Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Навярно си забравила

« публикувано на 30-06-2011 @ 10:50 pm » 1 драскач »


фотография: Monica Bellucci
мелодично откривайки те чрез: Moby - Alone

Какво бе чувството да се вглеждаш,
в бездънно топлия поглед на любимия?
Какво изпитваше, докато се оглеждаш
за очите, пламенно студени, на любимия?

Навярно си забравила…

С попътен вятър като този,
едва ли ще останат кратери непрескочени.
Макар и силата ти да е безсилна
пред емоционалните пропасти, към които все се силиш…

Навярно си забравила…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,



(Не)познатата от сънищата ми, с която (не) правихме любов...

« публикувано на 30-06-2011 @ 12:38 am » 1 драскач »


dream-о-графия: Mon Manoir
под звуците на: Hans Zimmer - Patricide

Разбира се, че беше нощ. Някак празна. Може би, защото завивките бяха студени, главата безсънна, а съзнанието - бродещо навред. Нямаше родителско присъствие. Част от него се простираше в небитието, а другото - меланхолично затъваше в еднообразната действителност. Самотно.

Отвъд малките “терзания”, макар и умело отбягвани от подсъзнателната товарителница, онази мръсница, която образува нерви и желае да те прибере (още) по-бързо, се случваше романтиката. В една девствена форма, фина, грациозна, но едва прохождаща. Търсеше нещо (не)познато, но знаеше, че като го открие - веднага ще разпознае облика му. Истински при това!

На рафта бяха подредени няколко снимки. В рамки. Но в тях не си личаха стихващите усмивки на отдавна запечатаните мигове… виждаха се отраженията на няколко тъжни образа. През прозореца. Загледан навън, продължих със свободното плаване на мисълта. Търсеше безгрижието. А попадна на Нея…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



Работният ден на един интелиген(т)

« публикувано на 28-06-2011 @ 11:41 am » 8 драскачи »


dude-о-графия: Mommy’s Pen
под звуците на: Crystal Fighters - At Home

Събуждането е изключително тежко. Съпроводено е с голяма доза пръхтене, пуфтене, тук-там и псуванье. Разбира се, проклинате факта, че трябва да ставате сутрин. Толкова рано. Мислите си дали денят пак ще е толкова лайнян като и предните. Обвинявате шумния си съсед, спряната (през нощта) вода, пиенето (щото още ви мотае главата) и, разбира се, Костов!

Някои са по-ранобудни, други стават в 8:00. За поспаланковците и 10:00 да е - пак е рано. Предстои рант обиколка из социалките. Насоциалването се състои в това да се логнете (в случай, че не сте цъкнали на автоматичния логин) в туитър и фейсбук. Прекопавате лехата с Your tweets retweeted, както и Mentions. Игнорирате всички руски ботове, нежелани “приятели” и тъповидни рикуести в двете мрежи.

искам още…

« подобни cynical speech, , , ,



По стъпките на реверсивната мисъл

« публикувано на 26-06-2011 @ 10:20 pm » 3 драскачи »


thought-о-графия: vi.sualize.us
слушайки: Hurts - Devotion

Излиза твърде скъпо, да харесваш само себе си.
Напълно неясно е, когато разтягаш локуми
и губиш дирята на собствените си лъжи.
Тялото не познава емоциите, грубо низвергнати.

Рамо до рамо с ранимата сила,
крепи се стилажът на равновесното презкурие.
Обратът зове за повече жал, повече болка;
и още малко болка, подир цялата жал… но не жалко!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,



Хор(монал)оскоп II

« публикувано на 22-06-2011 @ 10:23 am » 6 драскачи »


фотография: The Dude & Maude
слушайки: Your Favorite Martian - Tig Ol’ Bitties

Пропуква се огромният зид на задръжките. Лятото пенетрира хорските души и съзнания, като сее мисли единствено и само за обладаване на всички прекрасни създания. Но в един такъв динамичен свят, без звездна карта ще се изгубите. Или ще го пъхнете, където не трябва. А това е повече от недопустимо. Все пак Вселената разчита на отдел[е]ните сокове, всички онези генерирани импулси, пулсации и конвулсии, които ще подкрепят съществуването й/ни.

Винаги може да си припомните какво се случи последния път. Нищо, че беше изключително отдавна… Курът отново ми го говори. Така де.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Въпроси и отговори VIII

« публикувано на 17-06-2011 @ 11:50 am » 17 драскачи »


Нещо като Lazarus, на който му го вдигнали… от мъртвите! Не кръвното, другото с кръв. Remember that?!
фотография: Jarvis Cocker

На мъжете им е лесно. Купуват една бутилка водка, натурален сок от ябълка и “половинка” минерална вода. Каквато и да е. Водата се изпива по най-бързия начин. Ако не може - излива се. Сипва се 1/3 водка (като понякога се случва и повече да попадне в гърлото на жадната бутилчица), а останалото се допълва с натуралка. Капачката се завинтва (без дюбел), след което предстои чекия-шейк, за да може сместа да стане (достатъчно) хомогенна.

Но колкото и добре да го планирате - накрая пак ще се напиете. На винкел. На копаня. На чистачка, както си изберете. И точно тогава става най-интересно, защото някъде там, на другия край, още някой се напива и решава, че има гени(т)ална идея, която желае да сподели. Телефонът звъни!

искам още…

« подобни cynical speech, questions and answers, , , ,



Сплендър многоебие

« публикувано на 13-06-2011 @ 2:14 pm » 14 драскачи »


cute-о-графия: Vikki Blows
сладкишвайки: Eurythmics - Sweet Dreams

Както един виден класик и представител на модерната графомания сподели: “Офффф, много вагини, малко време”, така и аз подкрепям математическата обосновка (дело на неизвестен цифроман), че колкото повече мъже приятели имаш, толкова по-малко време ти остава за вагинални проникновения с противоположния пол. Защото алкохолизмът е хубаво нещо, стига да не ти е в къщата. А когато влезе там - малко трудно излиза, обикновено с краката напред или… с изповръщаните черва зад теб.

Измислят се оправдания от сорта на:
— имам работа;
— зает съм (с други неща);
— нямам пари;
— замонашвам се и отказвам секса;

искам още…

« подобни cynical speech, , ,