Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

“Моногамният” - гледна точка

« публикувано на 11-01-2009 @ 7:48 pm »


МОНОГАМНИЯT
От Кристофър Кайл
Превод: Параскева Джукелова
Постановка: Стоян Алексиев

Всичко започна оттук. И в предната статия го споменах. Но напора на заинтригуваните, които не можаха да присъстват, ме накара да напиша малко за пиесата.

Комичен стил. Винаги е по-лесно, когато гледаш с усмивка и насмешка на нещата.
Съвсем не означава, че пренебрегвате разбиранията си или посланията, които са вложени в един сценарий.
За какво става въпрос ли?

Човешки отношения, разбира се. Мъже, жени, по-млади, по-възрастни. Кръстоска. Ежедневни проблеми, диалози и много… дилеми.
Принципи? О, да! Живеем с ужасно много принципи, на които ни е яд, които постоянно ни гърчат и от време на време прекършваме упоритостта и волята си, за да ги заобиколим. Накрая си намираме извинение, а след това и успокоение. Защото успокоиш ли съвестта си - както се казва, простиш ли си сам, и другите ще ти простят - всичко е наред.

А дали наистина е наред?

Квалитетна игра, смея да отбележа. Вече казах, че не съм критик с опит. Честно казано не съм и критик. По скоро любител, който списваше за филми. Затова сметнах, че и за театъра, мога да подходя по същия начин и да облеча мнението си в думи.

Та… квалитетна игра. Хареса ми актьорския състав: Жорета Николова, Параскева Джукелова, Искра Ангелова, Теодора Иванова, Марта Кондова, Калин Яворов и Стоян Алексиев.
В игра бяха петима от тях.
Нивото им беше повече от задоволително, някои врътки и фасони не ме изкефиха, но пък компенсацията в играта на едните, доведе до цялостния баланс и задържане летвата над средното качество.

Задния вход на Народен театър “Иван Вазов”. Сцената на четвъртия етаж. Много секси, не бях ходил там. Вътре - малко място, ограничен брой седалки, сцената ти е пред краката. Кеф беше!
Артистите се търкалят на импровизираното легло точно пред теб. Или пък сядат в сцена с важен диалог и са насреща ти, като че сте на една маса и си пиете кафето.

Беше добре режисирана пиеса. Интересно подхождаха с “размяната на декорите”, ако мога така да се изразя. Беше ми приятно нон стоп да шаря с поглед, а вероятно и на тях да търчат по сцената.

Нямаше преиграване. Може би на моментите със смях и сълзи се усещаха едни… неестествени изпълнения, но… никой не е съвършен.

Моногамията.
Тоя термин винаги ми е бил любопитен, а след пиесата ми стана доста сантиментален. Да не говорим, че в последните 30 минути направо посърнах, олицетворявайки се с главния герой. Не се виждах точно като него побелял и осъзнаващ неща, които са му тропали на входната врата през целия живот, но определено чувствах стъпките, по които вървя. И формата им доста приличаше на неговите стъпала.

Любов, изневяра, моногамия, полигамия, бременност, желания, съвпадения, достойнство, извинения, несретничество, случайности - такива неща. Обвивката им - многото диалози. Не изморяват като други пиеси - привлекателни са и заиграват със съзнанието на зрителя. Всъщност не се усетиха двата часа, а и малко повече в които проследихме това произведение на Кристофър Кайл.

Накрая като стояхме със Si, чакайки Адашчето и Коста да метнат един спешъл акаунт зад кулисите, й споделих (макар и шеговито), че трябва да започна да пиша пиеси.
Нямам идея каква точно е формата им - но всичко се учи, нали?
Но затова трябва време и… изпипване. А идеи? Почерпил ме живота с такива.

Театъра е хубаво нещо. Култура! Обожавам киното, но театъра също има голямо и значимо място в творческото ми сърце. Смятам го за такова, макар и понякога да съм извънредно вулгарен в очите ви.
Театъра… винаги ме пълни. Ръкопляскам на крака всеки път, докато артистите съвсем не се изморят от поклони. С огромна широка усмивка.

Накрая си тръгвам, през сълзи ги изпращам и напускам залата. А в останалите часове… особено ако остана сам със себе си, се отдавам на една такава… несбъдната меланхолия.

