Секс-шпионаж техники от XXI-ви век

« публикувано на 31-03-2010 @ 5:05 pm » 9 драскачи »

фотография: Toten Licht
слушайки: мистериозната тишина на мрачната улична пряка…

След направено социологическо проучване (но не такова, каквото създателите, продуцентите и рекреаторите [накратко: долните плагиати] на Биг Брадър [сериите] в България твърдят, че са правили) е установено, че от 100 човека поне 2 (двама) са проявили желание като пораснат големи да станат не кенгура, а агенти - действащи шпиони, за да звучи по-палаво.

Вън от контекста на Джеймс Бонд, разбира се. Говорим за дълбоко, дълбоко внедряване в заешката дупка (или мечия гъз - по ваш избор, важното е да е много тъмно и много в тила на врага). Трябва да има кал, глад, нотки на мизерно съществуване, липса на секс и/или наличие на ръкоделие, което да се прави скришом в ъгъла на някоя потайна барака обаче.

В XXI-ви век има повече филми и вицове за шпиони, отколкото истински такива. Нещо напълно противоположно, ако трябва да съпоставим настоящето с годините от средата на миналия (XX-ти) век. Порядките, с всичките тези напреднали технологии, са се изменили - това е шибан факт! Следователно и цялата т.нар. “шпионска апаратура” бива изменена. Някои вещи са заместени с по-добри, модернизирани версии, други тотално са отпаднали - я заради неудобството им, я заради цената на производство, а трети - са чисто и просто “нововъведения”. Интересното е, че цялата нова категория, породена от шлайф моментите на XXI-ви век, е със сексуална насоченост. Интересно или нормално?

искам още…

« подобни cynical speech, conspiracy, fun, sex

Пролет пукна, а вие ?!

« публикувано на 30-03-2010 @ 12:22 pm » 16 драскачи »

фотография: Tumblr дупенце
слушайки: чичковите чуруличковченца

Блогофициално вече е пролетно време. Дори кьопавите сини птички от различните телевизии ви разправят същото. Подушвате го, когато се покажете на балкона. Усещате го, когато пролетния бриз ви близне току що измитото личице. Намразвате го, когато сутрин излезете леко облечен, а вечерта се приберете удръвен на клечка, заради “очакваното захлаждане”.

По родните ширини не става нищо интересно, или по-скоро - нищо необичайно. Политиците отново се пазарят за заплатите си, и как иначе - с 2000 лв., служебна кола и плаващо (като Робинзон Крузо, направо никакво) работно време живее ли се? Разбрира се, че не. Масларова, бедната, още не може да събере пет бона, за да си плати нормата. Риалити и сериали дървят рейтинзи, по пътя се множат бездомни хлапетии, някои от тях на 12-13 годишна възраст, просяците също инкрийсват. Бе яко е. И родно! Предимно пролетно!

По чуждите ширини обаче, се наблюдават едни самопризнателни такива, сексуалнопреобразувателни сказки. Рики Мартин се легализира като финокио, а песните му - ще гонят рейтинга на Бой Джордж и сър Елтън Джон. Примерът му трябва да се последва. От всички! Веднага да си свалите гащите и да признаете - каквото имате да признавате. Сексуалност ли, алкохолизъм ли, хемороиди ли - каквото ви мъчи! Представете си, че полето за коментари е едно тихо кътче в църквата, а от другата страна (през решетката/мрежата) стои полузаспал, петтестикулярен представител на Света го духа.

искам още…

« подобни cynical speech, fun, lifestyle, sex

Бутилка коняк... за изпроводяк...

« публикувано на 29-03-2010 @ 5:33 pm » 11 драскачи »

фотография: из статиите на Уикипедия
слушайки: Agent Provocateur - Red Tape

Интересно! Ден ли мина, два ли… от последното ми полит-обвинително настроение, което превърнах в няколкостотин реда статия. И ето, че днес силните на деня отново провокират по възможно най-крайния начин познат на модерната терористична философия.

На първо време ще е добре Vesti.bg да (си) оправят заглавието “Чеченски терористи взривиха московското метро”. Че е имало взрив - имало е, че карантиите на агресорите са с чеченски произход - така е (за това свидетелстват социалната заинтересованост и подробното себеинформиране, нещо с което Руслан се занимава). Целта се е оказала (щото не може да знаем със сигурност какво са искали да гръмнат камикадзетата) станция “Лубянка” - част от московското метро.

Но не може да говорим за “взривиха московското метро”. Този подземен… Лувър, с цялата си крупна структура, да не кажа архитектура, не може да бъде съборен просто ей тъй. Сега, да не давам карт бланш и оферта “Айде да те видим…” на следващите терористи, тествайки доблестта им, вярата (в каквато и да е кауза или бог), както и разрушителната мощ на бъдещото им бомбено творение. Коментарите под новината във Vesti.bg, а и в другите интернет ежедневници - отново без коментар. Клекчите за зъби (от предния път) все още са на масата, мисля че знаете какво да правите с тях…

искам още…

« подобни cynical speech, conspiracy, politics, problems

Агресия или Героизъм - въпрос на гледна точка

« публикувано на 27-03-2010 @ 5:27 pm » 9 драскачи »

фотография: Funny Junk
слушайки: тишината на раздора…

Нараняването на живо същество (приоритетизирано по скалата на Върховната човешка подредба: човек, “звяр”/диво животно, питомно животно, влечуго, насекомо, ларва, амеба - и в клетките бъркаме, разбираш ли) по един или друг показател е осъдително. Дали според нормите или според съвестните подбуди (тук някъде се включва и верската ненавист на твоят бог, който ще те накаже посмъртно - не всички взимат Оскари, нали така) - това няма значение. Реваншът е ясен - аналогично с баланса на енергиите.

