Образи: “Twenty Years”

« публикувано на 22-09-2010 @ 10:29 pm » 6 драскачи »

фотография: Фейсбук (Олег Панфилов)
слушайки: Placebo - Twenty Years

— къде…

Във върховите изяви,
далеч над простора, обширен.
Където скиталци бранят от вятъра,
даровитост смела. Открито!

— кога…

Веднага щом първите си тръгнат.
Напуснат ли обятията й -
трябва да я напуснат.
Останат ли… загиват. Завинаги!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, shapes, memories, mindcrush

Промо: “Българ”-ският анимационен сериал

« публикувано на 21-09-2010 @ 2:16 pm » 10 драскачи »

заглавка: официален уеб сайт на “Българ”
на вашето внимание: Епизод I: Теория на относителността

Преди по-малко от седмица се запознах с Неделчо Богданов. Не лично. Чрез интервюто, което Velinsky му беше направил. Измежду многото въпроси и отговори, успях да фокусирам вниманието си върху късометражната анимация “Екип 54”, която по думите на Богданов е “най-добрият ми филм досега”.

Хареса ми, особено музикалното съчетание. Все едно гледах Серджо Леоне, разпънат върху 24-кадров анимационен сториборд.

Но не всичко беше музика. Заложената в анимацията стилна гротеска ми допадна, при това много. Наясно съм, че напоследък, а и изобщо в жанра, много малко художници, независимо дали творят самостоятелно или под егидата на (средно) голяма киноиндустрия, обръщат внимание на цялостния детайл. С прости думи - рисунките не се опитват да приличат на истинските неща, които ни заобикалят.

Защо ни е подобно нещо? Нали гледаме анимация. Преувеличението е основен фактор в този деликатен жанр!

искам още…

« подобни cynical speech, art, cynemaniac, fun, problems

Ревю: “Despicable Me”

« публикувано на 20-09-2010 @ 10:32 pm » 10 драскачи »

фотография: Форум Филм България
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Още една чудесна анимация за изтъркулващата се пред кинолюбителските ни очи 2010 г. Името й е “Аз, проклетникът” и подобно на много заглавия от текущата година, този филм също споделя все по-популярната и налагаща се сред масовия кинозрител 3D технология.

“Аз, проклетникът” е историята на Гру - най-големият злодей, който човечеството познава. Най-големият… до момента, в който не бива изместен от know-how wanna be-то Вектор! И въпреки, че сме свикнали да маркираме самохвалковците и бездарните хвалипръцковци с тага “wanna be”, образът на Вектор е няколко класи над всички тях, че даже и достойно конкурентен с този на Гру.

Срещали сме много анимационни герои, много злодеи, но за момента не се сещам за друг отрицателен герой, който да привлича както със злините си, така и с последващата емоционална метаморфоза.

искам още…

« подобни cynical speech, art, cynemaniac, fun

Претрéп по партéр

« публикувано на 19-09-2010 @ 9:47 pm » 5 драскачи »

неприлична фотография: Titty City

… или с други думи казано: “Извади си главата от задника и внимавай къде стъпваш!”

Тази научна обоснованост, онази дето разнищва разсеяността на човек, принизява обикновените макро-инциденти до главозамайващите злобо-сполетяванки. Това, което се опитвам да ви кажа, а алтер егото ми не позволява (поне не с прости думи), е че колкото по-малко мислите дали сте разсеяни, толкова по-малко злини ще си навлечете на главата. Или тялото, като цяло.

Мислиш за нещо различно от текущата ти цел - ясно, разсеян си. Ако обаче мислиш, че си разсеян - направо си губиш паметта за действителността и целият ти умствен капацитет се разпръсва като кус-кус върху влажен под в детската градина.

искам още…

« подобни cynical speech, attitude, brainfart, sex

Ливърпул, You’ll never walk alone !

« публикувано на 19-09-2010 @ 1:19 pm » 27 драскачи »

футболно лого от: King Football
слушайки: You’ll Never Walk Alone

Въпреки, че за мнозина футболът е игра, в която двадесет и двама коча не правят нищо друго освен да търчат подир кожено кълбо, чиято форма наподобява неелипсовидната такава на Земята. Търчането е особено несмислово, ако се извади от уравнението отбелязването на голове, на базата на които се определя кой ще спечели и кой ще… ридае безутешно в пропитата с после-пот съблекалня.

Но за други футболът е опция за напиване, сбиване и преебаване на гласните струни посредством обилно ругаене по адрес на отбора, треньора, майките им и накрая, но не на последно място, разбира се - съдията!

Има и една трета ниша, които наистина обичат футбола! За тях това е двучасов (макар, че понякога силно много натоварва с продълженията си) модел на неподражаем релакс. Понякога в комплект с бира или друга течност, която допълва удоволствието. Пак има викове, псувни също - но всичко е в реда на нещата и моментния изблик на емоционална агресивност/превъзбуденост.

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle, memories, sport

Живеем в чалга порно сайт

« публикувано на 17-09-2010 @ 10:11 pm » 18 драскачи »

фотография: откъде ли не…

— сайт (англ. site) - парцел, територия, обект, място за разкопки;

Знам, че нещата се използват по предназначение, което човек им е дал, като разбира се във времето същите тези неща могат да променят или доразширят функционалния си капацитет. Но в годините на лате мутро барок, изкупен от аптеките перхидрол и касова бележка от плътскотрансфериран силикон под възглавницата, вместо току що паднало млечно зъбче, нещата въобще не се подреждат по предназначение или необходимост.

И защо това е така?

Защото ако имате сутиен, то той трябва да стои в шкафчето ви. Не се носи под блузата, нито над нея, не трябва въобще да се допира до гърдите. В шкафчето! Ако имате гащи - и те да не излизат от там. По-яко е без бельо.

Така е… защото е модерно!

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle, madness, problems

Филхармонична парализа

« публикувано на 16-09-2010 @ 12:42 am » 7 драскачи »

фотография: Dior Homme - Un Rendez Vous
слушайки: Muse - Exogenesis Symphony Part I: Overture

— през останалите няколко минути те не дишаха…

Нощта покриваше бреговете на безграничната мисъл. Както в маковите полета от далечните спомени, бликащи из полузабравения дневник на пътешественика. Лампите приглушено таяха в прегръдките си малкото боязливи писъци на бродещи в мрака бездомници. Тътенът отекваше в прозорците на потъналите в крехка мъгла сгради, стожерно извисяващи се над слабо осветените пресечки около централния булевард.

Оперетата привърши бързо, коментарите бяха кратки, прошепнати от ухо на ухо, докато палтата се подаваха от ръка на ръка. Напускаха сградата, оставяйки внушително разочарование след себе си. Скачаха от безплодна тема на друга такава, единствено за да забравят случилото се в залата. Нямаше обидени, не бе пролята кръв, нито някой беше ощетен. Или точно обратното. Всички онези интелектуално извисени, претенциозно погълнати и мисловно претруфени образи, гонещи се помежду си в една неспирна битка на престижно надмощие, сега кретаха самотно в тишината.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, mindcrush