Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Понякога, има едно момиче...

« публикувано на 18-01-2009 @ 1:38 am »


Крила небесни, на гърба на ангел…
слушайки Life in Mono в цвят позира Д.М.

Когато кръстосаш поглед с нея, ти разбираш…
Когато промълви ти дума нежна, ти усещаш…
Когато смехът погали те, ти поддаваш…

Познаваш слабостта си, поглеждайки в очите й.
Докосваш страховете си, щом разкриеш се пред нея.
Но чувствам правотата от всичко онова, което правиш…

Безсилен си, дори не спиш.
Пламъка в съзнанието ти, не ще угасне.
Притворил очи, изпълваш тъмнината,
помахваш за лека нощ на самотата.

Защото мислиш за нея, за прегръдката й.
За топлата й целувка, за нежността на обятията й.
За милата усмивка, за звънливия й глас,
опияняващ те, пълнещ те с живот и сласт.

Разкрит, заставаш ти до нея,
обхващаш снагата й нежна,
и аз те виждам…
виждам слабостта ти…

Трепериш с поглед срещу нея,
не отстъпваш нито крачка, бориш се,
за да получиш блажената милувка,
съвършен си ти за нея, както тя за теб…

Мигът, споделен, е миг на вечност!
Времето застива, притихва светлината,
телата ви се движат единствени, в мира около вас…

Една грация, подобно на летяща пеперуда,
споделяте чувственост и трепет,
без да мислите за огъня навън…

Преплели фини стволове, танцуващи…
Едно погалване - толкова успокояващо ти действа,
забелязвам - вълнуваш се и тя също…

Когато сам си, оглеждаш се и търсиш…
От непознатото появява се едно момиче…
Твоето момиче! Защото…
Понякога, тя се случва - за теб и любовта ви!

« подобни cynical speech, mindcrushing art,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. вили @ January 18, 2009

Нежна, приятна музика в тон със съдържанието на статията :)))
Любов! ;))

2. Flirt @ January 18, 2009

Тези думи, особено “Преплели фини стволове” ми напомниха за “Неразделни” на Славейков:
“той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,

За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла…”
Но да не бъдем толкова драматични, твоята поезия е с happy end, нали? :))

А това е, за да не кажеш после, че обиждам любимия ти канадски певец:
Bryan Adams - Heaven
върза ми се с написаното :)

3. legrandelf @ January 18, 2009

Тази е с хепи енд :)
Благодаря и за поздрава с Браян, хаха, оценявам съображението ти, спрямо предпочитанията ми :))))

4. Molo @ January 18, 2009

Красиво е.

5. legrandelf @ January 18, 2009

Тенкю, мейт :)

6. Angie @ January 18, 2009

Здравей!
Поздрави от мен и продължавай да търсиш красотата!
Хубав ден :)

7. legrandelf @ January 18, 2009

Здравей и на теб!
Поздрави, с пожелания също за хубав ден ;)

Продължавам да търся красотата…

8. Viktoriya @ January 18, 2009

Ех…няколко пъти въздъхнах по тази статия… изключитено много нежност… тръпки… :-)))

Браво Марти!

9. legrandelf @ January 18, 2009

Броим въздишките, броим приятните съвпадения, а накрая копнеем за реален допир и усещане :))

Но аз ще продължавам да пиша и да ви радвам с думи, там където физически това е невъзможно! :))

10. siera @ January 18, 2009

Най-доброто, което съм чела от теб.
Много е красиво :)

[...] :? http://cynical.elfglade.com/?p=1179 в Любими преди 1 минута edno23.com Начало контакти [...]

12. М @ January 19, 2009

Гушкаво:) Взех си дозата:)

13. skeila @ January 19, 2009

Съгласна съм със siera. Адски красиво. Многоо ми хареса,найстина много е дълбоко и чувствено. Направо отива в любими.
Многоо благодарско !!!

14. legrandelf @ January 19, 2009

:))))

Тенкю, гърлс :)

15. pa4ito @ January 19, 2009

Наистина е красиво, но не знам защо имам натрапчивото чувство, че съжаляваш за нещо…

16. admon @ January 19, 2009

Съжалява, понеже е понякога едно момиче. А му се иска винаги по 2.

17. Albena @ January 20, 2009

Да не става толкова лаком! Марти, това е твоята мечта. Нека стане реалност! Любовта е солта на живота, а приказките никога не лъжат, но не прекалявай със соленото, то също не е полезно. Понякога се заслепяваме и мислим, че това е истинската, последната, неотразимата, а събудим ли, се откриваме просто едно момиче, което прилича на всички останали. Да обичаме умно! Лиричното ти отклонение е много приятно като за “добро утро”.

18. legrandelf @ January 20, 2009

pa4ito, admon - не съжалявам :)) Всъщност тази творба е посветена на двама мои приятели :))

Тук всъщност съм наблюдател и улавям, това което се случва помежду им :)

Albena, за мен винаги е чест да ти стоплям утрото. И да ти давам усмивка поне за следващите няколко часа :))))

19. pa4ito @ January 20, 2009

Ахаааа, воайор такъв… :)))))))

20. legrandelf @ January 20, 2009

:)))))

« Ако бях жена… (част II) Спипани по време на секс »