Обичам изкуството! Обичам, когато хората творят, когато играят и (пре)създават. Обичам театъра, а “Моногамният” беше поредната хубава постановка, която напълни взора ми, гладен и рипащ с отворени очи за още и още култура в тези времена на смут, мрак и една всеобща негативна мъгла.

Благодаря за поканата, Адаш!

« подобни cynical speech, ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. admon @ January 11, 2009

Да, то е казано: Кино, опера, театър - всичко е вятър и цялата култура се върти около кура. Това не съм го казал аз. Да, така е в живота, моно, стерео, секс, изневери, лъжи, та чак заблуди. Секс, лъжи и видео (кино демек), НО култура трябва на хората и де да бяхме всички културни поне малко, друг свят ще да беше. До всяко културно същество, ако застане поне още едно, ще сме на върха в живота.

2. Iovan @ January 11, 2009

Дааа !
Театърът е ВЕЛИКО нещо !!! Време е за култура !
Аз лично обожавам театралното изкуство. То е много живо и натурално!А бе … веднъж е !
Хайде Елф, чакаме първата пиеса. :-))

3. martinangelov @ January 11, 2009

И аз бях там и аз гледах :) наистина необичайно преживяване, още повече като си на първия ред и буквално като се пресегнеш можеш да се здрависаш с тях, дори мислих да го направя в края. Абе с две думи браво за постановката и браво на инициатори като Адаша :)

4. Flirt @ January 11, 2009

Марти, пълниш ми сърцето! Снощи ми казаха, че съм била много романтична вътре в себе си. Може и затова да е, но всеки път, като изпаднеш в такива размишления, ми е много мило да чета. Знам, че те трупам (а и не само теб наоколо) с четки и комплименти напоследък, но ми е радостно, чак умилително, хехе :))))
Пиесата хубаво си я описал, обаче на мен чак ми стана криво, че не мога да я видя, както и без това, откакто спомена снощи, ми се ходи.
На мен някак след такива изживявания ми е хем пълна душата, хем ми е празно вътре, защото е свършило, а аз съм се била пренесла в друг свят…И като отвориш очи след театър, всичко ти изглежда много странно. Имал ли си такова усещане?

5. Марти @ January 11, 2009

Много хубаво си го описал, не си разгърнал прекалено и само си погъделичкал интереса бравос!

6. Лъчезар Томов @ January 11, 2009

Харесва ми това “review”, само “облеча” бих махнал на ваше място, че някои хора биха се подразнили от това :)

[...] - много силен анализ http://cynical.elfglade.com/?p=1088 в Любими преди 58 секунди edno23.com Начало контакти [...]

8. legrandelf @ January 12, 2009

Flirt, точно в тая посока са ми мислите :)))
За празнотата отвътре, за т.нар. “несбъдната меланхолия” :))

Благодаря ти за милите думи, още един път!

Тенкс, Адаш :)

Л. Томов, ами… не знам защо биха се подразнили, но смятам да го запазя :))

9. вили @ January 12, 2009

Пожелах си и аз да бях там, но не би. Театърът е едно прекрасно място където можеш да научиш нещо, да се посмееш, тайничко поплачеш, но винаги в теб остава чувство - чувство на удовлетворение, прекрасна емоция и някак си малко по-добричък(рядко, но е възможно и да останеш неудовлетворен от гледната точка или играта) :)))

10. si @ January 12, 2009

Пиесата наистина беше много хубава. Аз също много обичам да ходя на театър, особена на постановки, които си заслужават, а тази вчера беше такава :)

Марто,
Присъединявам се към благодарностите на Елфа!

Елф,
Очаквам първата пиеса с нетърпение :). Вчера като го каза, замълчах, защото ме накара да се замисля…за идеите, за това какви пиеси се пишат в днешно време и разни такива дивотии. Но мисля, че отново ще ни заинтригуваш и очароваш, така че, запретвай ръкави ;)

11. Viktoriya @ January 12, 2009

Ще бъде хубаво да добавиш нова категория и да я напълниш с много пиеси, а ние да се наслаждаваме и ти заедно с нас :-)))

« (Култура + Бирария)*Приятели = Бах ма’а му ! Фейсбук фрийкшоу »