Comments on: Компютъризацията ни еба мамацията

By: tatanka-iotanka

tatanka-iotanka — Sun, 05 Sep 2010 15:08:55 +0000

Питайте началните учителки колко часа са предвидени по краснопис! А как бе в далечното лошо комунистическо време? Колко излишни и трудни неща учат дребосъците от 1-2 клас по роден език, а не да пишат четливо… Обърнете се към просветния министър докога програмата ще се усложнява, а не облекчава съобразно възрастта на ученика!

By: legrandelf

legrandelf — Fri, 03 Sep 2010 08:53:34 +0000

Thumbs UP! :)

By: И~N

И~N — Thu, 02 Sep 2010 20:41:54 +0000

Що бе, пишат си хората. По-малките - малко и почти клонящо към “никак”, да.
Иначе, най-редовно си пиша, с химикалка, с молив, от скоро почти постоянно и с писалка, понеже разбрах, че с нея усилието е най-малко и мога да пиша още повече без да ми се измаря ръката и да имам мазоли по пръстите.

By: katamaran

katamaran — Mon, 30 Aug 2010 07:56:40 +0000

“…стига с тея инженерни суперлативи за малкото джобдже”- сигурно знаеш, че се пише джобче :)

By: трубадур

трубадур — Sat, 28 Aug 2010 16:41:03 +0000

Нито статията, нито коментарите позволяват такава генерализация.

А и няма както точно да се прави. Ако иска, човек ще пише на ръка. Ще пише на ръка, ако няма и друг избор в момента. Ще пише красиво, ако се старае. Ще пише грозно, ако му е през дедовия. Ще пише красиво, но нечетливо или обратното. Ще пише грамотно или не…

Освен това, се замислете - колко пъти сте писали грамотно напомнящи, на вас самите, бележки. Драскате някакви думи там, разни стрелки, заебавате пунктуацията, но в крайна сметка тази бележка е само за вас и сте наясно какво искате да кажете.

Вече ако е написано и за други хора внимавате какво и как пишете.

В крайна сметка всичко е въпрос на избор. И, да, макар в университети лекциите да се пишат на ръка, самите лектори често си ги пишат сами на ръка, предимно хората ще използват компютри. Едва ли ще се пръкне вече автор, който да си напише книгата (роман) на ръка. Виж, поетът може… но романистът - не.

Ала това са грамотни хора (поне по принцип). Неграмотният и на клавиатура, и на хартия все ще пише зле. В този случай единственото предимство ще е това, че няма да използва 4-ки и 6-ци, доколкото знам обаче е имало вече такива случаи в разни училища.

Това са много и различни теми, засягащи твърде много аспекти. Затова няма “ще го правим” или “майната ти”, а ще оставим хората да избират, като се надяваме в крайна сметка, след като са взели няколко погрешни избора, да се осъзнаят и да вземат правилния (за тях самите). А кои са правилни и погрешни ще разберат много лесно. Хората около тях, особено шефове, преподаватели и т.н. няма да се забавят да ги нарекат неграмотна, грознопишеща, необразована, проста сган.

By: legrandelf

legrandelf — Fri, 27 Aug 2010 22:49:28 +0000

В крайна сметка какво?

Едните знаят какво трябва да правят и след това се разделят на два вида:
— ще го правим;
— няма да го правим (майната ти);

А другите:
— официално ми се усмихват, сякаш за да им простя :))))))))

Объркан!

By: Пеп

Пеп — Fri, 27 Aug 2010 15:28:10 +0000

“Език свещен на моите деди…”
И правописа, и правоговора са им далечни на някои хора.
Много се дразня от масово-употребяваното “паразитно” и съвсем ненужно “Е” в края на множественото число на някои глаголи: вървимЕ, седимЕ, пиемЕ и т.н.
А си има толкова простичко правило: в 1 л., ед. ч. глагол, завършващ на -а, -я, в 1 л., мн. ч. е съответно на -ем, -им. Глагол в 1 л., ед. ч., завършващ на -ам, -ям в 1 л., мн. ч. става -аме, -яме.
Друго “любимо” ми е “пречленуването” на вече членувано съществително от мъжки род с непълен член в такъв на женския род на “новосъздадената” думичка. Пр.: лифт (м. р., ед. ч., нечленувано) - лифта (м. р., ед. ч., непълен член) - лифтаТА (Ж. Р., ед. ч., членувано); бонбон - бонбона - бонбонаТА; отпуск - отпуска - отпускаТА и т. н.

А относно бедността на езика май трябва друга статия да има, защото наскоро като слушах разказа на една колежка за “суперската” виличка на нейна позната, със “суперската” и баня, “суперските ДЪРВЕТА” по вътрешните и стълби, за “суперската” и мазилка по стените като “тези, дето сякаш са напръскани надве-натри”, и ми стана такова едно СУПЕРСКО. Друг е въпроса, че миека и сменя неправилно ударенията…

By: teo

teo — Fri, 27 Aug 2010 11:52:28 +0000

Аз пиша редовно и често, някакви вдъхновения или просто бележцици за мен, или записки на лекция. Но пиша в секретен мой шрифт, който само аз разчитам и принципно изобщо и не се занимавам да го разчитам - стига ми просто да мерна една-две думи и да се сетя за какво става въпрос.

Всеки ден имах допълнително домашно по краснопис като бях малка, всеки ден и го пишех и се стараех неимуверно, но а де, не се получи. Точно тези домашни ме объркаха май, защото все толкова се страех, че си измислях все нови и нови шрифтове и сега пиша на някаква смесица от безбройни стилове и т.н. Няма оправяне за такива като мен… sorry, Елфе ;)

By: Nightwish El

Nightwish El — Fri, 27 Aug 2010 10:44:19 +0000

Аз също се гордея с моя почерк.
С лек наклон наляво или надясно в зависимост от позата, в която съм легнала.
За да си разчета ползвам асистент.
В повечето случай драсвам по една скица или чертеж, защото речникът ми е твърде беден и се нуждае от пояснителни изображения.
:)

By: трубадур

трубадур — Fri, 27 Aug 2010 06:45:57 +0000

Ако е чак такава болка - взимаш си един таблет и почваш да пишеш думи и изречения, вместо да рисуваш инфантилни пишки и цици на фотошопа. С други думи, компютъризацията може да е ебала кво ли не, ама не и в случая.

Тъй като ти говориш за две неща. Грамотност от една страна и писане на хартия (с подразделението на краснопис).

Грамотността никога не е била, няма и да бъде достъпна за всички. Това че човек се учи да държи писалка и да срича в училище не го прави грамотен, а го прави същество с някакви базови умения. Проблемът е когато такива същества се юрнат да пишат и да дават акъл на общодостъпни места.

Също писането на ръка и красивото писане на ръка не са така тясно свързани. Човек може да пише по цял ден и пак творението му да мяза на някаква изнасилена абоминация, представляваща завъртулки и ченгели, изпочупени под такъв ъгъл, че да се чудиш “тва сега бележка ли е или абстрактно изкуство?…”

Краснописът се упражнява, за него е нужно време, а и понякога талант. Художникът може да пише красиво, той/тя имат този замах и движение на ръката. Но може да е нечетливо.

Аз пиша на ръка и то доста. И пиша красиво. На пръв поглед, листът винаги е с подреден, дребен шрифт и изглежда подредено и приятно, но не всеки може да разчете от раз какво пише. Красивото не значи четливо. А и както някой каза по-горе, може да пишеш грозно, но да се чете лесно.

Иначе добра статия, поздрави за нея.

пп Снимката е яка.