Винаги, завинаги, сега

« публикувано на 08-09-2008 @ 12:28 am »

“Когато не планираш нещата, рискуваш да извлечеш максималното удоволствие от едничката глътка въздух…”

Хубава дата, спомените назад носят само усмивки. Е и малко сълзи, едно счупено стъкло, малко секс, много секс - приятни мисли като цяло…
Само че денят този път вещае друго! Самота! Мда…
Първо беше работата, след което изкоментирахме кой, с какво и как ще съгреши въпросната вечер. Накратко за всички сингъл - ще бъде напиване. Ще давиш мъката и самотата в някакво високо процентово метилово химично съединение. Ужас!

Не го желаех! Искам да се абстрахирам от тях и да си мисля за онези мечти, които имах преди няколко години, а не се сбъднаха.
Нощта кипеше за някои, а аз в топлината на меланхолията си, просто си лежах и слушах музика. От време на време мятках безличен поглед към лаптопа си, за да видя случайно някой дали се е присетил за мен. Не знам по какъв повод, но ей така - да погледам!

Тогава ми драсна той - друг самотник.
б.а. Преди всички да са се настроили за гей разказ, искам да ви предупредя - НЕ Е ТАКЪВ!
Едно приятелче, който наскоро беше скъсал с гаджето си (кучка… тя наистина беше кучка) ме привикваше да излезем. Часовникът показваше 22:00 и не възнамеряваше да обръща хода си. Но нещо в мен се разбуди и съгласи на поканата.
Получих точните указания, че след 20 минути колата им ще е пред входа ми, а той и съквартиранта му ще ме изчакат да си завлеча сънливия задник.
Перфектно! Имах няколко минутки да подремна, преди… излизането.

Женски гърди, милване, ерекция… телефонът звъни! Ах, мамка му защо винаги по време на такива сънища някой ме прекъсва?! Охо, 20-те минути са изтекли толкова бързо. В състояние на сомнамбулия се обличам и изхвърчам навън.
На входа, за да прикрия заспалозата си се провиквам гръмогласно! Отсреща ми връщат още по-енергично! Интересно се очертаваше нощта, която след около час щеше да премине в другата си половинка.

Автомобила е горещ, разхвърлям се малко, въпреки че навън си е все така февруари. Ускоряваме, няколко завоя на ляво, няколко надясно и спирачките свирят в опита ни да спрем на заледения път пред “МАНИЯ”. Чакаме някой - не го познавам, но какво пък… така се срещат приятелчетата от бъдещето.

Въпросния някой идва, мятка се до мен на задната седалка и отново газ. Нови завои и спираме до една огромна група хора. Не знам дали сме точно за тази компания, но всички слязоха - така че и аз с тях. Оказва се, че чакаме обаждане от група момичета, които да ни съпроводят до “заведението”. Звучеше доста възбуждащо, щом се отнася до съпровождащи ме до непознато място момичета.

След малко пристигат въпросните девойки, а мисълта ми отдавна е забравила кой ден сме, какво е утре, колко е часът и защо по-дяволите преди 25 минути си бях вкъщи в леглото, прегърнал нещастно възглавницата.
Мястото беше много секси - няма осветление по пътя, докато стигаш до него. Няма и много осветление вътре в него.
Беше празно, но до 30 минути се очакваше запълване на всички видове сепарета, барове и прайвит секторчета за… нали!

Както казах вече - секси обстановка. И настана време за запознанства. Здраво стискане между мъжките елементи в компанията и нежно приповдигане на китките на младите момичета, които пламенно те изследваха с поглед.
Най е хубаво, когато си непознат в една компания. От гледна точка на откритост - можеш да избереш да си краен в мълчанието си или ако си на кеф, да развържеш торбата с мурафетите и да търсиш себеподобни.

Времето минава, не знаеш точно колко е изтекло от първата наздравица, но компанията е голяма… и шумна, а на теб сърцето ти се пълни от глупавото удоволствие да си някъде, НЕ сам. Започва се едно шаврантиране със СМС-и. По стари любови, по потенциални нови… драскай, хвали се, милей… но пази усмивката.

