Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

На следващата пряка - вдясно

« публикувано на 31-01-2009 @ 10:30 am »


Фотография: “In my dream I was smoking last night”
слушайки Moby - Water Pistol

Сънувах… сънувах, преди няколко студени капки дъжд да паднат върху лицето ми. Последвани бяха от разнообразния шум на нощния градски живот, който погали ушите ми. Усещанията се усилваха, зовяха ме да отворя очи… Това и направих.

Бях заспал на една пейка… не знам преди колко време. С отпусната назад глава, тяло - изцяло отдадено на почивка, схванало се от неудобните ръбове на седалката. За няколко мига останах така, с отворени очи, попиващ с кожата на лицето си капките нощен дъжд. Гледайки небето, можех само да си представям какво се случва около мен…

Размърдах глава и се огледах. Мелодията в главата ми се промени, сякаш продължавах да сънувам, а за фон имах приятните вълни и потръпвания на композицията на Моби. Пред очите ми минаваха десетки автомобили, минувачите преплитаха крачки, пристъпваха внимателно, други бързаха. Стъпка подир стъпка, усещане за нощен живот и някаква несподелена реалност. Много погледи, усмивки, намръщени физиономии, сбръчкани вежди, приветливи скули, изпънати чела, коси… натежали изпод мократа гальовност на дъжда.

Светлините на нощния град се размиваха от водата пред очите ми. Когато поглеждах встрани от мен, част от тях се размазваха в красиви форми. Поиграх си на няколко пъти, въртейки глава и с усмивка на лицето си. Заглеждаха ме… а дъжда спря…

Обожавам такива моменти. Неволно, стопирам тялото си в някаква поза… Лицето ми има необикновен вид, очите - замечтани в далечината, наслаждавам се единствено и само на девствената атмосфера, неподправената, създаваща се около мен. Всеки път е различно, колкото и еднакво да си мисля че е… може би свиквам със себе си, или просто се дразня - за да изпитам нови чувства…

Мислите ми понякога натежават толкова много, че проронвам няколко сълзи. Последните се надпреварват по бузите ми с капките от току що спрелия дъжд.

Тогава в далечината, отсреща на булеварда, забелязах едно красиво създание. Облечено в бяло. Станах, все така замечтан и вършещ нещата инстинктивно, пресякох улицата. Всяка следваща стъпка ме приближаваха към непознатата. Все повече и повече се оформяше пред мен. На отсрещния край на булеварда спрях, запалих цигара, за да почувствам съня си, примесен с реалността която минава през мен в момента.

Облечена в бяло, с мокра коса, мокро лице, от нечии сълзи - вероятно нейните или небесните, размазан грим… Тя беше седнала на стъпалата, на входа на една стара жилищна сграда. Голи крака, събрани един до друг в коленете, стъпалата раздалечени едно от друго… мокри, на места с кални капчици от локвите наоколо. Слабо светещата улична лампа близо до нея, ми даваше възможност да я споделя с мислите си.

Незнайно защо, когато тя закова с поглед моя, времето продължи в неизвестен за мен ритъм. Почувствах се слаб, като че тя осъществи някакъв контрол над мен. Сепването и онова дразнещо чувство в гърдите ми, ме накараха да си тръгна… Да напусна това място… но къде щях да отида?

Музиката в главата ми съвсем утихваше. С всяка следващата крачка, с която влизах все по-навътре измежду сградите. Заедно с това мелодично затишие, шумът на нощния живот оставаше зад гърба ми. Можех да чуя стъпките си, набивния ток по мокрите улици, капките вода, които плискаха в локвите под капчуците. Всичко, обвито в едно невероятно ехо…

Ритъм, който създавах, който контролирах, който не ме плашеше…
Който ритъм беше нарушен от други стъпки… Зад мен… Усетих ги, тъй като крачката на субетка не съвпадаше с моята. Почукване на ток от моя страна, почукване на ток зад мен… двойно ехо, нови капки в локвите, още по-голяма мистика…

Така на няколко пъти, не желаех да се обръщам, затова се шмугнах в първата пресечка вдясно, която ми се струваше достатъчно тъмна, за да се прикрия в сянката й.
Затаих дъх, цигарата в устата ми продължаваше да гори безмълвно, наострих уши и поглъщах всички звуци около мен. Капките, шума на тишината, ехото от токовете на вървящия зад мен непознат силует. Приближаваше, всеки момент щяше да достигне отбивката, в която се криех…

Нова стъпка, нова… още една… тя мина покрай мен и продължи своя ход… Нито се спря, нито погледна в тъмнината, която ползвах за убежище.
Стъпките започнаха да се отдалечават. Това беше тя. Момичето в бяло… вървяла е зад мен през цялото време. Излязох от сянката, огледах се - по тъмните улички нямаше никой друг освен нас. Бродехме заедно в самотата си. Забързах крачка след нея… сменихме ролите си.

