукуряк, нали?! Мамицата му…

Споменавал съм за този проблем ето тук. Също така съм ви разказвал и една приятна история за инсомнията, която вече не смятам за литературна завеса на мисълта ми, а за абсолютно репортерско съдържание на реалността ми (само без убийството).

Много яко!
Та днес спрях алармата, легнах си, щото беше 7 и 15, но оттогава до сега, вече е 9 часа, не спрях да се въртя в леглото си. Като цяло имах неспокоен сън, защото при първото ставане, поогледах завивките и… о, Боже! Като че прасета се бяха борили в леглото ми. Наложи се набързо, през сънен поглед, да пооправя, щото положението не изглеждаше розово, а аз мразя да спя в някакво такова… разбутано (освен ако не съм правил секс - тогава не ми пука особено).

Неспокоен сън, в главата ми само тоя неспокоен саундтрак на мисълта. Блях! Бла! Мамка му!
И врата ме стяга, щом в леглото си не мога да се отпусна, къде? В нечия прегръдка ли?

Вчера като написах за циничната мартеничка почувствах някакво облекчение, после даже направих и малка разходка навън, почувствах топлината на мартенското слънце, напомнящо ми че пролетта идва. Затова си помислих, че и сега, като “споделя” проблемите си (да ми имате проблемите, нали) ще мога да заспя, или поне да въздъхна отпуснато в леглото си. Знае ли човек… Тия зъбни колела в главите ни явно спират, когато те си преценят. И определено не е когато на нас ни трябва или е най-подходящия момент за това изобщо.

Психика!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Arrowsss @ March 2, 2009

И аз не мога да спя до късно. Свикнал съм да ставам 6 и 20 и ща неща се събуждам най- късно към 8. Дори да ми се спи не мога да се отдам на съня…

2. legrandelf @ March 2, 2009

Шитня е! Знам, че е приоритетно спане, и ако всъщност сега съм с няколко години напред (семеен), с деца около мен, няма да ме ебе дали ставам в 7 или в 6, или в 5! Тъй като си има отговорности!

Спомням си, че някъде назад по темите (не помня коя) си говорехме точно затова - приоритетно наспиваване/лягане :))

И аз тогава казах, че може да приемем цялото това нещо като една игра, която с вдигане летвата на възрастта, ти се повишава и степента на трудност!
И все пак, защо сега не мога?!

Туй е проблема, няма реална причина за неспокоен сън, не че искам да има такива, за да ми е оправдано, просто трябва да се пльосна на нечий диван и да си говоря/споделям.

До толкова ли изперках? Хм…

3. Bunny @ March 2, 2009

Оф, голям проблем е това с недоспиването! Аз съм като парцал в момента, не знам защо! Трети ден подред се наспивам и пак. Аз съм по-уморена, когато се успя. Когато стана сама, без аларма, се чувствам върха, макар да съм станала час преди алармата.

Иначе принципно съм фен на теорията, че не е важно колко часа спиш, а да лягаш и да ставаш в един и същи час всеки ден. Така организмът си изработвал режим и знаел точно от колко до колко си почива… та режимът му е майката, Марти.

4. gabfest @ March 2, 2009

Режима си е голяма проблем! Аз не мога да спазвам режим, което си е проблем наистина…

5. legrandelf @ March 2, 2009

Не става с режим, имам предвид, не мога да се вкарам в режим :))
Той навремето и баща ми пробва, ама не върви, хаха :)) Някакво диване съм в отношение със спането! То затова и сега, фриволно си имам проблеми със заспалозата.

Не мога винаги да си лягам по едно и също време, не върви :)
А определено калъп, не ща да си правя… Не е туй варианта, хаха :)
Ако съм превъзбуден - забрави да заспя, по същия начин и сутрин се будя, без значение дали е делничен ден или не.

Убеден съм, че при мен превъзбудата/вълнението, от нещо яко което имам да правя или ще се случва с мен е най-добрия будилник и ми действам отпочиващо. Определено се чувствам побъркващо фреш при такива ситуации. Но не може пък и винаги да съм в такова състояние, щото сърцето сигурно няма да ми издържи, хехе.

А ако се друсам с нещо - съм свършен. Хапчета (лек наркотик) не смятам да взимам! :))

6. Bunny @ March 2, 2009

Има ли превъзбуда или нещо важно на другия ден, не мога да спя като хората, каквото ще да става! И това е от скоро - явно остарявам и стресът, започва да си казва думата. Едно време не ми пукаше въобще!

7. legrandelf @ March 2, 2009

Хехе, то едно времееее… и аз гледах порно по нощите, та чак до ранни зори, пък след това в 6 и половина се излюпвах без проблеми! :))

Няма бе, отегча ли се, би му майката! :)

Трябва живец, иначе не се става нормално, съответно не се и спи нормално, или не ти се ляга. Или… пфу! :)

8. Albena @ March 2, 2009

“Наложи се набързо, през сънен поглед, да пооправя, щото положението не изглеждаше розово, а аз мразя да спя в някакво такова… разбутано (освен ако не съм правил секс - тогава не ми пука особено)” - izvod! Ne si lqgai poveche sam!

