Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Прецизна самонаебачка преди работа

« публикувано на 05-07-2011 @ 9:38 am » 1 драскач »


mad-о-графия: Athirah Nor
слушайки: Gimme My Eggs Back, Ya Slutty Pig!

Голям сив вагон. Т’ва малко прилича на онова с меча, ама не е същото. А и няма общо. Та… като видите тоя голям сив вагон да се движи по улицата, ако сте фенове на “Inception” - може и да се изкефите, но ако сте като мен… много големи фенове на филма, неподозиращи какво точно правят (сънуват ли, бълнуват ли, препили ли са), вероятно ще изпаднете в паника. Дива. От дивия изток!

Пие ти се вода, чувстваш се като #AngryBird, всичко ти е наред с една дума. Щото ако се чувстваш като зомби, капе ти плътта, визьорът ти е замъглен, даже бие в червено, навярно си се сдухал повече от обикновено.

И ако до момента нищо не си разбрал - т’ва е напълно нормално!

искам още…

« подобни cynical speech, , , ,



Тези порочни юлски дъждове

« публикувано на 03-07-2011 @ 1:49 pm » 8 драскачи »


rain-о-графия: Marion Cotillard
слушайки: Unreal Tournament OST - Enigma

Не ти ли действа малко (п)объркващо?!
Когато хоризонтът липсва.
Такъв един летален, сякаш, но не фатален.
Сякаш.

Отдалеч го търсиш. Поне да се огледаш в него.
Но все не става. Няма как и да.
Оставяш надеждите зад себе си и въздъхваш тежко.
И ти става леко.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those vicious rains, ,



Призив до всички онлайн говеда

« публикувано на 01-07-2011 @ 9:25 am » 14 драскачи »


cow-о-графия: Georgia Ezell
заоблачавайки се над: Uriah Heep - July Morning

Времето вървеше към заоблачаване, когато небето изведнъж реши да се изясни, остави слънцето да изтлее пред очите ми и предизвика случването на пълната идилия: опънати крака (но не вирнати), студена бира в ръката и спокоен микс от фонтанов плисък, разхождащи се хора, шумящи листа от дърветата в парка и (дори) птичи песнопения…

Но тази добре дирижирана мелодия не продължи дълго. Покрай мен, на бавен ход, минаха две майки. Бутаха колички с дремещи хлапета. Не обичам да се заслушвам, освен ако умишлено не слухтя, но разговорът им прониза иначе отпуснатата ми мозъчна кора.
Говореха си за това коя колко приятели има във Фейсбук. Както и за най-лошото нещо, което се случило на едната: омразната й (дори вече) бивша колежка имала над 3000 (три ‘иляди).

искам още…

« подобни cynical speech, , ,