На твоята т.2 “отговора” ми е твоята т.1 :))))
И т.5 ми хареса, особено с везната накрая!
За т.6, периода е доста разтегливо понятие. Плюс това синусоидалната форма на живота си знае работата. Единственото лошо е, че в един момент ще влезем в последната й вълна…

2.Дотук ми е станало ясно,че си инат човек,който толерантно и с усмивка слуша чуждото мнение,но рядко нещо от него му влиза в главицата :).

3.От задънената улица винаги има начин да се излезе.Никой не е казал,че трябва да е приятено.Ровенето в тъмните дебри на подсъзнанието е гадно,хлъзгаво,студено и неприятно изживяване.Но когато трябва да се направи-се прави!Съвет-когато стигнеш до задънена улица…задай въпроса по друг начин.Или го разбий на подвъпроси,които да се проврат през пукнатините на тухлената стена.

4.Това е добре-важно е да имаш мярка.

5.В спора/дебата/дискусията се ражда истината.Защо обичам да драскам по форуми?Пускам тема,получавам един куп коренно различни мнения.От някои правя извадки-”това не е вярно за моя случай,но би могло да се приложи в друг”.Или пък “като цяло не е вярно,но тази част е добра”.От други попивам и запаметявам почти всичко.Трети игнорирам.Но ако и 10% от мненията съдържат нещо полезно,си е струвало да си направя труда да чета другите 90%.

6.Да,разбира се,че има нужда от такива периоди.Въпросът е да са периоди.А не перманентно състояние.И въпросът е да се използват за отдих,а не да изкривяват по грозен начин нашата същност трайно.

2. Хич и не възприемам, че се опитваш да ми натрапиш нещо. Дори и да е така, независимо с колко мил или груб тон ще го правиш, няма да се поддам :)
Не е в мой стил, просто така да попивам думите на друг. Различни съдби сме!

3. Все нещо трябва да ме води - така е. Често мисля над разни въпроси, но обикновено забивам в задънена уличка. Или се озовавам в едно не особено приветливо “антре”. Не е секси там и никакви отговори не ми дава.

4. Че си водя някаква истина и се придържам към нея - имам си я. Гледам да не витая в облаците повече от необходимото. А и дори това да се случи, след сън, след приятелско скастряне… пак кацам на земята.

5. Празните приказки, когато са пълни с мисъл, не са излишни. Напротив. С дискутиране се стига до решения на проблемите, колкото и някой да заклеймява говорещите глави.
Все пак сме разумни същества и с обмена на информация (лична от опит, или разсъждения по картинка и производствени догадки) ще постигнем повече, отколкото сляпо да действаме.

6. Но човек има нужда и от такива периоди. На мълчание и безрасъдно действие. Ако оцелее - ха, на ти нови теми за размисъл и дебат :))
Не е ли яко?!

Започваме с това,че абсолютна истина няма.Обективна истина-тоже.Има само въпрос на гледна точка и светоусещане.Следователно не може да твърдиш никога със сигурност каквото и да било,без да вземаш предвид вероятностите и възможните други гледни точки.

И след като няма обективна истина,къде,аджеба е разликата между самозаблудата и чувството,което ни е необходимо?Разликата е в Твоята Истина.

Пояснявам:

Твоята Истина е обективната истина,която се отнася индивидуално за теб и всичките ти характерни особености.Можеш да я признаеш,а можеш и да не я признаеш.При всички положения Твоята Истина има за цел да ти направи живота по-лесен.Т.е.,тя е нещо като Твоят Верен Път в Живота.И когато я отричаш,се стига до самозаблуда.А до какво води самозаблудата-казах вече.

Благодарение на самозаблудата не се просперира-тя е тази,която унищожава.А полезното самовнушение е полезно,когато не затънеш в него като блато.Защото бягането от Твоята Истина,при всички положения,има лош резултат.А полезното самовнушение се използва,когато си изключително лабилен психически-нещо като глътка въздух,която е против правилата,но ти се отпуска,защото в противен случай си аут оф дъ гейм.Полезно в точно определения момент и за кратък период от време.Повтарям-за кратък.

И още нещо-бягството от реалността е състояние,до което също не трябва да се прибягва често.В малки количества може да подейства градивно и отпускащо,но в по-големи-хабсолютно унищожително.

С други думи-всяко едно от “оръжията”,които използваш,за да си облекчиш живота,има две остриета и едното винаги е насочено към теб.Вярно,че трябва да се боднеш,за да разбереш,че реже.Иначе от приказки полза няма.Обаче страшното е,че за някои “остриета” ти е необходимо много време,преди да разбереш,че са се впили отдавна в плътта ти и даже си развил гангрена.

Не мога да те убедя,че съм права.Някои неща трябва да се преживеят,за да се разберат.Не е и целта ми да те убеждавам,че съм права.А да те накарам да се замислиш.Ако приемеш,че има дори малка вероятност да не ти дрънкам празни приказки,си струва да помислиш над тези неща.В крайна сметка отговорите са в теб.

вариант 1: спори ми се, мога и споря :)
вариант 2: не мога, не ми се отдава - попивам от теб :))

И в двата случая ще ми е приятно да прочета теорията ти! :))

Относно разликата между самозаблуда и това-което-ми-е-необходимо…изисква доста повече време,от това,с което разполагам в момента,за да ти представя моята теория.Разлика има.Има си и обяснение,защото има логика дори там,където на пръв поглед липсва.Тия въпроси съм ги човъркала много :)))
Ще се разпиша подобаващо по-късно,а дотогава ти си измисли контрааргументи,ако възнамеряваш да спориш с мен :)

Знам че страшно мило ми става, когато си спомням някакви хубави неща. Или пък лоши - те пак си носят определен заряд и ме надрусват с точните за състоянието ми емоции!

Сега дали съм в самозаблуда или не?! Аз ако знаех, щях да предприема мерки. Но пък тук рискуваме да навлезем в сферата на догадките. Кое точно е заблудата и кое правилното и необходимо ни чувство. Ами ако точно тази ми самозаблуда ме движи напред и благодарение на нея просперирам?! Какво като мислено и сърцево съм на друга планета, проядената планета…

Продължавам напред засега :))

Мисля,че не ти харесва…а ако ТИ си мислиш,че ти харесва,значи си тупнал в трапа на утешителната самозаблуда.Ама колко съм уверена само,ще кажеш,че се познаваме от години и си ми ясен :))).Просто предполагам…Обори ме,ако не съм права.

И ако може още един въпрос-замислял ли си се какво те спира да продължиш напред?