Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Публика в мензис II

« публикувано на 17-02-2009 @ 12:57 pm »


Мата Космата бави, но не забравя… курвата мръсна !

Да се събудиш от миризмата на ароматни азалии е едно, но в носа ти да нахлуе воня на сперма, примесена с некачествен вагинален сок е нещо съвсем друго…
Да се събудиш от приятното чуруликане на “стадо” яростни гълъбици, нежно гукащи пред прозореца ти е едно, но да ти се отлепи челото от главата и да падне на земята, остявайки мозъчната ти пихтия без защита, заради пищенето на сирените в този град на кошмари, е съвсем друго…

Усещам, че нещо ми лигави кура. Отварям очи, прокашлям и усещам вонята на алкохола уталожил се в стомаха ми. Угнилата храна вътре също дава своя принос… Очните ми ябълки се навлажняват, лицето сбръчква, а ръцете ми по инстинкт опитват да достигнат слабините ми.

Напипвам глава… глава с коса… Някаква неприятна омазнена коса.
Улавям ритъма, същия с който въпросната глава ми доставя удоволствие. Т.е. опитва се да… Не се получава. След няколко опита да я отскубна от чатала си, се налага по-грубичко да я тласна назад.

Притежателката на главата, към която беше прикрепена тази засмукваща (всичко) уста, падна от леглото и ме дари с невероятно топла псувня!
Измърморих нещо, надигнах се от леглото и седнах по гол гъз на омачканите чаршафи. Стаята ми се въртеше пред очите. Дори когато ги затворих, тя продължаваше. Усещах течението и опиянението, което ме държи от предната вечер.

Нямам си и на идея кога точно се прибрах, нито коя е тая курва на пода в апартамента ми. Тя продължаваше да дърдори още няколко минути.

“Путка…”

С тези думи успях да затворя устата й за миг, гледаше ме тъпо. Поне това, което виждах от погледа й към мен. Опитах да си стъпя на краката, но това беше най-голямата грешка. Залитнах по посока нощното шкафче. Приземих се върху него, строших лампата с глава, а веждата си успях да сцепя на ръба на скъпата дървения.

Не ви ли казах? Живея в една изпърдяна пост-модерна лайнарщина. Стила ми се промени, така че - и аз с него. Което е голямата грешка на повечето аматьори творци, такива като мен. Творец ли?
Коя дата сме…

Фокусирах календара на стената, докато мълвях изречението:

“Какъв ден сме днес ?”

На което пачаврата, нахлузваща черните си чорапогащи ми отговори:

“17-ти…”

Как изобщо съм стигнал до тук с нея. Безбрежната й тъпотия ме изуми, предвид кондицията в която бях. С още няколко замаха на ръцете, криви стъпки и капки кръв по пода, се озовах в банята. Подпрян на мивката, стоях и гледах карикатурата си в огледалото. Приличаше на мен. Изплезих се, след това се озъбих. Чух как няколко породисти жребеца изцвилват срещу мен. Копеле нещастно! Жив си май, а?!

Момичето дойде при мен:

“Виииииж… ако искаш, може да се позабавляваме за последно…”

Гледах я стъписан, изследвах движенията й. Тя ми се усмихваше мазно, мигаше на парцали през зле нагримираното си лице. Спускаше ръце по гърба ми. С едната хвана задника ми, опита да навре пръст там, а с другата обхвана тестисите ми. Смутих се, какво по дяволите?
Тя сбръчка вежди рязко, стисна ме за топките и каза:

“Ако ли не - плащай си сега и да си ходя !”

Ах, от бранша! Курва мръсна! Мамка ти!

Два шамара по-късно, псувни по мой адрес и този на майка ми, плюнки в лицето ми, разрошени коси и блъскане по вратата, мръсницата беше извън апартамента ми. Не спираше да врещи. С няколко курса изхвърлих всичките й вещи, като преди последното захласване на входната врата й метнах 2 банкноти, които да покрият великолепния й труд (предполагам) от миналата вечер…

Поклатих се известно време на прозореца, веднага след като си взех студен душ. Оставях се на градския полъх да изстуди цялото ми тяло и да ме приземи в опаковката ми! Имах нужда, така като гледах как се мотаят хората навън ми приличаше на петък…

А в петък, независимо в какво състояние съм, трябва да се замъкна до театъра. Това и направих…
Нямах сили да мина повече от 6 стъпки след като стъпих на тротоара пред сградата. Ново залитване и се приземих в обятията на един случаен минувач. Едър тип, изгледа ме страшно, усмихнах му се и надигнах шапката си в знак на уважение.

Паднах пред една жълта каляска, шофьора й се подаде от стъклото и ме изпита с поглед. Съобщих му дестинацията, но преди да съм завършил с обясненията, той ме позна. Каза ми да се качвам, а с хода си към мястото в колата зад него, се изтупах от мръсотията. Грешка… замазваше се повече, шибан ситен прах.

Прелетях булевардите мислено, след няколко похърквания бях в театъра.
Отново никой не се радваше да ме види. В този ми вид - още повече. Трябваше ли да започвам работа днес? Трябваше ли да взимам такси до тук? Трябваше ли да излизам от апартамента си? Трябваше ли да взимам студен душ за ободряване? Трябваше ли да се надигам от леглото си? Трябваше ли… да избутвам главата на оная курва, докато така сладко ми беше захапала кура?

