Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Сезонен “Чернобил” или обикновена февруарска разходка...

« публикувано на 21-02-2009 @ 10:27 am »


фотография: “Abandoned city of Pripiat” от Ян Артюс-Бертран
слушайки: The Island OST - This Tongue Thing’s Amazing

Няма слънце…
Небето е сиво, няма слънце…
Прилича на злобна мъгла, застлала цялата шир, превърнала небето в едно безкрайно сиво поле, няма слънце…

Тялото ми потръпва. Всяка следваща крачка става все по-трудна и осезаема. Коленете премръзват, болките в ставите се засилват. В мига, в който спра, ще разбера грешката, която съм направил. Затова не бива да спирам.
Някакъв инат, който ще ме съхрани в това коварно време? Не бих казал. Продължавах да си мисля и да вървя срещу вятъра. Всъщност… никога не знаех, откъде ще задуха следващата вълна прорязващ мраз…

Беше студено. Беше един обикновен февруарски ден… на заздрачаване.
Хлъзгах се по отъпкания сняг. Хрупах живо, правех отчетливи движения и всеки път размърдвах пръстите на краката си. Вече бяха мокри, студени… ледени. Ако не ги движех, щях да забравя, че ги имам… А в моменти като тези забравя ли за нещо мое… забравя ли за себе си - ще изчезна в миг…

Потривах ръцете си. Носех ръкавици, но това не беше достатъчно. Студения вятър минаваше през тялото ми, разпръскваше се из всички негови части и звънтеше в края на всяка една от тях.
Беше студено…

Свивах ръце в юмруци и бързо ги разпъвах. Развъртах китките си, за да почувствам движението на кръвта в мен… но единственото, което ми идеше да направя е да изплюя поредната неприятна храчка, изпълнена с мрак, студ и прорязваща самота.
Направих го, а покритите със скреж очи забелязаха червеното петно, което се оформи в снега.

А там имаше бял сняг… хубав, бял… неотъпкан сняг.
Сняг, сгушил в себе си една неясна форма, създадена с един замах, творба на финия ми телесен щрих… кърваво петно в изящно бялата снага на природната снежна покривка…
Беше студено…

Вятъра духаше от всички страни. Бузите ми изтръпнаха. Налагаше се да отварям рязко уста, да симулирам дъвчене, за да почувствам кръвта в лицето си… а единственото което ми идеше да направя е… да изплюя поредната неприятна храчка, изпълнена с опит, отчаяние и замръзнали блянове…

Изплезвам език, потраквам със зъби звучно, оглеждам се, целият съм премръзнал. Единственото, което усещам са топлите снежинки блъскащи се в лицето ми. И след това се разтапят, докоснали се до студа на моята душа.
Приятно е, спирам за миг и се оглеждам… Така приятно, така мрачно, няма и помен от слънцето, дълбоко покрито от безброй многото облачни завеси.

Усеща се тъмнината, чувства се с всяка една замръзнала част от тялото ми.
Очите… остават ми само очите.
Понякога леко ги притварям, за да не може режещия зимен вятър да ги бележи… За да мога да преглътна порцията студ, която поглъщам в този миг, за да мога да ги отворя след като природното вълнение премине и за да се уверя, че все още съм жив!
Беше студено…

Лицето ми беше замръзнало, хаотично, мисълта потърси нозете ми… Все още се движеха, не трябваше да спират, в противен случай бях обречен. Движеха се, макар и замръзнали… Мисълта повика ръцете ми, те откликнаха със сподавен стон, подобен на две почукващи се висулки, брулени няколко дни от безпощаден студен вятър…

Тялото вибрираше, на една аварийна честота. Поддържаше последната топлина около сърцето ми, за да почувствам любовта още един път, преди да затворя очите си…
А тях… тях не спирах да пазя… и успявах - не можех да си позволя да измързнат…
Студеният ми поглед…

Не гледах къде стъпвам, пред себе си виждах единствено устните й, привлекателно топли, меки, изпълнени с живот. Галантна целувка, за която си мислех… ме стопляше, едно вълнение, с ритъм буен, туптене и живот в очите ми. Не спирах да тичам към нея… а всъщност, едва пристъпвах.
Не мисля, че беше добре… излитах от реалността, превъзмогвах я благодарение на спомена за нея. И изяществото й… великолепна моя!

