Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ако бях жена... (част II)

« публикувано на 17-01-2009 @ 12:11 am »


Препоръчително е тази статия да НЕ бъде качвана в “Свежо”
Phil Collins - In The Air Tonight

Толкова мек и приятен звук докосва ушите ми.
Мелодията ме обладава, но не е само това…
Потръпвайки с клепачи, постепенно усещам допира му.
Успява с леки движения на пръстите си, да ме събуди…

Кара ме да се усмихвам, не помръдвам, просто измърквам нежно,
приканвам го да продължи… държа очите си затворени.
Отпусната върху силните му гърди, дишам бавно и дълбоко,
когато аз поемам въздух, примесен с аромата му, той въздъхва.

Сякаш потъвам в грациозната му прегръдка.
А ръцете му не спират да галят тялото ми…
Потапям се, аз въздъхвам - изпразвайки гърдите си, съзнанието си,
той поема въздух, вдишва от косите ми, небрежно покрили част от лицето му…

Издига ме, чувствам се толкова лека, настръхнала от вълнение и възбуда,
припомням си миговете ни, преди да заспим така сладко в тази чувствена нощна прегръдка.
Потръпване след потръпване, накрая не издържам и се разшавам…
Отвръщам на ласките му и танцувам с пръсти по кожата му.

Тя е леко влажна, много топла, на места притискам пръсти, за да почувствам силата му.
По рефлекс, той стяга тялото си, като праща импулси до всичките му краища.
Легнала върху него, усещам движенията… преминават и по моето тяло.
Отново изтръпвам от възбуда, будна съм… примижала с очи, треперещи клепачи, бушуваща глава…

Мокра съм - пускам езичето си към брадичката му.
Облизвам я, малките наболи косъмчета издраскват върха на езичето ми.
Това ме кара да впия нокти в мускулестите му ръце, а след това бавно да отпусна хватката.
Той реагира по същия начин… една авантюра на рефлексите и насладата от непосредствена възбуда.

Гризвам го, впивам устни в шията му, отново го гризвам, с ръцете си не спирам да го галя,
с едната докосвам лицето и навирам пръстчета в устата му.
Захапва ги, разпалва ме… постепенно ме разпалва…
Горя в съзнанието си, езика ми пари, устните ми са сухи от целия този пламенен момент.

А между краката си, отново чувствам бушуващият вулкан. Този път по-силно.
Вълнението в коремчето ми се засилва.
Ако до преди малко чувствах различните импулси из тялото си по отделно,
то сега, всички те, заедно, композират невероятно цветна симфония.

Към нея пригласят меките звуци от песента, която се чува от далечния край на стаята,
любовникът, в чиито прегръдки съм в момента, добавя финалния щрих…
Последното помахване, преди величествения момент на прочувствена емоция.
Неговият глас, неговото мъркане, стенание и въздъхване от удоволствието, което му доставям.

Всеки един звук отеква стаята…
Милва мисълта ми, запечатва се в главата ми.
Красив, цветен и изящен отпечатък на споделен миг.
Някъде там, между размазаните цветни петна и вкуса от удоволствие в устата ми, аз се изправям…

Достатъчно влажна съм, за да го поема в себе си…
Желая го!

Отпуснала глава назад, ръце зад гърба ми, с върха на пръстите си докосвам краката му.
Бавно се отпускам над него, ръцете му придържат таза ми…
Главичката на набъбналия му пенис първа докосва възбудения ми клитор…
Издавам лек стон, прехапвам долната си устна, въздъхвам докрай…

Членът му потъва в мен, така твърд, така релефен, така пулсиращ!
Реагирам му… влажните ми обятия се свиват, отпускат, свиват, в собствен ритъм.
Настройват се на пулсациите на току що проникналият обект…
Обгрижват го… предоставят му топлина и комфорт… използват го за собственото си удоволствие…

Оставам така няколко секунди, за да се насладя на цялата му твърдост.
Вдигам ръка и я прокарвам през косите си, стягам таза си, така че да усетя членът му още по-твърд.
Неговата реакция ме възбужда още повече…
Започвам все повече и повече да губя познатите форми пред очите си…