9. legrandelf @ March 2, 2009

Хахахахха, Бени! Мислех, че е вариант това, или нещо ме трови в главата сега, знам ли… :)))))

Но си права :)

Момиче до мен, да ме гуши, определено ще ме накара да забравя, че нещо ми е крив съня, хахахахаха…

:)) Сексуална терапия, на това ми намирисва!

10. vlad @ March 2, 2009

Спането е един от големите проблеми на цялата хуманоидна двунога млекопитаеща трапана. Факт, по света умират повече от въпросните в следствие на недоспиване, отколкото на недояждане. И…
колкото и да си виновен пред себе си, не може да не намериш покой, дори с малко опиняне. Аксиома на елементарната биомеханика.

Неспокойния ти разум е (вероятно) изкупителна жертва на цял един митинг тебеподобни, които са ти дали достатъчно време и пространство да поведеш кеч и мандръсане с - как беше, every hollow хм… thing. Защото го има или го няма или, това са, двете.

“Доспиването” помага ли? Практиката ми е наложила след това да се катурвам от постелята с още по кръвясал поглед, изпарения в носоглътката и дива омраза към загубеното време. И, виж, днес сигурно те е изправило на нокти - но кой знае? - същото може да те упъти някогаш, някъде. Дето по-добре че си изтърпял неудобството.

11. legrandelf @ March 2, 2009

vlad, нито доспиването помага, нито съня в аванс…
Няма такива животни в моята зоологическа градина. А и да намине някое - избягва панически през глава и даже си забравя купичката с овесената каша :))

12. vassilev12 @ March 2, 2009

На мен нещо ми става тия дни. Вече шести ден ставам в 07:09

Много странно, защото тел.ми звъни в 06:50, аз го изключвам и така следващи миг го поглеждам в 07:09.

В събота, го настроих погрешка за 7:50 вместо 6:50 и щях да закънсея за едно събитие, но късмета ме събуди в 7:09….
Вчера, пак - без да има нужда 7:09….
А днес, половинката стана рано за работа, и уж да не ме буди - и тъкмо си взимаше телефона от нощното шкафче, и я питам колко е часа…… 7:09
Шантава работа!

13. si @ March 2, 2009

Нервак! Това е първото, което мога да кажа :P
После…и аз бях така преди време. Сега, мога да спя по всяко време и навсякъде, ама рядко ми се случва. Вампирчетата ми изпиват живеца за секунди :))), ама не ги сменям за нищо!
Иначе, почти винаги се събуждам рано, но започвам да мисля за нещо, което ме кара да се чувствам добре, нещо, което ме успокоява и ме кара да летя. Това определено помага :)
По повод чаршафа - много мразя да ми е намотан под мен :(, страшен дискомфорт. Решението е чаршаф с ластик ;)

14. legrandelf @ March 2, 2009

Аз? Нервак? Пред стои образец на спокойствието - абсолютен пример, освен когато не съм получил нервна криза - не можеш да се справиш с такова кълбо от нерви (ех, тоя израз…)

:))

15. Billiana_lapetiteelfie @ March 3, 2009

Здравей, отдавна чета блога ти, мисля че пишеш страхотно! ама това вече го знаеш :) още една жена в чувалчето на елфа! та добре че бяха почивните дни да ни пишеш…
Та по темата за insomniata и аз имам същия проблем… много е странен в почивни дни се будиш и не ти се спи… а в работни - плаче майката… мисля че изхода е в почивни дни човек да не е в софия… ама де късмет, де пари…? нейсе… А ако ти се говори на диванчето и на мен ми се говори, ама първо ще те слушам с удоволствие… Ама като ми дойде ред :)) Щото като си бил нелегален, после е малко сложно… Пфу надявам се да ми се доспи скоро, че утре е работен…

16. legrandelf @ March 3, 2009

Привет, Биляна :))
Няма да го пиша цялото, щото е дълго :P А и си нямам друга Биляна (засега) :)
Но пък е внушително името!

Благодаря ти за думите - продължавай да стоиш в чувалчето ми, щом ти е приятно :))
Не хапя, както се вижда, хехе (освен в онези моменти на откровен mindcrush - само тогава препоръчвам да се придържате към написаното, без да ме пипате :))

Утре е работен - аз се подготвих (мисля) физически за него, остава да го посрещна и психически (сиреч сутринта в 7 и 15, вече знам как ще гледам, пфу) :))

17. legrandelf @ March 10, 2009

Определено ми влиза накриво, нещо не се изкефвам на спането!

Изчаквам тотално да се уморя от стоене пред компа (например), или се разхождам като настинал кон, за да капна физически… и после съня сам ме грабва.

Но той не е от/за наслада, а си е чисто мъчение с това въртене и неспокойни “призовки”/сънища… Мамицата му!

« Порядъчно изтръпнал, без страх Къде са ми парите от лятната ваканция ?! »