Не зная…

« подобни cynical speech, play: audience in menses, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. JustAFaceInTheCrowd @ February 17, 2009

Злобничък разказ :))
Стана ми любопитно, при какви обстоятелства нормален, средностатистически млад мъж би си платил за секс, и то на долнопробна проститутка ? Някой ще се изкаже ли по въпроса ?

2. Нели @ February 17, 2009

Вес,може би мъж недовлен от себе си,от живота си,от работата си.Човек неуверен в себе си,знам ли.Може би трябва мъж да ни светне по вепроса

3. Bunny @ February 17, 2009

Марти,

брутално.

Вес,

алкохол, скука… знам ли. ;)

4. JustAFaceInTheCrowd @ February 17, 2009

Ама, Зеленгорова, скъпи средностатистичеки младежо :)))) , ако проститутката е нещо подобно на това, което е описано в разказа - гнусна, нечистоплътна, несъблазнителна , при какви обстоятелства може да бъде окачествена като “недолнопробна” ? Изключвам изпиването на един литър водка :))

5. Albena @ February 17, 2009

Натурализъм до голо!.. Вулгарен и циничен, напомнящ за “Вертеп” на Зола, всъщност това е живота.

6. Viktoriya @ February 17, 2009

Дами, задавала съм този въпрос на един познат, който мн често казваше “абе с ония курви така…. оня вика да си викнем курви” и на мен ми стана интересно (между другото повдигаше този въпрос само дфокато беше пиян!!!), та… отговорът беше ” С тях мога да правя всичко, което искам”… Явно момчето не е случвало на отворена мадама…

7. Viktoriya @ February 17, 2009

Марти… а на теб от къде ти хрумна идеята за този разказ???

8. legrandelf @ February 17, 2009

Само така, момичета!

9. Нели @ February 17, 2009

Хаха Светле,почти винаги се смея от сърце на коментарите ти:)
А може би младежа да е бил прилъстен и изоставен,малко употребен и после-шута в гъза:)
Ще се дави в алкохол и курви,да:D

10. gabfest @ February 17, 2009

Главният герой трябваше да повърне върху нея в момента на заплюването! :) Само повръщано липсва на този класически разказ! :)

11. legrandelf @ February 17, 2009

Следващия път ще има повръщано, задавени от повръщано, заспали с глава в тоалетната чиния, пълна с техните собствени лайна.

И поради (липса на тоалетна хартия) кондиция да си избършат задника след манипулацията, падането прави фаянса в банята на… нещо толкова сладко и приятно за гледане!

А, нека не забравяме и напикаването от липса на съзнание… Предрусване, препиване, you name it…

12. Нели @ February 17, 2009

Марти,бахти живописната картинка дето описа.Уууу,отврат!

13. legrandelf @ February 17, 2009

Нели, живописа краси живота ни :)
Виж как греят всички пред тези ******* картини дето им рисувам :)

14. si @ February 17, 2009

Историйте ти винаги ме кефят. Този персонаж е интересен и дълбок :)

Според мен хората сме способни на всякакви висоти и падения. Вътрешното усещане ни кара да правим странни и може би не чак толкова странни неща. Това не означава, че сме лоши или добри, просто сме хора… И както обича да казва един мъдър младеж ‘Нищо не е просто!’

15. Нели @ February 17, 2009

Хей,ама аз ей сега зацепих,че ти си изучавал тънкостите на рисуването цели 7 год.,нали?
Затова си така красноречив във описването на картинки.Художникът в теб е жив:)

16. legrandelf @ February 17, 2009

:)))

17. legrandelf @ February 17, 2009

Мамицата й мръсна, на оная курва, като се присетя за нея ми иде отново да си измия ръцете… къде, къде… как къде, там на мивката!

18. Viktoriya @ February 17, 2009

хахха… разбира се! Колко си прозорлива само… пфу как можах да не се сетя.. пу, пу…
Светле, евала!!!

Марти бих ти предложила да уговорим най-накрая тази твоя съседка, за да не бъде само блян… но после няма да може да се наслаждаваме на разказчетата…

19. JustAFaceInTheCrowd @ February 17, 2009

Ау, темичката е придобила много гнусна насока :))Марти, като почнеш да ги твориш такива разкази, оставам с впечатление, че зад иначе благата ти и отзивчива натура дреме един изкукал садист :)))

20. legrandelf @ February 17, 2009

Може да си и ужасно права, Вес, а може и ти да си по-изкукала от мен и да ме насаждаш на пачи яйца! :))) Не знам! :)))

Не ти ли е забавно? С моите откачени състояния? :)

21. JustAFaceInTheCrowd @ February 17, 2009

Ами донякъде ми става тъжно, защото когато човек таи нещо в себе си, това никога не е за хубаво. Също и ако не познава добре тъмната си страна.
Аз че съм изкукала, изкукала съм, но моята лудост не е садизма :)). Обаче за тебе не съм много сигурна :))

22. legrandelf @ February 17, 2009

Не определям себе си нито като мазохист, още по-малко като садист! :))))

Но кой знае… хората се променят? Нали така казват по-мъдрите? Ти на какво мнение си? :))

23. JustAFaceInTheCrowd @ February 17, 2009

Променят се е много общо казано.
Според мене основата винаги си остава една - по-скоро, човек надгражда на нея. А процесът на себеопознаване освен всичко друго е и много дълъг. Тамън си мислиш, че си светил маслото на всичките си вътрешни демони и вземат, че изскочат братовчедите им … Та така, човек не винаги знае какви лудости се крият в него - ама поне насоката ако знае, пак си е добре.