Няколко тоалетни по-късно, още няколко чаши (пресушаващи няколко бутилки) по-късно нещата са повече от умерение и течащи гладко. Няма болки в главата (нито в други части на тялото), веселието бучи в главата ти, не усещаш гадно притискане от лумкаща музика.
Щастлив си и пускаш погледи до всички, опитвайки се да ги заразиш с добро настроение.

А накрая някой някъде се изкрясква за сметката. Ти си ларж и пилееш пари като невиждал. С този моя приятел оправяме сметката на компанията и хващаме полупияния ни шофьор (ЛОШО).
Когато решавам, че трябва да се кача те решават да дадат пълна газ. С една ръка хванал се за дръжката вътре в колата, с другата стиснал вратата, единия крак стъпил вътре - другия летящ свободно, викам ли викам, докато побъркването не ми докара екстра адреналин и не започнах да се смея.

Следващото действие беше рязко набиване на спирачки на кръстовището преди главния път, при което аз с кълбо бях набутан в колата от силите на привличането. Вратата се хлопна зад надупеното ми тяло. Продължаващ да се хиля в полу състояние на нирвана, някои от седящите на предните седалки се сетиха да погледнат назад.

“Добре ли си бе?!”

Какво да отговориш на това нещо, хахаха! Точно така, продължителен, гръмогласен маниакален смях. Успявам да седна в нормално състояние, отварят прозореца на колата и се радвам на течението, което ускоряващия по пътя автомобил предизвиква.
Нови спирачки, свалени прозорци и…

“Хей, извинявайте… искате ли да ви закараме?”

Отново свалят мацки в движение. Не съм фен на такива простотии, но те бяха на градус и правехме пируетчета по пътя. Колко безотговорно! Добре че нямаше много хора, които да пресичат… УЖАС!

Никоя не се качи при нас, затова решихме да натъпчем гладните си стомаси преди лягане. А там стана мазало. Пияни от удоволствие, забравили скуката, самотата, отговорността на следващия ден, стоим и нагъваме. Имаше залитания, имаше нови (пиянски) запознанства. Имаше флирт с масата, стола, пода… Всичко беше направено с широка усмивка и доза непукизъм.

Но всичко толкова непланирано и прекрасно има логичния си завършек… свършва!

Махащ с ръка към тях, докато те весело, прегърнали се, ми пеят:

“Бяла роза ще закича, на баща ти на москвича, и ще стана ебати и пича !”

леко примижавам и въздъхвам. Добро беше… наистина. Сега вече можех да погледна часът. Минаваше 4 и 30 сутринта. Фън, фън, фън…

Полузаспал, но все така енергийно зареден изкачвам стъпалата до етажа ми. Минавам през скърцащата врата (точно така, през… липсваше й едно стъкло и вместо да я отварям - “съседите ме мразят”, минавам през нея - “съседите ме обичат”) и се завлачвам по тъмния коридор. Въпреки тъмата, очите ми са свикнали да им липсва светлина в тази часова зона. А някъде там, в самото дъно, където живея аз… забелязвам силует. Този силует се завърта в посока към мен. Приближавам се все по-близко до него.

Тогава времето спря! Вече не дишах нормално. Не си спомнях къде са ми ключовете, нито колко е часът… нито къде съм бил. Пред мен стоеше Тя…

Изминалите 457 дни без да виждам очите й, без да чувам нежния й глас преминаха през съзнанието ми като забързана лента. Не повярвах, че е тук. В този час. Стоеше пред моята врата. Гледаше към мен и ми се усмихваше. А аз нямах какво да кажа. Ръцете ми сами се увиха около финото й тяло. Притиснах я силно до себе си, а тя изстена блажено от усещането за любов.

Не можех да се наситя. Вдишвах с пълни гърди феромоните излъчвани от косите й. В мен звучеше музиката, която превърна последната ни нощ заедно в магия. Тя ми шептеше, а аз продължавах с дълбоки вдишвания да я карам да усеща лудия ритъм на биещото ми сърце.

