Серьожа, хайде на купон !

« публикувано на 27-01-2009 @ 12:09 am »

Студентско общежитие към Московския държавен университет
Стаята на другаря Сергей Станишев
Леко отворен прозорец, неволно пускащ “Катюшата” до ушите на зарилия се в литература студент

На вратата се блъска. Силно! Младият Сергей е уплашен, притаил се над учебниците, побутващ нервно очила, отправя стреснат поглед по посока на шума.
БАМ! Вратата се отваря и вътре влиза съквартиранта му. Три крачки по-късно, последният се разполага на стола срещу бюрото на учащия студент…

- Серьожа! Се-рьо-жааааааааааа… Дорогой, где ты был?
- Писать, писать…
- Щекотать вам?!
- Като ми говориш на руски - МНОГО…

Другарят Станишев отново забива поглед в отворените книги със ситен, комунистически шрифт. Нагласява настолната си лампа, така че да свети още по-близко върху четивото му.

- Молодець, идвай с мен! Не чуваш ли - зове ни! Нашата песен - зове ни! Идвай с мен, веднага!
- Пиша… не съм приключил, за разлика от вас, остави ме да довърша…
- Ах, не… НЕ МОГАААА! - другаря му по легло се премества до него, мята ръката си през врата на Сергей и притисва потника си до изтупаната му ризка - Идваш с мен, Сергей! Анна те чака, и да, пита за теб…

Учуден поглед, над очилата, вирната глава, малко задоволство изписано по скулите на студента. През мисълта му мина красивата Анна, едно чаровно създание от Новосибирск, четири години заемала едно и също място в аулата на университета. На една ръка разстояние от Сергей, който и за миг не пропускал да впери поглед в съвършената й фигура. Затова… на младия другар, винаги му се налагало да чете и наваксва вечер, заради прехласването си по тази персона.

- Анна… И-и-искаш да кажеш, че Анна е при вас? Нима тя пие?
- Сергеееееееееей… Се-рьо-жкааааа… молодець, разбира се че пие! Баба й ни прати няколко бутилки от специалната реколта - трябва да опиташ. Ще се зарадва…
- Но, Миша, трябва да довърша, доникъде не съм… а утре е крайният срок! Проваля ли се - провалям се на много фронтове! Не мога да понеса разочарования поглед на моя папа, отново… Не бих го преживял - важно е за мен, за да се върна в България и да започна кариерата си, разбери ме!
- Миша, Маша… не те чувам, Серьожа! Какво пишеш?
- “Напредничавото мислене на социалистическата империя и доминиращата й инфраструктура над разпадащата се капиталистическа машина”…
- Туй… е лесно! Идвай…

Миша задърпва Сергей към изхода на стаята. Последния объркан, притеснен, с пот по челото, влажни длани, суха глътка, напукани устни и червени очи, крачи неадекватно зад водещата го към купона фигура.

По коридора наляво, след това направо, после надясно, няколко изгорели крушки и една локва с неясна консистенция (чорапките на Сергей подгизнаха), пътят им ги отведе право към Стаята. А там се бяха събрали отбор гавроши! Ковящи троянския кон на империализма - заветните цветя в комунистическата градина на продължаващата в бъдещето СССР. Колко далече бяха те от реалността, как не го подозираха въобще!

Все така притеснен, умислен в дипломата си и факта, че животът му е на път да се срине, още преди да е започнал… Серьожа се държеше настрана от дружината. Облегнал се в един от ъглите на стаята, ловеше нотите на “Катюшата” с опечалената си физиономия. От време на време проплакваше, щом доближеше брезовата водка, първа преварка, до устните си. Почервенели като флага на временната му родина, с бузки румени от градусите, потта в стаята и задушевната атмосфера, правеха лицето на Серьожа малко по-тъжно от това на Арлекин.

Сърцето му свито, угрижено, дори не забеляза кога друзята му се натръшкаха по пода. Бутилките се търкаляха звънливо, огласяйки тъмната и тиха стая… Сергей се разходи сред телата им, представяше си, че е на бойното поле в центъра на Сталинград, както го беше учил от учебниците. Но не би… малко поскръцване зад него, отново сплаши този велик гений на бъдещия български социализъм.

- Анна - почти провикна се той…
- Ссшссшшшшшшшшшш… шшшшерьожжжжжьаааа…
- Анна - прошепна с тих гласец по посока клатушкащия се силует на прага на вратата.
- Хълц!

Това беше Анна, приятно подпийнала, най-сетне пристигнала на правилното място. Малко късно, но по-добре сега, отколкото никога. Фантазиите на Серьожа бяха на път да се сбъднат. Голямата му любов лъхаше на водка от два метра разстояние. Беше във видимо нетрезво състояние с паднали задръжки… и паднали презрамки… По рамото да я тупнеше, тутакси тя щеше да се сгромоляса на пода, а кюлотите й - ако все пак ги беше обула - щяха сами да се плъзнат по изящните й девически снага!

Олюля се милата, препъна се в пиян труп на пода и литна към прегръдката на Сергей. Той я улови, силни ръце, партийни - бъдещето на социализма!