Раздвижвам се… нагоре… надолу…
Напрежението в краката ми от тези движения, вкарванията и изкарванията от страна на любовника ми,
ликът му пред очите ми, поглъщането на всяка една емоция, която се заражда в тялото ми,
вкарват онзи особено приятен вкус в устата ми…

Мога да вкуся цветовете, които се размиват пред очите ми,
вече няма форми…
Той влиза в мен, аз го приемам, отпускам го от любовната си хватка и той леко се плъзва навън,
и след това повтаряме… така… тези движения… се превръщат в господарите на нощта…
Подвластни сме на тях, просто пулсираме в една честота, наслаждавайки се един на друг.

Не можем да спрем, а само да усещаме - това и правим - сетивата ни, отворили обятията си,
поглъщат всичко което се случва в нас, около нас, с другия… наслаждаваме се както на собствените,
така и на чуждите реакции… прекрасно е… и така сладко…

Усещам как всяко вкарване, влива нова енергия в моето тяло.
Вагината ми преобразува мъжкият тласък в поредица от великолепни,
едно подир друго нижещи се удоволствия.
Първо по-слабо, след него друго по-силно и така… засилващи се като чувство…

Пълнят ме отдолу, обливани от парещия сок на възбудата,
се предават нагоре по тялото ми.
Стомахът ми ги усеща първи, тръпката тръгва с бърза скорост и голяма чувствителност,
към останалите части на тялото ми…

Силна приливна вълна блъсва гърдите ми, изкарва целия въздух,
толкова красиво и вкусно удоволствие - никакъв друг шанс да го поема…
Главата ми се замайва, езикът ми става по грапав…
Ръцете ми треперят, краката ми също… усещам себе си толкова възбудена и преливаща.

Всяка пора от кожата ми е отворена, изпуска онази енергия, която не мога да понеса.
Изпълнила е цялото ми тяло, циркулира в него, опитва да намери изход…
Тогава се предавам и разтварям устни…
Потта появила се по повърхността на кожата ми потреперва от приказния стон, който изпускам…

След това още един, усещам как ехото кънти в ушите ми…
Вече ми е трудно да различавам дори цвят от звук, чувство или каквото и да е…
Всичко това е толкова единно и така феноменално, че думите са непосилни да го опишат.
Забравям за движението - става инстинктивно…

Вълнение, след вълнение, топла течна маса между краката ми, твърд член, който я подбужда.
Вкарващ нови и нови тласъци с енергия, превръщани във вълни от чувства, топлина и възбуда.
Грация, галоп и страстно спускане от най-стръмните висоти на удоволствието.

Така сластно…
Така страстно…
Така вълшебно…

Ръцете му ме галят, придърпват ме към тялото му,
моите също си играят с формите му, говорим си с езика на любовта,
въздишка след въздишка, главата ми се върти, следвайки мелодията на музиката…
Потръпвам при всяко ново вълнение, изригвам, когато чуя любовният стон отсреща…

Танцуваме… пленници на нощния ритъм, двамата по отделно сме извън контрол,
но заедно - превръщаме мига във вечност…
Красива гледка, а чувството е неповторимо.
Ново вълнение в гърдите ми - топли кръгове по цялото ми тяло, когато ме докосне с ръка…

Още по-топли и чувствени са те, когато ме целуне,
а направи ли го в синхрон с вкарването - морска вълна се блъсва в тялото ми,
след което вълнението ме понася нанякъде, а аз безпомощна се оставям да ме носи…
Чакам успокоението, за да мога да се изправя… но не би… нов прилив, нови вълни - нова сила върху мен!