24. legrandelf @ February 17, 2009

Вес, с усещането съм, че винаги се опитваш да ми дадеш тласък към Убиване на въпросните демони/тъмни крийчъри или каквото са там :)))))

Защо да го правя?

И следващото, което се получава ако не го направя, всъщност е… желанието ми да бъда такъв, да се чувствам така и разните му състояния. Реално погледнато това е мазохизъм, но…

Не може ли да е друго? Да отстъпим на досадната логика, която е ЯВНО че няма общо по време на душевни приливи и отливи :)

За надграждането не знам как да го приемам засега. Думите ти имам предвид. Ясно е, че човек никога не се събаря докрай и да се гради наново, но… ако прекалено много етажи натрупа отгоре си? Какво правим със заложбите, спомените, мъдростта и опита от по-долните? Първите?

Това важи и за характера, не само за спомените. Цялото това емоционално състояние според мен е обширно поле, от което по-добре да консумираш благата, които ти се предлагат (в случая - нещата, които се раждат изпод пръстите ми), отколкото да убиваш фермера (мен) или да го напътстваш да захвърли мотиката и да се откаже :))

25. admon @ February 17, 2009

Да си кажа истината, плащал съм като арабин. Но най-голямата проста-путка (курва - макар, че има разлика между курва и проста-путка “проститутка”), та с тях имах 7 годишна история. На третия чивт рога, дето ми сложи с един американец. Аз я усетих, притиснах я и тя си каза - ти не ми обръщаш достатъчно внимание, жена ти е тук и на мен ми писна да стоя сама, и от две години не те обичам. Така ли, казвам аз, ще звънна на мъжа ти и на гаджето ти, имам ги телефоните (плащах й GSM и можеш да проверявам на кого звъни) и така се ебехме 1 път в седмицата. Та един ден я питам: Какво искаш да направя за теб - и тя ми отговаря: Еми да ми плащаш, аз: Хубаво - ето 500 евро за този месец. И така още един месец и шамарите си ги отнесе, разбра мъжа й и колегата американеца. Та историята има и неочаквани развития, но ще ви разказвам на части :)))) Жената ми знае

26. legrandelf @ February 17, 2009

Така, така, така! :)))
admon въртял интриги и с курвите бе, хах :)) Така де, простите-путки (проститутките) :))

Палавник такъв! Чакам(е) продължението, на тази… епична сексуална сага :)

27. admon @ February 17, 2009

Част I:
16-ти август 2002 г., току що върнал се от България, от отпуската. Поспах малко и се отправих към центъра на града, беше хубав слънчев ден. Та реших да отскоча в парка да избягам от жегата. Та седя си аз на една пейка и наблюдавам една група жени, седящи в беседката, недалеч от мен. И чувам руска реч, та се приближих и ги заговорих (учил съм в Москва). И така, бля, бля, забелязвам особено внимание от една женска. И решавам да поканя въпросната на кафе. И ребром поставих въпроса, докато пием кафето - симпатична си, искаш ли да опитаме, аз гарантирам че ще се постарая да ти е приятно. Съгласна ли си, два пъти няма да питам. И след около двайсет минути, докато намеря място по-закрито, та в царевицата, малко извън града се ебехме.

28. JustAFaceInTheCrowd @ February 17, 2009

Мммм, Марти, нека те поправя. Не се опитвам да ти давам тласък за каквото и да било, камо ли пък да се опитвам да ти внуша , че трябва да се променяш. Написах ти нещата, такива, каквито са, погледнати от моята камбанария. Моята ценностна система е такава. Натрупването на етажи не е чак толкова точно сравнение - по-скоро, ъпгрейдване на по-простата конструкция с по-модернизирана и съответно - по-удобна и добра за използване.
Не се изживявам като чичко Фройд, камо ли пък като добрата фея, която ходи и ръси бедните невежи с прашеца на мъдростта си. Следващия път, когато ти се стори, че се опитвам да те накарам да направиш нещо или да се почувстваш еди-си-как, припомни си, че само споделям мнението си и нищо повече :)))

29. legrandelf @ February 17, 2009

:))) Тъкмо сега съм в настроение за сексапилна психоложка/психиатърка, при която да ходя за сеанси и ти… каза че не ибаваш да си чичко Фройд :))

Их, пусто разминаване! Но нищо де, наясно съм сега, дано не забравя, че само изказваш мнението си, а не се опитваш да ме вкарваш в релси :))

30. JustAFaceInTheCrowd @ February 17, 2009

Хахахах, мога да се изживявам като психолог, ама само ако човека отреща иска :)
Не съм казала, че не мога :P . Само, че нямам навика да го правя “неканена” :))
Щом си в настроение - заповядай, чадо, на диванчето.

31. legrandelf @ February 17, 2009

Просто приказно!
Ще ме изкараш все неразбрал, че слушам от другата фуния, аааа ма-ха! :)))

И какво е това “чадо”? Тамън да се хвърля на канапето, с невинен поглед в тавана и нервно въртящ пръстите на ръцете си и ти ме приземи, баси!

Това “чадо” изобщо не ти приляга, а само на… някоя попадия, де да знам :)
Ще ме покръстваш или ще ми правиш разни… психо-манипулации :P

Внимавай! Всякакви порно филми съм гледал, хахахахахаха!

