Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Флирт и една идея кофеин

« публикувано на 31-01-2009 @ 10:06 pm »


той: silent…
тя: miss you
той: you sure ?
а от джубокса в дъното на кафенето звучи INXS - Beautiful Girl

На свечеряване реших да се отбия за едно еспресо. Дълго, мнооооооого дълго…
Писна ми на едно специално място и исках да споделя терзанията си с любимата ми масичка в кафенето под апартамента ми…

Приказно място, любимо място… мястото, където срещнах нея…

Вестника разлиствах, макар вече да бях пропуснал новините от деня. Правех го, защото имах нужда от интелигентна минутка, в която дамите около мен щяха да погледнат през рамо… Да ме забележат. И това се случи. Кафето ми пристигаше. Галантната стъпка на сервитьора, който ми го носи, винаги ме е радвала.

Благодарих, кимнах, приех усмивката му, сгънах вестника, оставих го на масата и потрих доволно ръце.
Особената ми усмивка и задоволство не останаха незабелязани. Погледът, който винаги обичам да хвърлям към входа на кафенето, точно преди да сложа пръсти около топлата чаша кафе, се поздрави с друг поглед, приятно флиртуващ с мен от разстояние.

Порив и щастлива емоция, които ме стоплиха, заедно с пръстите около топлата чаша кафе - комбинацията се получи…
Но това не беше всичко.
Отпивайки - не спирах да я следя с поглед, а тя се усмихна. Мръдна се леко вляво и се скри зад цветето помежду ни. Потърсих я с поглед, тя отново ми избяга.

Засмях се!
От нейния част на помещението чух същото. Отпих от еспресото, едва удържах скулите си да не се изпънат докрай от радост, огледах се… Наоколо нямаше нищо друго, освен заспали и угрижени погледи. Затова се върнах към онези очи, които ме привличаха, забавляваха и тайничко флиртуваха с мен.

Тогава приближи сервитьора и ми донесе чийз кейк. С очуден поглед и поклащане на главата го попитах какво се случва… Вежливата му усмивка и кимване по посока загадъчното момиче бяха неговият отговор.

Страхотно!
Той остави десерта, а аз подшушнах на ухото му нещо, което исках той да изпълни.

Хапвах от превъзходния чийз кейк, като с периферното си зрение не пропусках да гледам момичето, което все така палаво се криеше зад цветето.
Тогава джубокса запя поръчаната от мен песничка, с бърза стъпка сервитьорът приближи към нейната маса и й поднесе цвете. Тя грейна, когато той кимна в моята посока.

Доволно потропа с крачета, докато аз облизвах устните си. Хвана в ръка цветето, замижа и вдиша дълбоко от него, пое цялата му изящност и ухание. Аз грейнах… и засиях…

Сервитьорът ни се радваше, тя го спря за секунда, написа нещо на една салфетка и му го даде. Той дойде при мен, аз тръпнех в очакване и потривах влажните си от вълнение длани.
Остави бележката в чинийката за сметката. Бързах да я прочета:

“Здравей…”

От вътрешния си джоб извадих писалка, обърнах салфетката и надрасках усмихнато човече. След това добавих името си…

Сервитьора беше така добър да ни обслужи още веднъж… И още един път… съобщенията помежду ни се превърнаха в забавление. Такова, че дори най-заспалите физиономии около нас започнаха да ни проследяват с поглед и бавно и полека да даряват лицата си с усмивка…

Написах й следното:

“Тъй игрива и прекрасна си, би ли се разходила с мен в таз омайна нощ…”

Видях радостта в очите й, когато получи бележката. Трепета по устните й, докато четеше, руменината по бузките й докато пишеше… пишеше… пишеше… отговора…
Сервитьора приближи и ми поднесе поредното съобщение:

“Омъжена съм…
/обърни от другата страна/
но не за дълго…
погледни човека до теб, точно този, който така любезно ни служеше в комуникацията,
запознай се с бъдещия ми бивш съпруг, моят най-добър приятел-гей…

С удоволствие ще споделя походката си с твоята… в тази очарователно омайна нощ…”

Зашеметен, широко усмихнат, объркан и кипящ от възбуда и желание… грабнах връхната си дреха и последвах загадъчното момиче към изхода на кафенето…

На К.

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. admon @ January 31, 2009

То и аз така, влезох в един бар, усмихнах се чаровно и вече 11 години живеем щастливи.

