Cos I know... I know... I never meant to cause you no pain
And I realize I let you down
But I know in my heart of hearts
I know I'm never gonna hold you again
Phil Collins - I Wish It Would Rain Down

Нима сънувам ?

« публикувано на 09-10-2008 @ 5:15 pm » 2 драскачи »


“Претенциозност…
Помпозност…
Безразличие…
Нима това остана в мен, след всичките години на вълнение, размисъл и отзивчивост…”

Част VII. » “Част VI. В хватката на желанието”

Тялото ми все още пулсираше. Цялата усвоена енергия от изминалия ден ми дойде в повече. Чувствах се изморен. Не си давах възможност да изживявам подобни състояния. Нямах време за тях. Тук вече не ставаше въпрос за самоунищожение и повърхностен алтруизъм. Факт е, че психически бях изморен също толкова много, колкото и физически. В главата ми се въртяха кадри от последните няколко часа. Не толкова с ужас, колкото с неспособността ми да ги анализирам правилно и бързо.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story,



Жертва vs Жертва

« публикувано на 12-10-2008 @ 11:56 am » 16 драскачи »


“В един непознат свят, страховете са първите неща, които научаваме.
Рискувайки пълно себеотрицание, привикваме към по-леките от тях.
Останалите - превръщат ни в жертва на вечността…”

Част VIII. » “Част VII. Нима сънувам ?”

“Стъпка. Стъпка. Стъпка. Стъпка. Стъпка…
Познатото ни минало се движи зад нас по-бързо, отколкото ние напред в непознатото ни бъдеще.”

Думи на Филип. Каза ми ги много отдавна. Наистина отдавна. Неестественото ни движение назад, дори буквално погледнато, винаги ни е затруднявало. Но изкушението от връщането е толкова голямо. Носталгията, цялата меланхолия по изминалите времена, винаги действат добре на бушуващите частици в тялото ми. Понякога е болка, друг път задоволство. Не мога да го нарека радост, тъй като забравих значението на това чувство. Затова привиквам към изпълването - като душевно такова, било то и временно.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story,



Миг на последна нежност

« публикувано на 14-10-2008 @ 2:29 am » 10 драскачи »


“My soul is painted like the wings of butterflies
Fairytales of yesterday will grow but never die
I can fly - my friends”

Част IX. » “Част VIII. Жертва vs Жертва”

Шофирах бавно. Бях неспокоен. Голям натиск върху мисълта ми в този мрачен час. Тя продължаваше безмълвно да стои на седалката до мен. Погледа ми шареше ту в огледалото за задно виждане, ту наляво и надясно в търсене на правилната пряка. Наложи се да мина през тесните улички, за да избегна евентуални преследвачи. Излязох на по-широк участък, без коли пред мен. Врътнах копчето на радиото. Улучих най-любимия ми момент от една прескъпа за мен песен. Заедно с “I can fly - my friends” отправих поглед към небето. Продължавах да гоня пътя с очи и да внимавам. Напрежението в главата ми беше огромно. Бегъл поглед към нея ме успокояваше за минута-две.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story,



На Данте

« публикувано на 15-10-2008 @ 11:06 am » 2 драскачи »


“Не познавам звяр, така жесток, който да не притежава капка жал.
Аз я нямам, следователно и звяр не съм”
“Ричард III”, Уилям Шекспир

Част X. » “Част IX. Миг на последна нежност”

Угасих фаровете, няколко преки, преди имението Хевън. Огромен зид, заграждащ обширна зелена площ. Някъде там, навътре, обвита в приглушено осветление се издигаше къща. Мъждукаща светлина се прокрадваше през прозорците на последния етаж. Оглеждах останалата част от имението. Изглеждаше ми спокойна. Нямаше камери около парадния портал, стори ми се странно. Вероятно имаше животни из градината, пуснати свободно ала “Каквото си намерите - ще ви е за вечеря!”.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story,



Паралелен свят

« публикувано на 16-10-2008 @ 10:32 am » 6 драскачи »


“Стрелката се завърта и отмерва 59 секунди… един ход по-късно, ще сме преживели цяла минута. Минута на мълчание, минута на споделена болка, минута на въздишка, в която минута хванати ръка за ръка, продължаваме в един по-добър, паралелен свят…”

Затворих книгата. Стисках я силно в едната си ръка, а с другата милвах лицето му. Не получавах никаква реакция от негова страна. Продължавах да се чувствам самотна. Той отдавна си беше тръгнал. Изгубих го отдавна. Макар и присъстващ тялом… мисълта му отдавна бе напуснала този свят. Останаха ни спомените. Както обикновено, спомените остават. Но не мога да ги споделя с никого. Все така силно стисках книгата. Корицата поддаваше под пробождащия захват на пръстите ми.

искам още…

« подобни cynical speech, novel: a detective story, ,