32. admon @ February 17, 2009

Мисля, че имам нужда от психолог. Ами може и късно да е вече…

33. admon @ February 17, 2009

Ама ние българите малко ходим по психиатри. Що си споделяме с приятели и непознати, и така споделената мъка тежи по-малко. А ги вижте западняците, луди пари трошат по психо-аналитици ;)

34. legrandelf @ February 18, 2009

Йеа! :)))
Щом Пича е намесен, всичко е кууул! Щото, Пича остава! :))) Въпреки другите дивотии, хахааха :)

Тая песен ми е една от любимите. Всъщност, почти всичко свързано с Лебовски рулира…

The Duuuuuuude abides! :)

35. admon @ February 18, 2009

Част VIII:
Събота сутрин знам, че тя простата пута днес трябва да си е вкъщи. Имахме уговорка да се видим. Звъннах и GMS-а изключен. Стана ми ясно, че е била вечерта с американеца. Та звънвам му аз:
“Добуро утро, аз съм твой конкурент, рогоносец, като теб. Познаваш ли въпросната? Тя е с мен от 7 години, дори вчера следобед бе с мен и с още двама е била, докато е с мен, ако желаеш разяснения - готов съм да ти дам повече информация, тя също искам да присъства, така ще ти потвърди думите ми. ОК, след 17,00 сега съм на работа. Ще ти звънна.”

Отново звъня на въпросната, този път отговаря. Аз я информирам за срещата ни с американеца, в същия момент чувам, че телефона (домашния) звъни (в къщата на американеца). И затварям. След известно време, тя звъни и ме моли да се видим и поговорим. Срещаме се у нея след половин час. Аз я питам:
“Това ли искаше?”

Тя:
“Не разбира се, моля те да се опитаме да поставим нещата в ред.”

Аз:
“Е как мислиш да стане, не виждаш ли, че премина границата, и че трябва да престанеш и тази игра (играе си с чувствата и на двама конкуренти). ОК, казвам, писна ми ще ви оставя да си изживеете любовта на спокойствие.”

Тя:
“Но той е прекрасен човек и с него се чувствам добре, той е спокоен.”

Аз:
“Да, спокоен е че не знае истината с какъв човек като теб си има работа. ОК, сега го лапай за последно.”

Събличам я и какво да видя, с прашките които й подарих преди месец и тя още не ги бе носила пред мен. И я чуках злобно, прекъснах малко преди тя да свърши и се довърших с ръка. Договорихме се, че аз ще кажа, че тя е избрала него, а аз от ревност съм се обадил. Щото тя ми е казала още преди да тръгне с него е скъсала с мен и аз я умолявам, дори съм я насилвал да се върне при мен. Но тя обича него и е готова да умре, но иска да е с него.
Следобяд го чакаме, тя и аз, той идва със закъснение. Аз му казвам:
“Ето ме, тя те обича, това искам да ти кажа, аз се оттеглям. Внимавай да не се окажеш някой, който иска да я използва за забавление, че тогава ще имаш работа с мен.”

И ги оставям сами.

36. legrandelf @ February 18, 2009

Много яко, само че защо от първа част, минахме направо на част осем (8) ?! :)))

Нарочно ли, че да ни е по-заплетено, като “Мементо” малко? :)

А иначе ми звучи обещаваща тая история :)

37. admon @ February 18, 2009

Историята е дълга и засукана, ще ви разказвам по-накратко. За да не изгубите интерес, я разказвам оттук, оттам. Истинска е, но спестявам по-малко, щото в некои моменти се правя на глупав, макар да знаех всичко с един ход по-рано как ще се развият нещата. Но и за мен имаше някои неочаквани развития. Макар да имам болно развита фантазия и да предусештам нещата. Понякога и аз оставах в шах.

38. legrandelf @ February 18, 2009

Хубаво :))
Както прецениш, ний четем тука и ще обсъждаме, колкото и накратко да го споделиш! :))

39. Iovan @ February 18, 2009

@admon
Брех, … Адмон, …
ИНТЕРЕСНО, … !!!

То щом стане въпрос за човешки взаимоотношения, сложността, комбинацийте и тяхните производни следствия(последствия) клонят към дълбоката безкарайност !!!

Но, във твоя стил на мислене, бих бил дал следната идея запоследователност на разказа:

След като разказа 8, след 1.
8+1=9, коренуваме и получаваме 3, и (3+8+1)=12;
12+9 = 21+(5-3)=23*3=69
69 е любимата поза !
От където следва извода :

ПАК НА СЕКС ГО ОБЪРНАХ !!!

:-)))

40. admon @ February 18, 2009

Част II:
Бях нелегален (незаконно все още в Италия, но очаквах разрешение за престой) с нея се виждахме събота, тя работеше като гледаше една стара жена. Взимах хотел и прекарвахме в сексуално блаженство почивните дни. Научих я да се целува, побърквах я от нежност. Тя имаше трима мъже в живота, включително и мъжа й. Дадох й някои съвети за стила й (тя носеше още дрехи тип комунистки и гащите й бяха от типа бабински - абе жена тип дълбока руска провинция, украинска по-точно).

След 4 месеца аз си взех квартира щото спех в колата цялата зима, но все още чаках документи. Тя ме запозна със сестра си, друга проста путка, но стара. Та сестра й ме помоли да й намеря такъв млад, интересен, красив като мен. Тя сестрата имаше вече италианец (пичага като за италианец), та аз я питам: “Добре де, ами твоят пич?”
Тя ми отговораря: “Добре ми е! Води ме по ресторанти, дава ми пари за подаръци, но 3 минути и толкоз не ми стигат. Трябва ми мъж, който да ме задоволява.”
Опитах се да й помогна, но никой от познатите ми (макар й загорели) не й обърнаха внимание.

