Тези порочни септемврийски дъждове

« публикувано на 30-09-2011 @ 10:37 pm » 3 драскачи »

scar-о-графия: Magdalena Frackowiak
слушайки: Placebo - Pierrot the Clown

Салатата свърши. Остави приборите до себе си и се загледа в съседната маса. Там не валеше. Всъщност, дори навън не валеше. Но погледът й демонстрираше друго. Същински демон…

Стъклата бяха големи, но твърде мръсни, за да пропускат свободната му мисъл. Клепачите тежаха, а мисълта й, макар и мълчалива, много му дотягаше. Когато реши, че е вече твърде зрял за момента, се обърна с поглед към нея. Не си отвори устата, нито напрегна слуха си. Тя просто мълчеше. Пунктираше го. Непрестанната игра на котка и мишка бе нещо като начин на живот за тези двама души. Уви, нито един от тях не достигаше до сиренцето… нито успяваше да хване играещия в ролята на миш[о]ка!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those vicious rains, memories

Телефункен: “Седем часа разлика”

« публикувано на 22-09-2011 @ 10:26 pm » 18 драскачи »

фотография: Фейсбук страницата на сериала
на вашето внимание: Нещо като трейлър/тийзър

Спомените покрай новия телевизионен сериал (на ергономичната телевизия bTV) датират отпреди няколко месеца. Или нямаше достатъчно шум около него, или аз съм оглушал. Не, че имам нужда от натрапчиво злобна рекламна кампания, но все пак… Първи епизод излезе, гледах го и… колко доволен съм останал, може да разберете от следващите няколко (десетки) реда. Предупреждение за алергичните към спойлъри - може и да има такива.

“Седем часа разлика” звучи добре. Интригуващо даже. Но поради неефективните тийзъри, трейлъри и въобще липсата на качествена видео реклама (все пак говорим за “филмово изкуство”), нямаше много за виждане и очакване. Показват двама-трима актьори, които може би познаваме, а може би не, и останалото бива оставено на произвола на съдбата.

Окей. Но!

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac

Тези безсънни септемврийски нощи

« публикувано на 19-09-2011 @ 12:03 am » 2 драскачи »

an oversexed photography by: Robert Harper
слушайки: Hurts - Stay

Често се случва. “Day dreaming”, докато си вземаш душ. Ти ли го взимаш, или той те обзема, незнайно как. Но колкото и идилично да звучи, а и да се усеща, с всички онези невинни капки мръсно-клозетна градска вода, нуждите не декламират своите желания. Напротив, потайно, чак досадно, като човешки привички, под[ш]ушват на ушенце всички ненавистни угарки тленно изживяване, което могат да ти предложат. Покорявайки ги.

И накрая оставаш. С мен, вероятно.

Но не това е в(л)ажно(то) в случая. А кое? Питаш се. А и мен. Дори сам себе си, правя го понякога. Когато не си омръзвам, а това става често. Като сега например. И кога? Отново питам се…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, mindcrush

Индиферентност = Менталитет

« публикувано на 18-09-2011 @ 8:58 pm » 1 драскач »

instinct-о-графия: American History X
слушайки: Hans Zimmer - Gladiator OST - Death Smiles at Us All

— Здравей!
— Мда… к’во става?
— Как си?
— ‘се тая.
— Аз също, мерси, че попита.
— Тц, бе… не ме ебе, к’во искаш от мен, любезност?
— Защо си толкова агресивен днес?
— Защото не ми е готино да съм спокоен. Вероятно?
— Не знам, ти ще кажеш.
— Що се занимаваш въобще? Еби му майката, щото е по-лесно. Накрая - прах, аре.
— Чакай.
— Какво?
— Не сме свършили.
— Е аз свърших, ти ако ще отбиваш… служба, пра’и го без мен. Или трябва да отчитам присъствие? Да не съм Ал Пачино?
— Агресия, сарказъм… дори повече, отколкото съм свикнал да приемам.
— На тея твои “проблеми”, освен с досадна въздишка, не очаквай да реагирам по друг начин. Та?

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrush, problems

Хризантема с вкус на долна устна

« публикувано на 13-09-2011 @ 10:51 pm » 23 драскачи »

smoke-о-графия: fotolog.com
слушайки: Jacques Loussier - Main Theme from Dark of The Sun

Много е потно. Даже задушно. Душите стенат, а стените дишат. Но от друга[та] страна няма(ше) нито един психопат, който да си точи ножа. Картините нямат дупки, освен проядените от молците. Защото влакното е класно, египетско, но твърде ценно, за да бъде тленно. И безсмъртно. От единия ъгъл на стаята се чу пукане. Скърцане, може би. Или просто нечия кост “хрусна”. Сладко!

— Защо пиеш?
— За да не пиеш ти. Колкото повече го правя аз, толкова по-малко остава за теб…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, madness, memories, mindcrush, relationship

Немската овчарка си (по)хапва среднощно...

« публикувано на 12-09-2011 @ 11:24 pm » разпиши се »

creep-о-графия: Darmstadt Casuals
слушайки: Hans Zimmer - Mission: Impossible II OST - Injection

Lupe dy Cazaril: Неговото име е Солдат Армейски, с челото си се бие за мир човешки, обсипва стената със своите войници, и докато съзнанието не пробяга по тапета…
Марти Ангелов: Лол бе!

Lupe: Не се разлее като разлята бутилка мляко… Абе лол бе, чакай сега! Т’ва е балада за будалата, който си блъскаше главата в стената, а това, признай, е да си ебе, брат… изпробвах нещо ново, което ми направи впечатление. Задържаш бутона върху някой контакт, все едно искаш да си ланкаш с мен, което не знам как може да стане, но принципно издърпваш ми контакта и го пускаш на десктопа. И се отваря ей такъв прозорец какъвто сега аз ти ланкам, ама без да искам задържах твоя контакт извън листата и той падна в чат прозореца на една девойка, с която си пишех. И все едно съм ти пратил контакта на някакво момиче, ама тя не го прие. Но според мен е знак от съдбата! Аз не съм го направил умишлено и точно в неумишлеността на цялата схема т’ва няма никакъв смисъл къде ти го пиша. Ама си е за блъскане на главата в стената… най-малкото!
Марти: * смехови въргал по чистоплътния под * — u’re a creep, u’re a weirdo, а аз съм гладен! Ти какво вечеря?

искам още…

« подобни cynical speech, table for two, brainfart, fun, lifestyle, quiz

Неговото име е двадесет и осем...

« публикувано на 05-09-2011 @ 1:53 am » 1 драскач »

галант-о-графия: 0uttaspace
слушайки: Hans Zimmer - Dewey’s Theme

Имаме ново число. И неговото име е двадесет и осем. Цифром: 28.

— Момент! Нека ви запозная - някакъв досаден глас превърна тишината в негодуваща и бездушна върлина. - Това е той.
— Той, това е тя.
— Тя, това е той? А те са онези? Когато ти си с него, в тях са други(те).
— Приятно ни е.
— На мен също.

По подобен начин се разсъбличат човешките отношения. Колкото по-сложни са, толкова по-елементарно приключват. Лошото в случая е, че започват твърде лесно, за да… свършат, нееякулативно, по възможно най-перверзния начин. Който човешкото съзнание, макар и добре обиграно, в рамките на двадесет и един еволюционни века, познава.

А къде, в цялата тази купчина лайна, се съдържа изконното 29?!

— 28! Не говорим за банкова сметка, нито за ЕГН. 28 - запомни го!
— Окей, прощавай… та, къде е?!
— В доминото…

искам още…

« подобни cynical speech, attitude, lifestyle, mindcrush, relationship