Цялата съм потна, той също…

Но нещо се променя… вълните, които ме подхвърляха до този момент стават все по-силни.
Усещам как между краката ми енергията става все по-голяма и по-голяма.
Вулканът наистина е готов да изригне…
Буря подир буря ме изпълват, усещам краката си по-леки…

Досега потопена в океана на удоволствията, усещам особеното вълнение, което ме понася нагоре със страшна сила…
Изстрелва ме… толкова силно… и не спира да ме тласка все по-нагоре и по-нагоре…
Гръм подир гръм… изкачвам се още по-високо…

Адреналина е огромен, не мога да направя нищо друго освен да се вкопча в тялото му, да отворя уста и да викам с все сила… това е един съвършен полет с неизвестен край…
Викам… викам така силно, сграбчила съм го още по-силно… но не спирам…
Продължавам да поемам тласъците, които ме пълнят, подмятат из океана на страстта и след това изстрелват нагоре.

Толкова много пъти, така реално…
До мига, в който просто оставам без сили… отпускам тялото си и падам върху гърдите му…
Чувам неговия стон, следвам неговите движения, хапя врата му, ръмжа от удоволствие и ускорявам…
Любовна машина, произвеждаща сластно удоволствие във всеки един миг.

Неспособни сме да понесем огромната сила, която обменяме по между си…
Аз се предавам първа - с още по-силен вик, поемам конвулсиите между краката си.
Цялото ми тяло трепери, от главата до петите… крайниците ми са без сили, не мога да ги удържа…
Изпразвам се бурно…

Любовния стон, видът ми, усещането да съм върху него и да изливам соковете си,
го побъркват… накрая и той поддава…
Отново онези пулсации, но този път ги усещам между краката си.
По стените на парещата ми вагина. Позвъняващи покрай клитора ми… Пълнещи ме!

Сливаме течностите си, сливаме телата си… сливаме се с нощта, мелодията, цветовете и всички вкусове, познати на човек…
Прегърнати, отдадени на любовните трептения, се завъртаме шеметно за последен път,
впити един в друг с отворени устни, неспирно мълвящи името на другия… пренасяме се във вечността, където този миг ще остане единствен и неповторим… за нас… завинаги!

Към началото… » Част I

« подобни cynical speech,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Bunny @ January 17, 2009

Айдеее… пак отече…

2. pa4ito @ January 17, 2009

много яко… все едно бях там…

3. legrandelf @ January 17, 2009

Засега, само ще се усмихвам насреща ви :)))
Чакам и останалите да се включат! :)

4. Bunny @ January 17, 2009

Хаха,

@Zelengorova,

аз просто не мога да коментирам лириката на автора… How do u describe a feeling дето се вика…

5. pa4ito @ January 17, 2009

@Елф, защо се занимаваш с глупости и пишеш за политика, вместо да пишеш ей такива хубави нещица? :)))
Освен това и Zelengorova потвърди емпатичната ти природа, а на нея може да се вярва. Демек с две думи си на път да станеш пълен алтруист, сиреч грижеш се самоотвержено за благото на другите :)))

6. legrandelf @ January 17, 2009

Хубаво де, не ви ли харесват забавните закачки там?
Все пак не се правя на някакъв вещ по политиката и да давам акъл, кое как да се оправи :)

Или псувам долно или фърлям яко мазно със сарказъм и ирония. Не знам… понякога сам себе си намирам за оригинален с онакивата постове, а тия тук, прочувствените - са за друга част от аудиторията :))

Различни прослойки - грижа се за всички! :)

7. Bunny @ January 17, 2009

Elf,

ти всъщност какво мислиш за това да си жена? Не говоря да си смняш пола, а просто за това да си жена. Не си ли се чудел какъв би бил живота ти, ако се жена?

Аз понякога, като ме ядосат мъжете, си мисля, какво ли би било да съм мъж? Светът да се върти около пишката ми, да мога да съм безотговорна, щастието за мен да се свежда по електронни игра и порно, да не съм чак толкова емоционална… if I was a boy както казва Beyonce…

Ти не си ли се чудел?

