Черен Самбо се разхожда по покрива

« публикувано на 31-05-2010 @ 10:56 am » 6 драскачи »

фотография: www.1x.com
слушайки: Arizona Dream OST - Gypsy Reggae

Живееше живот на високо. Не тънеше в кал, не гледаше жадно жаловито нагоре, нямаше нужда. Непристойни люде, били те и със синя кръв, не стъпваха върху него. Той го правеше. Тъпчеше ги гордо, макар и със сажди по лицето. Сажди, маркиращи свободата. Като развят бял флаг, или прост[о] чифт прани гащи, вързани за върбова клонка. Доволен, усмихнат, мургав, със златен зъб и лилави венци - гледащ от високо!

Черен Самбо беше щастлив!

Грееше, при това от високо. Усмивката му сякаш бе застинала на лицето. Рядко я хващаше липсата… предимно, когато се трудеше. А той бе трудолюбив.

Черен Самбо беше мъдър!

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle, mindcrush

Промо: “Иван Славков - Батето” (том 1 & 2)

« публикувано на 28-05-2010 @ 10:33 am » 35 драскачи »

фотография: мацаница из архивите

Прилича на шега, нали? Да, ама не е. Изданието е факт (за първия том говоря), а след седмица и втората книжка съвсем съдържателно ще влезе, макар и с пиянски шут, през дверите на Република България, грижливо запълвайки историческата й библиография за 2010 година.

Малцина предполагахме, че Батето може да чете… а сега се оказа, че може и да пише. Добре де, да разказва, като някой друг впоследствие ще се занимае с досадната процедура по редактирането, оформянето и фактическото издаване.

Факт, факт, фи-ки-ди, факт - факт!

/така би звучал Картман, от “Саут парк”, ако знаеше какви ги върши Иван Славков в колаборация с издателство “Труд”/

“Иван Славков - Батето”, в цялата си прелест от два тома, съдържа мемоаристични хрипове на един вероятностно опасен пиянски ум! Разсъдък, да не го наричам ум. Историите на човек, за неговите срещи и сблъсъци с редица личности и колони от безличности, все от епохата на комуниз(ъ)ма. Онези шарени, мудни, мътни, кървави, безбожно петилетчески 45 години на съветско влияние, строева политика и… мамино-татини облаги!

искам още…

« подобни cynical speech, art, fun, memories, politics

С “Куррвар” все напред, все напред !

« публикувано на 27-05-2010 @ 3:56 pm » 11 драскачи »

фотография: от компарисонна гледна точка…
слушайки: монетен звън, сютюенен мир…

Вероятно сте чували за “Дъ мола на народа”, в което няма нищо лошо, разбира се. Още по-вероятно е и да сте го посещавали, ако се подвизавате в столицата ни или пък сте имали път насам (или поне натам - до мола на народа, разпростиращ се охолно върху сериозна сметна площ в близост до “Цариградско шосе”). И в това няма нищо лошо!

Но има един притеснителен факт… факт на земетръси, усойници и погрешни мисли. Факт от кадри, тип двадесет и пето лето, които ни бърничкат из мозъците, докато накрая не ги прелюбодеят съвсем!

Каква е таз’ змия коварна, туй разковниче, мерзавещо наоколо из синапсите ни, при това без дори да се усетим. Ние - посетителите.

И понеже фаровете светят, за да не потъват кораби, а сега се чувствам особено дълъг и глоуващ, предвид корабокруширащите погледи на читателите - вас, не мога да ви остана длъжен, без да отправя осторожно предупреждение… поне!

искам още…

« подобни cynical speech, fun, lifestyle

Ревю: “Prince of Persia: The Sands of Time”

« публикувано на 26-05-2010 @ 10:15 am » 29 драскачи »

фотография: IMDb.com
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Голямата приказка, пиршеството за сетивата, силното CGI представяне на един древен паркур акробат, достатъчно добър в ръкопашния бой, в боя с хладни оръжия, но и адекватно заекващ пред чутовната красота на Принцесата, вече е зрителски факт.

Независимо дали сте фенове на играта, въобще дали сте я играли или пък за първи път чувате за нея, новата продукция на “Дървото, поразено от гръм” (прощавай Джери, че те нарекох “пърдия”) е приятно успешна, забавна, разпускаща и най-важното - необременяваща избралите я за кино приключение!

