Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Изживяването “DiVino Taste”

« публикувано на 31-10-2011 @ 9:53 pm » разпиши се »


спомените мълчат: но романтиката на зачервените бузки не се забравя…

Мисля, че си спомням първия път, когато пих вино. Като дата - не, като ситуация - също. Боже, че какво си спомняш тогава? Какво ли? Че виното беше червено, че ми се услади по невероятен начин. А топлината, която произведе в тялото ми, ме накара да се влюбя в него още с първата глътка.

Знам какво си обещах след това: да го давам по-полека, да прескачам другите “закачливи” огнени напитки и да бъде разумен в изискаността си. Чаша червено вино, или пък бутилка-две от него нямаше да ми навредят, особено ако компанията предразполага акълът да дегустира пръв, а след това небцето да се разпищолва насред ненаситно-куртоазния си гуляй.

Е… не стана точно, както го планирах, но достатъчно дълго се задържах в зоната на “пия само вино” популацията.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Забравен шепот

« публикувано на 31-10-2011 @ 2:00 am » 6 драскачи »


scream-о-графия: www.1x.com
подчинявайки се на: HEAT OST - Kronos Quartet - Predator Diorama

Таванът беше сух. Съзнанието й също. Мълчаливата игра, която споделяше със своя похитител, игра на глад, умора и явно пренебрежение, беше към своя край. Или поне разстилащата се навън мъгла си мислеше така…

Таванът беше сух, но по пода лазеха мокри хлебарки. Някои от тях бяха повече набъбнали, отколкото твърди, непреодолими. Други от тях пъплеха наоколо, обагрени в плътно бял цвят. Липсващата светлина, натрупала се с времето, ги бе превърнала в този израз на мъртвешка природна неустойка. Греховете се случваха, за да бъдат изкупувани от други. Кои бяха те, обаче? Неравностойното положение на социума, разума и елементарната логика мълвеше само едно - доверието.

А през тази прохладна есенна вечер, в която таванът беше сух, то бе предадено…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



Адриан Лазаровски и “Завладей българите!”

« публикувано на 30-10-2011 @ 5:55 pm » 2 драскачи »


художник на корицата: Рашел Гийе
официална фен страница на: “Завладей българите!”

Читателското възраждане, изчукващо портите на Глейда, вече е факт. А с него и поредната книга, която намира място в ръцете ми, подлага очите ми на приятен тормоз, разклаща позадрямалите ми мозъчни клетки и оставя чуден послевкус, единствено сравним с въздесъщото еякулативно пришествие. ОК, стига толкова сексуални препратки. Нека пристъпим директно към престъпния акт:

Преди няколко седмици (точна дата 8 октомври 2011 г.), в град София, се срещнах (съвсем случайно, на книжарска сбирка и разпивка) с Адриан Лазаровски. Един от рецензентите ми, смея да заявя - мой приятел и автор на хумористичния трилър “Завладей българите!” - научно-фантастичен, проникновено-болезнен, идеалистично-вулгарен и потръпващо-разумен роман, разказващ немислимата история на група нехаотични в плановете си извънземни, потомци на велика (в чисто галактически мащаб) раса, кацнали в столичния квартал “Дружба” с едничката цел - да завладеят българското население!

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Тези порочни октомврийски дъждове

« публикувано на 29-10-2011 @ 10:31 pm » 2 драскачи »


miss-о-графия: Tumblr
слушайки: Basil Poledouris - Funeral Pyre

Филмът свърши. Но и двамата бяха сухи. Предимно меки. Изгледаха “Този остров Земя” и се въргаляха в леглото. Телата им се дърпаха, но мислите им ги свързваха. Каква беше възможността това да е естествен подбор?

— Човек.

Тя беше права. Въпреки, че гледаше през прозореца, право навън. Където мъглата се разстилаше навред. Миришеше на дъжд, но очакваните капки, в този късен период на октомври, така и не се появяваха. Имаше някаква тъга в неговия взор, но той си оставаше все така мълчалив. До момента, в който не реши да промълви:

— Обичам ли те?

искам още…

« подобни cynical speech, those vicious rains, , , ,



Тези безсънни октомврийски нощи

« публикувано на 25-10-2011 @ 1:29 am » 5 драскачи »


soul-о-графия: Joseph Szymanski
слушайки: Placebo - Sleeping With Ghosts

Задължението те поглъща разхайтено, като отрезвителната сила на студения гранит. Или беше мрамор. Не исках да го запомням, но все още си го спомням. Пределно ясно. Отвъд предела. Дори, когато не е задължение, а човечност, героизмът не умира; само временно заспива. Защото, когато сърцето бие, будно, но не сломено, объркването е нормално. Поне привидно. Казват ми: “Не! Спри да бъдеш, ала…” и умират в поток от думи. Давят се безмълвно, докато душата… ах, душата крета!

От банята излизаше пара. Като, че някой се къпеше. Горещата вода обливаше настръхналото тяло. Тяло, на [не]познат(а). Или поне така ми се искаше да вярвам!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, ,



Минало с(ъ)вършено vs Passive Aggressive

« публикувано на 23-10-2011 @ 6:25 pm » 3 драскачи »


политик-о-графия: Facebook via Калоян Станев
слушайки: Placebo - Passive Aggressive

— Кажи ми, деде, за кои да гласувам?
Ееееех, ти до мен ли баш опря бе, младеж… до мен ли!
— Ми.
Няма ми. Няма!
— Кажи ми.
Да ти кажа, тя синята кръв не ще да се пръкне от нищото. И ‘се така замечтано ще си блейкаш. Виждам те, виждам. Ама и тях ги виждам. Затова си проклинам късмета, че реши да ме питаш. В тоз’ момент, по тая тема. Ама чадо си ми, да те връщам - няма.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Рак на цинизма

« публикувано на 18-10-2011 @ 10:32 am » 1 драскач »


фотография: Васил Германов

Всеки ден някой, някъде страда от нещо. Всеки ден друг някой, на някое друго някъде умира от друго нещо. И ако уводното пелтечене ви се струва твърде арогантно, то парният чук на реалността е съвсем (не)закономерната гледна точка, теглилка ако щете, която независимо от вашите предпочитания, маркира с „Да“ или „Не“ всеки един от присъстващите в житейския списък на… световната популация.

Всеки ден някой, някъде съзнателно обработва нечий апел по някаква социална тема. Колкото по-тежка е тя, толкова по-сериозно е и очакването. Или очакваната сериозност, като чиста проба подход.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , , , ,