Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Любовни съзнания

« публикувано на 27-02-2009 @ 10:14 am »


фотография: dionneg.com
слушайки: Amy Winehouse - Love Is A Losing Game

Когато бях жив…
Мечтаех - да, аз мечтаех…
Исках времето да ме раздели на две, да се превърна в дух и да забравя за тялото си…
За да усещам, за да бъда, едно присъствие, наслада - изпълнена с любов…

Но когато това се случи, не поглъщах желанието по същия начин, както в мислите си.
Мисли, водени от мечти, въображение рисуващо загадъчни картини,
под музиката на некомпозирани мелодии…
цветове, невидими за човешкото око… поглед, лишен от любов.

Затова… ми остана единствено насладата от любовта между хората.
Наблюдавах ги, реех се наоколо и попивах сладостта им.
Влизах, неканен, при тях… слушах ги, те споделяха, те плачеха, наслаждаваха се.
Продължаваха по пътя, на места спираха, понякога се смееха… дори през сълзи.

Бях спрял за кратко, почивах си…
Покрай мен минаваха хора - много, различни.
Едно дете ме забеляза, почувствах се странно…
То ме забеляза, дърпано за ръка от родителя си.

Останалите, просто се сблъскваха - преминаваха през мен.
Не чувстваха…

Чух познато почукване… походка, проследих стъпките, след това фигурата,
представих си го, така облечен, така свободно дишащ с поглед напред - влюбен.
За коя ли мислеше, какво ли носеше в ръка,
някакъв подарък, панделка с прекрасен цвят…

Нощта за тях щеше да бъде интересна, магична,
поредната от многото познати на времето…

Превръщам се във време, споделям мигове,
приемам ги в себе си и ги запазвам.

Остават там, за да може друг да ги почувства,
превърнах се във време?
Нима духът, който желаех да бъда…
в същността си е просто… време… просто време… време… просто време…

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ February 27, 2009

Добро утро, Марти! :

леко тъжно започваме, а…

2. legrandelf @ February 27, 2009

Мне :)

3. Viktoriya @ February 27, 2009

Мммм.. усетих го странно… нежно ..
хубаво е много…

4. Viktoriya @ February 27, 2009

Забравих да споемна, че снимката е много хубава… подходяща е .. изглежда ми потайна :-)))
И ме кара да се замисля…

5. Нели @ February 27, 2009

“Затова… ми остана единствено насладата от любовта между хората.”

Всъщност,точно това е нещото което БИ ТРЯБВАЛО да осмисли живота ни!
Марти отново си чудесен!

6. si @ February 27, 2009

Да, време ;), но не просто

7. Lalwliet @ February 27, 2009

страхотно =)
тълпите са такива,каквито ги виждаш.В очите на всеки могат да бъдат злобни,безлични,влюбени…

‘превърнах се във време?’- най-силния ред за мен =)

8. legrandelf @ February 27, 2009

Благодаря ви, момичета :))

Винаги ме радвате с коментарите си ;)

9. Flirt @ February 28, 2009

усещането за въздишка
и споделянето й…
спокойна, отпусната…

10. legrandelf @ February 28, 2009

:)

11. Albena @ February 28, 2009

…”превърнах се във време” - станал си и философ! Да си навсякъде и при всекиго, да се умихваш, без да те видят, а само детето, себеподобното в теб да открива.
Марти, ти самият си едно голямо дете, криещо вечно изненади. И ако Смирненски наднича през прозореца и рони горчиви сълзи с героите си, то ти си като ангел, тайно даряващ щастиие на хората!

12. legrandelf @ February 28, 2009

Брей…
Благодаря ти, Бени!

Наистина ме усмихна! :))

« Градски легенди: Бон апети ! Стокхолмски синдром »