8. pa4ito @ January 17, 2009

@Zelengorova, наистина по едно време… Ще каже човек, че сме се наговорили или че сме на прага да открием телепатията като общоразпространено средство за комуникация. А казват че интернета нямало да бъде изместен скоро от нищо… :))))
@Елф, аз нямам нищо против статията ти, напротив много готина е, кефи ме как си представил нещата ;)
Като чета или гледам нещо такова, в мен винаги се поражда сравнение между “какво беше”, “какво е сега” и “какво е на запад” и ми става леко гадно заради действителността, но Шъ Съ Опраим, вервам аз ;)

9. legrandelf @ January 17, 2009

Събина, в някои моменти от препитанието си (тъй като 23, почти 24, са още малко, за да ги нарека живот) съм се чудел какво ли би било. Е мислил съм, мислил съм и 5 минути след това съм спирал :)))

Все нещо съм се присещал дето да не ме кефи и съм спирал с въображаемата трансформация :))

pa4ito:
Куул :)) Аз не казах, че имаш против статията :)
Но иначе ме разбра де - различни категории читатели, различни статии :))

10. Bunny @ January 17, 2009

@Елф,

и аз така в крайна сметка:

“Все нещо съм се присещал дето да не ме кефи и съм спирал с въображаемата трансформация :))”

11. legrandelf @ January 17, 2009

Не можем да се променяме :)) Така де, модерната медицина предлага възможности, но пък аз не ги искам :))

Но пък виж, в роли - обожавам да влизам! :)

12. pa4ito @ January 17, 2009

разбира се че те разбрах, Елф и това е едно нещата на което се кефя тук - има страхотно разнообразие.
Мисля, че това което иска Bunny е невъзможно, защото всеки ще мисли за другия пол от собствената си гледн аточка и съвсем естествено ще се ужаси за 5 мин. размисъл :))
От малък помня едно поверие, че който мине под дъгата и си сменя пола…. Та за да е теста пълен, требе да дирим дъга ;)

13. legrandelf @ January 17, 2009

Не беше ли някакво съкровище, в двата края на дъгата? Или съм чел грешните книги(-игри) :))))

14. pa4ito @ January 17, 2009

ами някои са го смятали това за съкровище, сигурно :))))))

15. pa4ito @ January 17, 2009

Не, това със съкровището е друга бира. Това дето ти го казвам е от по-вехто време, от моето детство :))))))

16. Bunny @ January 17, 2009

Има го и за пола… да прав си Пачито, че ние никога не можем да сме обективни… няма как да знаем, какви бихме били, ако се бяхме родили от другия пол… затова трябва да сме най-доброто, което можем да бъдем, такива каквито сме - дори и това да включва, че се възприемаме като другия пол въпреки белезите си!

17. pa4ito @ January 17, 2009

но както не веднъж съм казвала, не ме слушайте какви ги дрънкам, аз съм луда
и ще има да чакаш някой да хвърли камък връз теб, щото всички сме луди :)))
това с емпатията ми е ясно и съм напълно съгласен с тебе… всъщност това трябва да се изживее, за да хване човек декиш ;)

18. pa4ito @ January 17, 2009

Това е интересна идея, което ме навежда на въпроса какво значи лимба с който се изографисват светците…
Някъде четох че всеки човек излъчва аура в различни цветова, което е неговото биополе. “Разтягането” на времето може би е управляемо с тази енергия, в крайна сметка времето е вид движение на енергията. Само че аз смятам че при емпатията по-скоро се обединяват усилията и става по-лесно “разтягането” ;)
… Това с фотонното торнадо е интересна идея, още повече че една от теориите за черните дупки твърди че те са “червееви”, като дупка на червей - от едната страна влизаш, от другата излизаш. И всичко това еднопосочно. А къде отиваш, кой да ти каже… По определение, черната дупка засмуква всичко, значи трябва да има изхвърляне от другата страна, иначе ще настъпи ниво на насищане и взрив при голямо налягане. Сега остава само да докажем, че другия край на дупката е в миналото или в бъдещето… Заслужава си да помислим :)))

