Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Време за пънк, време за анархия

« публикувано на 09-02-2009 @ 10:22 pm »


Местоположение: затвора Брикстън, Лондон
Приятелчета: ~800
Дата: 4-ти март 2005 година
Политически убеждения: xxx

Хейлоу, маейтс…
Името ми е Джеймс Нийл… нека ви разкажа Моята история…

Гризейки решетките на килията си онзи ден, дочух от дъното на коридора, където се помещават дебелите и непрестанно потящи се пазачи, една позната мелодийка и куплетите:

“Rent a flat above a shop,
cut your hair and get a job.
Smoke some fags and play some pool,
pretend you never went to school.

You will never understand
how it feels to live your life
with no meaning or control
and with nowhere left to go.”

Добрите стари педалчета от Pulp и тяхната Common People ме заредиха с такъв адреналин, че не спрях да буйствам до края на деня. Обърнах всичко с хастара навън, плюнчих се, изби ми дори пяна и не спирах да се смея истерично в промеждутъците на моите въодушевени писъци.

Накараха ме да си спомня… времето назад!
Сега е 2005-та, 10 години след като тая песен излезе… 1995-та, когато отбелязах 13 години престой… ТУК! Без свободата и моят жив ритъм. Дрогата, която ми беше живец. На мен и моите приятели! Времето на пънка и анархията, волно течащи във вените ни…

Бристол, лятото на 1977 година

Тъкмо беше спряло да вали. Ровех с кубинка в една кална локва и се озъртах надолу и нагоре по улицата. Допушвах миризливата цигара и чаках Дейв. Превъртах в главата си последното парче-хит от новата тава на The Stranglers. От време на време затварях очи и тресях диво главата си, размахвах ръце напред, като че стрелях през изпънатите си средни пръсти.

И тогава се чу ускоряващ двигател на автомобил. Грешка! Това не беше автомобил, таратайката на Дейв се задаваше отдолу по улицата. Реши да натисне спирачките малко преди да удари уличната лампа. Ококорих очи, скочих встрани, едва не си строших главата в бордюра, омазах се в целия в кал, докато на фона - цвилеха спирачките от бричката на Дейв. Изтърканите гуми едва удържаха колата, мотора ръмжеше като за последно!

Изправих се, хвърлих фаса по колата и изпсувах жестоко!
Още преди да съм завършил, Дейв свали стъклото и изкрещя:

КАЧВАЙ СЕ!

Опитах да кажа нещо, но той изрева още по-мощно. Плюнки изхвърчаха от мръсната му уста, почти бях сигурен че няколко гласни струни са се скъсали. Без да чакам нова покана прескочих колата, набих един задник в предния капак, част от калта по ръцете си избърсах в стъклото. Хлъзнах се, хванах едната чистачка и я отскубнах. С див смях затръшнах вратата зад себе си и любопитно загледах Дейв.

Мамка ти !

Каза Дейв без да ме поглежда, стисна волана и настъпи газта. Набутах последната смачкана цигара от задния си джоб в устата. Проверих другите си джобове, но нямах огънче. Отново опитах да взема думата, но безуспешно:

- Имаш ли…
- Ташаци! Кайл ни чака, мейт. Намерил го е! НАМЕРИЛ ГО Е, ТИ КАЗВАМ…
- Фо’ фак сейк, маейт… искам да я драсна тази, имаш ли…
- Превъзбудено копеленце, слушаш ли ме изобщо? - Дейв се обърна към мен - НАМЕРИЛ ГО Е!
- Гледай си пътя - пресегнах се за волана, защото Дейв имаше навика да го навива без посока в момента, в който завърти главата си нанякъде. Една кола се размина с нас, надувайки клаксона. Показах се през прозореца - ДА ГО ДУХАШ, ШИБАНЯК КУРОСМУЧЕЩ!