2. Flirt @ January 31, 2009

Спря ми дъхът!…
Може ли някой да ти липсва, без дори да си го виждал и за миг? Може ли някой да е способен да докосне най-съкровените струни в душата ти; да те накара да се заливаш от смях; почти да те разплаче; или пък да те накара да се размечтаеш, без дори да знаеш какъв е цветът на очите му, как звучи гласът му?
Ами да, може! На този младеж тук, мили приятели (нали мога вече да ви наривам така?!), дори не му е трудно да го прави! На вас коментирайки тук- също.
Искам пак да го кажа: Благодаря! :))) и…miss you

А сега да се поразходим в нощта…

3. Нели @ January 31, 2009

Нещо от рода на “Разкази с неочакван край”.С тази нежна душичка може да имаш всяко момиче което пожелаеш.Избирай правилно:)Ами мисля си,ако под апартамента ти имаше китайски ресторант,то с какво бихте се черпили?

4. Silvy @ January 31, 2009

Много красиво и по детски нежно.. :)

Нели е права: “С тази нежна душичка може да имаш всяко момиче което пожелаеш.” ;)

Тази вечер явно е специална - две прекрасно нежни писания едно след друго. ;) Ако продължаваш така ми се струва, че никой (оттук четящите и коментиращи) няма да отиде да спи, а ще чака следващото .. красиво изживяване :)

5. legrandelf @ January 31, 2009

Засега само ще ви се усмихна :)))
Излизам за… неопределено време и: “Ще се върна” :))

6. Lotlorien @ January 31, 2009

Елфчо, циничните ти писания също ме радват, но не могат да се сравняват с тази прекрасна история. Продължаваш да изумяваш =)

7. Flirt @ January 31, 2009

@ Нели:
Хахах, това с китайския ресторант беше яко! :-D

Наистина, на второ четене историята си е забавна и весела, дори без китайски ресторант (макар че идеята си струва, отдавна ми се хапва китайско). Първия път просто развълнува друга нотка :))

Наздраве на компанията в бирарията! :))

8. вили @ February 1, 2009

Любителю на кафе, днес си отново на висота! Диалогът с очи беше прекрасно предаден, а историята ти пак е толкова сладка… ;)) И независимо от късният час ми се припи кафе и ще си направя, но нямам чийзкейк… :)

9. vassilev12 @ February 1, 2009

Ей, човече, ако бях жена щях да съм ти ЛУД ФЕН, но…. съм само твой фен. Продължавай да радваш всички :)

10. legrandelf @ February 1, 2009

Радвам се много, че така приятно ви изненадах всичките! :)))
Някои за пореден път, други за пръв - но за мен е важен крайния резултат ;)) И ще продължавам, ко да прая, хаха :))

11. legrandelf @ February 1, 2009

Вили, чакай да ти кажа… не съм любител на кафето :))) Не го пия - на чай си карам :P

Ама понеже знам, че всички други освен мен го пият - трябваше действието да е в кафене, а героят ми да пие еспресо :))) Ако бях героя си, щях да избухам едно кафе, при всички положения ;))

То като и с цигарите, странно тоя път как не запалих една, нали? Хахахаа ;)))

12. Viktoriya @ February 1, 2009

“не съм любител на кафето :))) ”

Сега разбирам защо си такъв “страстен пушач” в разказите си ;-)))

13. вили @ February 1, 2009

Не пушиш, не пиеш кафе. Интересно, а така добре ги правиш и двете неща в разказите… ;))

14. legrandelf @ February 2, 2009

Така е, Вили :))
Ама около мен пълно с пушачи и пиещи кафе, инспирират ме и някак си като че ги чувствам докато консумират тия… неща :))

А и все пак като пасивен пушач, знам какъв е вкуса на цигарите. А да не говорим, че като се напия, все някак си цигара ми се озовава в устата. Виж, кафето - него никак не го уважавам, не е като да не съм пил, но пък не съм фен! Определено, не вярвам в кафето, както обичам да казвам :))))

15. si @ February 2, 2009

Ооо, изненадващите ти разкази много РАДВАТ! А пък и през цялото време струи една топлина, всичко е толкова позитивно и усмихнато :)))
Напълни ми сърцето! :)))

п.с. Еспресо…само това малко ме озадачи ;)

16. legrandelf @ February 2, 2009

Някои пълня, други празня :)))) Хахаха, как прозвуча, а? :)))

17. si @ February 2, 2009

Бих го казала по друг начин…
Докато пълниш, празниш… ;) Ако ме разбираш :)

18. legrandelf @ February 2, 2009

Ама разбира се, че те разбирам, как иначе :)))

Всичко е въпрос на изпълване на душата и… изпразване на… желанието :))) По най-добрия начин!

19. pa4ito @ February 2, 2009

ха-ха, интересен развой на събитията… тайно подозирах сервитьора в някаква врътка, но мислех, че той списва бележките :)))

20. legrandelf @ February 2, 2009

Няма как да ги списва той, освен ако не ги е бил написал предварително и много бързо да ги сменя в ръцете си, нали все пак главния герой наблюдава какво се случва на масата на момичето :))))

21. pa4ito @ February 2, 2009

прав си, Елф… абе и тази роля му е добра ;)

« На следващата пряка - вдясно Природната стихия “Сеизмограф” »