8 месеца след началото, взех документите всъщност. Та те юни решиха да се върнат в Украйна, вече с документи, а и от 2 не си бяха ходили. Нощта бе задушна преди те да си заминат. В 2 след полунощ тя се събужда и почва да плаче. Аз станах и отидох при нея на терасата и питам:
“За какво плачеш, след 2 месеца се връщаш?”
Тя ми отговаря: “Аз намерих снимките от твоята сватба и твоята жена е много красива.”
Аз се усмихнах и я попитах: “Че аз грозен ли съм?”
Тя хлипайки ме гледа и пита: “Обичаш ли я?”
Аз: “Да, разбира се, че обичам жена си. Не се ли вижда от снимките, че се ожених по любов?”
Донесох снимките и показах тази, на която явно си личи, че съм щастлив. Целунах я и се опитах да я успокоя, казвайки че в моето сърце има място и за нея и че ще я чакам да се завърне.

41. admon @ February 18, 2009

@Iovan:
Тук нещата не се отнасят до секс, макар в по-голямата част от историята да бе само секс. Та тук стана объркването, че се забъркаха чувства, поне така се заблуждавах. Сложно глупави бяха от нейна страна нещата. А за мен объркването - непонятни (неразбираеми и затова се сконфузих много).

42. legrandelf @ February 18, 2009

Iovan, хахахахах! Пак на сексуална (ма)тематика го избир! :))))) Кефиш! :))
Въртя, сука, не просто секс, ами и на 69 го врътна, класика!

admon, добре продължава. Оформя се като хубав сценарий за любовна драма, независимо колко горчива ти е. Определено може да продадеш правата и да стане филма :)

43. admon @ February 18, 2009

@Elf:
Целия ми живот е як филм. А сега да стане по-интересно, някой може ли да се опита да отгатне как ще се развият следващите моменти? :))))

44. legrandelf @ February 18, 2009

Значи казваш, да взимам пишещата машина и да ми разказваш :)
Ще стане бестселър! :))

Аз обаче в играта на догадки няма да се включвам! :))
Чета историята, няма да развивам фантазии… :)

45. JustAFaceInTheCrowd @ February 18, 2009

Хуху !
Адмон Дантес, какви са тия мементоподобни истории ? Риъл или фантазия ?

46. Iovan @ February 18, 2009

@admon
“Добре ми е! Води ме по ресторанти, дава ми пари за подаръци, но 3 минути и толкоз не ми стигат. Трябва ми мъж, който да ме задоволява.”
-
Човека е пестял пари от лубрикант ! Не е като нас будалите да го купуваме в трилитрови дамаджанки (оп … това май беше друго :-Р )

Може да е имал шипове, да е страдал. А тя само се оплаква. При нас, първо като ни удари склерозата непомним по колко пъти сме го правили и все се сещеме, че не сме свършили “работа” и пак, … на
ново.
:-))))
Пък и е трябвало да я пробваш (дълбоко се съмнявам че не си :-Р ) !!!

Можело да ти вържат и сестринска тройка да врътнете (яко е) !!!

П.С. Боже, … не съм у ред май !!! :-Р

47. Нели @ February 18, 2009

Koй още не минал през изповедалнята от момчетата?Само Аdmon ли да споделя,пуснете и вие по една историйка по релни събития:)

48. legrandelf @ February 18, 2009

Вес, мисля че е реално :) Т.е. вярвам му, като ни разказва :)

Нели, харесва ми че ги прикоткваш (и другите) да си кажат разните им потайности :))

Аз… не знам, има ли накъде повече? :))))
В следващите истории, още един пласт от скромното си житие ще споделя и така - да върви играта! :)

49. admon @ February 18, 2009

@JustAFaceInTheCrowd:
Риалити 1000%. Поуката е че трябва да сме искрени и от двата фронта, щото накрая (има време, ще разберете) такава гадост стана, че дори ме е срам и яд на мен самия, да допусна да се подиграват с мен в пълното ми съзнание и видях до каква степен жените (не всички) са лекомислени и си усложняват живота, но и на тия около тях, и включително нашия, на мъжете… Душко Добродушков като мен :))))

50. admon @ February 18, 2009

Марти, всички хора имаме кирливи истории, но поука трябва да си вземем, че макар да не мога да кажа точната бройка жени дето съм имал, изглупях макар да съм играч от класа и вероятно ми е омръзнало да си играя и се оставих самоволно да си поиграят с мен. Жегна ме, не проявих твърдост и май съм се омекнал в душата.

51. Нели @ February 18, 2009

To туй на Адмон цял филм бе братче!Ще има откъде да черпиш допълнително вдъхновение Марти:) Е,стига главният герой да няма нищо против:)))

52. admon @ February 18, 2009

“бави, но не забравя… курвата мръсна !”

Част III:
Тя се върна на 1-ви август, вече бе напуснала старата си работа в съседното градче. Не можехме да се наситим един на друг цели три дни. Тя започна да си търси работа, но не 24/24 а на 8 часа работен ден. И живееше при мен. Насочих я за работа, помогнах й да си намери работа в старческия дом в града, към един кооператив. На 6-ти август 2003 г. си тръгнах в отпуск след 1 година престой в Италия. В дома си пристигнах посред нощ и невероятно готино се любих с жена си. Възхищавайки се на моята любов (за жена ми става въпрос) и фамилията си, отпуската отлетя мигновено.

