Сбъдната мечта

« публикувано на 05-09-2008 @ 2:38 pm »

“Когато слънцето залезе, аз няма да бъда там, за да те пазя…”

Небето е мрачно. Прекалено навъсено. Никога през живота си не съм го виждала такова… Облачно, прошарено във всички нюанси на сиво-синьо-черното. Красиво е, наистина, но някак си коварно! Побиват ме тръпки, когато гледам наситените бели дамги между отделните цветове на страшния небосклон. Не се задава буря, а нещо по-опасно и по-тягостно за душата ми. Като че всичко е решило да се стовари върху мен, със страшната сила на отговорността, с неизбежното чувство за отчаяна съдба.

Така силно ме плени тази гледка, че напълно забравих къде съм. Едва когато тежките сълзи на небето започнаха да удрят лицето ми, усетих че цялата съм премръзнала. Сякаш чистата небесна вода прочисти всички мои чувства. Надушвах отвратителната миризма на кофите за боклук, които бяха на една глава разстояние от моята. Надушвах мократа козина на бездомните котки, шетащи наоколо в търсене на спасение…

Вкусвах съсирената по устните ми кръв. Чувствах топлината на тази течност, когато със зъби раздразних една от раните. Пурпурната течност се разля по брадичката ми. Но не остана там за дълго. Големите дъждовни капки, които падаха върху лицето ми, в миг разтваряха тънката червена линия минаваща през трапчинката и спускаща се надолу по шията ми.

Същите тези капки, които продължаваха да размазват грима на лицето ми. Сенките, които преди няколко часа си сложих с мисълта, че нощта ще бъде по-различна, отново се разляха по бузките ми.
Дали беше от моите сълзи или от тези на небето? А може би взаимната им сила, която с годините удряше по бреговете на моята крехка вяра… Тази, която ми донесе толкова болка… Тази, заради която в момента лицето ми е по-шарено от това на клоун. Усмивката ми е по-тъжна от тази на плачещ мим…

Подути устни, разклатени зъби… болки по лицето, по тила, по шията… все още усещам пръстите му, преплетени в смъртоносната хватка на яростта! Ноктите му, впили се жадно в нежната ми кожа, оставящи незаличими спомени в съзнанието ми.

Боли ме тялото. Всяка една част от него. Студеният ми гръб, от лежането на мократа земя, вече е по-добре - не усеща! Краката ми са почти премръзнали… Разкъсаните чорапки така или иначе нямаха за целта да топлят. Усещането за плодове… усещането за топли цветове е далеч от мисълта ми в момента.

Толкова съм объркана! Опитвам да преместя ръката си и да я напъхам между изтръпналите ми крака. Такава пронизваща болка… Бликват нови сълзи от очите ми… смесват се с тези на небето, продължаващи все така безмилостно да стрелкат лицето ми. Поне тази природна агресия не ми доставя болка, а носи простичко облекчение и наслада.

Свивам се на кълбо, напълаха ръце между краката си… Притискам силно, като че ще спра кървенето. А продължава да боли. Не вярвам, че ще спре някога. Със сигурност няма да спре в този миг, нито минута… какво остава за следващия час, след като с дни няма да посмея да се погледна в огледалото… Седмици, месеци… ще минат години, за да започне споменът да се размива и бледнее. Толкова е далече…

На фона на всичко това, смрадта от развалената храна, изхвърлена в кофите продължава да дразни обонянието ми. Една от котките, ровеща се до преди малко в боклука се приближава и започва да ближе лицето ми с онази нежност, с която би близала неродените си малки…

Почти се усмихвам, когато силен гръм разбужда полумъртвата ми мисъл. Небето продължава да се движи и става по-красиво във всичките тези мрачно страшни нюанси.
А когато отмествам поглед към единствения светещ прозорец на сградата, която гледа към тази задънена уличка, виждам дребничък силует. Завесата се отмества и виждам по-силната светлина идваща от вътрешността на помещението. Една крушка, просто така висяща от тавана огрява личицето на едно малко, младо и невинно детенце. Момиченце…

Гледа ме с чистите си очи. Изследва ме. Опитва се да ме свърже с нещо познато на малкото й развиващо се съзнание. Не намира сходство… затова продължава любопитно да ме зяпа… Залепя едната си ръчичка на прозореца, като че се опитва да ме милва по лицето. Котката, ближеща кървавите ми устни се стряска от шума и се скрива в сянката си.

Ръчичката й е там… на запотения прозорец. Мърдаща леко с пръстчета и продължаваща все така любопитно да ме очертава на стъклото. Тогава затворих очи…

Тялото ми започна да се стопля. Мисълта ми се прочисти. Сякаш от дълбините на душата си силна енергия се устреми с бясна скорост право към задрямалите ми мозъчни клетки.

