Маца очень хорошо V

« публикувано на 31-05-2011 @ 12:22 pm » 7 драскачи »

cute-о-графия: Dana Kandinska
слушайки: пробужданки, под формата на забравен шепот… кой(то) скърца?!

По изключително вулгарен начин го изритаха от кофите. Така приятно се беше разположил. Мъркаше. Или просто стомахът му дращеше. Без значение. Поне не бяха ставите и още го можеше онзи вълшебно висок скок.

Изритаха го и пропъден - затича се към подлеза. Мрачно му беше пред очите, а може да е било и заради слънчевите очила. Нищо, че беше вечер, застаряваща дори, на няколко часа от безсмъртието.

Хлъзна се към подлеза, меко, стъпките му почти не се чуваха, въпреки, че с мисълта си шляпаше в компанията на тунелното ехо. Размина се с няколко неинтересуващи го, предимно невежи, погледи и точно, когато си припомни колко гладен е… внезапно смени посоката. Инстинктивно може би.

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle, mindcrush

Тези безсънни майски нощи

« публикувано на 27-05-2011 @ 10:52 pm » 9 драскачи »

month-о-графия: Tumblr (via Събина)
слушайки: Miami Vice OST - Moby & Patti Labelle - One of These Mornings

— Сутрини?!
— Има ли значение. И без това се сливат…
— И все пак, трябва да е поне 6. Или 7?
— Е, ако в Китай е 10 следобед, пак ли ще говорим за утрини и нощи?
— Няма 10 следобед.
— Все тая! Числото е 9. Даже е цифра. Още по-хубаво. Звучи завършено. Чисто!

Двамата се взираха в нищото. Интересно. Как ли се взира човек в нищото? С празен поглед може би. Или фокусира в проекцията отзад. Толкова е далеч, и същевременно толкова близко.
Не рискуваха да се заговарят. Обикновено, който пръв започнеше “диалог”, свършваше. Виновен. Нямаше време за секс. Още по-малко за любов. Понякога се чукаха, защото само тогава харесваха парливия шум от гласовете си. Отделени не от времето, нито от физическото отсъствие, а от… сутрините. Особено глухите такива.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, memories, mindcrush

Телефункен: “Под прикритие”

« публикувано на 16-05-2011 @ 10:42 am » 26 драскачи »

crime-о-графия: marinchev.com
на вашето внимание: Официалният трейлър към сериала

Момчето от Люлин. Това е партизанското име, с което стана известен сериалът още преди да се завърти в ефира на БНТ. Появиха се едни трейлъри, чудесии, по улицата билбордите го представяха подобно на крайм поредица по AXN - въобще… сериозна реклама. Някои от сцените вътре впечатляваха, други напушваха на смях, особено подкрепени с дефиниционния наратив на “разказвача” (т. нар. preview guy от Холивуд).

Но въпреки всички представяния, очаквания и други оказващи влияние върху предварителната оценка на зрителя фактори, “Под прикритие” стартира. Само, че… аз съвсем го игнорирах. Натрупаха се четири серии, докато най-накрая се наглася да ги изгледам.

Такава беше миналата петък вечер. Реших да не се напивам като свиня, а да си наваксам. А и… за да си изградя собствено мнение, а не постоянно да повтарям: “Ми едни ми казват, че е готин - други, че не е” - ебати мощното, нали?

искам още…

« подобни cynical speech, art, cynemaniac

Цинично рандеву - Бургас и Пловдив

« публикувано на 14-05-2011 @ 1:11 pm » 18 драскачи »

freak-о-графия: Иван Ралчев
слушайки: Beach Boys - I Get Around

Слънцето най-сетне реши да се появи на(д) хоризонта, при това в пълната си прелест. Тук-там все още се напъват разни облаци, в опит да го сломят, но като цяло… времето се оправя (като климактериум, рано или късно - свършва) и слънчевите лъчи предвещават само едно - great time with friends!

Месец след официалното представяне на “Предпази ме от това, което съм!”, както обещах, предстои малко турне. Дали заради книгата, дали заради блога, дали заради верните читатели и приятели, Cynical Speech ще посети Бургас и Пловдив.

На няколко места наричам Бургас морската столица на България (макар, че Варна държи този статутен приз на почетно място върху нощното си шкафче), защото точно по такъв начин усещам града. Имам [ужасно] много приятели оттам, чрез които не само обикнах морето, ами и приех града като втори роден дом.

искам още…

« подобни cynical speech, art, fun, lifestyle, memories

Образи: “Til Noon Tomorrow” - диаболично

« публикувано на 12-05-2011 @ 12:27 am » 7 драскачи »

noon-о-графия: Tumblr
слушайки: The Recruit OST - Til Noon Tomorrow

Топло е. Дори, когато ми е студено. Понякога и обратното. То на тая лодка толкова плацикане се случи, че кормчията сигурно вече ме мрази. Вече?! Още с раждането си е получил приятно пошляпване с безобразно ярко[то] пощенско клеймо: “До живот!”

И затова не му се сърдя.

Той на мен - нямам идея. Честно казано - не се и интересувам. О, да! Като ода. Егоистична при това. Но без да се спазва метриката, тоналността и символичното поебване - всичко (останало) се нарежда от само себе си.

Какво му трябва на човек?! Че аз откъде да знам… определям себе си (повече) като животно!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes, madness, mindcrush

Устна чувственост

« публикувано на 10-05-2011 @ 11:35 am » 11 драскачи »

фотография: Married to a Cop (lol)
слушайки: ABBA - I Do, I Do, I Do

— Какво си го налапала тоя саксофон, сякаш свободомислещият идеал на възкресението ще те спаси от божията ненавист?!
— А?
— Б!
— Що не се ебеш в гъза!

Ми те простичките неща се оценяват най-бързо, най-лесно, а и… всъщност само те се оценяват. Останалото е - мъгла. Но не онази готината, като във филма на Дарабонт, а като гадната такава, около Витоша. Обикновено ми харесва как изглежда, щото… прилича на Туин Пийкс, обаче като има повече туин(с), отколкото пикове - какво да прави човек?!

А този въпрос е много як - “И ся к’во да пра’а?”

искам още…

« подобни cynical speech, fun, madness

Образи: “Six Days at the Bottom of the Ocean”

« публикувано на 07-05-2011 @ 7:32 am » 10 драскачи »

dream-о-графия: Facebook
слушайки: Explosions in the Sky - Six Days at the Bottom of the Ocean

— Това нов сън ли е?!
— Не познавам предишните (ти)…
— А ще те срещна ли отново?
— Може би! Може… би.

Прилича на нов изгрев. Даааа… Ето го там! Посочва нагоре. Макар и с главата надолу. Обърни се и го виж! Моля те, погледни го? Отвори ги тези очи, поне един път. Ще ги затвориш някой ден, дори не по собствено желание и след това ще ти липсва. Макар и досадна, понякога, светлината… ще ти липсва. Като първия път, когато си изпитал жажда. Истинска такава.

Отвори ги!

искам още…

« подобни cynical speech, shapes, lifestyle, mindcrush