Карма за чистене

« публикувано на 30-11-2011 @ 11:19 am » 2 драскачи »

horror-о-графия: slusham.com

Петък. Утро. Събуждам се в нечленоразделно състояние. Инстинктивно се пипам между краката. Успокоявам се, след като познатата форма се намества по навик в ръката ми, но не се заигравам тъй като делириумната треска в главата ми се опитва да каже нещо.
Поемам си дъх. Почти съм се насрал, но не съвсем. Все пак около мен се носи една по таласъмски зловонна миризма и не мога да разбера това будната съвест ли е, или просто не съм чистил на котарака от много време.

Последният стои точно до възглавницата ми и изпитателно ме изучава с най-строгия си поглед.

— Ох. — едва успява да промълви съзнанието ми, но напуканите устни въобще не се отварят. За сметка на това котаракът ми праща телепатични сигнали: „Копеле мръсно, от пет дена не си ме хранил; ще ти отхапя пишката, казвам ти!“ — след което плъзна езика си и заглади косъма.

искам още…

« подобни cynical speech, fun, lifestyle

Тези безсънни ноемврийски нощи

« публикувано на 27-11-2011 @ 6:10 pm » разпиши се »

mist-о-графия: Henrik Adamsen
слушайки: Elton John - Sorry Seems To Be The Hardest Word

Цял един неземен живот си позволявах да ти говоря за лицемерието. Толкова уверено, така убеден в думите си, говоря ли, говоря. Уви, страхът е по-силен от мен, затова не мога да му затворя устата. Опитвам, с крива игла и ръждив конец, да прехапя устните му. Перфорирани, разкъсващи се подир волята ми, допускат кръвта да бликне вън от тях и отново зашумяват.

Притеснително. Неудобно. И много, много грозно.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, attitude, memories, mindcrush, relationship

Изживяването “DiVino Taste” - развръзката

« публикувано на 23-11-2011 @ 1:40 am » 8 драскачи »

lust-о-графия: www.wyblog.us
слушайки: Liquido - Narcotic

История в три дни (и малко от четвъртия), когато виното… те среща с хора.

ПЕТЪК
/отмарящо замислен, пълзи по редовете/

— Ало?
— Какво правиш?
— Чета книга, пътувам. Всъщност чакам 204 на студа.
— Ама тръгна ли си от работа?
— Еми да.
— Айде ела да обсъдим едни неща…

Няколко часа по-късно, нещата бяха обсъдени, културният обмен - ползотворен, а черните дробове - приятно почерпени; в началото навъсени, смутени и леко сърдити, но към края - въздесъщо пърхащи, по малко пъшкащи и дебилно раздуващи се в идилията на нездраво мислещата хулигания на присъстващите ЕГН-та. Саундтракът бе небивало як, разговорите също, подпирането на бара - основно занимание или… необходимост, тъй като никой не желаеше да бъде този, заради когото другите се пребиват, в опит да го съберат с лопатката и метличката; последните - изправени в далечния ъгъл, мъркащи в същото мухлясало положение още от създаването на въпросния бар.

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle

Публика в мензис VIII

« публикувано на 14-11-2011 @ 12:24 am » 7 драскачи »

Думите останаха на заден план, тя го погледна строго… и му наля (още) едно…
слушайки M83 - Skin of the Night

Потънал в креслото, хвърляше сянка на съмнение върху най-близката му стена. А дори не бяха интимни. Главата се мотаеше, а устата бе привидно суха. “Колко (не)естествено”, помисли си той. Галеше малките си, неправилно оформени бакембарди. Теглеше ги косъмче по косъмче и се отнасяше в съвсем друга посока. Главата продължаваше да го мотае. Напред-назад. Нямаше спомен от този сън. Нито сънуваше предишните струпвания от (не толкова) приятните мигове.

Дублаж на не[съ]знанието.

Изправи се и застана до прозореца. Навън бе тъмно. “Колко (не)естествено”, помисли си отново той.

— Не. Неееееее. Не. Не! Не. М-м. Не!

Но отсреща нямаше отговор. Даже рефлексът на стъклото не се обаждаше. Но се обиждаше. А той беше свикнал да говори поне със себе си. “Къде си?”, промълви жално глухото ехо. “Къде си?”, изпари се във въздуха, досущ като алкохолен полъх от вечността.

искам още…

« подобни cynical speech, play: audience in menses, madness, memories, mindcrush

PR търси жена

« публикувано на 11-11-2011 @ 2:07 pm » 5 драскачи »

към всички подмокрени (ма)дами: Боби Петров - еталонът на родния PR

Модерно е… то даже и така не мога да го нарека вече, някой да търси нещо. Т’ва, разбира се, най-общо казано. Президенти търсеха България, фермери си търсят съпруги, а родните PR-и - съвокуплителни девойки.

Тая сутрин Боби, авторът зад 11 AM, ми подейства като закалително-освежаващ душ със студена планинска вода, отмиваща гурелите от моите петъчни, все още непробудили се очи. Получих прес рилийз (ще ти счупя пръстите, копеленце, пиши на български; НЯМАПЪК!), запознаващ ме изцяло с подетата инициатива на тема “Кампания търси жена за млад PR специалист”.

Пълното инфо е публикувано по-долу.

искам още…

« подобни cynical speech, fun, lifestyle

Бутилка транквилантов заряд за неебливите

« публикувано на 05-11-2011 @ 2:42 am » 2 драскачи »

suck-but-swallow-o-графия: Tumblr

Тя тази вечер, само в романите на големите романтици можеше да се срещне. Уви, всички те бяха мъртви. До един. Не, че имаше нужда от последното уточнение. Все още никой не се бе върнал от Отвъдното, така популярното на Запад “Ze Beyond”, за да разкаже как е там. Но философи - много, а философии - още повече.

Та вечерта беше от обикновените, малко романтични, малко прозаични, като цяло - скука и един карт бланш за качествен мастурбационен поток. Но тъй като на това вече бяхме свикнали, съвзехме се и погледнахме небето. О, то пъстрееше в своята сивота. Повтаряш се! Знам! И ти се. Ах! Как познаваше своя шизофреничен дисбаланс, копелето. И не му пречеше да живее. Щото беше открит. Най-вече пред себе си!

искам още…

« подобни cynical speech, madness, sex