Върнах се назад… когато за първи път ме целуна момче…
Когато за първи път почувствах пеперудите в стомаха си…
Когато за първи път нежният допир от ръцете му предизвикаха вълнение в гърдите ми…

Когато за първи път играх с приятелите си на криеница…
Когато за първи път паднах и разкървавих коленете си…
Когато за първи път баща ми ме шамароса…

Когато за първи път казах: “Мамо! Обичам те!”
Когато за първи път се усмихнах с разум към слънцето, което топлеше всички наоколо и ме даряваше с вяра към щастието…
Когато за първи път погледнах в огледалото и прочетох в очите си… че заслужавам една сбъдната мечта…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. legrandelf @ September 11, 2008

:)))

Клипчето беше много на място - на всичко отгоре е и черно бяло :)

*мисля си*: “Защо обичам толкова много черно бялото?!”

Относно “Искам” :)) Така е, ще искаш, като другите не могат да подхванат темата за посяване на семето на мъдростта, все някой трябва да се престраши!

2. legrandelf @ September 12, 2008

Мда, трябва да привлечем Ели към Cynical Speech и ще направим качествен разговор :))

Само се съмнявам, статиите ми да са по неин вкус, но… не си пробвал - не знаеш! :)

3. legrandelf @ September 12, 2008

Предполагам, че това е пост за хора, дето му разбират на този език.
Останалите - да го духат :)
Явно ще надувам кавала :)

4. legrandelf @ September 12, 2008

Ицката е номер 1 :))
Кой сега е номер Едноооооооооо?! :P

5. legrandelf @ September 13, 2008

“Големият Лебовски” тук, “Големият Лебовски” там… :))

6. legrandelf @ September 13, 2008

Малко трудно ще е :))))))
Може би, заради качеството на първия клип :P

Та, откъде цялата тая еуфория около Пичът?! Какво, по кой канал го даваха?! :))

7. legrandelf @ September 13, 2008

Това много хубаво. Само не разбирам как точно се получава, че от време на време проговаряш чуждите езици :))

Някаква свиша сила ще да е, или просто като премине полунощ, друга личност излиза на яве?! Мистерия!

Явно само аз ги виждам тия неща,
не ми е за пръв път.

;)

8. legrandelf @ September 13, 2008

Освен за правопис, за друго не мога да те тагна :)))
Всичко е в рамките на позволеното и… извинете ме, че ви обидих така нагло относно потенциалните ви способности :)

9. legrandelf @ September 13, 2008

Глупост, това е “тагна”…

10. legrandelf @ September 13, 2008

А, да… След като и с Жоро го обсъдихме, по точно той започна разговора, се оказа че за пореден път съм празнодумец в очите на читателите :)

Опитах се да му отговоря с насмешка:

[09:54:36] Марти Ангелов: сигурно пак съм бил пиян
[09:54:48] Марти Ангелов: според мен
[09:54:53] Марти Ангелов: в моята прасешка особа
[09:54:55] Марти Ангелов: живее някой друг
[09:55:00] Марти Ангелов: който от време на време ги пише тия неща

Само дето не се смеех много. Файда от полза, вече дори не се чувствам оригинален - честно!
Да не говорим за плоските “уау” думички, които ползвам.

Пичът… Джеф… Всички лайна на едно място!

My condition was in… world’s worst toilet…

11. legrandelf @ September 13, 2008

Щото валя навън и още е влажно! Като има някаква влага някъде, всичко се обърква…

Влага по стените?! Проблем!
Влага между краката на някоя?! Проблем!
Вали навън и пътя е хлъзгав?! Проблем!

Изобщо тия течно-влажни състояния носят само проблеми :)

Спокоен съм, не се притеснявам от нищо, освен от собствения си страх - ще ме довърши сигурно :)

А почистването - веднага щом си купя мистър Пропър! И малко сапун, за мръсната ти уста, която постоянно пуска НЕВЕРОЯТНО ТОЧНИ КОМЕНТАРИ и ме оставя безмълвен! Толкова!

12. legrandelf @ September 13, 2008

@Светла XV-та:

Какво защо? :)
Баданарки ти правя :)

А пък гологлавия педал Пропър, изобщо не чисти, да знаеш! А, сигурно знаеш, нали си домакиня, хаха :))

13. legrandelf @ September 13, 2008

Агента на Хаоса очаква продължението с интерес! С много при това :))

14. legrandelf @ September 13, 2008

Не се притеснявай от качеството на текста :) Всичко е под контрол, не съм глупав, мога сам да си ги коригирам думичките, докато чета :))

Ако някъде се получава словесна инфекция, може и да те питам какво си имала предвид! И да, не е защото не разбирам какво плюеш тук, а дали правилно интерпретирам думичката. Понякога една буква реже и къса много яко!

@Светла (за продължението):
Блестящо! Манифик! Великолепно! А след като видях, че ще има и III част, сложиш пуканки в микровълновата и чакам ли чакам с интерес… ОТНОВО :P

15. legrandelf @ September 14, 2008

Не видях да казваш следва продължение, затова не подгрявах с мажоретките!

Ама аз не виждам какво може да те спре! Ураганът Катрина?!

Плюс това, оня педал, дето списва тоя блог, също не се е обадил да има претенции спрямо коментаро-постовете ти :))