В следващия момент броях каретата по крачолите си, бършех горната част на обувките си с ръкави и чаках Дейв да подпре задните колела на таратайката с няколко камъка.
Кайл се показа от прозореца на втория етаж. Изквича невменяемо:

- The Clash току що бяха засмукани от течението в кенефската ми чиния!
- Ташаци, маейт! - извиках през смях към него, изпъчвайки гърди, сякаш очаквам да ме наградят с медал.
- Качвайте сеее… - гласът му затихна, заедно с прибирането му навътре в стаята.

С Дейв влязохме в къщата, изтърчахме по скърчащите стълби към стаята на Кайл.

- Мръсен путколизец - изплези се Дейв с влизането си - къде е?! КЪДЕ Е?!
- Някой ще ми каже ли за какво е цялата тая врява и безлични истерии? - все още не разбирах какво се случва, облизвах цигарката и я мачках нервно през пръсти - и този някой да ми даде шибано огънче, фак сеееейк!

Зад нас влязоха Фил и Стиви, мъкнейки в ръцете си по няколко бири. Късмет - Стиви балансираше между сухите си устни един почти изгорял фас. Нахили се като ни видя, фаса се търколи по усмивката му и полетя към земята. Паднах на колене, за да го уловя. Успях! И доволен, с дебилски смях разпалвах последната си цигара.

- Джеймс, рибешка мутро… Спри да друсаш! - Фил ме хвана под мишници и ме вдигна.
- Някой ще ми каже ли какво става? - все още упорствах в недоумението си, но този път видимо по-спокоен, докато изпусках задавящия дим през устата си, очните ми ябълки се въртяха, а клепачите трепереха от кеф…

Тогава Кайл пусна Нещото

Съзнателните ни години минаха под звуците на тази песен. Sex Pistols го направиха! Те наистина го направиха! Албумът (Never Mind the Bollocks, Here’s the Sex Pistols), който Кайл беше намерил незнайно как и откъде, се превърна в Тотем и за петима ни.

Ден след ден, кръпките по дрехите ни се множаха. Кога от телени мрежи, които прескачахме докато ни гонеха бобитата, кога от падания по земята, по време на квартално меле.
А най-обичахме футболните мачове и малките “случки”, които организирахме в близкия пъб.
Беше жестоко!

Чичото на Фил беше собственик и всеки път ни покриваше. Един телефонен звън до кабинката отсреща на улицата и знаехме кога да влизаме, за да “оправим” феновете на Ливърпул. Грешка! Тези младежи винаги бъркаха по един и същи начин! Да останеш в Бристол след като отборът ти е победил - голяма грешка!

От време на време ни викаха по разпити, но се разминавахме само с пошляпвания по ръцете. Можехме спокойно да излезем от управлението с две високо вдигнати ръце с изпънати средни пръсти от тях. С надписи по дрехите крещящи “АНАРХИЯ В КРАЛСТВОТО” и пак да се чувстваме недосегаеми.

Беше велико - НАШЕТО ВРЕМЕ!

Появиха се и леките наркотици, друсахме ги с алкохол, събуждахме се близо до отходните тръби на фабриката. Смрадта там ни имунизираше от цялата обществена гнус и недоволство, оцелявахме като по чудо.

През 1980-та катастрофирахме с и без друго разбитата кола на Дейв. Стив си строши ръката на две места, Кайл получи 13 шева на челото си, манивелата се заби на 5 сантиметра от ташаците ми, а аз се разминах само със синини в областта на натъртените ми слабини.
Дейв остана невредим, заедно с Фил не спираха да ни носят “подаръци”, докато размазвахме реда в болницата. Бяхме огън - навсякъде! Не се спирахме пред никого и нищо!

Чукахме зле гримирани наивни момичета, които имаха неблагоразумието да остават след часовете с нас в училището. Беше странно! Не ходихме там по време на часовете, но пък редовно го затваряхме със схватки с охраната.
Браян МакХигъл беше стар военен. Ветеран, идеално се вписваше в представите ни за “НЕЩО НЕРЕДНО”. Бяхме петима, но копелето все ни надхитряше. Успяваше да опази проклетото училище, дори и когато опитахме да запалим стаята на директора с няколко бутилки “Молотов”.