Чувствате ли се енергични? А ядосани заради нещо (независимо колко блудкаво-дребничко всъщност е това нещо) - намерете си боксова круша тогава, или отидете в стрелбище (не квартала, подземните зони, с многото чували с пясък наредени в близост до стената). Не превръщайте улицата, домът си, заведенията, които посещаваме (точно така… не казвам “посещавате”, защото кръчмите, ресторантите и баровете не са на баща ви, а са общи - вън от комунистическият параграф 22 - “Мойто си е мое, чуждото е общо…”) в бейрутизирана зона.

Ако Колумб беше тръгнал на изток, неоткривайки Новата земя, а захранвайки колонизиращия си екипаж по “нашите” земи, след всичките тези няколко стотин години - до сега, източната версия на Холивуд щеше да има достатъчно сценарийни проекти за Клинт Истууд, Джон Уейн, Чарлз Бронсън и всички други уестърн… простете, истърн звезди, които сте срещали на лента. Серджо Леоне ли - не му е далече даже. От Ботуша, та на съседния нему полуостров!

искам още…

« подобни cynical speech, attitude, lifestyle, problems

Петъшно, (психо) разстроено хуйку

« публикувано на 26-03-2010 @ 12:42 pm » 8 драскачи »

фотография: Onco-Link
с чувство: Отзад-но

С празен поглед, през две витрини
гледам косми, въглени и гривни.
Натрупали характер, гневен, непотребен
през пръсти вършат, мачкат и стачкуват.

С трактор уличен да газя плява,
весело в главата - кърваво ми става.
Трамвай полит-маршрутен свивам,
игриво вам комунизъм ще наливам.

С грижи в джоба, утайка плътна,
обиди кални от яката гълтам.
Слабо слънце мене ме огрява,
топло, (почти) препиканичко ми става.

искам още…

« подобни cynical speech, madness

Поверително и лично

« публикувано на 25-03-2010 @ 5:51 pm » 6 драскачи »

фотография: Андрей Папенин
в духа на: слънчевия словопреплитизъм

От малък свири на пиано. Портретът на стената можеше да мине за натюрморт с елементи на гъзобузести самоиронии. Но разголената структура, инспирирана от деянията, характера и мъдростите на Хауърд Стърн, не вещаеше благодат в семейството на Ставри.

Всъщност той нямаше семейство - поне такова, което се “очакваше” за годините му - неженен, без каквито и да е деца, дори пристанищно незаконни по статут. Дори хойкането му не беше прословуто, мръснишко и/или забременително.

Но поне беше откровен и открит човек. Понякога малко повече от “необходимото”. Честността - леко му бягаше. Подобно на преуспял търговец на персийски килими, собственик на малко, скатано магазинче в потайните странични улички на Капалъ чарши.

Обича филми с Майкъл Мадсън, да играе табла, а любимото му животно е сепията. Разграничава пусто от празно, но няма право на шофьорска книжка, заради проблеми в цветоразпознавателния му апарат. Ставри е спокойна личност - или поне не безпричинно конфликтен. Сутрин пие кафе, вечер - чай с аромат на рози. Държи китка на пианото си, за да му напомня колко прекрасно мълчаливи могат да бъдат едни от най-галантните неща в природата.

искам още…

« подобни cynical speech, attitude, fun, lifestyle

Пенис в кутия

« публикувано на 23-03-2010 @ 6:20 pm » 18 драскачи »

фотография: Tumblr
слушайки: Шпункт - Еротикони в цял ръст

Пенис е живителна междукрачна сила, преднамерено рушаща човешки взаимоотношения от ниво “приятел”. Разполага с ефективна бойна струя, извезваща чутовни форми (особено в подводен режим). Скачателната пропорция на удивителното тяло, към което са прикрепени бойници, подкрепящи цялостната структура, здравина и ударна мощ на секс милитарната единица, е гъвкава величина. “Частичната” му успеваемост се дължи на строго релефната база, е(м)пи(ри)чно популяризираната венозност, както и на пулсиращия axe-ефект (по-известен в страните от Източна Европа като “Ах, да го еба - ефект”);

Пенис е окуражително влияние, сантиментална зависимост (подобна на самосъжалението, но предполагаща притежанието на поне една опаковка мокри кърпички на отстояние [максимум] педя човек, лакът брада);

Пенис е определително нарицание с елементи на отмъщение. Опорочава. Оприличава. Увековечава. Емоционално наранен пенис, със склонност към [само]нараняване или с минало зад “гърба” си, в което преобладават животински мъчения и/или сексуални нагони по адрес на форестални индивиди, води до еректирала нужда от самозадоволяване, себевъзвишаване, както и експертни умения спрямо не малък набор от малишъс действия към по-меки пениси (от тип 2 и/или 3);

искам още…

« подобни cynical speech, fun, madness, sex