Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Ревю: “Up in the Air”

« публикувано на 22-03-2010 @ 12:57 pm » 6 драскачи »


фотография: Screen Rant
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Спокойно може да класифицираме (ако изобщо ви пука, разбира се) Джейсън Райтман като един от умниците в Холивуд. Последните години имахме удоволствието да ни зарадва с два провокативни, интересни, макар и очоизваждащи като “наболели проблеми” филми. Говоря за “Thank You for Smoking” и “Juno”. Чак да се притесни човек, какъв е тоя творчески късмет, че да му бъде измъкнат под носа ето този филм. Як въпреки всичко, но съм убеден че изпод сценарийните пръсти и режисурата на Райтман - би се получил приятно съвършен (и като послание и като… идейно разлистване на изразните средства - наслада за очите, ушите, че и ноздрите на своите зрители).

“Up in the Air” е една чудесна добавка към световния филмов архив. Защото е забавен, прецизен, ненатрапващ се, дело на умник и изпипан от същия, почти до онзи дразнещ лимит на перфекционизма. Предвид обаче главния герой, историята и… неизбежната истина, заради която или лъжеш като дърт циганин, или достатъчно зряло признаваш очи в очи, нещата спокойно влизат в нормалните граници и доставят пълно удоволствие.

От филмите, които не ви карат да се прозявате, независимо колко безсънни нощи сте прекарали през изминалата седмица. Онези, които не ви карат да си гледате настървено часовника, да мяткате по един поглед през прозореца към отсрещния балкон или… каквато и да е [друга] проява на разсеяно отегчение.

искам още…

« подобни cynical speech,



Ревю: “Alice in Wonderland”

« публикувано на 21-03-2010 @ 8:46 pm » 10 драскачи »


фотография: Кино Говно
на вашето внимание: Официалният трейлър към филма

Веднага след гледането на “Аватар” си уредих една много важна среща, която трябваше да се състои (още) на 5-ти март. Уви, сам й вързах тенекия. Или на себе си?!
Вече не си спомням…

Алиса обаче се оказа достатъчно търпелива и реши да ми даде втори шанс. Естествено, колкото и блага душа да имаше девойката, не се стърпя да ме накаже с едноседмично чакане. Фурорът около 3D прожекциите на лентата беше толкова голям, че когато се опитах в петък по обяд (нейде из по-миналата седмица) да запазя билети за IMAX събитието същата вечер, на яки централни места, ми бе показан чуден среден пръст, който ми посочваше дестинацията: “другият четвъртък, по това време”.

Сведох виновно глава и зачаках. Търпението е трудно нещо, но когато ти е заета мисълта - не мислиш много много (за разни кино-глупости).

искам още…

« подобни cynical speech,



Първа среща

« публикувано на 18-03-2010 @ 4:44 pm » 12 драскачи »


фотография: Олег Панфилов

Навън бе приятно слънчево. Лъчите на срамежливия, почти неканен, мартенски гост се прокрадваха през тъмните завеси. Последните, дръпнати прилежно предната вечер, за да пазят очите на търсещите спокойствие и охота в прегръдките на прекрасно миловидния порядъчен сън.

Йоло се излежаваше до късно в леглото. На няколко пъти пропусна да стане, когато телефонната гарнитура от последен модел задрънча с груба мелодия, разширявайки не само нагнетения от девствени въздишки стаен въздух, но и мозъчната кора на Йоло. В негов плюс, или може би не, събуждането не можеше да стане насила. Затова след още няколко съдбоносни превъртания сред завивките, Йоло седна в леглото раздразнено ококорен.

След едно звучно оригване, без отделяне на слюнки, в главата на Йоло нахлуха важните мисли, които бяха причината за нестихващите и доста неуспешни телефонни събуждания.

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Връх на селският бек-изъм

« публикувано на 16-03-2010 @ 5:54 pm » 52 драскачи »


фотография: непубликуван материал от откриването на “Serdika Center”
безкрайно инспире от: Вести и болежки

Понятия като ГСП и селски бек трябва да са в речника на всеки един съвестен гражданин. Независимо коя родина обитава (по пъпна връв или зелена карта). Първото не е абревиатурата на (най-)новата политическа (да се чете като мошеническа) партия в България, а семпло и точно съкращение от - Груба Селска Проява.
Второто не е модел животно, а спесимен, наследил (или придобил в процеса на краткосрочното си умствено развитие) привички, присъщи единствено и само на най-закоравелия представител от рода на загрубелите скотове/пръчове.

Селяния, селинджър, селяк и прочие, както и отходните - провинциалист, кореняк, столичанин (etc.) да се броят като ненужни и неподходящи за ползване, тълкуване и… обозначаване (както на група жители, читатели, зрители, обитатели, така и на селекция от активисти-животновъди - борещи се за свои собствени нужди).

