Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Безропотен плач на слепота

« публикувано на 25-07-2011 @ 9:48 pm » 3 драскачи »


step-о-графия: dutchtreats.tumblr.com
музикална призма: Final Fantasy VII - Misere

— Толкова много дъжд… не се ли страхуваш(е) от водата?!
Не. Тя е толкова грабваща. Пленяваща! Понякога сякаш не те пуска.
— Именно… чувствам я същата, като теб.
Едва ли. Аз… все някога… ще те пусна. Водата е безсмъртна!

Колкото една длан, но не човешка.
Може би божествена.
Дори, когато не вярваше, че съществува,
знаеше твърде много. Твърде много за това…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,



Платинено студена

« публикувано на 19-07-2011 @ 11:06 pm » 5 драскачи »


интим-о-графия: Maude Arsenault
слушайки: The Departed OST - Billy’s Theme

От двете ми страни - агресивни колони, каменни
ограждат строя, бият се със себе си и плачат.
Перверзно търсещи в мъглата, някакви паметни спомени,
но непрекъснато своята агония виждащи, грачат.

Като гарвани, безмълвно гаснейки във полет.
Отразяват тази пламенна действителност омразна.
Разрешават пъклена да бъде съдбата им неволна,
докато кръвта тяхна бясно бие, трепетно заразна!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



Страхът да бъдеш свободен

« публикувано на 19-07-2011 @ 10:10 am » разпиши се »


fly-о-графия: www.burdr.com
слушайки: Eric Serra - Leon OST - A Bird In New York

Като едно ухание, пътеписът на живота
се променя за секунда, миг дори.
Когато най-малко го очакваш,
то раздира тялото ти, оставя кървави бразди.

А после питаш се: “Защо и как се случи?”
Малкото мъркащо човече, покварено и стене;
не помни кога за последно изгаряше по този начин,
оплетен в мрежа, ограбен от въздуха безценен…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



Светецът

« публикувано на 12-07-2011 @ 11:55 pm » 36 драскачи »


crash-о-графия: Markus Richter
слушайки: обезсантименталени почуквания по матово-отразяваща повърхност…

Човекът е най-уязвим, когато стигне ниво на божественост. Смята себе си за съвършен, неизчерпателно изчерпан и най-вече - нечовечен. Сякаш загубил всичко живо в себе си, останал само боязлива плът, която дори не угнива с времето. Напротив. Става по-твърда, безстрашна, колосално плътна и безчувствена. Като вкаменелост. Без наченки на каквито и да е усилия, емоции и протяжни викове - към Отвъдното.

Разрухата е видима единствено в очите на другите, но предвид понижената чувствителност, слуховите демони пропъждат всичко, което се опита да прогони деспота им. Закрилят царството си, макар подземно, борят се за душите свои, макар бездушници хлипащи да са те!

И не се кланят на никого…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,



Опиати, срам и сензори

« публикувано на 11-07-2011 @ 8:26 am » 1 драскач »


punk-о-графия: Sid & Nancy
слушайки: Sex Pistols - Anarchy in the UK

Ако извършваш повече физическа дейност, биологичното устройство предполага по-малко умствено натоварване. Ако прекалиш, разбира се, (по)затъпяваш, но ако всичко е в нормата (онова гадно фифти-фифти) – теоретично би следвало да живееш в хармония със себе си. И да се чувстваш малко повече от добре.

Нестресиран!

Затова някои спортуват: дали ще тичат, дали ще орат – няма значение; фитнесът също е опция, да не кажа най-разпространената. Четвърти пък правят много секс и…въобще не го мислят. Ама то там какво да му мислиш?!

В случай, че не си взимате нужната доза физическо изпразване, нивото на стреса се покачва значително, което води до едни по-неприятни нужди.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Хабитат II

« публикувано на 10-07-2011 @ 3:35 pm » 1 драскач »


dream-о-графия: Markus Richter
слушайки: Dash Berlin & Emma Hewitt - Waiting

Клауза перфекта: “Simplicity Hot”. Така пишеше на табелата, едва държаща се на два от общо четирите изгнили гвоздея, клатушкаща се над главната порта. Имаше висок дувар, три или четири ръста - зависи от човека. Никой не смееше да прескача, честно казано подобна мисъл дори не минаваше през акъла, на който и да е в “имението”. Целта не бе възпираща бягството. А [с(вр)ъх]раняваща.

Въздесъщ връхлита,
кръгът порочен,
но цикличен.
Животински бесен и игрив.

Изгаря. Парещо. Задушавайки те. Изпепелява. Като покрита с черна коприна закачлива мълния. Агресивно полита, извисявайки се над душата. Умиращо прекрасна…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



В крак с шармантността

« публикувано на 06-07-2011 @ 10:26 am » 8 драскачи »


art-о-графия: V November
слушайки: Unreal Tournament OST - Lock

Рецитали и разсъждения. Абсенти и Смирненски. Перфектни комбинации, на втора степен. Или кой до колкото може да брои. След като и последната бутилка бе грижливо изпразнена, а няколкото пикочни мехура облекчени до кота нула, героичната стъпка на пияния (ни) герой го отведе в централните устои на българо-съветската дружба (между народите).

Какъв по-прекрасен завършек за един абстинентен левент с усещане за живот, тъга, радост, порок и нестрахопочитание господне?! Няма по-прекрасен завършек!

Мърмореше си някаква песничка на уста, а може и да е било само мелодийка. Клатушкаше се напред-назад, като все пак имаше положителен актив от прогресивни стъпки. Или иначе казано - не вървеше с гръб към познатото, а приближаваше бавно и полека неизвестното бъдеще, макар и размазано, заради пиянските сълзи в очите му. Не, не беше тъжен, по-скоро удовлетворен и до известна степен… изморен!

искам още…

« подобни cynical speech, , ,