Повторихме мелодията на почукващите токове, капките оттичащ се от покривите на сградите дъжд, финно завършващи в локвите по земята. Тя не се обръщаше, продължаваше галантно да води тази игра, чиито правила бяха непознати и за двама ни.

Усмивката на лицето ми, беше причината цигарата да се изплъзне от устните ми. Рефлективно се опитах да я уловя с ръце. Не успях! Спирайки крачка, навеждайки се към земята, за да вдигна вече изгасналия фас, усетих че непознатата също спря. Веднага вдигнах поглед, но нея я нямаше. Звукът от нейните токове липсваше. Побягнах напред… подминах мястото, където за последно я бях видял и продължих… След няколко крачки и дълбоки въздишки, спрях… Забавих ритъм и просто продължих хода си. Тогава зад мен отново се чу тя и нейните стъпки.

Отново аз бях на ход, този път се вълнувах откровено. Бях изпълнен с възбуда и определено желаех да видя това нежно същество, с което си играехме така непринудено. Използвах възможността да се прикрия в следващата пряка вдясно…

Но този път не се криех в сянката й. А гледах директно към улицата, откъдето всеки момент щеше да мине и непознатата. Приближаваше… вълнението в мен се усилваше все повече и повече…

Стоеше срещу мен, този път не ме подмина. Стоеше срещу мен с онзи поглед, с който ме прониза преди няколко минути. Пристъпваше към мен, аз отстъпвах назад… Сякаш танцувахме, тя водеше, а аз игриво поддавах… направихме няколко кръгчета в уличката, докато не реших да спра. Тя долепи тялото си до моето, пусна чантата си, хвана ме страстно с двете си длани плътно върху лицето ми и ме целуна. Нежно провря езика си между устните ми, погали моя, няколко пъти… и се отдръпна. За миг дори не затвори очи. Отдалечи лицето си от моето и отпусна длани…

Тогава успях да си поема въздух, да разбера бурната емоция, която се случи в тялото ми току що. Толкова силно реагирах, така величествено забушувах отвътре, че инстинкта ме облада изцяло.

Сграбчих я през кръста, повдигнах крехкото й тяло и я доближих плътно до мен. Това мое действие съвпадна с гръмотевица от нощното небе. Последното, щеше да заплаче всеки момент… за пореден път тази нощ.
Завъртях я с финес и я облегнах на тухлената стена на сградата. Впих устни в нейните. Тя отново залепи дланите си върху лицето ми. С една ръка повдигнах крака й, тя го уви около мен… След това направи същото и с другия. Най-магнетичната целувка, която някога съм преживявал… Нов гръм от небето… и още един… мигът се превърна във вечност.

И двамата не чувахме нищо друго, освен страстното сияние, което бучеше в ушите и мислите ни. Не се отлепихме един от друг, дори когато небето бавно и нежно започна да ни гали със сълзите си.

Мелодията отново се появи в ушите ми… Вълните и потръпванията от композицията на Моби, превърнаха това изживяване в едно от най-привлекателните физически усещания в живота ми… Влюбих се…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Viktoriya @ January 31, 2009

Марти, имам чувството, че си бил многоо страстен пушач в предишния си живот!
Описваш толкова добре вкуса на цигарите, мириса…всичко. Когато чета нещо написнао с цигари и имам чувството, че цигарата ми е в устата…факт!!!

2. legrandelf @ January 31, 2009

Хехехехех, за един върл непушач, доста често героите ми пушат, не мислиш ли :))))))))
Явно наистина съм бил страстно пушещ субект в предишния си живот :))

Още пиша… търпение малко :P

3. Viktoriya @ January 31, 2009

добре, добре…огладнях вече..

4. Нели @ January 31, 2009

Марти,удавих се! От дъжда,от чувствата,от цигарения дим.Боже, отивам да запаля на терасата и да огледам улицата за някой който…Чудно изживяване:)

5. legrandelf @ January 31, 2009

Нели, тая статия трябваше да е готова преди няколко вечери и… да се чете нощем :))) Тъй като е нощна като атмосфера, но все пак след като така силно си я почувствала, че да блуждаеш с поглед по улицата, значи пак има ефект :)))))

Хихихихи… само не се кефя, че карам хората да цигарят :)) Е и Виктория иска да запали ;))

6. Viktoriya @ January 31, 2009

Ами такъв си си…талантлив!!!
Чакането си заслужаваше…ех Марти..искам и аз да се влюбвам така..както в твойте разкази…въздишка, въздишка, въздишка…

7. Нели @ January 31, 2009

Много ти е въздействаща статийката,наистина.Аз съм в пъти по чувствителна и ронамтична отколкото е редно.А за цигарите не се коси,това ми е единственият порок :)

8. admon @ January 31, 2009

Обожавам такива моменти.