Завръщайки се по дългия път си мислех защо продължавам паралелната връзка. Завърнах се и секс до полуда, тя бе щастлива, имаше нова работа и всичко бе за нея супер. Октомври трябваше да дойде и сестра й. Та тя почна да си търси квартира, странно бе за мен такова бързане, а има цял месец почти. Тя по бикини и в моята тениска, приготвяше вечерята. Аз я наблюдавам и си говоря на ум - що ти требва тази жена с нищо, ма нищо специално - просто путка.
Та й казвам: “Слушай, взех решение - да доведа жена си с дъщерята, че 6 години сме женени, а 4 от тях аз съм все на майната си.”
Тя ме погледна, сякаш видяла смъртта: “Добре, щом си решил, не желая и аз да си развалям семейството.”
Договорено и започнах да се храня. Та след месец дойде и сестра й в новата квартира, тя бе вече уговорила и сестра й да започне работа при нея. Често прескачаше у мен, живееше близо (т.е. повече време бе при мен, отколкото при сестра си). Казваше, че просто оставя сестра си с нейния на саме. Година и някой месец, както започнахме заедно, и се познавахме много добре в сексуално отношение.

Тя когато свършваше почти припадаше от удоволствие, дори понякога й се насълзяваха очите. Та аз: “Защо плачеш?”, попитах - тя подмокрена отдолу, сякаш се е изпикала, поемайки въздух и замисляйки се ми казва: “С теб почувствах какво значи да си жена и оргазми с никого не съм имала.”

53. admon @ February 18, 2009

@Iovan:
Не съм, но стана на въпрос за сестрата, към края на историята има разяснения. Сестрата се включва няколко пъти, още търпение има и нейни приятелки (в кавички) ;)

54. pa4ito @ February 18, 2009

…тука е вече 2 в 1, Елф и адмон - неочаквано добра комбинация, баси кефа :)))))))))

55. legrandelf @ February 19, 2009

Някаква бясна оргия се заформя ми се струва :)) Щом ще са намесени и приятелките (в кавички) :) Важното е да са голи, мокри и да го поемат без много да хленчотят! :)))))))

Пламка, търсим си трети за 3 в 1 и тогава комбинацията наистина ще е… хм, феноменална?! :))))

56. admon @ February 19, 2009

Eлф, виждам че има силен отлив на коментари, явно се включих глупаво в твоето пространство и хората не ги е еня за моята блудкава (макар и реална) история. Спирам с разказите. Когато си дойда някой ден в България, ще я разкажа. Поуката от цялата тая гадост е, че не трябва да се объркват нещата, т.е. секса с любовта. Не трябва да се играе с огъня. С чувствата на другите, че и самите ние можем да станем (жертви) опарени :))))))

57. legrandelf @ February 19, 2009

admon, не мисля че не пишат коментари, защото ти разказваш някаква история. Плюс това, може би чакат да подадеш следващата част, или пък да приключи цялото, за да дадат някакъв коментар-извод :))

Нямам идея!

Освен това, виж че не пиша нова статия или пък са много заети всички и… БУМ! Няма коментиращи :)))

58. Нели @ February 19, 2009

Аз съм тук и чета стари истории:)

59. admon @ February 19, 2009

ОК, Елф!

Част VII:
“Да, да, значи си срещнала мъжът на твоите мечти”, (говорим по GSM-а).
Тя: “Eее, ммм ми да, но чакай, не зная дали ще се получи между нас.”

“Добре, ясно ми е, но ти искаш ли да се срещаме и ще се чукаме ли?”, питам аз.
Тя: “Ми защо не? ОК, ще се чуем” и затворих.

След няколко дни, неделя беше, звъня:
“Привет, вкъщи ли си? Искам да си поговорим.”
Тя: “Ммм… сега се готвим да излизаме.”

Отговарям: “С него ли?”
Тя: “Еее… да.”

Въздишам и яростно питам:
“Ти прецени ли добре, че като мислиш че печелиш, може да загубиш и обратното?”
Тя: “Еее, ма аз мислих мнооооо…”

Аз затворих - това е края. Стига толкова, си казах. Вторник се събудих с мисълта какво ли прави тази кучка. Звъня аз в 7,00, телефона свободно ми дава, отговор никакъв. След 20 минути звъня отново, вдига ми:
Аз: “При него ли беше?”
Тя: “Да.”

Аз: “Искам да се срещнем и да се изясним, един път за последно. На обяд, у вас”, у нея.

Влизам, понечих да я целуна и тя леко се отдръпна, но ми позволи.
Тя: “Разказвай.”
Аз: “Ти имаш новините, така че сега ми обясни как стоят нещата.”

И се започна едно оплакванеееееее:
“Ми жена ти е тук, на мен ми се живее в последно време, само ме чукаш.”
Аз: “Говорихме по този въпрос, ти какво умираш ли с мен? Не се реших да се разведа, защото не мога да ти се доверя след Алдо и Георги (Молдавец) или просто се спъна и падна на куровете им?”

“Не, но аз ти казах, че желая да живеем заедно”
Аз: “Да, но каза тук”, в Италия, “а не каза завинаги.”

“Да, но това можеше да бъде самото начало, после да се развият нещата по-добре.”
Аз: “Да бе, виждам. Е, кой е новия късметлия?”

“Еми запознах се с Майкъл на семинара”, тя беше представител на AGEL USA, фирма за хранителни добавки, витамини и други лайна, “Ана ме представи на него”, нейна приятелка, дърта мастия.
Аз: “ОК, и колко време вървите и те лижа с неговия хуй?”

