Винервурст: “Истината, само истината и цялата истина”

« публикувано на 29-04-2010 @ 11:53 am » 21 драскачи »

фотография: Хийт Леджър пред “Flixster”
слушайки: сърдечен ритъм, параноично уличен в лъжа…

Наливам си бира, раздвижвам вежди и отдъхвам! Пред мен са наредени различни наденичковидни съществителни, с различен рецептоиден вкус, готварска карма и поднесена сочност от страна на приветливо усмихнатата деколтативна сервитьорка, неспирно трудеща се в зоната на тази шварцвалдска бирария.

От Гещапо ме привикаха по повод “новата проверка на самоличността”. Решиха, че рандевуто трябва да се състои именно в таз’ баварска кръчма. Поне не сме в мазето, което е хубаво. Въпреки, че навън е слънчево, вижда се зеленината, подушвам я дори, след всяко отваряне на входната врата, се чувствам като пред заколение. Не че някога ми е падала главата, но последния път, когато нацистки валтер ме притискаше в слепоочието… ми бяха нужни десетина салфетки, за да попия цялата влага (събрала се в задното ми междубузие).

Няколко минути по-късно един прекрасно излъскан опел, в черен цвят, спря на моравата пред кръчмата. Три шмайзера се позиционираха пред входа, двама заобиколиха по посока задния. Почукването на майорските ботуши нахлу в бирарията. Огледа се с високо вдигната брадичка, а когато погледите ни се срещнаха - се усмихна. Студената пот изби първо по скулите ми, след това по челото, а миг по-късно - брадичката ми се превърна в планински връх, даващ началото на безброй бурно извиращи поточета. Живописно, макар и… да не се чувствах по този начин!

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle

На човек му трябва занимание

« публикувано на 28-04-2010 @ 10:57 am » 19 драскачи »

фотография: Mika Keijonen
слушайки: David Bowie - Little Wonder

Туй животно на животните - човекът, не заслужава миг покой! Още с раждането си би следвало да получи метла (дали ще я яха, дали ще чисти с нея - без значение), за да свиква с дръжката й, както и с по-късно избиващите откъм вътрешната част на ръката мазоли.

Активност е нужна!

При липсата на такава, човек започва да мисли, върши и говори простотии. И не такива, за които Соломон Паси спомена преди време. Простотии от по-висш ранг.

Винаги може да лежерничиш, което е равносилно на дебелеене! Мързелът, както и чувството, а и мирисът на спарени чорапи откъм мишниците е разновидност на лежерниченето, което от своя страна (както вече разбрахте) води до дебелеене. И тук не говорим само за физическо наднормено тегло. Говорим за ято кукувици, грижливо изпиващи мозъка ви. Глътка подир глътка, докато в кокосовия орех, наричан от вас глава, не остане и капчица сок!

искам още…

« подобни cynical speech, brainfart, lifestyle

Виснал суджук: “Една добра година”

« публикувано на 27-04-2010 @ 10:18 am » 11 драскачи »

фотография: IMDb
щафетизация: Васи ли?!

С топките нямам проблеми (чукам на много дебело дърво, при това с подходящата акустика). С ракетите (или хилките, зависи дали ще ползвам(е) корт или маса) - също нямам грижи!
Момент… някак сексуално прозвуча това, вън от какъвто и да е спортен смисъл, още по-малко - мост между моята мисъл и тази на Ридли Скот.

Да започнем отначало…

С тениса (бил той на корт или на маса) нямам проблеми! С краченето в съмнително блатисти местности с предполагаем статут на река - също! Виж обаче… с контрола на собствения си живот - мисля, че имам стандартно количество (каквото и да означава това) проблеми. Че кой няма? (точно така… това да ми е успокоението)

Писна ви от скоби, а на мен ми писна от загубата на трансформационен идеал. Но той е неизбежен, плюс това формулата му колкото и да не ви се вярва, не зависи само от нас, като амбициозни и мислещи индивиди.

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle, memories

Лек шпек: “Един свеж ден”

« публикувано на 26-04-2010 @ 6:00 pm » 12 драскачи »

фотография: графични мъдрости
щафетизация: Svejo.net

Обикновено с първото си вдишване сутрин (или часовия пояс, в който се развампирясвате), когато очите ви са отворени и съзнавате, че сте будни, може да се настроите лековерно положително или придирчиво отрицателно към следващите часове от деня. Няколкото часа, разделящи коприненото ви утро от извергската мантия на нощната прелюдия!