19. pa4ito @ January 17, 2009

…след кратък 6 часов размисъл стигнах до следните изводи - човека като излъчва енергия тя го обвива като пашкул, а когато той е много напреднал (медитации, али-бали) вече се оформя като кръг над главата, защото кръга е идеалната фигура в двумерното пространство. Не напразно символа на Дзен будизма е кръг(е, той символизира там пустотата, ама тва е друга бира :))), а е над главата защото там се концентрира енергията от човека с тази от космоса. Ето защо значи, светците се изобразяват така. От друга страна всеизвестен факт е че в оптичните кабели информацията се пренася посредством светлина. Значи можем да я използваме за да се пренесем от едно място на друго - демек телепортация. Остава само да използваме нашата енергия, която олицетворява нас. Колкото е по-малка, по-проста и по-идеална като форма толкова е по-лесно. Демек, ако е с форма на кръг ще я пренесем по-лесно. Какво имаме дотук - черна дупка, фотонно торнадо, и човешка енергия във форма на кръг.
Пускаме торнадото в дупката и оставяме нашата енергия да се “носи” в него.
Сега да видим къде ще излезем.
- Ако сме в космоса, ще открием черна дупка която да ни върне и ще забравим за всичко или ще се свържем с извънземни. Но за светците се приказва много, а не познаваме извънземни, значи не е това.
- Ако сме се в миналото, ще се опитаме да го променим и ще заличим разни лоши събитя(2-ра св. война), значи и това не е.
Остава бъдещето. И понеже и да разправяш че си го видял всеки ще те вземе за луд, значи това е верният отговор. Т.е. отишли сме в бъдещето, видели сме какво е и сме се върнали.
Ето защо постоянно казваме на всички че сме луди, за да може те да свикнат с това овреме :-))))
Мисля че теоритично доказах модела на телепортацията напред във времето. Също така мисля, че можем да кандидатстваме за нобелова награда и понеже няма да ни я дадат да продължим да си хортуваме тука :)))))))

20. legrandelf @ January 17, 2009

Напаснахте си като тема за разговор :)))
Пък и на мен даже ми е интересно :)) Но пък нямам много да добавя, даже и малко нямам да добавя :) Затуй, ще стоя и ще слушам, пък ако нещо ми скимне ще се обадя :))

Хубаво се получава, хубаво, а и разсъжденията ти pa4ito, ми изглеждат правдиви :)

21. admon @ January 17, 2009

Добро утро, Марти! Имаш поща.

@pa4i-zelengorova:
Всеки човек личност има 2, а понякога повече страни, теорията за геометричните тела. Та като монета с ези или тура, като енергия ин или ян, като черно или бяло. Та в човек има и мъж и жена. Та моята женска част щеше да бъде многодетна майка. А за кинезата, то теле и друга има такава бира. Пътуване във времето е възможно за момента само на теория. В пространството вече пътуваме. Но аз имам други теории за енергията и времето, те са свързани и с част от всичко останало.

22. admon @ January 17, 2009

“А между краката си, отново чувствам бушуващият вулкан Прегърнати, отдадени на любовните трептения, се завъртаме шеметно за последен път,
впити един в друг с отворени устни, неспирно мълвящи името на другия… пренасяме се във вечността, където този миг ще остане единствен и неповторим… за нас… завинаги!”

Вълнуващо!

23. legrandelf @ January 17, 2009

admon, добро утро и на теб :))

Получих вече снимките - яки са :)

Благодаря!

24. admon @ January 17, 2009

Индийците на това му викат истинска вечна любов.

@pa4i-zelengorova:
Направете следния елементарен експеримент. Подсушете вашите длани, разтрийте ги енергично. Отдалечавайки ги една от друга плавно. Кажете какво усещане имате :)))

25. pa4ito @ January 17, 2009

добро утро адмон, усещането ще бъде затоплаяне и като че нещо свързва двете длани. Това идва от енегрията която се предава помежду им :)
Елф, извинявай, че развихрихме малко въображение извън темата.

26. admon @ January 17, 2009

Е та ти го знаеш. Тя силата е в нас.

27. Viktoriya @ January 17, 2009

Колко много неща съм изпуснала снощи!!!

Четейки статията на Марти се удивих колко много плам, възбуда, романтизъм има в нея. Колко е описателна.
Марти, тъй като каза, че обичаш да влизаш в роли - браво, поздравления. Оказваш се всестранно развита личност, най - интерсното е, че във всичко си много добър!!! Възхитена съм.

