Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Трилър в СКГТ

« публикувано на 29-12-2008 @ 2:43 pm »


Виждах го в съня си… изплуващ от димната завеса на нощен Студентски град… голям и страшен 280 с червени надписи… искрящи, прерязващи съзнанието ми… плашещи ме до смърт…

Някога бях нормален. Сигурно нямаше да ви се харесам. След това се случи нещо, което ме накара да крещя неистово около 2 минути и половина. Взех се в ръце, когато приключиха тези 2 минути и половина, направих каквото трябваше, стабилизирах положението. Уви, моят бушон вече беше прегорял. Не му обръщах внимание, затова насочих силата на неговото тленно керамично тяло да ми е в плюс.

И така, до ден днешен, когато имате възможността да усещате глупостите ми във вид на текст, публикувани тук, на едно любимо ваше място от мрежата…

Наистина, сънувах го този момент с градския транспорт.
Когато все още бях в Студентски град (конкретния спомен е от преди 2 години) ми хрумна брилянтната идея за заснемането на един… неполитически трилър. Главният герой на този “филм”, щеше да е един автобус на градски транспорт. Тогава ползвах 94, но около Зимния дворец въртеше и 280.

А както всеки ползващ тези двата знае, 280 е обект на по-голям контрол от страна на синьодрешковците.

Виждах го, изплуващ от гъстия дим на нощен Студентски град, на таблото му, където пише “280 Ст. Град” - “СУ Климент Охридски” виждах буквите в искрящ червен цвят. Трябваше да е по-трилинг, нали се сещате?

Разбира се, изплуването му от въпросния нощен мист е съпроводен с някакъв тежък саундтрак. Смисъла на тежък, нямам предвид някакви резачки, а една от онези трилър мелодии, които казват на зрителя:

“Сега… някой от героите ще го отнесе !”

И точно в най-главозамайващия пик на това появяване, автобуса спира точно пред зрителя. Всеки един звук е двойно подсилен с гореспоменатия трилинг ефект, за да те държи на нокти. Вратите се отварят, много рязко и звучно, няма как да си стоите кротко седнали, трябва да подскачате.

Другият герой (значи, единия герой е автобуса, другият е… пътника) се качва в автобуса. Разбира се, вътре е празно. Честно казано в сектора на шофьора нищо не се вижда, там е тъмно.
В самата вътрешност на автобуса мигат на пресекулки някакви лампи, кретащи в последните секунди на своя електрически живот.

Междувременно фрапиращата музика не спира да стърже и да ти пили на мозъка, а пътникът се оглежда. Автобусът потегля…

Интересното е, че в този сън/сценарий автобуса-герой само отвън прилича на 280. Отвътре си е чиста проба катраница като 88 или 1. Коварно!

Пътникът застава в средата на автобуса, щото хич и не мисли да сяда по мръсните седалки.
Но точно там дали е безопасно?

Разбирате, че лошият герой тук е 280. Автобусът-демон! Той кара с бясна скорост по тъмните улички. Дори не се разминава с други превозни средства. През прозорците нищо не се вижда, тъма непрогледна!

Накратко пътникът е в много лошо положение, изобщо не му е трябвало да се качва!
Возили сте се в 76 или 204, едва пълзящи по линията си? Щото не могат да вдигнат повече? В противен случай пътниците ще се разсипят нейде по асфалта.

Е, състоянието на нашият лош герой, Автобусът, е такова… но на него не му пука за качилите се. В случая: кара бясно, раздрънкан е, много потискащ… Просто Пътникът е в най-големия си кошмар, а дори не може да слезе.

Картинката става още по-мрачна, когато от нищото (без дори да е спирал Автобусът) се появяват контрольорите. Приличащи малко на назгулите от “Властелинът на пръстените”, тези демонични сенки изпълзяват от мрака. Просъскват през зъби (или поне това, което е останало от ченетата им):

“Билеееееетиии и каааааарти за провееееееркааааааа…”

(интонацията е същата като вече споменатите герои от “Властелинът…”, сякаш казващи: “Шааааааайр… Бааааааагииииинссс…”)

Олеле! Настръхнах!