Анна изгрухтя в обятията му и се задави. Хлъцна бавно, угрижено и стисна устни. Бузите й се надуха, очите й се ококориха… Разхайтеността на капитализма, беше застигнала тази стараеща се през четири-годишното си следване девойка! Всеки момент, тя щеше да сподели греховете си в пазвата на Сергей.

Едно-две залитания по-късно, хрупкави стъкла от счупените очила на Сергей, двамата споделяха романтичната атмосфера на тоалетната. Строг поглед на фашист, сбръчкани вежди, огледалото едва не се напука, отразявайки кривата от гняв физиономия на партийната гордост Станишев.

Анна се мъчеше, здраво стиснала тоалетната чиния. Колената й посинели от твърдия под в помещението. Треперещи, замръзнала, лишена от грижата на своя… любим?!
Сегрей беше безкомпромисен! Той остави съгрешилата другарка, да изживее последните си мигове на заслужено възмездие. С ръка на гърдите, непрекъснато разтриваща мократа риза, която студента току що беше почистил, Сергей се озова в тъмната стая.

Неравноделен такт, доближаващ се както до симфония от треторазряден композитор, така и до ехото на Курската дъга през 1943 година…

Сегрей изживяваше най-кошмарната нощ в живота си! Очите му бяха заслепени от мрачната картина на провала. В устата си имаше вкус на бъдеща мизерия. Точно тази, която го очакваше… заради неспособността му, да се противопостави на изкусителите…

Насълзените му очи пробляснаха под лъча лунна светлина… Като че свиша сила му вдъхна нови сили и отклони главата му по посока бюрото в стаята. Точно там в прилично сгъната папка, с надпис отгоре й, в завършен вид, стоеше дипломната работа на Миша:

“Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”

Другарят се заозърта. Усмивките се редуваха една подир друга по лицето му. Скулите почти се схванаха от напрежение, в опитите му да обуздае радостта си!
Студентът победи! С вярата си в силата на социалистическия дух и праведността в действията му - младежът беше на път да осъществи мечтите си.

Броени часове по-късно, Серьожа стоеше пред изпитната комисията и защитаваше “своята” дипломна работа…

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ January 27, 2009

Ако ги направиш поредица, направо им търси издател!!! Т’ва ше се купува!

2. legrandelf @ January 27, 2009

Колкото и да не ни харесва другаря Станишев, има материал, върху който да се пише, хахаахахах :))))))

3. pa4ito @ January 27, 2009

Ха-ха,култуво,хареса ми :)))))
Ама защо толкова гадно с мацката? Или това е решаващият момент на прелом в крехката социалистическа душа. :))

4. Bunny @ January 27, 2009

Не сериозно! Прави книга с разкази за Сергей в Москва!!! Ще се харчи! Такмо докато я напишеш и той ше падне от власт!

5. pa4ito @ January 27, 2009

Ще стане култува книга наистина, бестселър от всякъде ще бъде. Вече виждам опашките пред книжарниците застанали от 4:30 сутринта с една единствена цел - да се доберат до заветната книжка, която да скътат дълбоко в пазвата и да си я четат в къщи, на спокойствие… значи в тоалетната. :))))

6. legrandelf @ January 27, 2009

Пламка, ми трябва с нещо да оправдаем изтръпналата му физиономия пред камерата. Такава полу-ехидна, полу-сурикатска може да се получи само ако любовта на живота ти (от студентските години) ти се е изповръщала в пазвата, може би и по лицето, точно когато си се надявал на нещо по така :)))))))

И заради което си заебал писането на дипломата си, хаахах ;)

Събина, правя аз, правя :) Намери ми издател, хаха :)

7. legrandelf @ January 27, 2009

Хахахахахаха :))))))
“Сергей в Москва” (сборник на социалиста)

Това наистина ще е тоалетно четиво… но надявам се не заради качеството си, а заради отходните мисли, които ще ви навява, докато съпреживявате тегобите и мъките на изстрадалия комунист :)))

8. Bunny @ January 27, 2009

Ти я напиша, ше намерим издател!

Като каза дипломна… stay tuned… и аз имам да пиша, снощи ми хруман даже тема! :Р Ще ти хареса, но за сега толкова!

9. legrandelf @ January 27, 2009

Хахахаха :))) точно като приключваш последните редове на статията, се сетих за всички онези, които знам че сега творят разни дипломи (и/или курсови) :))

Така че, това нека е специален поздрав за тях! НЕ ВЗИМАЙТЕ ПРИМЕР ОТ СЕРГЕЙ! :)))))

10. Bunny @ January 27, 2009

хахах НЯМА!!!

