Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Пропагандна порнография

« публикувано на 18-04-2010 @ 8:04 pm » 18 драскачи »


фотография: ВМР.Org-ията
слушайки: първосигналните удари на сърцето

Ако ви е скучно и нямате какво/кого да мразите, винаги може да се разходите до “Пиротска” №5 и да почукате върху портите на ВМРО. “Единство и сила” обещават те! В един свят на разруха, предразсъдъци и омраза, нагнетена от съзнанието на “избрани” вестоносци, върху мигрениралата мозъчна кора на тайфа безрасъдни последователи. Не са слепи, но… с ориентация по-лоша от тази на слепец! Без куче…

Както може би знаете, на 18 април 2010 г. (днес) героите от ВМРО гръмнаха пищова, отбелязващ началото на подписката за референдум против турското членство в ЕС. Перфектно!

Или щеше да бъде перфектно, ако не бях попаднал на продупчената им с клишета, въздесъщи пропагандни мисли (коя от коя по-глупава) и долнопробно изтъкнати доводи, които би трябвало да ме убедят, че туристическата дестинация за повечето от нас - Турция, не бива да си слага феса върху закачалката в ЕС.

Нямаше да е перфектно, защото ако не се бях запознал, щях да съм невежа. А след като прочетох формулярчето, за което са похарчили повече пари, отколкото са допринесли към джоба на всяко едно (подкрепило ги на изборите) българско домакинство - съвсем се отегчих!

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Възмỳтено затворническо хуйку

« публикувано на 16-04-2010 @ 3:24 pm » 14 драскачи »


фотография: из не толкова прашните архиви на Val
протекционализъм: от най-нисша форма

Опрашиха ме!
Не останах доволен…
На 15 откраднах една кола, автомобил, не пиенето, прибраха ме!
Не останах доволен…
ТВУ-то беше приятно, безболезнено (като не броим двете счупени ръце - чужди);
въпреки това не ми хареса, не останах доволен…

В килията бях с един потлив циганин, около 120 кила маймуна.
Не останах доволен…
Решетките ми убиваха, пружината беше по-корава!
Опазих си ануса под душовете, но не останах доволен…

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Социално: “Благодаря ви, че пушите!”

« публикувано на 15-04-2010 @ 10:11 am » 37 драскачи »


фотография: Дишай България
препоръчвам: едноименния филм на Джейсън Райтман

На кой министър или държавен “представител” му пука за обществото? Точно на никой… И защо ли? Защото пари ще се загубят. Не, няма да се загубят, просто няма да попаднат в “правилния” джоб. Е… един път се живее и един път се “влиза” (каквото и да значи това) в управлението. А когато си там… по-добре е да грабиш, митничарю, щото чалгата сега е номер 1 музика за България, по продажби/теглене на mp3-ки, но това няма да продължи вечно!

Цигарения ракообразен вредител не е достатъчен, за да отърве държавата ни от тютюнопушещите. Всеки си носи кръста на гърба, не бива да се месим, нали? Стига сме кампаньосвали по поляните или насред(ата на) жълтите павета. Пречим на природата да си расте, пречим и на София(та) да не старее!

Пречим!

Днес (все още) никъде не ми замириса на цигари. Но съм сигурен, че до 2-3 часа и това ще се случи. Проблема не е, че ТИ пушиш. Проблема е, че докато вървя по улицата, дишайки уж чист въздух, получавам издишан облак от твоята уста, право в моето лице. Облакът не е буреносен. По-лошо! Облакът е тютюнев, преработен от белите ти дробове и се насочва към моите. Яко е! Предимно…

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



Съвсем ѝ ебахте майката на тая приказка...

« публикувано на 14-04-2010 @ 4:36 pm » 26 драскачи »


фотография: Олег Панфилов
слушайки: забравения звук от прелистващи се страници…

Приказките не са това, което бяха! Да не говорим за разказвачите. Цял живот Недялко Йорданов ли? Не става така…
Четете напоследък разни продухани автори, които се смятат за голямата работа (или са нарочени за такива). Супер!
Понеже сте кариеристи или пък съселската икономическа обстановка не го позволявала, деца не правите, а оттам… и детски книжки не ви трябват, камо ли да ги четете. За знаенето на приказки - и дума не може да става!

Междувременно обаче се заучават десетки вицове, базирани върху приказната интерлюдия на литературата. На братя Грим им го подпъхват от сите страни, а на Луис Карол му го на ТриДе-рчват! Във всички възможни дупки, нали… трябва да е по-реалистично.