Сенките на СКГТ, които се грижат за контрола на пътниците, обграждат нашия добър герой - Пътникът. Готови са да го сдъвчат на секундата, независимо дали е редовен или не.
Той не е редовен, но… на кой му пука! Кошмарът трябва да е пълен.

Може да няма продупчен (един път) билет или (валидна, не правена на “Фотошоп”) карта, но в раницата си (естествено, че е с раница) държи полезен арсенал за справяне в подобни критични ситуации.

Малко чесън, сребрист кол, тамян… попско расо, наръчника на “Екзорсиста”, бутилка 0.5 от “Кока-Кола”, но пълна с домашно червено вино и едно порно списание.
Единия от демоните успява да налапа чесъна с първия замах на Пътника.
Следващия получава сребрист кол в сърцето си (така де, в лявата част на “гръдния кош”, където нормално същество има биеща 200 грамова жива тъкан).
Тамяна разпръсва съставните части на третия демон, а за четвъртия - забулване в смрадливо (на джибри) попско расо, което толкова го надрусва, че демона забравя всички лоши заклинания, които професията му е завещала.
Последния демон “получава” порно списанието. Един стар, но много запазен брой на тираджийския феномен “CHERRY”.

Въпросният демон умира в страшни мъки, поради факта, че няма кур, с който да мастурбира.

Разпръснал демоните, Пътникът, нашия добър герой триумфира във все така бързо движещия се автобус-демон. А как да слезе?

Музиката се засилва, вече е от трилинг по-трилинг (няма такъв трил просто), зрителите са си оскубали всички коси, нокти по пръстите няма… има само надъвкано девствено месце.

Пътникът със сетни сили отваря наръчника на “Екзорсиста” и започва да спелува разни заклинания.
На една от последните странички, героят ни получава инструкции за справяне със ситуацията. Първо да потърси чукче за аварийни ситуации - НЯМА ТАКОВА!
Тогава може да потърси големия червен бутон над някоя от вратите - НЯМА ТАКЪВ! Над нито една от вратите…

Последната инструкция, която може да спаси обреченият на градско-транспортна смърт, гласи:

“Отиди до кабината на шофьора на този демон и му прелей червеното вино…”

Заедно с това и малко срички от специална заупокойна молитва, Пътникът успява да се справи с автобуса-демон!

Мракът става още по-внушителен, музиката вече не е музика, а някакъв адски микс от дрънчене, виене и писъци на знайни и незнайни таласъми.

А финалът? Баси, това и финал ли трябва да има?

ОК, финалът… изберете си, героят може наистина да е сънувал (говоря за филма, как да свърши) или просто да се озове на същата спирка, откъдето е тръгнал. Ама вече да не е толкова тъмно или просто към него да се приближава нормален 280, без червен крийпи надпис и определено, Пътникът да няма раница с такива… лайна, които да му отървават кожата от хищни контрольори.

Боже, колко глупости изписах…

« подобни cynical speech, , ,

Посей семето на мъдростта си

Trackback | RSS 2.0

1. Viktoriya @ December 29, 2008

xaxaxa..Интересно :-))
1. Ще те помоля да си запазиш по някакъв начин авторските права… да не седна един ден пред телевизора и да се чудя “Къде ли съм го гледала този филм…”
2. В началото трябваше да напишеш “Внимание: не обядвайте, докато четете” апетита ми изчезна… а яденето остана в чинията…
3. Та сега по същество: Искам пътника да е сънувал… мразя ужаси, не гледам такива, но за съжаление ги сънувам доста често…

2. legrandelf @ December 29, 2008

Аз съм сложил там, вдясно, едно CC за Creative Commons :))) Което включва и забрана за използване на материалите тук за направата на скери сценарий! :))