Четейки, след това мислите на Па4ито и Светла и Адмон се изумих.
Аз също като Марти :-)) няма какво да добавя, но за сметка на това ви чета с голям интерес :-)

28. admon @ January 17, 2009

Даже и от Брюксел ни четат.
cypros или saipros и germani.
Добрич са четворка.

Чета и мисля и пак наново. За дъгата минаваш под нея и променя. Какво е дъгата многоцветие, разнообразие. Та в основата е съкровище. Съкровище - богатство от какво? От цветове. Цветове, разнообразие. Полове - мъж, жена, разнообразие. Дъга и моля кажете не на шега, кой нарисува тази дъга? Природата или Бог, каквото там създава, разнообразява - обогатява. Затова има мъж, жена. Цветове, видове та чак нюанси за допълнение. Винаги нещо недостига и затова постоянно има обновление, допълнение, разни комбинации.

29. pa4ito @ January 17, 2009

@admon, с позволение пак да развихря фантазията си…
Дъгата е явление в следствие на рефракция(пречупване) на вълните(в случая светлината), която разделя белия цвят(съвкупност от всички основни цветове) на неговите съставни. Е да, ама в природата всяко нещо се стреми към едно цяло(кръга е символ за това), поради което това явление е строго концентрирано, т.е. само на определено място. Преди и след това място цветовете отново се “миксират”. Пречупването на вълната се характеризира с изменение посоката на разпространение на вълната. Най-лесно това може да се види като си пъхне човек ръката в един леген пълен с вода. Като гледаш през водата виждаш, че частта от ръката ти във водата сключва неестествен ъгъл с частта извън водата. Вече знаем, че човек излъчва енергия, с която се характеризира самия той. При мъжете преобладава Ян енергията, при жените Ин. И в двата пола, обаче съществува в по-малка концентрация и противоположната енергия. Когато преминеш под дъгата, в следствие пречупване на вълните, енергиите се разделят временно и променят своя ъгъл на разпространение, след което отново се събират. Но така ще се промени и съотношението на различните енергии. Най-лесно това може да се визулизира така: протегни двете си ръце напред, те ще са с еднаква дължина. Сега, без да завърташ тялото си, завърти само ръцете в едната посока, да речем надясно. Дясната ръка, вече има предимство в дължина пред лявата, защото лявата губи част от дължината си за да компенсира ширината на тялото ти. Това е положението с Ин и Ян преди да минеш под дъгата. Сега завърти ръцете си в другата посока, пак без да местиш тяло. Получи се диаметрална противоположност - лявата ръка стана с по-голяма дължина. Ето защо се сменя пола на човека - противоположно се променя концентрацията на енергиите, като се запазва съотношението им, т.е. Ян става с концентрацията на Ин и обратно. Демек мъжът става жена, а жената мъж :-))))

30. vassilev12 @ January 17, 2009

Мъдростта ми тук остава скрита
под моята искрена възхита…

31. legrandelf @ January 17, 2009

Вики, благодаря! Надявам се, че очакванията ти (а и на другите) за продължението са били удовлетворени… За мен и това е важно :))

pa4ito, не се тревожи за лекия офтопик :))
Реално погледнато, навързани са нещата. За влизането ми в роля, затова дали човек се чувства и мъж и жена. Дали всъщност не сме и двете, но само с един единствен ясно изразен пол.

Въпроси много, а заговорите ли за физика - нещата съвсем стават интересни и разсъжденията могат в много посоки да се разпростят!

vassilev12, тенкю! :)

32. христина @ January 17, 2009

Много вдъхновяващо! Адмирации, повече такива мъже!

33. Viktoriya @ January 17, 2009

OOO лично мойте очаквания ги надмина още с първа статия … то суперлативите ми за теб са много…:-)))))

34. admon @ January 17, 2009

Ну, пагади @pa4ito, чувал съм за дифузна решетка. Май в 8 клас, какво е цвят честота от светлина. Светлината се успорва дали е диполи или са частици. Силата, генерирането на енергия е в трептенето на частиците. Така се мери температурата. За първи път се замислих за енергията и тогава бях на 10 години. В ковачницата на приятели на дядо ми, когато видях как се кове желязото.