Често излизам по дъжда в парка, стоя и ме вали. А дъжда промива и прочиства, отнема негативизма. След това се чувствам като ясното небе, чисто и чист в помислите си и ясен в душата си.

9. pa4ito @ January 31, 2009

искам и аз да преживея така описаното… вече без пушенето естествено ;)

10. legrandelf @ January 31, 2009

Благодаря ви! :))

11. Silvy @ January 31, 2009

Отново силно, истинско, емоционално, въздействащо … :)

Имаш невероятен талант, Марти! Продължавай все така! ;)

И все пак мисля, че в случая не трябва да наблягаме толкова на цигарата и пушенето, колкото на усещанията, желанието, възбудата между двамата, дъжда, музиката дори. :) Но това го казва един непушач, тъй че може да не му обръщате внимание. :) хихи

Страхотни мисли и усещания ми навява статията! :) Едва ли човек може да остане безразличен към нещо подобно…

12. legrandelf @ January 31, 2009

Радвам се, че ти хареса, Силви :)))
Ще продължавам, ще продължавам ;) Щом има четящи, продължавам!

Иначе вярно, доста се закоментира пушенето, може би заради картинката, няма как :)))

Но пък и аз като един непушач, знам че въпреки набивното димящо НЕЩО в статията, всички по-различно му я интерпретират ;)) И ще я почувстват!

13. Silvy @ January 31, 2009

Оо да абсолютно. Всеки по различен начин я чувства и си я представя. Най-малкото различни неща му навява било спомен, сън, мечта .. ;)

14. Silvy @ January 31, 2009

Разни хора, разни идеали! :)

15. legrandelf @ January 31, 2009

Снимката бързо я намерих - подходяща за замисъла ми, но виж - музиката ми отне повече време :)))

Смятам, че от предния пост повече се връзва, отколкото тази на този (баси обяснението) :))))

Но пък няма оплакали се, тъй че приемам нещата за изпълнени :))

16. Silvy @ January 31, 2009

Ххаха да, трябваше ми малко време да разбера обяснението ти :P хахахха (майтапя се)

Колкото до музиката, мисля, че е ок. Много е подходяща за дъжд, самота, тъмни улици .. което завършва с нещо ново и пленително. :)

17. Нели @ January 31, 2009

Mарти,някога когато имаш време послушай Sade или по точно “King of sorrow” тя ми е любима от цялото и творчество.Може пък да те накара да сътвориш още,още и още от ония готините статийки дето ми карат да се чувствам пак на 20 год.:)))

18. legrandelf @ January 31, 2009

Нели, всеки път е различно :))) В повечето случаи избирам песента, след като знам каква е историята и какви чувства ще преливат от нея :)

Но Sade я знам, както и “King of sorrow” :))
Ще го имам предвид, благодаря ти за съвета! :))

19. Нели @ January 31, 2009

Справяш се чудесно с комбинацията 3в1-снимка,музика и текст.Не бих си и помислила да ти давам съвети.Мисълта ми беше, че Sade е много лирична и нежна и вдъхновяваща:))Абе май остарявам:)

20. legrandelf @ January 31, 2009

Недей така, Нели :)))))
Съгласен съм с всичките неща, които казваш за Sade :) Спокойно!

Я загледай, написах нещо ново :P

21. Жени @ January 31, 2009

Не е добре човек да чете такива текстове докато учи за изпит…

22. Silvy @ January 31, 2009

Ооо да.. След края му едва ли ще продължава да му (ти) се учи.. :) Но пък е и добре малко почивка от време на време. ;)

23. legrandelf @ January 31, 2009

Женииии, разсеях ли тее?? :)))))

24. Жени @ February 1, 2009

Silvy, рмалкото разсейване е хубаво нещо, обаче каквато съм блейка, малко ми трябва, за да се отнеса ;)
Г-н Елфе, и се смеете на нещастието на хората- тцтцтц. Аз снощи обявих бойкот на блога Ви (за вечерта, де), че не ми се мисли какво ще става утре.
…И сега няма да чета друго- ще опитам да наваксвам след изпита ;)

25. legrandelf @ February 1, 2009

О, Жени, извинявай :)))))) Ама не можах да се сдържа, драго ми стана, не ти се надсмивам :))

Значи сесията да мине и да остане само работата и другото ежедневие (под друго имам предвид - другото извън работата, хаххаа, ех че обяснения правя) - и да четеш тогава ;))))

26. Silvy @ February 1, 2009

@Жени - разбирам те напълно.. и аз бях така, когато учих за изпити. Но пък и само скучно четене не е готино ;)

