Тези порочни юлски дъждове

« публикувано на 03-07-2011 @ 1:49 pm » 8 драскачи »

rain-о-графия: Marion Cotillard
слушайки: Unreal Tournament OST - Enigma

Не ти ли действа малко (п)объркващо?!
Когато хоризонтът липсва.
Такъв един летален, сякаш, но не фатален.
Сякаш.

Отдалеч го търсиш. Поне да се огледаш в него.
Но все не става. Няма как и да.
Оставяш надеждите зад себе си и въздъхваш тежко.
И ти става леко.

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those vicious rains, memories, mindcrush

Тези порочни августовски дъждове

« публикувано на 31-08-2011 @ 11:55 pm » 2 драскачи »

wait-о-графия: Tumblr
слушайки: Vangelis - Blade Runner OST - Wait For Me

Съжалявам.
Да, след всичко онова, което ти причиних…
най-малко съжалявам.
Но го правя. Заради теб и мен. Заради теб!

Дори не “нас”.

Защото аз съм малък, твърде малък.
Както всичко около мен.
Не смятам, че някой някога пораства…
колкото и да му се иска.

Понеже е човек; като нас!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those vicious rains, mindcrush

Тези порочни септемврийски дъждове

« публикувано на 30-09-2011 @ 10:37 pm » 3 драскачи »

scar-о-графия: Magdalena Frackowiak
слушайки: Placebo - Pierrot the Clown

Салатата свърши. Остави приборите до себе си и се загледа в съседната маса. Там не валеше. Всъщност, дори навън не валеше. Но погледът й демонстрираше друго. Същински демон…

Стъклата бяха големи, но твърде мръсни, за да пропускат свободната му мисъл. Клепачите тежаха, а мисълта й, макар и мълчалива, много му дотягаше. Когато реши, че е вече твърде зрял за момента, се обърна с поглед към нея. Не си отвори устата, нито напрегна слуха си. Тя просто мълчеше. Пунктираше го. Непрестанната игра на котка и мишка бе нещо като начин на живот за тези двама души. Уви, нито един от тях не достигаше до сиренцето… нито успяваше да хване играещия в ролята на миш[о]ка!

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those vicious rains, memories

Тези порочни октомврийски дъждове

« публикувано на 29-10-2011 @ 10:31 pm » 2 драскачи »

miss-о-графия: Tumblr
слушайки: Basil Poledouris - Funeral Pyre

Филмът свърши. Но и двамата бяха сухи. Предимно меки. Изгледаха “Този остров Земя” и се въргаляха в леглото. Телата им се дърпаха, но мислите им ги свързваха. Каква беше възможността това да е естествен подбор?

— Човек.

Тя беше права. Въпреки, че гледаше през прозореца, право навън. Където мъглата се разстилаше навред. Миришеше на дъжд, но очакваните капки, в този късен период на октомври, така и не се появяваха. Имаше някаква тъга в неговия взор, но той си оставаше все така мълчалив. До момента, в който не реши да промълви:

— Обичам ли те?

искам още…

« подобни cynical speech, those vicious rains, attitude, memories, mindcrush, relationship

Тези порочни декемврийски дъждове

« публикувано на 20-12-2011 @ 1:42 am » 2 драскачи »

lay-о-графия: Tumblr.
слушайки: Harry Escott - “Shame” OST Suite

— Болката в гърдите… откога е?
— Известно време. Появи се изведнъж.
— А силна ли е?
— Ммм… сравнително слаба. През повечето време, но точно когато най-малко очаквам — бам! Скърбящо тегаво е. Какво да правя?
— Нищо.
— Е как така?
— Какво можеш да направиш. Ти по доктори така или иначе не ходиш. Последните два бронхита ги изкара на крак. Без да разбереш!
— Т’ва са недомислици, не мога да вярвам на ирисодиагностиката.
— Но пък сексът беше хубав, нали?
— Мда.

Тая несигурност не му даваше мира, затова си легна по-рано. Ала сънят не идваше. Даже… инсомнията умишлено си позволи да търкаля своите зарчета по мекия паркет, разкъсвайки прегръдката на нощта. Над главата си имаше таван, по който липсваха сенките. Обикновено се приспиваше с тях, а когато се случеше наистина да заспи — те му се присмиваха. Но не го будеха. Бяха толкова внимателни…

искам още…

« подобни cynical speech, mindcrushing art, those vicious rains, mindcrush