“Не помня точния ден, в който тръгнахме.”
Аз: “Е колко време ти бе нужно?”

“3 дни и чак тогава, след една вечеря.”
Аз: “Не те питах колко време се прави на недостъпна, а колко време ти бе нужно да ме лъжеш? Имахме ясна уговорка да ми кажеш, още щом решиш да си търсиш ебач. Такава ли ни бе уговорката?”

“Да”, гледа надолу.
Аз: “Да…”, иронично преразказвам нейните думи, “още не съм, мисля. Няма да се еба за едно кафе, като другите, не съм такава. Да бе, да. За вечеря е по-голяма цената.”

60. legrandelf @ February 19, 2009

Нели, ти като четеш старии истории, защо не си посяваш семето на мъдростта и там? :)))
Хем да има завет, хем и ний да подгреем по класическите теми, ххехехехе :))))

admon, добре, добре! Така като има диалог става хем по-нагледно, хем и по-интригуващо :))

Още малко части останаха, за да се заформи пълната колекции от Осем (8) парчета история!

61. pa4ito @ February 19, 2009

@admon, кой каза, че не харесваме написаното, даже специално съм написал, че ме кефи ;)
Бахти ‘тва верно като филм, ама е готино щото е истина… Почвам да се чудя, аз колко малко съм преживял и въобще живял ли съм :))))))
Абе яко е и чакам продължение :)

62. legrandelf @ February 19, 2009

admon, знае че ни харесва, но като всеки творец/споделящ изпитва сценична треска, това е! :)))

Чакаме и другите части, както вече казах, хихиххии :)

63. Iovan @ February 19, 2009

@admon
Хей, … и аз съм тука де !

това че не коментирам , не означава че не чета ! :-))

Аз Адмон, в момента редя “пъзела” от историята, а и така както я разказваш е интересно. Правя си и аз разни съпоставки(мисловни) с мой(темподобни) преживявания, ама твоето май ги превъзхожда ! Хехе

Давай следващото парче на “пъзела” …. !

@Елф
Мисля че са повече от 8 парчетата, ама то само Адмон може да каже

64. Iovan @ February 19, 2009

Така, да проверим парчетата :

Имаме : 1, 2, 3, ., ., . , 7, 8, …

И седим, греем се на вентилаторите на компютрите, че навън е сибирски студ и, …, чекаме ! :-))

65. Нели @ February 19, 2009

Цялата му история а готина,само дето нещо ме човърка отвътре.Ама нямам право да съдя никого:)

66. admon @ February 19, 2009

@Iovane:
Замислени са 10 части, но като завърша всички, можете да питате за разяснения на белите петна. Щото като препрочитам, имам изпуснати ключови моменти.

67. Нели @ February 19, 2009

Марти,чета си и ми е много гот.Мойто сепаренце е празно,имам чаша горещ шоколад:) Къде да ви връщам сега с месеци назад:)Пък и си разсъждавам тука наум.много материал съм изтървала:D

68. Iovan @ February 19, 2009

@admon

Допиши ги като подточки !
пример :
2.1.
:-))

69. legrandelf @ February 19, 2009

Нели, добре! :)) Щом ти е гот, продължавай да си четеш. Ако нещо ти потрябвам(е) ни повикай, ще дотърчим по-бързата процедура :))

Междувременно, нека ти сервирам още една чаша горещ шоколад, че навън какъв е мраз!

Iovan, хубаво правиш - действаш като архиватор. Добре, значи. Имаме пет част от общо 10 (по първоначален план). Значи половината. Ако наистина трябва да се дописват някакви пропуски, варианта с 2.1. ми звучи разумен :)

admon, пък ний ще питаме след това, за белите петна, хахахаха :))

70. Нели @ February 19, 2009

Ako продължи да вали така сериозно,ще се депресирам!Беше започнало да ми мирише на пролет и аха да цъфна-виж кво стана:)Цъфтежът се отлага:)))

71. legrandelf @ February 19, 2009

Няма да се депресирате, ей! :))
Щом аз не се, вие също няма :) Ако аз се поддам на отрицателната емоция, пак не ви разрешавам, хахахахха. С две думи - няма мърдане, само усмивки и това е, иначе Малък Сечко няма да си тръгне… гадината! :))

72. admon @ February 19, 2009

Част VI:
Жената с дъщерята пристигнаха рано сутринта (семейството ми за втори път идва в Италия). Беше 03.03.2006 г. Дъщерята трябваше да започне училище (тук почват от 6 годишна възраст, като ходих да я записвам от дирекцията ми казаха, че вече трябва да е започнала, но както мен и така в семейството ми нещата ги правим по-така, нестандартно).

“La Miniota” - така наричат мастиите, знаеше че ще си доведа жената. И се започнаха номерата. След няколко дни се срещнахме.
Тя: “Ей сега си на върха! Пак са тук твоите. Аз, глупачката плача дни на ред и ти като миналия път, дори не се сети да ми звъннеш.”
Аз: “Казах ти, време е пак да ги доведа. На теб не мога да се доверя, веднъж ми изневери, дори не можа да ми дадеш отговор защо го направи.”

