Разрешаваш ли ми да посветя това на гаджето ми (kind of)от това лято? Беше красив залез на едно от любимите ми местенца в прекрасния Созопол, на едно корабче, точно преди страшна буря, която идваше с тътен от всички страни… Небето беше като стомана, но много красиво. Стояхме прегърнати и аз гледах в далечината замислена. Знаех, че няма да останем заедно… знаех, че много скоро ще замина…знаех, че мечтая за друг, който ме залъгваше, че бил във Варна, но до ден-два щял да се смъкне в Бургас и сме щяли да се видим…Единият от таговете на този пост е destiny-да, сигурно тя има нещо общо. Ех, дано да е малко по-усмихната само :)

Разбира се! :))

Марти,разнежих се,пак,отново.Как да не съм ти фен:)Топлиш душата ми!

Не мога да повярвам, че имаш такова въздействие върху нас…
Много нежност, любов, красота…само хубави неща…

@Флирт:
Точно толкова ми повлия твоята история, колкото тази на Марти.
Знам, че идвам от никъде…ама моля те не се връзвай повече на оня (пича от 10 год..). Не ме кефе..не искам да те наранява…
Знам, че е трудно да го изриеш просто ей така…но се опитай…

Целувки…

Няма повече да те лаская, защото ти си го знаеш. ;)Само ще кажа, че за пореден път ни отнесе в един по-красив и по-нежен свят .. свят на любовта! ;)

Благодаря ви, момичета! :))
Винаги ми е приятно като ви подействам така ;)

Събирам си въздишките :)

хехех и какво ще правиш с тях? Ще си ги пазиш за някоя самотна зимна нощ? ;)

Нещо такова :))
Разбира се, те си се трупат, и когато имам нужда, тялото ми усеща и ги активира :))

Нещо като биологичния часовник на човек, само че… генератор на емоционална топлота (заеби какви термини вкарах) :))))))

А като спомена зимна нощ и гледам времето навън, някак си тая сутрин много ми домиля да е лято. Ама ако може от утре :)) И не ония врели жеги, а онова приятното време рано сутрин, преди 8 часа, докато е едно прохладно, ходиш по къси гащи и тениска (аз де, не вие жените, хахаха) и ти е едно положително и слънчево…

Чакам да минат тия два-три месеца и да става по-готино такова, стига зима!

По-добре да не знаеме..че това май ще попадне в графата
” аа тайни от кухнята на Елфа, не издавам”…

Имаш право, Вики :))
Не е като да не съм те “скастрял” по въпроса :)))

хаххахах…милиони пъти..милиони..патила, патила, та препатила..хахахха

Хахаха стана интересноооо :)

Викиии, май доста пикантни нещица знаеш ти ;))) срещу колко си готова да дадеш информация? хаххахххаах

А колкото до студената зимна нощ .. и на мен ми беше странно да го напиша при положение, че навън е такова слънцееее.. но все пак зимата още не е свършила :(

Пак седя и тъпо гледам през комп-а, но сега като си пуснах за 2-ри път парчето и без да искам, очите ми се напълниха със сълзи… Просто заради емоциите, заради симбиозата от текст и музика, заради това, че хората понякога трептят на една и съща честота…

Ей, рядко ми се случва мъж да ме разплаче така лесно :)

@legrandelf
Беше без да искам но пак стигнахме до пълнене и празнене ;), но не до това, което си мислиш…

Преговори…Силви..хиихихи…
Марти трябва да напише тема за далавери ала бала и там да се развихрим…че този майндкраш е невероятен, не искам да го опетнявам ;-)))))

Айде Марти…ти си на ход…със статиите..

Си, много миличко ми стана като прочетох коментара ти..целувчици..много!!!

Мдаммм направо! Марти чакаме включване от теб със статия по темата. :) Че не можем да изпуснем пикантериите около теб току-така :))))

А колкото до коментара на Си.. дам и на мен ми стана много сладко и миличко, защото аз самата се чувствам така много често. ;)

Силви, Вики :)) Съглашения, а? Ще ви пусна темичка, само да ми се формулира в главата :)))

si, сълзите ти, отиват на същото място, където и въздишките, които се случват, след като прочетете някой mindcrushing art :)

Благодаря ви!

Чакаме.. :)

“Мен ми стига- ти си тук,
имаш вече моето рамо.
Стига ми, че без звук
Пак се прегръщаме”

:))