Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Неон за фон на облачно небе

« публикувано на 20-09-2012 @ 9:01 am » разпиши се »


never-ending apriori: Tumblr.
слушайки: M83 - Outro (Art of Flight OST)

Те казват (душите в нас),
че най-добре се вижда през призмата
на слепеца. Който навирил нос е и чака,
ароматът около него да се промени.

Обаче, наивникът, въобще не подозира,
че около него са се събрали чакали.
Някои емоционални, други не —
но и двата вида ги обединява общата цел!

А каква е тя?!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



Стана странно. Лека нощ.

« публикувано на 13-09-2012 @ 1:05 am » разпиши се »


purple-о-графия: Flores del Fango
слушайки: Hurts - Unspoken

Толкова сме много, и така лицемерни.
Обичам да говоря за себе си, в множествено число.
И в множествени оргазми.
Не ги предизвиквам (особено много), но пък е…
… своенравно!

Което ме връща (назад) във времето,
когато всичко беше пастели, утайки от акварелни бои(чки),
плюс малко недооценена плацента. След изхвърлянето утробно!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



Разумът в Ratio-налното

« публикувано на 05-09-2012 @ 9:21 am » 2 драскачи »


Скъпи овци,
Приветствам ви с леко тъжната новина, че естественият подбор (а и до известна степен еволюцията) ни предадоха. Или по-скоро ги чувстваме недостатъчно фертилни и стабилни в дни като днешните. XXI-ви век, макар все още циврещ в крехките и невинни пелени на стогодишния си социален пашкул, доказва за пореден път, че разумно мислещите индивиди (а и отбороиди) са малко (тук много ме сърбяха пръстите да напиша едно “сме”, но)…

Въпреки тези лоши статистически данни, подхранвани от зловещото предубеждение, малкото немързеливи в главата люде се опитват да компенсират всеобщото затъпяване. Ето и един пример срещу голословието ми:

искам още…

« подобни cynical speech, , , ,