@Марти - големи обяснения даваш обаче :)) Като видя вече нещо в скоби, поясняващо, още преди да съм го прочела, ми става смешно. :)))

27. legrandelf @ February 1, 2009

Силви, ако можех да си изровя някой превод по английски докато бях в училище :)))))) Феноменално просто, не знам как ми ги приемаха :P

Като почнех с преводите и едни скоби с обяснения, да покажа колко знам, хахахахахаа :))) С тия техни триста значения… Без коментар, просто! :))

Иначе в повечето случаи, почна да пиша нещо като коментар и ми идват ужасно много неща да кажа и започвам със скобите, хах…

28. Silvy @ February 1, 2009

Ххахахаххаа да покажеш колко знаеш.. :D те явно и затова са ти ги приемали :))) а може и да са се смяли на твой гръб :) хихи

А колкото до коментарите и на мен ми се е случвало.. и после като си прочета коментара преди да го постна, се хващам за главата и айде половината в кошчето :)

29. legrandelf @ February 1, 2009

Ученето на английски беше винаги забавно с мен :)))
Да не говорим, че аз преподавах повече от даскалицата ни :))

Поне бях в крак с материала и всички дивотии дето се случваха ;))

О, аз коментарите не си ги чета - е някой път се случва, но рядко изпразвам от съдържание вече напълненото с глупости поле :))

30. Silvy @ February 1, 2009

:))) явно в часовете по английски наистина е било мн забавно за съучениците ти. :) А ти как така си преподавал повече от даскалката ви?! Или си бил и тогава много устат, или наистина си учил многоо :P ихиихи Що ли се сещам кое е по-вероятното :)

А иначе за коментарите - и аз много пъти въобще не ги чета, направо пускам и после гледам - я някоя изядена буква или дума, я друга в повече дошла :)

А ги преглеждам, само когато пиша някъде, където още не съм и да не се излагам все пак :)))

31. legrandelf @ February 1, 2009

Номера беше следния: бях си редовен, нормално учащ си, в момента обаче като се видя, че съм малко по-напред с материала и даскалицата се отпусна пред класа ни… т.е. стана близка с нас, реши че аз съм добър вариант да обучавам :)))))

Отменях я в повечето случаи, но беше определено фън. По 3-4 часа английски на ден, правим кеф, учим (все пак учихме де) :)) Беше много забавна година, хах!

А дали бях устат :))) Че аз винаги съм, само да се сприятеля с някой :P иначе в началото съм като теб, когато пишеш коментар за първи път на някое място - МНОГО внимавам да не се изложа :)))))

32. Silvy @ February 1, 2009

Много добре знам какво е да имаш по цял ден английски, с тази разлика, че нашия даскал (мъж) беше от тези доста суровите и студени преподаватели, които не позволяваха волности по време на час. Но след първата година, като ни напусна той, разбрахме колко добре е било за нас, че той ни е обучавал, защото наистина научихме много! :)

Поне вие сте се забавлявали :)

охх ето, сега забравих какво исках още да кажа :))))уфф, ужас :)

Иначе… ето, че и ти си призна, че преглеждат коментарите си, когато ти е за първи път някъде.. хахахха как звучи :))

33. legrandelf @ February 1, 2009

Преглеждам, преглеждам :)) Ама като трябва по-бързо да коментирам на много, места, че и други неща да се правят - айдеее, прескачам проверките и корекциите! :)))

34. si @ February 2, 2009

Отново много чувствен…
Много обичам дъжда да пада… по мен, около мен, и сега го усетих :)

Парчето беше невероятно, но текста ме подсети и за това:
Sting - Fragile

35. legrandelf @ February 2, 2009

Много хубава песен! Благодаря ти! :)))

36. Жени @ February 2, 2009

Ами, ще чакам сесията. Ти за два дни колко си натворил, пък представям си за месец…
Хайде отивам да наваксвам ;) Пък нали знаеш- наоколо съм нищо, че не се обаждам :)

37. legrandelf @ February 2, 2009

Знам, Жени :)) Знам, че си от групичката на срамежливите :))

Ама не ми пречи де, все пак от време на време се показваш с усимвка - достатъчно, като вземе да не ми стига, ще викам! :)))

38. Жени @ February 2, 2009

Добре съм със слуха, така че обещавам- ще те чуя :)

39. legrandelf @ February 2, 2009

^^ Забавна си! :))))

40. simply red @ May 9, 2010

дори не мога да кажа какво (а и не искам) какво заживява в мен след този /не/ текст… нямам думи!

41. legrandelf @ May 10, 2010

Предимно положителните емоции са важни, ама то… не може само с такива :)

« Мъжете - или колко ниско можем да паднем Флирт и една идея кофеин »