Мисля по дзен, разгръщайки чрез въпроси. Следствие от философията дзен.
Белия цвят поглъща, а черния извлича - обратно на понятията на някои.

@pa4ito: знаеш символа източния за енергията.

35. legrandelf @ January 17, 2009

Усмивки, усмивки и пак усмивки! :)))

36. admon @ January 17, 2009

Аио @Марти: Голям си!

37. admon @ January 17, 2009

Здравейте на всички от тази малко необичайна, но много готина гостилница. Не минавам често оттук и виждам, че само съм изпуснала. Исках само да изразя адмирациите си от статията на Марти. Отдавна не бях чела еротичен разказ така добре написан. Виждам, че и останалите дами от гостилницата са съгласни с това. Изразяват възхищението си от статията, докато мъжете малко са се отплеснали в страни от темата. Често съм чувала (включително и от моя съпруг, че ако беше жена нямаше да се бъхти по цял ден да работи, а щеше да си изкарва парите с оная си работа) ама ако можеше да стане жена, не ще му бъде винаги приятно и хубаво. А и секса е преди всичко едно невероятно удоволствие, но когато се превърне в професия и задължение - става и неприятно.

Съпругата на admon

38. pa4ito @ January 17, 2009

…ами според съвременната физика има лек спор какво точно е светлината и защо се държи хем като поток от чстици(фотони) и може да избива други частици(електони), хем като съвкупност от вълни(има дифракция и интерференция). А всъщност това си е обикновено електромагнитно излъчване в даден спектор, т.е. от тази до онази честоти, който спектър послучайност се възприема от нас… Ама тука много се заговорихме за научни работи… Като каза Ну погоди и се сетих че имам цялото сериалче записано и мога да го изгледам отново ;)
Когато бях малък и не ме вълнуваше още играта на чичо доктор с момиченцата, тази анимация ми беше любимата :)))

39. pa4ito @ January 17, 2009

Здравей Съпруго на admon, има истина в думите ти, защото всяки човек вижда само лъскавата страна на монетата и не обръща внимание на обратната страна. Но това е нормално :)
Тука всички са интересни личности и “странни птици”, затова и със съпруга ти излязохме встрани от темата :))) Верно, че избихме малко на суха научна терминология, но обещаваме повече да ен го правим :)))
Интересно ми е обаче дали на проститутките, които практикуват това по собствено желание, а не насила, им е неприятно да упражняват тази професия ;)

40. legrandelf @ January 17, 2009

То и аз съм си го мислил това… ако съм жена, дали пък няма да прекалявам със секса? Единствените съобръжения ще са ми - да не ме помислят за някоя уличница, дето се чука нон стоп. Но пък ако като мислене и характер съм със сегашните си показатели - никак даже няма да спра :)))))

Ще съм ебаси перверзната, чукаща се навсякъде убавица, хахахаха :))))))

41. pa4ito @ January 17, 2009

хе-хе, па що трябва да ти пука за хорското мнение, ако на тебе ти е добре и на прятелите/приятелките ти не им пука също? Аз не съм сигурен дали и аз, нямаше да съм така :))))))

42. legrandelf @ January 17, 2009

Ако и ти беше така, репликата: “Luke, I’m your father” ще бъде заменена с “Luke, I’m your slutty mother” :))))))))

43. pa4ito @ January 17, 2009

хо-хо, ако те чуе Спилбърг, ще долети да те удуши с голи ръце :)))))))
макар, че и аз съм се замислял и то неведнъж може ли да се направи от Звездните войни порно филм. Вейдър с императора например в двойка и тогава ще влезе и твоята идея в роля :)))))
А Хан, Лея и Люк направо си плачат за дълга и гореща тройка :))))))

44. legrandelf @ January 17, 2009

Разбира се! А и да не забравяме Джордж Лукас, той ще стои отстрани и ще мастурбира, докато Спилбърг ме души :)))

И ще подвиква: “Let the force be with you, Steve…”

А тройката Хан, Лея и Люк… тия последните двама - брат и сестра! Това си е грях бе, баси, хахахах :)) Ужас!