Селянин не е човешка класификация, според географската му/й принадлежност, а чисто и просто (като къпан милиционер, както вече знаете) - начин на мислене, поведение и… цялостно изграждане на характера.

Откъде обаче ме налягат, та чак пискам, такива аграрни мисли, които малко или много ви връщат в спомени за игрите на село (денем) и тракторните сексуални емоции (вечер)? Как откъде? Нима не последвахте подсказката на вести и болежки?!

искам още…

« подобни cynical speech, , ,



За около 7 секунди...

« публикувано на 16-03-2010 @ 12:54 pm » 18 драскачи »


фотография: FFFFOUND!
слушайки: Neneh Cherry & Youssou N’Dour - 7 Seconds

… могат да се свършат достатъчно неща, променящи мен, теб, както и всички останали правостоящи, но непоемащи отговорност.

Толкова е лесно! Като първата полюция. Тя трае приблизително 7 секунди… или да не обобщавам всички? Преждевременните проблеми в стил американско бутер тесто, обладано от неистовия нагон на потливо хлапе, цялото покрито с акне и въшливи помисли върху мозъчната кора, не са ваш проблем, нали?

Не бива да ви тежи… И как може да ви?

Ако има празно място в пулсиращата ми (в момента) глава, то определено не бих желал да го заделям за негативи. Обичам черно-бялото, но негативната страна на нещата, отвъд фотографските представи, проявителите в пластмасови туби, химикалите под чешмяната уредба, както и голямата червена лампа, превръщаща обстановката в уникално преживяване, няма място между брънките на пихтиестата кървава маса.

искам още…

« подобни cynical speech, ,



Абстиненцията Facebook

« публикувано на 15-03-2010 @ 7:34 pm » 17 драскачи »


фотография: Веселин Драгов
слушайки: малки строеви циклопчета, групово размахващи цвекла от стомана…

Тази пръдня дори кавички не заслужава. Не само синдромът (ако ми позволите да го класифицирам по този начин), ами и заглавката на най-популярната (а)социална/(а)социализираща структура. Известно ви е, че като член (неклатушкащ се, а направо пробивно-настъпващ) на Льо Резистанс, няма как мнението ми към Facebook да се промени (толкова) лесно.

Ако ви е писнало от толкова слюнки по любимото ви ежедневно занимание, или многото отворени (и в последствие затворени) скоби, напуснете… сега!

И докато другарите ми умират в окопите, лишени от интернет свързаност, опитвайки се да я доставят на други, житейската пътека непрестанно бродира нови и нови… тежки съдби. Кои от тях (ще) се помнят, кои не - само горестта човешка би могла да реши. Е, разбира се и капацитета на мозъчното оборудване не бива да се пренебрегва. Сега, ако си прост спесимен… много е вероятно да си останеш прост. Ако ще и две фунии да ти натикат в кутницата!

Да продължим лекционално (или както Презвитер Козма би казал: “Оралните забежки са чиста проба вагинално недоволство - поправете се/ме!”)…

искам още…

« подобни cynical speech, , , ,



Пътека слабост

« публикувано на 12-03-2010 @ 7:29 pm » 16 драскачи »


фотография: “The Seventh Seal”
слушайки: Basil Poledouris - Atlantean Sword

- А ти от колко време си тук?
- По-малко от година.
- И… харесва ли ти? Какви всъщност са заниманията на такова място. Прилича ми на звучно изчертана злокобна дупка, гравирана нишкообразно с плесен от мухлясъл залък, свит като гнездо, за група необуздани лястовички.
- Въпрос на преглъщане. Не, тук няма занимания. Има си цел на престоя.
- А ти с какво се занимаваш толкова дълго, че… не си изпълнил целта, за да се махнеш?
- Посрещам. Досаждам и изпращам… след това.
- След това какво?
- След това - нищо, поех си дъх - след това, като разсъбличане на разума, зависи единствено от теб.
- Но частица от бълбукащата ирония… се разстила по твоите плещи, нали?
- Малко.
- Колко малко?
- Колкото пожелаеш. В случай, че успееш да налучкаш силата на тежестта. Нещо като… цената на въздуха или вълнението на горчивите мисли.
- Целият тест ли е… свързан с такива глупости?
- Отнасяш се несериозно. Що за разум трябва да имаш, предвид факта, че пред най-важното изпитание в… хм… не бих го нарекъл животът ти, задаваш подобен род нимфоманизми?!
- Не те разбирам.
- Минаваш във фтора фаза.
- Казва се втора.
- Зная, а ти?

искам още…

« подобни cynical speech, ,