Обикновено - да, но… вие не живеете обикновен живот, нали така? Аз също!

Оказва се, че колкото и плосък да изглежда живота ми, 24 часа на ден не му стигат. А какво е един ден? 24 часа, ако се придържам към паралелите на татковината - ще имам приблизително равноденствие, което ме удовлетворява. Като реша да спасявам бели мечки (в ареала им, не с гасенето на ламБите) - ще ви информирам!

Спя и не спя. Ям и не ям. Предимно работя, а когато е почивен ден - брей… или мързелувам като гъз, или се наслаждавам на “свободния” живот. Свободен - без задължения? Няма такова нещо…

Кога обаче ретината на приказното възприятие се пречупва и в нея влитат хормоните на дузина разгневени твари-съдбоноски, които решават, че точно на мен, точно в този ден трябва да ми се изсерат на главата? Кога? И аз не знам…

И тъй като обикновено обикновения ми живот се трови с мигриращи клетки на изнервеност, гледам да обръщам внимание (само) на бегло надничащите иззад ъгъла строфи добро настроение!

искам още…

« подобни cynical speech, lifestyle

Ревю: “Мисия Лондон”

« публикувано на 23-04-2010 @ 11:30 am » 21 драскачи »

фотография: Синема компилé
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Сигурно се питате, дали този път го направиха?
Ще ви отговоря, без да спойлвам - О, да! Направиха го!
Но кои те, ще последва втория ви въпрос… Как кои?

Юлиян Вергов, Любо Нейков, Ана Пападополу, Алан Форд, Томас Арана (че даже и Коцето Калки) под режисурата на Димитър Митовски превърнаха литературната комедийна увертюра на Алек Попов в едно повече от приятно кино изживяване!

Не съм изброил всички, но със сигурност претворените персонажи от книгата са… вълшебни! Забавно е да видите звездата от “Хиндемит”, Ернестина Шинова, като откачена политиканстваща лейди. Първата дама на България, далеч по-амбициозна и емоционална от съпруга си - президента. В ролята - Орлин Горанов… искрено се смях, когато краставичките се лепнаха за изморените му от работния стрес очички! Сладур!

искам още…

« подобни cynical speech, cynemaniac

А вие видяхте ли светлината в края на тунела ?!

« публикувано на 21-04-2010 @ 4:51 pm » 7 драскачи »

фотография: Rio Grande Tunnel
слушайки: The Island OST - Sector 6

Няма как да я видиш. Тя не се вижда. Защо ли?
Защото ти изгаря очните ябълки - затова. След миг съприкосновение ще узнаеш какво означава истинско ирис оцветяване. Макар и ер[е/о]тично!

Но това е ужасно! О! Наистина ли? Колко ужасни неща може да назовеш, докато си буден? Поне колкото да “запълниш” пръстите на едната си ръка…
Не си стругар, нали?!

А после идва симфоничното мълчание. И ти се клати главата. Може да дишаш! Макар да ухае на прегоряла очна тъкан, ти можеш да подушваш образите около себе си. След това ти се тича. Тича ти се, ама няма накъде… и знаеш ли защо? Защото си скован от болката на страха. Онзи изпепеляващо гнусен страх, който сбръчква езика ти и те кара да плюеш памук. Ако си късметлия, истински, ще може да преглътнеш без да се задавиш в собствената си пустинна глътка!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrush

В случай, че сте забравили...

« публикувано на 20-04-2010 @ 10:16 am » 9 драскачи »

фотография: Wikipedia за Априлското въстание

“Когато бях дете вършех детинщини,
но щом се превърнах в мъж, оставих всички дет[ин]ски истории зад гърба си…”

Житния убиец определено не е чувал за Априлското въстание, но честно казано… трябва ли да е?

По-важното е Вие, като мои сънародници, да познавате историята си. Поне малко, няма да ви изпитвам. Защо споменах детските истории ли? Заради миналото. Площад “20 април” в Панагюрище, училището със същото име (нищо, че аз бях в другото елитно - “Проф. Марин Дринов”), неучебните дни и ученическите манифестации пред общината (на същия този площад) са спомените, които свързвам с датата.

Но с израстването, напредването в историята и… любознателността, нещата се променят. И ако Те променят значението на патриот и националист, то аз искам да се наричам едниствено и само добре познаващ и помнещ историята си човек.

Като вас… Нали?

искам още…

« подобни cynical speech, memories