Но спомените угасват…
Подобно на падащия мрак, мрак обходи съзнанието ми, студ скова душата ми, малкото топло кътче около влюбчивото ми сърце почука плахо в тишината…

Устните ми мълвяха нещо, не съзнавах какво - просто шептяха.
Говорех сам на себе си, не спирах крачката си, ръцете и краката се движеха сами… Студът ме превърна в марионетка, бях подвластен на контрола му, мраз достигна пъстрата дълбочина на очите ми. Проникваше там, където никой до сега не беше стигал… В мен…

Вече беше тихо… прекалено тихо…
Нямаше го хрупането под краката ми, нямаше го свистенето на вятъра в ушите ми… Не усещах дъха си, не чувах биенето на сърцето си, но продължавах да ходя…

Видях я пред себе си, облечена в бяло… коприна, на този студ?
Отворих очи… свалих шапката си… ръкавиците се изхлузиха от потните ми ръце… почувствах лекота, без товар на гърба си и крачката ми стана като полет на волна птица, ниско над водата, допираща леко крачетата си до гальовната повърхност…

Приближавах с нежност към нея… към нея и чаровната й усмивка, очите й пламтяха… защото ме виждаха… тя отвори устни и говореше нещо към мен… не го чух… не го чух…

Само една продължителна… топла… и нежна въздишка отекна в мрака…
Не успях да стигна до прегръдките й… тялото ми вече не се движеше, всичко беше сковано в лед, не помрръдвах, опитах да огледам наоколо, за нея… не можех… кристална завеса съзирах пред себе си, миг, преди да затворя очи…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. si @ February 21, 2009

Искрено се надявам ТЯ да те стопли преди да си истински замръзнал! :)))

2. legrandelf @ February 21, 2009

Искрено се надявам да не ме…

3. Bunny @ February 21, 2009

Снощи си имал интересни мисли в главата прибирайки се! :)

Много хубав текст, браво Марти!

4. legrandelf @ February 21, 2009

Събина, подобно на много други текстове тук, този е в главата ми от доста време. Измислен преди няколко дни, но… ненаписан :/

Накрая идва момент, в който вече усещаш, че няма как да го отлагаш. Всъщност - не е отлагане, а просто хващаш точния момент, когато трябва да се напише.

Защото сам се пише… аз съм комплект премръзнали пръсти над клавиатурата :/

5. Bunny @ February 21, 2009

Съгласна - добрите текстове сами се пишат… :)

6. Нели @ February 21, 2009

Коварната Ледена кралица иска да те отвлече Марти,също като в приказката на Андерсен.Ама и тя знае бе,не взима кой да е:)))Отбира от хубаво:)

7. Viktoriya @ February 21, 2009

Слънчице, много хубаво е написано, но не искам да си толкова тъжен.

Но все пак… това е поредния красив mindcrush.

Докато четях, настръхнах от студа - усетих го дълбоко в себе си :-/

П.П: Още малко и слънчицето, пак ще ни бъде приятел… тогава ще има и топли mindcrush-ове, нали така?

8. Bunny @ February 21, 2009

Аууууу ама вие от кога си викате “Слънце”… “сърдито”! Крадечковци такива! Това си е нашето обръщение със Слънцето! It’s official от години вече!

9. Viktoriya @ February 21, 2009

хаххах..ами то аз му казвах съкровище… но тъй като
вече беше заето…минахме на слънчице (но само на прайвит) хиихи

10. Bunny @ February 21, 2009

И това е заето! :Р

11. Viktoriya @ February 21, 2009

eeee… нее, не е :-Р

12. Jordan Dichev @ February 21, 2009

Усетил си живота, елфски. Сега като те чета, ми се струва, че пограничните преживявания не са толкова лоши.

13. legrandelf @ February 21, 2009

Привет, Данчо!

От доста време май не си наминавал (поне в изказванията си бил пестелив) :)

14. gabfest @ February 21, 2009

Бият се жените за тебе! Видя ли сега какво направи! :)

15. legrandelf @ February 21, 2009

Много съм лош, знам! :))

16. pa4ito @ February 21, 2009

@Zelengorova, те всички елфи си падат по студа, пред вид къде е родината им. ;)
Аз също харесвам студеното снежно време, може би щото съм роден зимата. Хареса ми как Елфа е описал снежната обстановка…

17. Bunny @ February 21, 2009

Не за него, а за галеното “Слънце”… :)

18. admon @ February 21, 2009

Ако видите северното сияние и кристалния сняг при -41 градуса по Целзий, ще мислите различно за студа и зимата.
ТИЛАГ - така викат чукчетата за студ :))))

19. Albena @ February 21, 2009

Казват, че човек се ражда сам и умира сам, но твоят герой го опровергава.
В последните си минути той търси усмивката на “бялата красавица”. За секунди я зърва и това е напълно достатъчно за да заспи щаслив, своя вечен сън.
Има много поезия в тази “красива” смърт.
Явно и ти си бил влюбен в този герой!