Когато се уверих, че това не е сън обхванах с шепи главата й. С възможно най-плавните и нежни движения, на които съм способен я дарявах с гальовно усещане. Потръпваше всеки път, когато започвах отначало. Притваряше очи всеки път, когато погледа ми я изгаряше.
Тя хвана ръката ми и тръгнахме по коридора.

За целия ден, за цялата вечер… аз нямах план. Движех се по течението, което ме издигна на гребена на вълната. След което последва едно ненормално падане… до дълбините на самотната ми душа. Но някъде там, по пътя на това падане… се появи моят ангел.

“- Will you still love me in the morning ?”
“- Forever and ever, babe…”

Единственото същество, което имаше план тази вечер… Това бе Тя - и ме вписа в него. Подари ми това, от което имах нужда. Направи го безвъзвратно, тайно от всички които я познаваха… а аз бях там за нея - за да почувства щастието и силната ми любов, още един път… подобно на онази вълшебна септемврийска нощ…

Always… forever… now…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Калина @ September 8, 2008

Само една дума- прекрасно!

2. legrandelf @ September 8, 2008

Само една дума - благодаря! :))

3. Molo @ September 9, 2008

Мммм, точно когато почна да става интересно и свърши. Знам, какво ще кажеш - не на дебелата свиня не може да се угоди и си прав. За това говоря, виж как можеш да си насочиш мислите, да помислиш преди да пишеш и да създадеш нещо завършено. Сега го няма онова усещане на нецялостност. Пак има чувство за неудовлетвореност, но то е по-скоро защото историята накрая става интересна и читателя иска да чете още, а няма ! Това показва че си овладял изкуството на бой с перото и трябва да очакваме още добри статийки от теб. Поклон !

4. legrandelf @ September 9, 2008

Тъй като скайпа краде много от legacy-то на коментарите:

[12:02:32] Марти Ангелов: общо взето - лигавиш ануса
[12:02:32] Марти Ангелов: преди да му навреш пениси[те] на мисълта
[12:02:34] Марти Ангелов: :)
[12:02:36] Molo: (mooning)
[12:02:39] Марти Ангелов: точно така
[12:03:29] Molo: някой казвал ли ти е, че имаш ужасно вулгарен изказ
[12:03:45] Molo: ако не беше интелигент, щеше да си пълен селянин

5. legrandelf @ September 9, 2008

И още по темата, тъй като тя стана сложна всеки път щом се намесят пениси[те]:

[12:18:20] Марти Ангелов: ще те чукам
[12:18:20] Марти Ангелов: рифреш
[12:18:21] Марти Ангелов: ;)
[12:18:29] Molo: хехе
[12:18:33] Molo: така е по-добре
[12:18:35] Molo: тоест
[12:18:44] Molo: по-синтактично правилно е
[12:18:46] Марти Ангелов: :)
[12:18:51] Марти Ангелов: по-синтактично :D
[12:18:59] Марти Ангелов: синтактично по-правилно е
[12:19:01] Марти Ангелов: така се казва
[12:19:02] Марти Ангелов: анус !
[12:19:10] Марти Ангелов: ахахаха
[12:19:10] Molo: виждаш ли

6. legrandelf @ September 10, 2008

*поклонявам се* :))

7. deni4ero @ September 16, 2008

аз може ли да си попитам, нали съм си тъпо блонде - тва истина ли е? Щото е много красиво. Краят, де …

8. legrandelf @ September 16, 2008

@Дени:
Нееее, любима публико - не мога да ти доставя удоволствието да разбереш кои части от историите ми са истина и кои художествена измишльотина!

Оставям ви да се мъчите по читателски му :)))

9. deni4ero @ September 16, 2008

а уж елфите били добри …

10. legrandelf @ September 16, 2008

Ами добри сме, как да не сме :P
Ама няма да издавам кухненски тайни, много моля :)))

11. simply red @ May 12, 2010

… тогава той замисли откачалския април… лудият май… нежният юни… юлската жега… безсънните августовски нощи… вълшебният септември… а аз се размечтах за криеница в гората… и февруарски секс у дома след чаша червено вино, скрити в/от дебели /с/ нежни преспи…