Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Разни небесни...

« публикувано на 08-02-2009 @ 2:31 pm »


Тези форми никога не са ми били ясни, но са безумно красиви и подходящи за
снимане… Обичам небето, макар и да не мога да летя…

Може да бъде rainy afternoon (не се сдържах, знаете че обичам българския език…), след като се прибираш към офиса след хубав обяд…

Може да бъде нещо неделно, подредило се неволно, а може би волно… така че да погали окото ти и да те накара да се размечтаеш.

Може да бъде обикновена приказка… която ще се запази в сърцето и съзнанието ти един път, завинаги, след като я погълнеш…

Кратък съм, но с продължителна въздишка…
А вие?

« подобни cynical speech, just a photography,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Flirt @ February 8, 2009

Новия ми desktop background :) За справка- старият беше снимката с огъня в камината от преди месец-два горе-долу… :):):) Топлиш!

2. admon @ February 8, 2009

До всички - може да бъде нещо прекрасно, просто земно, човечно, реално дори. Погледни небесната шир, дори и нощем - звездите говорят. Ослушай се в себе си и чуй повика на природата.

3. legrandelf @ February 8, 2009

“Топлината на сутрешния ти допир” :))

Радвам се, че те топля. Сега пак вкарвам и друго (летателно) настроение ;) Което върви ръка за ръка с мечтите и… абсолютното отнасяне и разсейка :) Ама поне да е приятна, като почивката…

4. Bunny @ February 8, 2009

С болка в ръката, но не мога да не се включа…

Принципно обичам слънце и ми е нужно, за да съм добре, но днес намирам времето за прекрасно! Едно мрачно, но някак топло и романтично… Стан ми припомни да си изровя Ben Harper… и сега ми е едно спокойно, лежерно, даже романтични… с кеф си уча за утре даже…

5. legrandelf @ February 8, 2009

О, не ме разбирай погрешно - и аз обичам когато вали. Особени чувства се появяват в мен и… музата ме обладава :))

И почват едни mindcrush-ове след това.
Особено като се присетя за (или сама се пусне) някоя готина музика.

Плюс това - току що заваля. Чувам капките по стъклото… виждам как стана по-тъмно в стаята, а през завесите ми вече не се опитва да се провре слънчевия топъл лъч, напомнящ за идването си в следващия месец - този на пролетта!

П.П. Пак го ударих поетично и нежно, а? :)))

6. Bunny @ February 8, 2009

Мдаа… и на фона на музиката, се чува гръм на вън… а от чашата ми се носи аромат на мокачино…
нежен португалски и красивата музика на Бен

7. legrandelf @ February 8, 2009

Много приятна атмосфера си си създала… Жалко че учиш на нея, нали? :)))))

8. Bunny @ February 8, 2009

Ами не… в момента ми толкова хармонично… а и това дето го уча ми е интересно.. It’s all good!

9. deni4ero @ February 9, 2009

както моята 2,6-годишна дъщеря казва: “Виж, мамо, небето е скъсано”, гледайки облаците :)

10. legrandelf @ February 9, 2009

Хехехехе :)))
2,6 - а тия дето не сме добре с дробите (особено в тази часова зона)? Ко да праим? :)))

Ама доста приятно се беше накъсало небето днес, кеф ми беше да го снимам… ОТНОВО! :))

11. deni4ero @ February 9, 2009

две и половина, Елф, две и половина … и точно ти ли ще ми говориш, че нес и добре с дробите и цифрите?

12. Albena @ February 9, 2009

“Авторът на Cynical Speech ЗАБРАНЯВА статиите му да бъдат публикувани в svejo”. Скучно е вече в Свежо!

13. si @ February 10, 2009

Излишно е да ти казвам колко много обичам небето, защото ще се повтарям за пореден път. Обичам го във всичките му форми, нюанси и цветове, обичам го слънчево, дъждовно, нощно… Не пропускам да споделя материала, ако има такъв :)

И все пак има едно небе, което не успях да снимам, а пък и не мисля, че щеше да се получи. Една сутрин трябваше да летя много рано, по тъмно, посока - запад. Същата сутрин видях нещо, което повече не съм виждала, но много се надявам отново да ми се усмихне щастието.
Небето и земята правеха страстна, чувствена, цветна, феерична любов. Имаше всички цветове, които познавам, имаше светлина и тъмнина, сливаха се по невероятно красив начин. Любиха се дълго, стигнаха до кулминацията, изпълниха атмосферата с дъх на цветя и лека влага. Земята се отпусна, на места покрита с бяло, а небето я гледаше влюбено и милваше формите й…

Надявам се пак да имам шанса да стана част от тайнствената им любов някой път :)))

14. legrandelf @ February 10, 2009

Ай, ай, ай!
И само да разбера следващия път, че не си успяла да го заснемеш, лично ще ти дърпам ушите…

:)))

Но засега ти прощавам, защото много обичаш небето, а и трябва да ти се даде втори шанс, не съм злодей все пак :))

15. si @ February 10, 2009

Марти,
За да снимаш това ти трябва професионална техника, а не просто - With Canon You Can… ;)))

16. legrandelf @ February 10, 2009

Разбирам те, но пък ако ще се впускаме толкова надълбоко, представи си ни addicted to Canon и отиваме в 4 сутринта на мястото, всеки ден… докато не го заснемем :)))

Тъй че сега, като случайни “минувачи/свидетели” на тази небесна красота - ще го даваме с Canon you can :)))) (много як израз между другото)

Пък и виж, че се получават понякога. Аз с телефона щракам. Много про фотографи ще посърнат, в деня, в който се сдобия с про оборудване и направя първите си снимки ;))

Заради тях, много хора ще се самоубият (заради завист) :)))

17. vilford @ February 11, 2009

Хм, “обикновена приказка”!
Koлко необикновено трябва да гледаш на нещата, за да ти се струват приказките “обикновени”?
:P

“…Я кажи ми, ооооблаче ле бялооо….”

18. legrandelf @ February 11, 2009

Много необикновено :)))
Виждам, че си хванала вълната, на която бях аз, когато направих тия снимки :))

19. Ѣрен @ February 21, 2009

Иии! Облацииииииии!

« Варварите на “Music Idol” Време за пънк, време за анархия »