Поне трябва да ми искат разрешението, ахахаха. За този нискобюджетен трил с участието на студенти! :))

А, да, Вики… честито, коментар 3000 е при теб :))))

3. Viktoriya @ December 29, 2008

ххахаххах…е Мартиии..не видях почерпката за 2000 коментар..надявам се от 3000 да видя нещо :-ДД

4. legrandelf @ December 29, 2008

Ми… изисквай де, трябва ли да мисля за всичко? :)))

5. Viktoriya @ December 29, 2008

хаххаха… еееееееее..добре..изисквам и следващият път като ходим някъде… солено ще ти “излезе” излизането :-ДДД повярвай ми..
приготви се още от сега!!!

6. legrandelf @ December 29, 2008

Куул! Ще е на заплата, след Нова година? Или ако много държиш да ме одереш жив, вдигай си задника и отиваме някъде, хихик! :)))

7. Viktoriya @ December 29, 2008

хаххаха…амиии…трябва да е на заплата :-Д…сериозно ще те одера…а за сега трябва да ме чакаш да се изкъпя, изсуша….знаеш процедурите и тогава :-ДД

8. legrandelf @ December 29, 2008

Те това е, женска му работа! :))) Вместо да се гордее и да се хвали наляво надясно, че е притежателка на тия ценни призове (Коментар 2000 и Коментар 3000), тя… ще ме одира! Пфу! :)))))

9. Viktoriya @ December 29, 2008

хаххаха…гордост не храни, нали знаеш..хахххаха..виж сега едното не пречи на другото. тоест може да се хваля, че нося приза Коментар 2000 и Коментар 3000, и заедно с това, че Марти ме почерпил..така мили ми Марти ще стимулираш читателите си да коментират :-ДДД
Не мислиш ли?

10. Viktoriya @ December 29, 2008

а сега да ме почерпиш и за идеята :-Д..
Обявяваш награди за читателите си заради коментарите им… ех..Мартиии мн стана, много..вече си ми длъжник :-Д хахха

11. legrandelf @ December 29, 2008

Ха! Длъжник друг път! Такива да ги нямаме. Тука изобщо не ми трябват нови люде, дето да сипят коментари, за да стигнат заветна бройка, която ще ги отведе до някаква почерпка! Не! ;)

Не съм съгласен и налагам вето! :))))

12. Viktoriya @ December 29, 2008

Никакви нови люде…ех …не ме разбра…
хаххаххах…

13. martinangelov @ December 29, 2008

култова историйка ей!

Значи историята продължава. Добрият пич се приближава все повече и повече към кабинката на водача, изведнъж осъзнава, че превозното средство всъщност е хамелеон и постепенно се превръща в раздрънкан трамвай, шумът е непоносим, лампи примигват в тъмнината. Пичът е почти до целта си, сърцето му ще се пръсне и изведнъж рязко изскача Станишката във вид на зомби и пискливо изпищява “НЕ Е КАТО ЕДНО ВРЕМЕ А” след което следва сатанински смях, обръща се и вижда, че трамваят е пълен със зомбита верни на Партията! МУХАХАХАХАХ

14. legrandelf @ December 29, 2008

Ауууу, браво Адаш! :))))
Те за такъв край не се бях сетил, хахахаха! Станишев. Че той стана по-симпатичен на хората с ватманските си изгъзици, отколкото с политиката. Тоя пич си е сбъркал професията (ако случайно някой друг не е отбелязал същия феномен преди мен, хахаха)!

:))

15. martinangelov @ December 29, 2008

Няма такъв филм СтаниШеф да ми е симпатичен :)

16. legrandelf @ December 29, 2008

Хах, ок, представи си че има кавички около горното “симпатичен”, което написах :)))

И все пак, ако никога не беше виждал тоя тип в парламента, но пък ти отваряше вратите специално, за да се качиш, когато те клепе дъжда… нима нямаше да ти е симпатичен?