Тя: “Казах ти, не знам, нямам отговор, който да те удовлетвори.”
Аз: “Не желая оправдателен отговор, искам да знам истината. Нали с него ти бе приятно да разговаряш? Нима аз съм ням събеседник или ограничен умствено? Колко пъти ти повтарям: говори за всичко, споделяй какво те вълнува, викай ми ако щеш, но ми кажи какво не ти е угодно, какво не ти харесва в мен. Аз те обичам, ти също ми сподели, че ме обичаш. Или сега съжаляваш, че се захвана отново с мен?”

Тя: “Съжалявам, че не останах сама, а се захванах с Алдо. За него съществуваха само неговите проблеми, аз не бях ценена както от теб.”
Аз: “Браво! Не е ли като качулка след дъжд? Ще дам шанс на семейството си, знаеш че не желая да разбивам семейните ни животи. Дори ти самата още в началото ми каза изрично, че не желаеш да се развеждаме, а само да си прекарваме добре.”

Тя: “Махай се, подлец! Ти ме излъга, че имаш само дете, не ми каза че си женен, а помниш ли снимките как ги намерих година след като бяхме заедно? Аз тогава бях лудо хлътнала.”
Аз: “Да, сгреших, но ти признах за детето, казах ти че я обичам жена ми и че ще я доведа само да се позахвана и да стабилизирам малко.”

Тя: “Махай се!”, плачеше истерично и крещеше без глас.

Следва продължение…

73. Нели @ February 19, 2009

Марти,айде да ме черпиш с нещо от склада,ама да е с привкус на червено вино.Студено бе,да ме сгрее нешичко:))

74. legrandelf @ February 19, 2009

Нямаш грижи, отивам до склада :)))
Чашите само ако може да ги вземеш от бара, благодаря! :))

Малко раздвижване, хехеххе ;) И от това ще ти стане още по-топло.

75. Нели @ February 19, 2009

За мезе предлагам:
1,Сирене-домашно,от крава,истинска крава
2.Еленски бут-нарязан на тъъънко
Музиката оставям на теб:)

76. pa4ito @ February 19, 2009

уффф Нели, Елф, това вашето на нищо не прилича, сега ми се отвори глътка за червено вино. :))))))
А така спокойно си четях….

77. legrandelf @ February 19, 2009

*кашлюк*

:)) Че какво лошо има? :)) Гецни една чаша с вино и продължавай спокойно да си четеш, хахахахах :)))))

78. admon @ February 20, 2009

53. JustAFaceInTheCrowd @ February 18, 2009
Та, не зная как да се обърна към вас. Но аз съм admon, та за един от любимите ми герои - Едмон Дантес, съм казал. Има прилика в съдбите, но разликата е само една - не съм открил още тамплиерското съкровище ;))

79. admon @ February 20, 2009

Част XI:
20 дни няма да пия. Сутринта ми взеха кръв, изследвания за HIV и други такива. Та съм на антибиотици превантивно, щото ми липсват витамини :))) ;)))
Та очаквам резултатите спокойно, ма много спокойно!!!

80. legrandelf @ February 20, 2009

Брейх, че кратичка тая част 11 :))))

81. admon @ February 20, 2009

Да, кратка, ма и нежелана, та очаквана. ;)

82. admon @ February 21, 2009

@zelengorova:
Писах ти за случая още преди да започна откровението. Спестявам за кулминацията моите грешки, щото има и такъв момент. Но ще ви отговоря на всички въпроси. Писателски не изразявам - нищо, пиша как си ми дойде, спомняйки си моментите.

83. admon @ February 21, 2009

Част IV:
Започнах работа в нова фирма, желаех работа, която да ми харесва и да печеля по-добре. Започнах да й се обаждам и да се срещам с нея по-рядко. Не само поради факта, че работих по 12 часа, в неделя почивах само. По време и на срещите ни, се чувствах персона нон грата. Тя също казваше: “Търся си оборки” (почистваше домове) “сега разходите са повече, квартира и т.н.”

В началото на декември 2003, след работа, към 20,00 часа, отбих се у нея, сестра й също бе там. Влизам, поздравявам и присядам. Но забелязвам тяхната игра на очи. Не обърнах внимание. Направиха ми кафе. Сестра й взе GSM-а и отиде към тоалетната. Аз я попитах: “Как я караш? Липсваш ми, не можем да намерим време да излезем малко да разпуснем.”
Тя: “Еее, знаеш, много работа имам, трябва да видя графика си”.
Графика им го даваха за месец. Усмихна се: “Ще видя за по-другата седмица как съм и ще ти…”
Сестра й: “Еми очавкваме гости”, поглеждайки нея, “и ще…”
Бяха минали 15 минути от моето идване: “Окей, тръгвам си, благодаря за кафето, ще се чуем.”
Тя: “Извинявай, приятелките ни, знаеш че не искам после да говорят…”
Аз: “Знам, спокойно, айде чао!”

Излизам и виждам, че обувката ми е развързана и пред вратата започвам да се завръзвам и чувам сестра й: “Ти още ли с тоя се занимаваш?”
Нищо, замислих се и си тръгнах. След седмица тя дойде в квартирата. Целия уикенд бе с мен, не излизахме, бе студено, ма много.
Аз: “Знаеш ли, аз заминавам за България на 22-ри декември и ще си доведа семейството.”
Тя: “Еми, да се видим преди да заминеш.”
Аз: “Не знам дали ще се видим, не знам как ще е в работата, а и въобще не знам дали ще се видим.”
Тя: “Ще се видим, ще се видим…”, усмихвайки ми се ехидно се обърна и аз затворих вратата.

Има продължение…

« Бакалия КАТ - всичко по 10 лв. (и нагоре) Порастване… »