Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Образи: “You Don’t Fool Me”

« публикувано на 24-12-2011 @ 11:28 am » 1 драскач »


forget-о-графия: Tumblr.
слушайки: Queen - You Don’t Fool Me

Той (беш)е агент на настроенията.
Още по-лошо. Мрази думичката агент,
но Тя толкова добре му приляга.

Напива се, избърсва сълзите
(ако е проронил такива)
и след това си ляга.

Моментум иммортале! Търси решението в храната,
но открива още от проблемите си в главата.

Толкова много неудобни вкусове…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes, ,



Галилео, Галилео

« публикувано на 22-12-2011 @ 5:41 pm » 3 драскачи »


couple-о-графия: Tumblr.
записки от бара: със скръстени крака

Go, go, go… Mamma Mia…
(музикален съпровод)

Oh yeah!

Ooooooh, baby!

——

Бохемската рапсодия привърши…
и всички останаха по местата си,
докоснати, повехнали и… много дръзки!

искам още…

« подобни cynical speech, notes from the bar, ,



Тези порочни декемврийски дъждове

« публикувано на 20-12-2011 @ 1:42 am » 2 драскачи »


lay-о-графия: Tumblr.
слушайки: Harry Escott - “Shame” OST Suite

— Болката в гърдите… откога е?
— Известно време. Появи се изведнъж.
— А силна ли е?
— Ммм… сравнително слаба. През повечето време, но точно когато най-малко очаквам — бам! Скърбящо тегаво е. Какво да правя?
— Нищо.
— Е как така?
— Какво можеш да направиш. Ти по доктори така или иначе не ходиш. Последните два бронхита ги изкара на крак. Без да разбереш!
— Т’ва са недомислици, не мога да вярвам на ирисодиагностиката.
— Но пък сексът беше хубав, нали?
— Мда.

Тая несигурност не му даваше мира, затова си легна по-рано. Ала сънят не идваше. Даже… инсомнията умишлено си позволи да търкаля своите зарчета по мекия паркет, разкъсвайки прегръдката на нощта. Над главата си имаше таван, по който липсваха сенките. Обикновено се приспиваше с тях, а когато се случеше наистина да заспи — те му се присмиваха. Но не го будеха. Бяха толкова внимателни…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those vicious rains,



За лобните места и хората

« публикувано на 16-12-2011 @ 5:01 pm » разпиши се »


grave-о-графия: Sid Vicious Lives
записки от бара: без мисъл, без ръце

Значи, уважаеми, бъдете живи, здрави,
физически щастливи и емоционално свободолюбиви.

Ако битовизмът ви убива, обичайте го и вие.
Защото поражението е за влюбчивите,
а влюбването — за смелите!

искам още…

« подобни cynical speech, notes from the bar, ,



Солта в живота

« публикувано на 04-12-2011 @ 11:32 pm » разпиши се »


emozi-о-графия: Фейсбук
слушайки: Negramaro feat. Dolores O’Riordan - Senza Fiato

Прах в очите. Пречи ми. Пречи ми, бе! Обаче не смея да си отворя устата и… оставам със затворена; но с широк, всепоглъщащ взор. И даже Кубрик не може да ми помогне. Нито алтер егото му. Нито нищо. Имам прах в очите и това си е. Привиквам. Даже свиквам и ми харесва. Многоетапна социална хуйня. Блага вест. Чудесностно!

Обаче друго се сетих тая сутрин. Докато си пиех кафето. А аз никога не пия кафе. Даже не си го допивам, когато се случи да го пия. Ужасно е!

Сетих се. Че сетивността може и да си е отишла (мисля, че веднъж, някога, един път в живота си съм говорил за това; пред някого, или просто някоя), но чувството стоеше. Да, на липсата. Е. Отново ли? Липса. Really?

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



Адриан Лазаровски и “Завладей българките”

« публикувано на 04-12-2011 @ 1:21 pm » разпиши се »


дизайн на корицата: Радослав Донев
ограничен достъп до ресурса: “Завладей българките”

През октомври си позволих да ви споделя впечатленията си около романа на Адриан “Завладей българите!”. Ако сте пропуснали - ВЕДНАГА ДА СИ НАВАКСАТЕ! Така.

Бях прилично еуфоричен предвид факта, че завладяването щеше да продължи. Подходът на иноземните конквистадори щеше да се промени, но пък действащите лица щяха да се доразвият в изложението на втората книга. Поне тези, които оцеляха; физически и най-вече психически.

С огромни очаквания и интерес присъствах на великолепното представяне, което Адриан изнесе на плещите си, под напора на своите множествено-оргазмени фенки (и квалитетно-превъзбудени фенове, разбира се).

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Някога... колкото никога

« публикувано на 03-12-2011 @ 4:16 am » разпиши се »


desire-о-графия: Tumblr.
слушайки: The Descent OST by David Julyan

Имал(а) ли си онова прùливно чувство,
когато сушата кара те да мислиш.
И отвъд нея не виждаш нищо повече,
от синдрома на безжалостната тишина.

Нима. Нима, мила моя,
има нещо друго, отвъд тази пустош,
което те спира да дерзаеш и искаш…
мен самия, него… другия!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,