След тази случка се сдобих с един парцел кожа-шкурка, на задната част на десния си крак. Безплатно!
Определено Сид Вишъс и “Sex Pistols” ни действаха по-силно от всичко! Градът беше наш, нямаше човек който да не ни познава и въпреки това, полицията не можеше да ни спре. Беше страхотно!

През май 1982-ра в поредното сбиване в пъба, един луд ирландец от квартала, реши да застане на страната на футболните запалянковци. Беше огромен, с тяло беше затиснал кльощавите фигури на Кайл и Стив. Последният остана без ухо след захапката на Рори (така се казваше ирландеца). Реших да се намеся. Оказа се по-корав отколкото го мислех. Залитна към мен, след като разбих една голяма халба в главата му. Парчетата се разлетяха навсякъде, Кайл и Стив си поеха въздух, крещейки името ми, окуражаващи ме да смачкам топките на тази ирландска рибешка мутра.
Рори се засили към мен, аз отстъпих, спънах се в крака на някакъв лежащ запалянко. Политнах назад, разпервайки ръце по посока разярената грамада, като че се опитвах да я сграбча.

Не успях! Вместо това, острото парче от разбитата халба в ръката ми разряза гръкляна на Рори. Аз паднах… той върху мене. Изкара целия ми въздух и от невъзможността ми да дишам изгубих съзнание.

Събудих се в болницата. Опитах да разтъркам очите си, когато усетих металните окови около китките си…
По-късно научих, че Рори е издъхнал няколко минути след като прерязах врата му. Не е имало време дори да реагират.

Фил, Стиви, Дейв и Кайл също бяха задържани, но към тях отправиха само стандартните обвинения.
Когато полицаите дойдоха при мен ми поставиха избора:

Подкрепяш редиците ни при Фолкленд и обжалваш след службата или те пращаме в Лондон - луксозен хотел Брикстън… Какво ще бъде ?!

Главата ми бучеше. Целия бях в белези, дишах учестено и на пръв поглед приличах на човек, който не осъзнава какво му се случва. Но не беше така!
Забавлението най-накрая свърши. Ухилих се доволно, изплезих език, изпънах ръце към полицаите, разклатих глава и прошепнах:

I am an anti-christ…

Наврях средни пръсти в тъповатите им физиономии с изкрещяните през пяна думи:

I AM… AN… ANARCHIST !

Процеса беше бърз! Съдията безмилостен. Родителите ми отчаяни и отрекли се от мен.
Анархията беше пълна…
Решетките хлопнаха зад гърба ми през есента на същата тази 1982-ра…

« подобни cynical speech, , , , , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ February 9, 2009

Имаш ебаси въображението… :Р

2. legrandelf @ February 9, 2009

Малко по-градивна критика ако може! :))))
Че ще си навлека кръпките и каретата, ще ударя две бири и ще изхвърча към квартала ти да анархийствам :))))

3. Bunny @ February 9, 2009

Ти в каре… мхм… да видим…ами не, не ми се вързваш! :Р

4. Besim Dönmez @ February 9, 2009

Mейт-елф, уникалнa манифестация!
Аз предлагам, няколко бутилки квалитетен алкохол с още няколко бутилки молотов.. и шоуто да започва :)

Искам да паляяя… \m/

5. legrandelf @ February 9, 2009

Мдам, заработвам си точки по обвинението: Анархист-подбудител :)))

Това е нещо като народен будител. Хем пиша четива, хем просветляват избрана група от хора, хем и действат подбуждащо! :))

И да, ако запалите нещо и после го оправдаете с името ми - в кюпа съм :))))) lol

Пак си пускам песничката, явно датата е такава - анархистична! :)))

П.П. Айде малко quiz: нещо особено в интродукцията (наклонения текст под снимката) да забелязвате?! :))

6. Besim Dönmez @ February 9, 2009

xxx…..
аз това виждам :)))))

7. legrandelf @ February 9, 2009

Хехехехе… “xxx” - това на Острова го ползват за целувки ;))

В случая е трибют към любимите ми англичани (приятелчета, с които през уикенда геймим МОХАА), а също така (оче)видна цензура, що се отнася до политическите убеждения: на статията, на героя, моите :)

А иначе не визирах “ххх” за загадката :)
Айде, помагам - 1 ред по-нагоре, хахаха ;)))
Особеното в датата?