Знам, знам… хипотетични лайна :))

17. Viktoriya @ December 29, 2008

хаххахах…много актуален завършек… :-)))

18. пейо @ December 29, 2008

Хаха, сетих се за един разказ на Алек, който илюстрирах през 90-те (в името на истината от тогава почти не съм се возил в гр.тр.) :)

Endless Bus

19. legrandelf @ December 29, 2008

Тази илюстрация перфектно ще пасне на постера! :)))
Разбира се със съгласието ти :P

20. Flirt @ December 30, 2008

“Вафли и солети, моляяяааа”
ма тва е много дружелюбно, не звучи като от устата на зомби, я къде-къде по-зловещо е да ти креснат “карти и билети” в ухото, като тамън си се опиянил от аромата на съседния некъпансмесеци мангал и си премрежил поглед, я от степания въздух, я мечтаейки за райя навън… :D

21. dispecercho @ June 28, 2009

Работя в ЦГМ (за незнаещите ЦГМ е новото име на СКГТ)и ако някога решиш да го снимаш, ще помогна за оигуряване на автобуси и каквото нам трябва от страна на ЦГМ.

22. Крис Ванев @ October 8, 2009

Аууу… : )))))

Ю ар ей блъди джиниъс!!

Вики, искам да ти правя кастинга и … костюмите, както и собственоръчно ми се ще да олющя боята на демона, така и да опърля елечето на адския инспектор. Разбира се, за последното, елечето ще да бъде залято с някаква газ, че като го палнем, да има време (като за сцената) синьодрешника…нали така му каза, да изглежда изруд и половина. Требе и малко грим, да му махнем от лицето. Мхм, абе то нали се върти около гадния 280, аммм … няма ли да се появи някоя нова петичка, в която нашия да се метне, която разбира се ще се окаже още по шибан кошмар, ей такива неща. Умно бе, ехх тоз Марти, джиниъс-София-София! (Последното се чете като Манчестър-Инглънд-Инглънд)

23. mushichka @ October 9, 2009

Мартииии.. смях се с ГЛАС и се въргалях по пода!!!

предлагам обаче в сюжетната линия да бъде въвлечена някакси и бабата-клошарка, която се качваше винаги на дианабад. нищо, че ще омешаме малко линиите. въпросната баба не може да не си я срещал (подушвал!), при все, че беше бая енигматична личност ;) тЪ значи…
в сюблимния момент на контрольорското нападение, баш когато глутницата караконджули, окичени с двукилограмови сребърни ланци (класов отличителен белег) се навърля върху раницата на нашия изтерзан герой, от предната врата на автобуса се промъква Бабата! заедно със своята Миризма!!!
(тук вече не се сещам за удачен кинематографически подход, с които да бъде представено това чудо на природата)
та, Миризмата, значи…ох, представяте ли си я как се промъква между седалките? представяте ли си как мазнината от облицовката се свлича на люспи при допира със Нея?
тежко и горко на контрольорите!
А нашият Герой - ми как, той е резистентен! нали всеки ден се вози в Автобуса с Бабата-клошарка! :)

24. legrandelf @ October 9, 2009

Коментарите ви, ме подканиха да си припомня написаното :)))))

Топли са ви думите, много и ви благодаря, обаче :)) хахаха… мисля да се цитирам:

“Боже, колко глупости изписах…” lol

L., абсолютно познато трилър-лице. Качваше се в 94 основно, понякога и в 88 или 102, както ти си казала - Дианабад, спирката под хотел “Вега” ;))

А миризмата, пхууу… като идвах от 3-ти блок на Гетото, някъде в района на бензиностанцията можех да я подуша и знаех, че… няма да съм в който и да е първо-идващ автобус :)

Чакане му е майката. А пресъздаването на кофти миризма върху лента (чисто като визия) мисля си напипала начина. Това с лющенето и сълзенето на материята… малко като Индиана Джоунс и Кивотът, когато нацистите взеха да се разпадат при отварянето на свещеният предмет.

Има, има начини ;)))

« Ода за баницата Междинно сбогом »