Нито Прасчо и Мечо Пух са това, което бяха… нито Алиса, Снежанка, Червената шапчица и ред други са запазили в съзнанието ви класическите си образи. “Шрек” поне го прави забавно, докато вицовете… вулгаризират до краен предел спомена за невинността на приказния герой. Срамота! Дали?!

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Социопатно: “Шарън Стоун” инстинкт

« публикувано на 13-04-2010 @ 9:50 am » 17 драскачи »


фотография: “Runaway Train” / задължителен
слушайки: Antonio Vivaldi - Gloria in D Major (Et In Terra Pax)

Вероятно се чудите… каква по дяволите (не ругай!) е връзката между Шарън Стоун и този премръзнало-озверял затворник (една от най-добрите роли в кариерата на Джон Войт) от снимката (при това на фона на друг изгладнял конвикт - Ерик Робърст)…

Ще ви кажа, дори и да не се чудите! Първо - и четиримата са актьори (щото в същата сцена, макар и зад кадър, фигурира Ребека Де Морни), второ - всичките са животни от най-висш вид, наричащи себе си - хора!

И като всяко едно животно, част от хранителната верига, човекът (също) има инстинкти. Понякога ги следват, понякога разчитат само и единствено на най-слабо развития от всички инстинкти - разума. А какво по-съществено ни отличава от животните? Освен срещуположния палец, (почти) перфектния баланс на два крака (задни при това) и липсата на животински фейсбук профили, сещате ли се за нещо друго?

Сигурно има… но дали тези разлики са толкова явни, видни и… най-важното, достатъчни, че да се считаме за най-най-най-големите същества на планетата? Аз не мисля така!

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Харем suaré

« публикувано на 09-04-2010 @ 6:29 pm » 2 драскачи »


фотография: Петер Линдберг
офанзивно: през “барикадата” на Източна Германия

“В дни велики, в славно време…” - тук радио точката прекъсва и настъпва вазово мълчание! Ококорени, всички се споглеждат, стиснали в ръката си по един вързоп имущество, а на гърба си - доизносват покъсаните дрехи - единствения недостатък, който ги оприличава на живи същества, часове след последната бомбардировка.

Когато харема съвсем загуби своят смисъл и значение… когато харема (е)беше султана, а не обратното!

Лустрованата визия, тънките порядки и частностната ненавист, бяха нещо като спомен, фетишистка марка и емблема на живот. Начинът на живот. На всички тях. Не бяха много, но трябваше да имаш поне две ръце (макар и загубил пръсти от едната, или поравно [доколкото нечетен може да бъде късмета] от двете).

Неприлично епично - с размах на своеволен италиански гений, рисувал дълго над платното, макар и сляп, без мелодия в ушите, аромат в ноздрите и кръв, изпомпвано право през сърцето. Пътникът, останал без билет… заглушен в омаята на жанра и вълнуващата неприкосновеност на замахът гениален. Той остана…

искам още…

« подобни cynical speech,



“Метро-” не е само подземна транспортна система

« публикувано на 08-04-2010 @ 3:11 pm » 62 драскачи »


фотография: Алис —
слушайки: разни прочити на Библията, фокусирани върху вида на Първия човек

Откакто Дейвид Бекъм закова пош(лата) спайс, преди да си изпроси червен картон в един изключително важен мач, метросексуален се превърна в нещо повече от обществен феномен.

Това е новата форма на (рас)-изъм, посредством която се определя кой е cool и кой не. Кой трябва да посещава определени заведения (обществени места) и кой да си стои вкъщи. Кой с кого да разговаря. С кого да се сваля или чука (понякога и двете, в плаваща последователност на изброените). Изобщо… много мода, много забрани (спуснати бариери) и много… явен педеразлък!

“Why so груби-ous?!” ще попитате вие… а аз ще се почеша по косматата гръд (пълна лъжа) и ще изпръхтя дяволито! Не правя опит да следя другата модерна ниша, наречена хейтъризъм. Нито си правя устата, защото нямам работа за вършене… Напротив, имам!

Но честно казано, искрено се побърквам, да не кажа възбуждам, когато видя опоскани “мъже”, разхождащи се по улицата, доминиращи в стил, разкош и козметична омая - повече, отколкото група безработни, но не безпарични, кокони, хванали се под ръка с една единствена мисъл (щото няма място за повече) в главата - накурвяне до дупка!

искам още…

« подобни cynical speech, , ,