Всички в окопите

« публикувано на 04-11-2008 @ 3:40 pm » 4 драскачи »

След това влязохме в едно подземие. Ужасно много приличаше на мазето ни… само на входа де! Влизаме вътре, а то пълно с хора, направено на два етажа, че да спят повече души вътре. И се крият. Лазихме по пода, за да стигнем до стената в другия край… бяхме близо до малко прозорче, виждахме луната…

« Вкусът на смелостта: Пролог »

Това е част от един мой сън, отпреди няколко нощи… беше нещо като кошмар, но и супер много приличаше на някакъв шпионски филм. Или може би не точно шпионски, а от онези филми за… съпротивата. Франция, Втората световна война, льо резизтанс, сещате се?!
След последното многоточие, точно когато бяхме стигнали (ние, аз и моят спътник) до стената с прозорчето, аха да заспим и… лошите влязоха. Бяха открили това тайно подземно скривалище. Не просто влязоха… носеха горящи факли със себе си! И какво мислите направиха? Така… и за това се сещате. Аз и моят спътник успяхме със сетни усилия да се измъкнем навън, през малкото прозорче. Лошите бяха зад гърбовете ни. В съня, това беше нещо като чекпойнт - чувстваш се на сигурно място. И тогава се появи тя - Сандрин. Там сънят свърши… посрещнах неделното утро!

искам още…

« подобни cynical speech, novel: the taste of bravery, war

В тила на врага

« публикувано на 08-11-2008 @ 12:11 pm » 14 драскачи »

Achtung! Achtung!
Es ist ein Feind unter uns mit der einheitlichen Offizier!

« Вкусът на смелостта: Част I »

Три поредни нощи не успях да затворя очи за повече от 5 минути. Не беше и много умно да го правя. Пътуването в камиона не беше от най-комфортните, криех се, не можех да мрънкам, хленча, мъмря - каквато и проява на оплакване от моя страна да имаше, щеше да бъде неподходяща.
Наложи се да напусна страната. Бях нужен на частта ни в Германия. Пращаха ме там, заради начетеността ми, както и познанството ми с една важна фигура, мой приятел от дълги години - Ричард.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: the taste of bravery, war

Нацистка кучка

« публикувано на 03-11-2010 @ 12:17 am » 4 драскачи »

фотография: Facebook.com
слушайки: Medal of Honor: Allied Assault OST - Mystery 17-A

« Вкусът на смелостта: Част II »

Събудих се в кал. Смес от влага и тиня, малко мърша и разсипан барут. Дори да можех, не биваше да паля цигара. Рискувах да вдигна във въздуха цялото помещение. Всъщност, пукаше ли ми за това място? Къде се намирах? Опитвах да дойда на себе си, но тътена от бомбардировките над мен допълнително влошаваше ситуацията. Сетивата ми бяха станали на пух и прах след поредния смилащ цикъл на немската разпитваща машина.

Бях минал през всякакви карцери, мъчения, физически и психически тормоз. Но последния от тях… о, последния! Не можеше да се сравнява с никой от предшестващите го. Срещнах се очи в очи с най-големия ужас за Съюзниците. СС комендант от службите на Гестапо Фрида Клаус Дагууд. Безпощадно зло, обитаващо Земята от близо 30 години. Събрало в себе си най-големия садизъм познат на човечеството. Хитлер и Гьоринг, повдигнати на квадрат(ния им арийски пиедестал) не струваха нищо пред това същество.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: the taste of bravery, war