“Принцът на Персия: Пясъците на времето” разказва за неделови героичен момък, приютен от кралското семейство, израстнал в устоите на достойнството и братската обич, доказал се като годен за noble blood и най-вече - храбър, подвижен и по-малко мислещ, отколкото скачащ по стените, гредите, покривите, первазите и каквото още се сещате да стърчи (от/по сградите) в древна Персия.

История за мистични предмети, артефакти със страшна сила, заложена от боговете, контролирана (”понякога” безхаберно) от нищо неподозиращите (и непросветени) люде. История за принц и принцеса, за недоволни роднини, за предателства, за богатства, за цената на живота и разни други житейски кесийки.

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac

Съзаклятнически повеи от Швабска Немция

« публикувано на 25-05-2010 @ 11:28 am » 17 драскачи »

фотография: непретенциозната колекция на Val
слушайки: фронт кавър от “Гулденбургови”

Ако си мислите, че нещата са случайни когато решите да отбиете от пътя защото сте огладнели, или защото пикочния мехур свири на съвсем друго петолиние от това, което е пред очите ви - бъркате. Ако вярвате, че появата на бременна котка, докато хапвате нещо сладко, независимо дали блюдото е мазно, хрупкаво или препечено също е случайно - отново бъркате!

Просто трябва да се отдръпнете лекинко, да присвиете очи и да съзрете истината. Т.нар. the big picture. После може и топлата вода да откриете, знае ли човек… Якото е, че може независимо от настроенията, в крайна сметка да се настроите на екзистенциална вълна и да направите баланс-съпоставка. А именно - откриване приликите и разликите между немското порно и швабските сериали (любовни филми).

Не е трудно. Първичността на възприятията тръгва от една бира, която впоследствие се превръща в знаменита марка, подхвърляна като предлог за всяка една машинация из увертюрата между Дудекови и Бабекови.

После идва Голата глава и нещата съвсем се заплитат.

искам още…

« подобни cynical speech, brainfart, fun, madness

Не продукта е важен, а калъпа

« публикувано на 19-05-2010 @ 12:31 pm » 18 драскачи »

фотография: We /heart/ it
слушайки: всеослушанието безгрешно…

Онази плоча, на (о)праш(е)ния грамофон, в дъното на коридора, някой ще я смени ли? Върти вече две вечери, а на балкона се появиха комари. Не защото са надушили лепкавата кръв, пропита с миризми от босилек, сирене и няколко никотинови гряха, а защото светлината мъждукаща в таз’ мелодия, макар и прокрадваща се, убива всяко едно желание за живот във вените им…

После цялото песнопение се наредиха трима души, по чорапи, някои от които имаха ръкавици. А единия от тях си беше купил смукалка, нищо че я маркираха като близалка…

Средния се изправи, укорително, огледа се и викна подир случайна минувачка:

- Ми не, не си чак толкова яка, че да ти свърша в устата…

при което неговите дружки се изхилиха, а след това се изсмяха, като накрая единия от тях се задави, другия го потупа по гърба, в опит да му помогне, докато изправения - продължи да си клати голия таз, подвижността на който предаде импулса към тестикулярноприкрепения член, гордо [не]обременен от сексуалното желание, което се носеше във въздуха!

искам още…

« подобни cynical speech, brainfart, madness

Секуро за българската музика

« публикувано на 18-05-2010 @ 11:22 am » 28 драскачи »

фотография: Write Like Crazy
слушайки: Деян Неделчев - В гората

Нагледахме се, наслушахме се… но явно боговете имат други планове за нас, като консуматори на удоволствието, наречено живот. С по-малко думи: музикалната фурия Деян Неделчев разчупи всякакви дименсии, представи, скелети на мисълта с последната си песен - “В гората”.

Пръчконамиращия съчкосъбирач разтърси телевизионния ефир, под булото на зло[ко]бната TV двойка Иван и Андрей, като представи (в няколко срички и няколко навеждания, завъртания, ръкоразмахвания) своят нов хит (о, да, хит е!) + малко ексклузивни, направо спарващи дъха, топките и каквото там имате да ви се спарва, кадри - има нудити, има чар, има пръчки, съчки, има някакъв вълк даже, на пилон при това!

Майката си е ебало…

И докато новото правителство опитва да излее основите на модернизма, както на политическо, така и на социално-демографско ниво (year, right), нещата стават все по-зле…

Не ни остана много, музико! Не ни остана много… сух е споменът за Лили Иванова… твърде влажен пък е онзи за Осъденият на щастие… Много хомо, много метро е положението с “Евровизия”, а Галя е далеч ли, далеч…

искам още…

« подобни cynical speech, brainfart, music, problems