11. pa4ito @ January 27, 2009

ама защо такова “постно” заглавие … предлагам “Социалистическая молодость в Подмосковные вечера” :-))

12. legrandelf @ January 27, 2009

Звучи много добре, Пламка, ама… ей ме на, пущиняк, не знам руски иначе и по-добре щеше да стане. С разни лафчета, допълнения, игра на думи :))

Нищо де, поне има по-високо ниво, което да гоня :))

13. pa4ito @ January 27, 2009

P.S. на корицата тургаш лика му и под диагонал с тлъст червен надпис “НЕ ВЗИМАЙТЕ ПРИМЕР ОТ СЕРГЕЙ!” :)))))))

14. legrandelf @ January 27, 2009

Мда, може и някой страшен филм да се направи по въпроса :)))

Или “Кошмари на Станишев Стрийт” :))

“Сержи Тодд, комунистът бръснар от Флийт Стрийт”

Много пародии станаха май, а? :)

15. martinangelov @ January 27, 2009

Оууу какъв соц-арт може да се получи не е истина. Мерси адаш за поздрава, в сряда защитавам и ще внимавам предишната вечер :)))))

16. martinangelov @ January 27, 2009

“Сержи Тодд” :))))))))))))

17. Iovan @ January 27, 2009

Хахахаах
… ама ти и идват едни … :-))))))))
Но колажът който играе ролята на снимка, незнам откаде си го примъкнал, но е трогателно-просълзяващо размазващ !!! :-РРР
Особенно Маркс, как кофее на хеви метъл !!! :-)))

18. legrandelf @ January 27, 2009

Успех, Адаш :)))

Йов, търсех друго за картинка, обаче с първото куери в гугъл, видях тая - ама червена да знаеш е още по-готина - и си казах: “Край! Тук ще бъде… купона” хахахахаха

19. Iovan @ January 27, 2009

Нейде през Соц. време, за таквази извратеня с партията, нямаше да ти се размине Сибирская прогулка(разходка) ! :-))))))))

20. legrandelf @ January 27, 2009

Мани, мани :)))) Май пак ще трябва да се покрия (както и след предната статия), че чувам палките дето ми тропат по вратата.

Чувам ги, зовят ме! Или по-скоро зовят кокалите ми, да запеят на строшено! После и един сняг, едни Коми - ауу! :)))

21. Iovan @ January 27, 2009

Нищо, ти като сериозен де-ЕБец на партията, ще продължаваш да твориш ! :-Р

22. Flirt @ January 27, 2009

E, ne, ne, ne i ne! Ще изперкам бе, народе! Тази картинка, пичове, я гледам от събота. Ходих си до колежа, който завърших това лято. Там има традиция да се правят национални партита- всяка държава се представя в една седмица: кухня, култура, литература, филми, интересни оратори и големи клечки се канят, коктейли и накрая съботите се организира голямо wrap up парти. Тази седмица беше поляци+ унгарци и бяха ползвали точно ТАЗИ картинка за фон на афишите си. Та много й се смях, като я видях разлепена навсякъде в сградата, в която живеех. Ето, че онези съвпадения, за които си говорехме наскоро и в дълбоката белгийска провинция ме достигат! За какво говорим просто! :)))

23. Манол Трендафилов @ January 27, 2009

Oо че яко :D Направо ти се чудя как ти идват такива мисли и думи :D

24. legrandelf @ January 27, 2009

Още едно приказно съвпадение, а Flirt?! :))))))

@Манол, ами… пръстите, човек, пръстите са виновни :))

25. admon @ January 27, 2009

Обучаван в МОСКВА и като живял в Соца. Аз сиостанах идеалист по отношение на човешките ценности. Вярвам в добро и хуманността. Правете любов, а не война. Дори да имам душа на воин, готов съм да пазя хармонията и любовта на човечеството.

26. Нели @ January 27, 2009

Ерген Сергейчо не ходеше на хорото.Не ергенуваше,все връз някви книги залягаше и за някаква партия бълнуваше.Ей го на-неговите връстници се почудиха на кой кладенец де китки да вземат,де вечер момата да прикоткат.
А той не- та не.Щял нова партия да прави добруване на народа щяло да има.
Нефелно ни е момчето,тюхкаще се баща му вечер.Ей го е четириесе лазарника подкара и не ще да се жени.Майка му скритом си бършеше сълзите.Цялата рода се събра при това мрачно бедствие,що надвисна над къщата им.
И от немай как, го задомиха за едно малко глухо момиче .Ама казват,свикнал и бил ,че не му разбирала много-много.
(Из житието на пра-пра дядото на Сергей)

27. legrandelf @ January 27, 2009

Забавно, Нели, хареса ми :))))

admon, страшен пацифист си, евала! :)) Само така!

28. Viktoriya @ January 27, 2009

Като гледам снимката ми се ще и аз да бях на този купон….
но не искам да бъда на мястото на Анна…хаххахха
Марти, невероятна е историята…хахха с много актуална тема!

29. si @ January 27, 2009

Браво, Марти!
Страхотно си го описал :) и много РАДВАШ!

30. legrandelf @ January 27, 2009

Тенкю, гърлз! :)))))

31. Препоръчвам на приятели | ентелегентно @ July 1, 2010

[...] на Елфа в две глави — „Хормонален социализъм” и „Серьожа, хайде на купон!”. Ако Елфа гледаше една идея по-сериозно на писането [...]