Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Истините (не) са в тефтера

« публикувано на 27-02-2012 @ 12:14 am » 3 драскачи »


equation-о-графия: www.1x.com
записки от бара: очарователно грешни

Ъ? Човек — цел. Цел != човек.

(следователно)

Човек !! човек (социопатия?)

Безчовечност <=> безцелност.

искам още…

« подобни cynical speech, notes from the bar, , , ,



Полумесец в Алжир

« публикувано на 26-02-2012 @ 5:41 pm » 3 драскачи »


sunset-о-графия: over Niihau (in technicolor)
слушайки: Bebe - Cocaine

Играем карти. Някои губят на нула, но пък раздаванията са добри. Никой не си проклина късмета, освен в случаите, в които уискито в чашата е песимистично никакво. Не ме гледа в ръцете, още по-малко в очите, но пък начинът, по който шепти ми е познат. Първо ме пита за акумулатора, а след това хвърля мрачен поглед върху ключовете от колата ми. Последните — разстлани грациозно до най-близкия пепелник, покрити с белезникави прашинки от геноцидираните (в последния половин час) евтини махорки.

— Взимай ги! — тръгна да прибира картите ми, но аз се дръпнах, насочвайки го с поглед към ключовете. — Отивай при нея.
— Не мога. Не знам. Не искам. — с широки, недостигащи за един човешки дъх паузи помежду им.
— Това са… това са най-лесните “решения”, нали знаеш?
— К’во да правя там, братле?
— Бъди. С нея.

Това беше преди две седмици.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



Ин ракия веритас

« публикувано на 24-02-2012 @ 1:47 pm » 2 драскачи »


пиянското мото: In Rakia Veritas — на кирилица…
има и други с черни дробове: книжни алкохолици…

Преди две години за първи път станах част (защото в такова начинание си просто едно от многото звена) от т. нар. попкултурна изгъзица — кулинарен туризъм. Беше много яко. Пътувахме до Сърбия, пиехме “Вода-Вода”, спирахме да пикаем, когато си поискаме, но най-якото, разбира се, беше гастрономическото (само)задоволяване.

Няколко стотачки от сръбска валута (равняващи се на няколко десетачки българска) за нищо време се превръщаха в плескавици, вешалици, “обикновени” кюфтенца и разни други мляно-месни вкус(н)отии. Хубавата кухня, обаче, е нищо без приятна глътка, с която да си дооправиш вкуса и да минеш на следващото стъпало от социалната фракция — контролирано преяждане.

Тогава направих сефтето на сръбската ракия, при това не каква да е, а приготвена[та] от дюли. Да речем, че онези два дни зад граница… бяха като прераждане.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



За еднорозите... Част II: Живот между (две) брюнетки

« публикувано на 11-02-2012 @ 2:39 pm » разпиши се »


unicorn-о-графия: PicFor.me
слушайки: Sigur Rós - Hoppípolla

Събуждам се с песен на Purple в устата. И вкус на пепел от рози в главата. А дали не беше обратното? Ръката ми е затисната не от твърдоглав алкохолик-приемник, забравил що е то милувка или домашен уют; а от момиче с непознат произход. Не се интересувам от семейството й, нито от научната й степен, още по-малко от любимите й занимания. Неприятно ми е, защото не знам как е попаднала тук, нито как се казва; не знам дори защо по дяволите живее на същата планета, заедно с мен. Не съм егоист. Ни най-малко. Не повече и от обикновеното!

— Братле, к’во ти стана снощи? — звуковият дисонанс в главата ми върна няколко реплики от изминалата вечер. — К’во ти стана снощи, пич? Пич?!

Защо не му отговарям. А, да. Не е наоколо.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



За еднорозите... Част I: Бегло

« публикувано на 05-02-2012 @ 10:22 pm » 3 драскачи »


brief-о-графия: Tumblr.
слушайки: Roxette - Crash! Boom! Bang!

В началото има[ше] разговори. Последните (макар, че току-що започнахме) са измислени от хрисими човешки същества, които са открили цената на думите, но са изгубили (или никога не са познавали) стойността на чувствата. Онези, които не могат да бъдат описани (колко пошло казано) със същите тези думи, техните синоними или неприлично-демоничните (и техни далечни) братовчеди — непознатите “между[в]метия”. Какво? Това беше най-глупавото нещо, което някога си писал. Тихо сега… Чети!

(и докато мислите се прескачаха умерено, без да се ритат по пищялите… имаш белег на врата; избърши го)

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,