Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Тези безсънни януарски нощи

« публикувано на 31-01-2011 @ 11:54 pm » 3 драскачи »


фотография: Алис — @ Tumblr
слушайки: Muse - Exogenesis Symphony Part III: Redemption

Почти нищо не остана скрито.
А малко от тези неща - покрити.
Като разпалена яма, прилична на рана,
със огън и жупел, където… страхът разкрива детето.

И кой е по-голям от нас.
Дали от мен. Дали от теб.
Че да решава колко болка, съвест, мъка и раздори,
притаяват гълчалива снага в безчестните коптори.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, ,



Номер 13

« публикувано на 28-01-2011 @ 1:47 pm » 23 драскачи »


crime-o-графия: angie’s erotic selection
слушайки: Akira Wing - Violins and Gunfire March Hymn

Изпуши една цигара на верандата, след това загаси телевизора и излезе. С леко влажна коса. Горе.

Почака две минути, колкото да се изкуши покрай втората махорка. Запали я, едва вдиша от нея и още преди белите й дробове да я бяха почувствали - таксито се появи зад ъгъла.

За да предизвика още по-силно чувство на вина у шофьора (затова, че я е накарал да чака на студа) бавно сви крака си назад и угаси цигарата в и без друго финия ток.

Гимнастиката приключи с демонстративно трясване вратата на жълтата каляска, въпреки че малък надпис върху й гласеше: “Третирай ме нежно - почти като жена”.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



Ода за Скай - La Mirage...

« публикувано на 25-01-2011 @ 1:31 am » 9 драскачи »


birth-о-графия: Sky Mender
repeat-вайки: DJ Tiesto - Ten Seconds Before Sunrise

Бездната е твърде дълбока. Твърда. И дълбока. Да не говорим, че е [тъмно] синя. А в пазвата й, макар и небесна, понякога човек се губи. Съвсем за малко. Подобно на ненужен миг. Но отбягва, хапе себе си, там където най-силно ще боли. И бяга!

——

В страх преломен лудостта те вкарва.
Обича гневно да те гледа, докато в омая тлееш плавно.
Мъркаш бясно, но без жал(ост),
сърдечен ритъм, чужд, крещи във халост.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, , ,



Горчива луна

« публикувано на 23-01-2011 @ 10:42 pm » 12 драскачи »


“Танцувал ли си някога с дявола при пълнолуние?”
— Жокера, “Батман” (1989)

— Breathe…

Спря да вали. Не помня дори дъжд ли беше.
Но знам, че спря. Вече не го усещах върху кожата си,
тръгна си като теб, веднага след като свърши.
Може би беше сняг, нежен - досущ като теб. Преди да си тръгнеш.

— Breathe…

В просъница дочух потропването ти. Въздишка, призрачно промъкваща се при мен.
Прозорецът беше отворен, за да влиза настроението, с което изпъстряше нощта.
Така те чувствам все по-близо.
По-близка. На никого.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, ,



Само един черен дроб не стига

« публикувано на 21-01-2011 @ 1:00 am » 11 драскачи »


алкохол-о-графия: In-the-name-of-hell-I-know…
блуждаейки през: Mourah - Let It Slowly Flow (via Катя)

Навън е минус 10. Няколко часа преди десет. Сутринта. Някои го наричат нощ, а други - идеално време за прибиране. Дали краката ще свършат това, което разумът не е успял в зародиша на вечерта - никой не знае. Дали органите на реда, неразкрачени, ненавлажнени, ще имат благоразумието да те “придърпат” за бърза очна ставка - също никой не знае.

Но да речем, че разчиташ на прелитащата ниско над града магична мантия. Която те закриля. Като пропит с вагинален сок ангел пазител. Навярно от женски пол.

И разчитайки на тези недоказуеми мисловни извинения, продължаваш зигзагообразния си ход върху премръзналия асфалт. Хубаво е, че има мантинела около шосето. Хубаво е, че липсва манивелата в дупéто. Защото като всяко едно животно, човек винаги изпитва желание да надскочи себе си.

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Моите начин, изпразване и мръсотия... или техните

« публикувано на 16-01-2011 @ 12:59 am » 10 драскачи »


фотография: Black Swan
чувствайки: експоненциален сърбеж, от главата до петите

Имаш в себе си, по естествен начин - буквално, поне дузина личности. За мъжа те са онези дванадесет разгневени анти-клитори, които не обичат да си мерят пишките, но определено разчитат на [алтер-]егото си, подхранвано от емоционалната синтетика, поглъщана във всеки един миг ежедневие, с който се сблъскват. За жената “остава” ролята на шизофреник with(out) licence to kill - пърхаща, мразеща, интимна, гальовна, безбожна, кървава, досадна, низвергваща, алогична, мистериозна, трепетна, сгушваща се.

Нещата биха били [по-]прости тогава. Когато поне един от тях двамата, поне в една от всичките си свои форми - една дванадесета, съумееше да признае както своята несполука, така и да даде ясен образ, глас и форма на нищожеството, което се [из]явява като психическа отрова.

Става по-близък със себе си. Едва ли не. Едва ли.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Преломни моменти: “В(л)ажен разкрач”

« публикувано на 14-01-2011 @ 8:47 am » 21 драскачи »


фотография: Фейшълбук
слушайки: шепот, идващ зад ъгъла, там където всички се окосмяват…

Сапфирите се разпиляха по улицата. Някъде там припяваха камбани. Но не сватбени. Обикновени, стряскащи, ненужни. Защото беше вечер. Полунощ минаваше, а от луната нямаше и следа. Прикрита в горестта си облачна, не смееше да покаже лицемерния си лик и остави Мишел сам, бродещ в прегръдката на своята тежка въздишка, ритмично подритвана от забързаната му походка.

— Аууууууууууууууу! - “леко” подпийнал, все пак успяваше да се клати в правилната посока, макар и с доста излишни крачки - бързаше, но напредваше бавно.

След почти час, финалът на 200-метровия маратон по правия булевард беше към края си. Журито обаче липсваше. Нямаше и лента, която да определи Мишел за победител. Прегръдки от щастливи усмихнати момичета - също не бяха предвидени в програмата. Какво нещастие! Сломен, пътешественикът се справи доста по-добре със стъпалата към апартамента и когато вторият час след полунощ протягаше схванатата си осанка, изтръпналата фигура на блудстващия из нощния град се озова вкъщи.

искам още…

« подобни cynical speech, play: a comedy for lunatics,