20. legrandelf @ February 21, 2009

Пламка, май си прав, хахаха :)
Не малко пъти съм споменавал една от любимите ми сцени във Властелинът на пръстените (Задругата на пръстена), когато Леголас вървеше по повърхността на снега, докато пресичаха планината (в най-голямата виелица) :))

gabfest, да, сега се усещам - Събина и Вики нещо се боричкаха около правата за нарицателното “Слънце” :)
Така и не разбрах каква политика бистрят, тъй като 75% от населението го ползва (било то към любими или приятели - или и двете, хаххахаа) :)
Всеки иска някакъв патент да му плащат, хахаха!

21. legrandelf @ February 21, 2009

admon, а още от МНОГО отдавна (миналата година, точно когато зимата “нахлуваше”) ми се роди една идея свързана със северното сияние, но и тя още не се е превърнала във фуния над главата ми, за да могат пръстите, повлияни от нея да я изпишат за вас :)
Ще… ще…

Бени, бялата красавица, а?
Любов, любов… :)

22. JustAFaceInTheCrowd @ February 22, 2009

Такааааа , кой е казал, че смъртта е занимание самотно ? Бредбъри ? Видяхме опровержението !
Въпреки, че незнайно защо си направих асоциацията с Кай, Герда и Снежната кралица - измамна, смъртоносна и безумно привлекателна. Разбира се, Герда я няма , но пък героят от разказа е като бедничия малък Кай.

П.П. Сантиментите по припомняне на отминали неща продължават, Марти - щом и до приказките стигнах :))

23. Нели @ February 22, 2009

Ха Фейс,и аз направих същата асоциация:)

24. legrandelf @ February 22, 2009

Снежни кралици, а? А тази снежна кралица, дали е нежна? :))
Щото ако не е, не стига че се жертвам в студа заради нея, ами и да е някоя груба или безчувствена…

Не може така! :))

П.П. Гудмюнин’

25. Нели @ February 22, 2009

хаха Марти,тя си е нежна жената,като всяка друга предполагам,ама проблема ти ще е там,че в гащите постоянно ще си имаш ледена висулка с две стафидки:)))

26. legrandelf @ February 22, 2009

Чакай малко, не е ли това идеята й, след като сме влюбени един в друг, тя да ми даде някаква протекция (нямам предвид презервативи, хахааха), а някаква защитна магия (нали беше и вълшебница), за да ме предпазва от студа :))

Накратко: докато другите си ги увиват с 10 шала, за да не им мръзнат и де на стават на висулки, аз мога да се шляя гол по пишка и нищо да ми няма :)))

27. Arrowsss @ February 22, 2009

Наистина беше и е студено… ;) ах

Много готино звучи. Браво!

28. Нели @ February 22, 2009

А не!
Единствените опции за тебе ще са да си говориш с белите мечки:) И няма как да е влюбена,нали сърцето и е ледено.Ако стопиш ледовете,не гол по пишка ами…не знам още с какво ще те дари:)))

29. legrandelf @ February 22, 2009

Явка, мерси! :))

Нели, как ще не е влюбена в мен бе???
Тя е луда по мен :)))) Затова е замразила всичко наоколо, щото не може да ме има ;)
Ама в момента, в който съм решил да й се отдам, тя нещо се дърпа :) Трябва някой да ми разкаже интимни тайни около тази Снежна кралица, за да знам какво на е наред :)
А за разтапянето на сърцето й, понякога може да съм голям мръсник, но друг път топя шоколад с поглед, хахахахаха :))

30. Нели @ February 22, 2009

Те вчера двете девойки спориха чие слънце си,сега има и трета замесена.Ще стане страшно.Но пък ти ще си само нейната “висулчица”:)))Докато слънцето грее навсякъде за всички.Аз сега бягам на детско парти,ама ако слущкаш,може и да ти разкрия някоя и друга тайна за Кралицата:)
Надявам се Вики и Събина да не се разсърдят нещо:(

31. legrandelf @ February 22, 2009

Хахахаха, няма, няма… Те спориха чий патент е обръщението “Слънце” :))
А не конкретно аз чие слънце съм, lol :)

Бягай сега по фамилните ангажименти, а после на уше да ми споделиш мръсните тайни за тая кралица, нали трябва да я… обработя, хехе! :))

32. Bunny @ February 22, 2009

Нели,

ние супер щедро го даваме на всяка жена, на която той иска да се даде!

33. Крис Ванев @ May 10, 2009

:бррр

“…една неясна форма, създадена с един замах, творба на финия ми телесен щрих…”

Ако има момент, в който студа да изглежда възбуждащ, то той би бил момент от твоите думи. Потрррръпвам в хора : ))

« ВНИМАНИЕ: Меки пишки ! Чиконе не е това, което беше »