8. Besim Dönmez @ February 9, 2009

това да не беше деня на бомбардирането на БиБиСи? ‘;/

9. legrandelf @ February 9, 2009

lol, неееее :)))
Чисто и просто ми е рождения ден тогава :)))

Хехехе, не 2005-та де, но 4-ти март :P

10. Besim Dönmez @ February 9, 2009

ололо :DDD
ща знам ;)

11. Iovan @ February 9, 2009

Хехехехe
СУПЕР !!!

Пушене, пиене, … ей тези три неща !!!
:-РРР

12. Iovan @ February 10, 2009

Еххх, аз съм на 9-ти !
:-))

13. legrandelf @ February 10, 2009

Йован, тия дни и тебе те няма :)))) Каква суша е, леле, тоз Малък Сечко като подбара всички: ГАЗ! Само работа :)))

Радвам се, че ти е харесала историята ;))
А за датата - не се притеснявай, 4-ти или 9-ти, щом си шаран - ХВАЛА, хихихиихик! ;)

14. Iovan @ February 10, 2009

Хохохохохо,
Аз съм СОМ, т.е. хищен рибок съм ! (или поне си искам да съм) хахахахахаха

Да, този Сечко много меланхолично ми действа !!!
Ужас направо !
Добре че в петък се заметох на кръчма, че съвсем бях изпушил през седмицата !!!
:-))

15. legrandelf @ February 10, 2009

Ще си дойдат нещата на място, споко! :))
Или май го казвам за собствено успокоение това, хахахаха :)))

Сомче, а? Е нищо де - реши се, нали и предния път стигнахме до заключението, че тука не е просто фауна, а същински аквариум (в частност) :)))

Толкова много риби и разновидности…

16. Iovan @ February 10, 2009

хехехехехе
Успокоявай се ти, успокоявай !!! :-)))
Та, …
Три пъти си поемаш въздух и след това задържаш докато се появят малки и големи червено-черни кръгове !!!
След това ако не си видял един белобрад байно с едно търкало над главата (баче ти Пешо ключаря), моййййе да ти дойде някоя нова муза !!!
:-)))))))))

То в този “аквариум”,
ще трябва да ги научим и другите да плуват !

или щат - нещат то като стопят ледовете няма каде да ходят !!! :-РРР (Воден свят)
хахахаха

17. pa4ito @ February 10, 2009

Хех, напомня ми Гай Ричи и “2 димящи дула”. От къде ти хрумна това, бе човек :)))

18. legrandelf @ February 10, 2009

Идеята ми хрумна преди няколко дни. По-точно темата :)))
Исках нещо за Острова да пиша, за тия… времена!

След което за пореден път си слушах една песничка на Сид Вишъс (може да чекнеш статусите ми във ФБ). Където пък Бейсим бутна “Анархия в Кралството” на Секс Пистълс.

Накрая поразрових за картинка (подходяща) и седнах да пиша преди няколко часа. Честно казано, преди да започна с писането, не знаех историята :))))))

Роди се… в движение, хихихии :))

П.П. Гай Ричи и “Две димящи дула” - ЛЮБИМИ! Както и “Гепи.” след това - класики!

19. Basil Boli @ February 10, 2009

Фо Фък Сейк, Мейт. that’s bloody awesome. Гребена на главата ми се изправи докато го четох. Засърбяха ме протритите кубинки, искаше ми се да поритам нечия ирландска тиква. Ей така, да се разкърша. Ами значките - тъпите копелета все ще прецакат някой от братлетата. Иска ми се да им сцепя гъза с бича докато запръска кръв. These bullocks, bloody bastards.

