Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Предновогодишно усукване на тестисите

« публикувано на 31-12-2010 @ 12:04 pm » 1 драскач »


фотография: Facebook.com
слушайки: The Recruit OST - Klaus Badelt - Layla Is A Mole

— Как беше твоята година, Елфе?
Казвал съм ти да не ме наричаш така пред други хора!
— Други хора? Наоколо няма никой освен мен, теб и шизофреничната ти персона.
С тея ласкателства… най-много да си бръкна в гащите, мислейки си за теб.
— Не обичам да повтарям класиците, но… мастурбирането е самоусъвършенстване!

В такъв аспект, по тези параграфи, с тия досадни стъпки 2010 г. се изтърколи по безобразно бърз начин. Не знам дори какво означава това, но беше адски бърза. Равносметка? Майната й - не съм счетоводител или платен писач.

Пожелания? Още един път, но този път в множествено число - майната им.

Т.е. ти си неизживян пубертет, който на всичко тегли по една майна? I believe so, hate so, love so. Anyway ~

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Ревю: “Tangled”

« публикувано на 31-12-2010 @ 8:53 am » 8 драскачи »


фотография: “Рапунцел и разбойникът”
задължително четиво: Когато Операция кино говори, другите мълчат

Кино година 2010 ще завърши с анимация. Вярно, “Рапунцел и разбойникът” се върти от няколко седмици по големите екрани в страната, но на мен едва сега ми се отвори подходяща възможност и настроение за порядъчна анимационна кино вечер.

Думите на колегите от Операция кино не спираха да кънтят в главата ми: “Disney’s back, baby!”, което сериозно вдигаше летвата на моите очаквания. А последните 365 дни хич не бяха постни откъм филми в този жанр. Вярно, някои от тях не ухаеха така благоприятно като първообразите си, но за сметка на това други от тези очаквани продължения не просто къртеха, ами съумяваха да извозят и малкото разпарчетосан от своите конкуренти материал.

До момента “Играта на играчките 3” държеше личното ми първо място за най-добра анимация за годината. Без проблеми. Но след “Рапунцел и разбойникът” съм склонен да помисля малко преди церемоналното натискане на красната кнопка. Сигурен съм, че след няколко дни безапелационността на моето решение ще се понамести в критичното си тяло и тогава с чиста съвест ще мога да избера своя анимационен любимец за 2010 г.

искам още…

« подобни cynical speech,



Маца очень хорошо IV

« публикувано на 29-12-2010 @ 10:47 pm » 3 драскачи »


cat-о-графия: Déesse déchue
слушайки: мръчкаво пиано, мъркащо на трезво…

Опашката ми стоеше под въпрос. Чудех се. Колко още калпави рибени остатъци трябва да изям, за да заприличам на тях. Не продължих да се чудя още дълго. От един прозорец метнаха комат хляб, напоен с мазнината на неотдавна препечена сланина. Кой би хвърлил подобно нещо?

Когато стомахът се укроти и вече не задаваше (излишни) въпроси, в слабините ми се зароди желание за (б)лизане. Гимнастическата ми натура позволяваше всякакви форми на самостоятелен кунилингус, автофелацио и какво ли още не. Зависи от половия нрав, с който се представях тази вечер. А последната не ми бе ясна… никога не бе ясна!

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Путеря, путификация, путготовка

« публикувано на 29-12-2010 @ 8:54 am » 5 драскачи »


фотография: Bad Girl @ imgfave
слушайки: Телесен спазъм - Еякулатът идва на талази

От изключителна важност е да се храним сами при все, че няма кой друг да го стори. Улиците са толкова пусти, че няма кой и една путка майна да ти тегли. Не че имаме нужда. Не че нямаме нужда, но… такова е положението. Или свикваш, или клякаш някъде в кьошето, лъскайки… или духайки за петаче!

Модерни коледарчета - не искат кравайчета, а кур[абий]чета.

Предвид тази нажежена празнична атмосфера/обстановка, от изключителна важност е момента със самообучението. На вашето внимание предлагам нестандартното издание, следколедния предновогодишен манифест на новите думички в путологичния речник. Първите, надявам се, вече ги знаете наизуст!

искам още…

« подобни cynical speech, , , , , ,



По бельото посрещаме, по свършването изпращаме

« публикувано на 28-12-2010 @ 8:51 am » 22 драскачи »


фотография: bildero.net

Културата е хубаво нещо. Но хигиената е за предпочитане. По-добре да наругаеш някой и той никога да не пожелае контакт с теб, отколкото да съблазниш срещуположния пол, да се стигне до полово мешане и накрая… съблазненият да умре от скомина, защото е имал неблагоразумието по време на френското глаголно спрежение да си поеме глътка (чист?!) въздух.

Вазов е умрял нелепо, Хитлер също, ама пък да убиеш човек с миризмата на въшливия си скротум/спарената си катеричка - не върви!

Старите ебачи казват: “Да бе у гащи стояло, да не бе кур/путка видяло”. Пияниците по улицата, които са не по-малко стари и не по-малко ебачи, просто малко повече са били прежулени от живота, също имат своите моменти: “Българийо, за тебе те умряха и путка не видяха”.

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Тези безсънни декемврийски нощи

« публикувано на 25-12-2010 @ 9:46 pm » 12 драскачи »


фотография: Алис — @ Tumblr
слушайки: Armin van Buuren - Song for the Ocean (Instrumental)

— Have you seen them lately?
Damn who?!
— Not damn - them…

След (посл)една(та) (м)орална забежка, тя се изправи и го погледна в очите. Бронята, която се стоварваше като отражение върху нейната крехка душа, не й позволяваше да надникне в неговата. Можеше само да разчита символи на почтеност, искреност (макар и твърде лимитирана) и страхопочитателен егоизъм. Тя мразеше този негов “-изъм”, но въпреки това продължаваше да таи мили спомени, обвити в разпокъсани листа от любов.

Някои от тях бяха толкова стари, почти хартиени, че миризмата им приличаше повече на изстрадал във времето угниващ природен разсъдък, отколкото на будна съвест, готова да взима решения.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those sleepless nights, ,



Флирт с Аронофски

« публикувано на 25-12-2010 @ 5:23 am » 16 драскачи »


фотография: Creative Fan
a must-see movie: “Black Swan” (2010)

Запознах се с Дарън Аронофски през 2005 година. Толкова късно, нали? Заедно си поиграхме доста приятно, при това цели два пъти. Дефлориращото мозъка ми сношение се нарича “Пи”, а след втората ни среща нюйоркчанитът успя да ми лепне “Реквием за една мечта”. Следващите 3-4 години бяха сравнително спокойни, като изключим множествените оргазми, петнистите спомени и черно-белите предразсъдъци, които изгаряха [пред] очите ми. Право в съзнанието, подобно на финална бургия през предния лоб.

След това се срещнахме отново. Докара ми ректална инфекция с “Кечистът”, а след това дръзна да ми прати едно старо писмо, което беше кътал специално за мен в продължение на същите тези години на разделение, но… за което така и не бе събрал кураж, за да [ми] сподели - “Фонтанът”.

Помежду си вече нямахме грехове, изчистихме съвестта си. Двустранно! Но когато преди няколко месеца ми сервира новината, че ме заменя заради превъзходните скули, настръхналите през балетното трико зърна и избръснатите до съвършенство мишници на Натали Портман, нещата отново кривнаха далеч, далеч встрани от познатата скала на “установения душевен баланс” в главата ми.

искам още…

« подобни cynical speech,