Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Публика в мензис VIII

« публикувано на 14-11-2011 @ 12:24 am » 7 драскачи »


Думите останаха на заден план, тя го погледна строго… и му наля (още) едно…
слушайки M83 - Skin of the Night

Потънал в креслото, хвърляше сянка на съмнение върху най-близката му стена. А дори не бяха интимни. Главата се мотаеше, а устата бе привидно суха. “Колко (не)естествено”, помисли си той. Галеше малките си, неправилно оформени бакембарди. Теглеше ги косъмче по косъмче и се отнасяше в съвсем друга посока. Главата продължаваше да го мотае. Напред-назад. Нямаше спомен от този сън. Нито сънуваше предишните струпвания от (не толкова) приятните мигове.

Дублаж на не[съ]знанието.

Изправи се и застана до прозореца. Навън бе тъмно. “Колко (не)естествено”, помисли си отново той.

— Не. Неееееее. Не. Не! Не. М-м. Не!

Но отсреща нямаше отговор. Даже рефлексът на стъклото не се обаждаше. Но се обиждаше. А той беше свикнал да говори поне със себе си. “Къде си?”, промълви жално глухото ехо. “Къде си?”, изпари се във въздуха, досущ като алкохолен полъх от вечността.

искам още…

« подобни cynical speech, play: audience in menses, , ,