Иначе, cheers, за добрия сюжет и изказа. Уцелил си точната мярка на минималистичен разказ и натуралистичен изказ с точно предаване на настроението на епохата. Прилича на GW навремето.

20. legrandelf @ February 10, 2009

Жорка, трепеш с превъплъщенията си :))))))
Предния път си спомням, че се изявяваше за трима зидаромазачи (ако не се лъжа). Е, може и да се лъжа, хахахаха :))

Но иначе критиката ти винаги е безпощадна и побъркваща ме. Но пък така се гради характер!

Супер приятно ми е, че ти хареса тази драсканица, като те знам как ме режеш иначе, ахаххаха…

21. Над @ February 10, 2009

Направил си определено добър research. На няколко пъти отварях wikipedia да видим дали ще те хвана в неточност, но не успях :)
А за Рори да внимавате, че имам един в компанията си - от Ирландия точно, еразмус студент на 43 години.. интересна личност… така че внимавай, защото иначе: Ministry - Revenge (1983) - промивка на мозъка в затвора!

22. si @ February 10, 2009

Не мога да спра да чета, нито книги, още по-малко CS. Сега се опитвам да се сетя, но нещо ми се губи пост за страстите, защото това е една от моите страсти - четенето…на CS

Скоро гледах един филм за Sex Pistols. До сега не ми беше попадал, а аз не обичам да пропускам интересните неща, макар все по-често да ми се случва. Изкефих се истински. Умерения пънк винаги е бил част от мен, винаги ме е радвал и е разпалвал кръвта ми :)

23. legrandelf @ February 10, 2009

Над, ти си се съмнявала в автентичността на историята? :)))))
Моля те!

С ирландците съм съгласен, че шега не бива - виж какви работи стават с тях :)) Луди глави са!

А ти внимаваш ли, Над :) И защо ме делна от edno23? :))

si, май си права - няма пост за страстите (било то Христови, било то потребителско-читателски) :))))
Ще трябва да се поправя някой ден!
Филма за Sex Pistols не съм го гледал. Ако е хубав и препоръчваш, ще се разровя.

А пънка определено радва - умерения - ДА! Не такива истории, като живота на нашия герой - Джеймс Нийл :)))

24. Над @ February 10, 2009

Не съм те делнала, а ми е делнат профила в едно23 :)

25. Нели @ February 10, 2009

Прочетох го три пъти,велико е!Все едно си бил един от петимата.Всеки сценарист на филми би ти завидял Мартиии:)) Как ти го роди главата изобщо,толкова реалистично и истинско е!!!

26. legrandelf @ February 10, 2009

Над, предположих тоя вариант… Вече няма да микроблогваш? :P
Или… конфликт на интереси? :)))
Съжалявам, ако е лично - може и да не отговаряш, а само да се усмихнеш ;))

Нели, благодаря! :)))
Снощи ми звънна Гай Ричи и ме пита дали не искам да доразвия историята по-обширно и да действаме след като приключи шума около “Рокенрола” :))))))))

27. si @ February 10, 2009

Факта, че ме определяш - мен или страстите ми като потребителско-читателски определено НЕ радва, но както и да е.

Филма - за cinemaniac определено си заслужава, или поне аз го гледах с интерес :)

28. Нели @ February 10, 2009

Давай смело,ти си:)))Написал си го точно в негов стил,как няма да ти се обади.Конкуренция си му жестока:) Вземи пробвай да напишеш едно романче,мъничко 50-60 странички,а ние ще те оценим по достойнство:)А този “Рокенрола’ бива ли,още не съм го гледала? Мамка му,коментарите ми нещо не идват

29. legrandelf @ February 10, 2009

For fuck sake!
Поправка: страстите фенско-читателски, в субкултурата на страстното пълнене и празнене, докато се усеща възбудата от четивата в Cynical Speech :)))

30. si @ February 10, 2009

Е, това определено РАДВА повече! :)))

Трябва ли да казвам, че прочетох ‘фенско-читателски’ три пъти, и го прочетох френско… ‘blushing’…