А ще има и секс с роботи - кибер порно. Си Трипи О и Р2Д2, хахахахаха :)))

45. pa4ito @ January 17, 2009

верно грях, значи можем да заменим Люк с Оби-Уан Кеноби, а Люк да маструбира отстрани или да е в тройка с дроидите :))))

46. legrandelf @ January 17, 2009

Абсолютно съм съгласен! Готово! :))))

47. pa4ito @ January 17, 2009

дали да не предложим сценария на на Лукас Филм, след анимационния сериал “Войните на Клонингите” да направят един нов “Розови Войни” :))))))

48. pa4ito @ January 17, 2009

бах маааму, опорочих ти тотално поста, много съжалявам, Елф

49. legrandelf @ January 17, 2009

Спираме тогава с оффтопика :))

50. JustAFaceInTheCrowd @ January 18, 2009

Жената най-накрая биде задоволена … доволна съм :))

51. legrandelf @ January 18, 2009

Много се радвам, че успях (са успяли) да те задоволя :)))

52. admon @ January 18, 2009

@zelengorova:
За татко барба и барбероните чувала ли си? Фантазия - курозанимация, и т.н. Искам да го направя с някоя барбаронка.

53. admon @ January 19, 2009

Pa4ito @zelengorova:
Не исках изказването ми за встрани от темата да прозвучи като критика. Харесват ми темите, които разисквате. Само че от admon не мога да се доредя до компютъра и все със закъснение чета. Продължаваайте в същия дух. Много сте яки.

Съпругата на admon

54. admon @ January 19, 2009

Имаме 3 PC вкъщи, но интернет линия е само една.

55. pa4ito @ January 19, 2009

@Съпругата на Адмон, въобще не се притеснявай, ние не го приемаме като критика ;)
@admon, а какъв е проблема да пуснеш интернет и на другите пц-та? Трябва ти един рутер или 2-ра мрежова карта на компа с инет ;)

56. admon @ January 19, 2009

С ключ и 1 СИМ карта.

57. pa4ito @ January 19, 2009

…значи ти трябва мрежова карта за всяко пц и един хъб. Връзваш пц-та в хъба. Даваш им ай-пи адреси от частното адресно пространство(напр. 192.168.0.1, 192.168.0.2, 192.168.0.3). Освен това даваш в настройките на Internet Connection-a на другите 2 пц-та, че си с прокси и задаваш частия ай-пи адрес на пц-то с инет…

58. admon @ January 19, 2009

@благодаря, Pa4i, само единия комп съм купил, всички други дето работят сам ги сабирал от скариката, място дето си хвърлят боклука. Но заради дъщерята използвам само ключ.

59. pa4ito @ January 19, 2009

ами ти лошо няма, понякога на буклука се намират много ценни неща ;) Аз много обичам да се ровя из разни складове с техника и често съм попадал на ценни находки… и в стари книги да се “ровча” обичам, а и и стория обичам… Абе влече ме към “вехтите” неща :)

60. admon @ January 19, 2009

И аз така правех, докато не напълних гаража и терасата та ЖЕНАТА-постави ултиматум: аз или боклуците ти.

61. Iovan @ January 20, 2009

Ихааааа … Елфе … ЗАШЕМЕТЯВАЩО !!!
:-))

62. legrandelf @ January 20, 2009

Тенкю, мейт :)))

63. pa4ito @ January 25, 2009

@Elf, закъснява ти…:)))
Предния път имаше 3 дена разлика м/у 1-ра и 2-ра част, а сега вече 8-ден… Къде е 3-та част? :-)

64. legrandelf @ January 25, 2009

Хахахахаха :))))) Прав си, закъснява ми :))
По-скоро не знам дали ще има трета част, заради това е цялото това закъснение, хихихи!

« Хормонален социализъм Понякога, има едно момиче… »