Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Равноденствие

« публикувано на 24-02-2011 @ 3:56 pm » 18 драскачи »


suck-о-графия: Алис — @ Tumblr
слушайки: Jean Michel Jarre - Equinoxe 4

Понякога не се ли чувствате засмукани от ежедневието? Иде ви да изкрещите? Да се съблечете голи и да развеете горделиво The Flag of Your Father. Или да пуснете сълзичка през третото ви око? XX и XY са единствените неща, с които общувате всеки ден. Неприятни са, знам, но за съжаление и ние сме същите неприятници като тях. даже по-лоши!

Освен това живеем в една безкрилна житейска гнойна рана, която се опитва да ни задуши с еднообразието си. Но уповавайки се на вярата, изневярата, онанизма и мазохизма, минаваме на по-горен етап и се чувстваме по-добри. Лошото в случая е, че егото ни е… майката си джаса! Заради него остроумничим, дерзаем да станем (уж) по-интелигентни и препълваме с отрицателна енергия цялото това шибано място - Земята, че и отвъд.

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,



Това е праг, макар добре познат

« публикувано на 22-02-2011 @ 1:43 am » 2 драскачи »


фотография: Facebook.com
слушайки: Brian Eno - An Ending (Ascent)

Осъзнаваш, че доста често стоиш на този праг.
На същия този праг, пред същите (може би) тези хора.
Повечето дори нямат лица, гласовете им се сливат,
а думите зад тях никога не са имали, няма и да имат значение.

За теб, разбира се.
За тях, по отделно, съставлява съществуването им.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



Безцветно рандеву

« публикувано на 18-02-2011 @ 11:12 am » 8 драскачи »


фотография: Maurizio Polese
слушайки: независимостта на човешкият избор…

Марко Полов живееше в една не малка, разхлупена къщурка на три етажа, без да броим приземния, както и таванското помещение, където обичаше да прекарва по няколко часа вечер, залегнал на букварите.

Живееше сам, но не си търсеше другар(и). Имаше няколко такива, но не излизаше никъде с тях, не ги канеше вкъщи, не уважаваше рождените им дни, не приемаше пожелания за собствения си, когато те опитваха да го поздравят.

Марко Полов беше сантиментален и обичаше да гледа кърлинг. Нямаше телевизор, но затваряше очи и си представяше как отборите на Канада и Венецуела са стигнали до финала на световното първенство. В най-решителния момент обаче чайникът му винаги надаваше вой и Марко преустановяваше “гледането”. Все пропускаше да види кой е победителят… но силно вярваше, че Венецуела, с променената си външна политика, най-сетне са успели да се наложат в този крайно северен спорт.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



С вкус на путка рано сутрин...

« публикувано на 15-02-2011 @ 10:17 am » 6 драскачи »


влаг-о-графия: Tumblr (via Събина)
дочувайки: Hurts - Wonderful Life

Ще бъда рядко вулгарен.

— Буден ли си?!
— Спя, да.
— Кажи ми, искам да те питам нещо, моля те.
— Казвай де?
— Не искаш ли да ми го вкараш?
— Честно ли?!

Путката е хубаво нещо. Дори, когато не ви трябва. Но точно когато най-малко ви трябва, времето я притиска, нагонът също и… влагата започва да ви дави. А вие не се давате. Пазите си неопазуемото достойнство, след което си измивате зъбите.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Стая в Атина

« публикувано на 11-02-2011 @ 12:50 am » 6 драскачи »


birth-о-графия: we [heart] it
слушайки: Urge Overkill - Pulp Fiction OST - Girl You’ll Be a Woman Soon

Кутията, с панделка, бе червена, защо ли?!
Дойдох без цвете ароматно, подлудих те.
Доближихме погледи - но замижали.
Притеснена, сърцето твое накарах то да литне.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art,



На-дърв(ен)о

« публикувано на 08-02-2011 @ 6:30 pm » 12 драскачи »


дърво-графия: Анна А. via National Geographic
слушайки: Monsters OST - Main Theme

Саша-Мишел се събуди сама, мълчалива. В устата си бе лапнала слива. Спомни си, че последно се гласеше да влиза с балната си рокля във фурната, но някой я спря. Този Някой заслужава главна буква, заради капката разум, която бе влял там, където… такъв не вирее.

Саша-Мишел обичаше секса. Но обичаше и разходките в гората. Горката. Събуди се със сутрешна ерекция и се чудеше: “Сънят разкрасява жената… но защо по дяволите ми порастна този хуй?!”

Дендронът под нея мълчеше. Със запушен нос, хремав, само гъгне(ше). Защо му бе да говори.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



П(т)ичи бой с петли

« публикувано на 02-02-2011 @ 11:27 am » 20 драскачи »


feb-o-graphy: Peter McDearmon
сетивен еректус: Jerry Goldsmith - Total Recall OST

Зрелостни изпити. Някои изпùти, други не. От едни се повръща, към други се (за)връщаш. Със зов. Като детски плач след погълната глътка мръсен въздух от родилното отделение. А след това те отделят. Като завършен еякулат!

Обичаш да гледаш, но не и да (се) докосваш. Това те прави непристоен за останалите, които те гледат, но не те/се докосват.

И ако всичко се върти около допира, заветния плътски допир, нима не може да бъде избегнато. Или омаловажено?

искам още…

« подобни cynical speech, , , , ,