31. legrandelf @ February 10, 2009

Нели, ще ти метна една моя новела на имейла, ако желаеш :))) Мисля, че не си я чела. Тя е писана преди няколко месеца, в поредица от постове тук, но на файлче .doc мисля, че ще ти е по-лесно да я четеш :))))
Ако проявиш желание, разбира се! Тематиката не е пънк културата, но пък е моя си творба, като спомена 50-60 странички се сетих за нея. :)

si, ти - палавнице! Само се подпичкваш с мен, знам те :))))) И се нахилваш доволно след това :) Просиш си сочна псувня от мен, твоят маейт :)))))))

Но няма да се паля на провокациите ти, ще гледам да те облагородявам с мисъл и думи по-бързо, отколкото предполагаш (отново пиша глупости, хахахаха)!

32. si @ February 10, 2009

ДА - облагородявай ме с мисъл и думи, моля те!

‘подпичкваш с мен…’ - точно това не е в мой стил… :P

33. Viktoriya @ February 10, 2009

След прочитането да статията и на коемнтарите… мога да се присъединя към болшинството. И да кажа, че не мога да повярвам колко различно можеш да пишеш, колко богати въображение имаш и какво ли още може да роди тази главица….
Добре, че си ти да почивам от време на време и да ти се радвам, че до сега да бях изпушила (в миналото ми се случваше постоянно - доста неприятно!)
И да ти напиша да продължиш в същия дух - ти си го знаеш
Мога само да апелирам да напишеш нова новела!!!!!
Пак така 50 - 60 странички :-))) а пък може и повече - аз съм многооооооо лакома… май мастър мейт!!!

34. legrandelf @ February 10, 2009

Супер си, Вики :) Всеки път - много мила, че и повече :)))

Ще има и други, не е като да няма теми :) Просто си чакам музата, така хубавко да ме подлуди и започвам :)))

35. Viktoriya @ February 10, 2009

МххххххххххМхххххххх… Музо…
предизвиквам те… нападни Марти…
мхххххмххххххм…

Готово, Марти… чакаме я сега ;-)))

Направих всико по силите си… хиихихи

36. legrandelf @ February 10, 2009

loling, Вики :)))
хахахха…
Не знаех, че владееш тия медитаторски техники за подбуждане/предизвикване на музата :)))

Супер! Чакам я ;)

37. Нели @ February 10, 2009

Марти,чакам да ми метнеш новелата за която спомена,че както ме е тръшнал грипа и лежа и няма пилешка супа,поне да ме стопли твойто писане,хиххи:)

38. legrandelf @ February 10, 2009

Готово, може да си провериш пощата :)))
Има едно не особено Word файлче там, което те чака :)
Пък ако прогони грипа (и без пилешка супа) ще съм много радостен и щастлив, хихихик! :))

39. Viktoriya @ February 10, 2009

Ех..ти не знаеш ли?
хахххах
как може…те са семейна традиция - предават се от поколение на поколение….
Какво да с еправи не можеш да избягаш от традициите…хахах

40. Нели @ February 10, 2009

Аз лично очаквам продължение,защото има още “хляб” в сюжетната линия тука.Ще чакаме на Вики фокусите да ти подействат и музата да те навести скоро:)))

41. legrandelf @ February 10, 2009

Хехехехе, добре, Нели :)))
Обещавам, че ако ми “дойде” :P ще напиша продължение. Всъщност, то няма да е много продължение, а някаква инлайн история :)) Тъй като знаем как свършва героя ни. Всъщност - възможности за продължение - ужасно много! :)))

42. Над @ February 10, 2009

@Елф: :)

43. legrandelf @ February 10, 2009

@Над: :)))

44. vassilev12 @ February 10, 2009

Страхотна песен…
“…. don’t know what I want, but I know how to get it….”
So did he….
Went down.
A way fuck’n down…

45. legrandelf @ February 11, 2009

Пак ще си я пусна, малко да ме зареди, че и със заспалозата да се справя, хаххахаа :)))

« Разни небесни… Моля те, бъркаш “национализъм” с “профи-хитлеризъм” »